№1 Предмет на философията на историята
Артур Шопенхауер (1788-1860)
Изтегляне 100.5 Kb.
|
Свързани:
Реферат - Истина и метод. Гадамер
- Навигация на страницата:
- 2. Сьорен Киркегор (1813 – 1855).
| 1. Артур Шопенхауер (1788-1860).
- депресар и параноик; мразел е НКФ, революциите, жените и почти всички европейски и световни нации. Човешкото поведение според него се обуславя от: 1. егоизъм 2. вражда 3. състрадание – изразява се от квиетизмът и резигнацията. Това е такова пасивно, апатично състояние, в което се примиряваш с всичко. Това е философията на несъпротивлението. Т.е. основната му философска идея е за човека като едно зло същество: „хората са стадо биещи се животни, човекът е див, отвратителен звяр; светът е арена от измъчени страдащи същества, които оцеляват само защото се самоизяждат. Тълпата мисли малко и това е само по себе си добро, защото ако мислеше много, тя би заляла и унищожила всичко.” Историята според Шопенхауер не е наука – защото всички събития са отделни, единични (а философията е наука, защото търси инвариантното). В историята няма закономерности, т.е. няма прогноза. Историята е един калейдоскоп, който при завъртане дава нова конфигурация. Смисълът на държавата е да бъде намордник за злите същества. „Историческите личности не са велики личности, защото са ограничени.” Държавното устройство се колебае между две злини – деспотизъм и анархия. Шопенхауер допуска деспотизма, при който ще съществува етиката на състраданието. 2. Сьорен Киркегор (1813 – 1855). - самотата е важно състояние; страхът също, както и страданието. - средството за познанието е вярата, а не разсъдъка. Разумът винаги води до отчаяние, докато вярата е състояние на еуфория. Вярата има три съставки: 1. абсурд 2. страх – той е източник на вярата (заедно със страданието). Страхът е чувството, което изпитваме пред нищото, но истинският страх е пред Бога. Без страх няма вяра. 3. страданието – то е вечната съдба на човека; то е неизбежно. Смисълът е човек да се издигне над щастието до страданието – човек трябва да го търси (щастието). Всеобщото щастие на човека е смъртта. Целта на живота е да се презре живота. Основна категория е екзистенцията – синоним на духовното и единичното преживяване. Стадии в развитието на личността, които са взаимноизключващи се, непоследователни, алтернативни: 1. естетически – това е непосредственото сетивно съществуване, живеенето ден за ден, търсенето на наслада; хедонизмът. Символ е Дон Жуан с вечния стремеж за удоволствие. Но той не получава удоволствие, а пресищане и то го води до отчаяние и тъга. 2. етически стадий – това е етиката на дълга, на етическия ригоризъм. Символ е бракът. 3. религиозен – той скъсва с морала; тук няма морал, защото трябва да се обича не човек, а Бог. Символ е Авраам. Бог не е Бог на безкрайната любов. Бог е вечност – нещо, в което трябва да се вярва. Демокрацията е една от най-големите злини, защото това е тирания на мнозинството, което е необразовано. Целта на индивида е да се издигне над тълпата. Изтегляне 100.5 Kb. Сподели с приятели:
|