№1 Предмет на философията на историята

Изтегляне 100.5 Kb.

страница	6/9
Дата	26.01.2023
Размер	100.5 Kb.
	#116404
Тип	Закон

1 2 3 4 5 6 7 8 9

Лекции Философия на историята
Свързани:
Реферат - Истина и метод. Гадамер

2. Херодот (484 – 425)
3. Тукидит (460 – 400)
5. Платон (427 – 347)
6. Аристотел
10 Ренесансови идеи за историята. Макиавели.

1. Хезиод (7 в.пр.н.е.) – той е първият, който създава концепция за развитието на историята под формата на поеми: едната е „Теогония” (за живота на боговете), другата е „Дела и дни”. Историята на боговете е щастлива, насочена към прогреса, въпреки че те са зли и отмъстителни. Поемата за хората е насочена към упадък и регрес. Хезиод е баща на митът за златния век.
Според него има пет вида история: първият век е златният, когато хората са най-щастливи. Като посока развитието е регресивно. То е циклично и концепцията е фаталистична. Отрича се възможността за обяснение.

2. Херодот (484 – 425) – той е първият историк. Пише съчинение „История” и лансира идеята, че природните условия оказват въздействие на обществото и историята му. Но въпреки това най-важен фактор е съдбата.
3. Тукидит (460 – 400) – „История на Пелопонеската война”; той се опитва да даде обяснение на тази повтаряемост, цикличност в историята.
4. Полибий (207 – 120) – той също търси закономерности – в смяната на монархия, аристокрация и демокрация.

5. Платон (427 – 347) – той смята, че има цикличност в развитието и позитивни и негативни форми на държавно управление. Какви са философските основания на регресистката циклична фаталистична концепция на Платон? Той намира философското обяснение в концепцията си за идеите. Ако историята се променя, това би било упадък, би водило до регрес, а не до прогрес.
Законът за историческото развитие според него гласи, че социалната промяна е упадък, израждане. Този закон е част от космическия закон. Следователно всяко нещо, което се е родило, следва да умре (защото се „развива” към смъртта, упадъка).
6. Аристотел – също е за цикличността и представя шест форми на управление: монархия (която се изражда в тирания); аристокрация (която се изражда в олигархия); демокрация (която се изражда в охлокрация – власт на тълпата).

№10 Ренесансови идеи за историята. Макиавели.

В основата на Ренесанса стоят няколко открития с дълбок философски смисъл:
1. В икономическо отношение – първите манифактури в Италия и усъвършенстване на тъкачния стан; това води до увеличаване на производството. Натуралното стопанство преминава в пазарно. Появяват се монетите.
2. Открива се барута и огнестрелното оръжие. Моралът на Средновековието е рицарски – за него е характерно, че мечът е благородно оръжие, тъй като е нужно обучение за да се научи човек да борави с него. Ценност за рицаря е честта, в името на която един рицар отива да се бие. Боят тук е ритуал. Огнестрелното оръжие може да се ползва от всеки страхливец, слаб човек, подлец, който може и да победи. Човешкият живот вече става много „евтин”.
3. Телескопът – до тогава са съществували теоцентризмът (Птоломей и Аристотел) и теоцентризъм (Средновековие). С откритието на телескопа се минава към хелиоцентризъм. Главен принос имат Коперник и Галилей. Оттук се променя гледната точка – няма земя и небе, а човек и космос.
4. Откритията в математиката и експерименталното естествознание. Нютон открива термометъра, разлагането на белия цвят, закона за гравитацията.
5. Книгопечатането – по-достъпни стават книгите, което води и до по-голяма образованост. Знанието става ценност. През 11 века се открива първият университет в Болония.
6. Откриването на компаса – благодарение на това се открива Америка; в този смисъл се откриват нови народи, светове, хоризонти и с това – нови блага.
7. Часовникът – времето започва да се цени; това е цивилизационна ценност.
8. Бум в изкуството – природата става обект на художника.
9. Зараждането на хуманизма и хуманистичните идеи с родоначалник Петрарка. „Как да стигне човек до пълна независимост и душевен покой?” (трактат) – отговорът му е: когато човек се издигне над масите.
- Еразъм Ротердамски – „Възхвала на глупостта”

* 1542г. се появява Инквизицията като противодействие срещу хуманизма. Църквата забранява да се рисува голо тяло и природата; появяват се списъци със забранени книги.

* Реформацията – отделянето на католицизма от протестантството.
Един от основните философски принципи е бил, че човек е добър по природа и не се нуждае от религиозен страх.

Изтегляне 100.5 Kb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8 9