1 Първата повест написах, о Теофиле, за всичко що Исус вършеше и учеше, откак почна

2 И като мина през ония места, та увеща учениците с много думи, дойде в Гърция.

3 И като преседя там три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония.

4 И придружиха го до Азия берянинът Сосипатър Пиров, и от солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.

5 А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;

6 и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, гдето преседяхме седем дни.

7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.

8 И имаше много светила в горната стая, където бяхме събрани.

9 И едно момче, на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и вдигнаха го мъртво.

10 Но Павел слезе и като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

11 След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.

12 А момчето доведоха живо и доста се утешиха.

13 А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, където щяхме да приберем Павел; понеже така беше поръчал като щеше да отиде пеш.

14 И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.

15 И оттам като отплувахме, на следния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия - стигнахме в Самос; и [като преседяхме в Трогилия] на следващия ден дойдохме в Милит.

16 Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесятницата.

17 А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери.

18 И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас,

19 в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;

20 как не се посвених да ви изявя всичко що е било полезно и да ви поучавам публично и по къщите,

21 като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.

22 И сега, ето аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,

23 освен, че Святият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки че връзвания и скърби ме очакват.

24 Но не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам пътя си и служенето, което приех от Господ Исус, да проповядвам благовестието на Божията благодат.

25 И сега, ето аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.

26 Затова свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;

27 защото не се посвених да изявя цялата Божия воля.

28 Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.

29 Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

30 и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.

31 Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.

32 И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени.

33 Никому среброто или златото, или облеклото не съм пожелал.

34 Вие сами знаете, че тия мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене.

35 Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господ Исус, как Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да приема.

36 Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.

37 И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павел и го целуваха,

38 наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.

2 И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплувахме.

3 И когато Кипър се показа, оставихме го отляво и плувахме към Сирия, и слязохме в Тир; защото там щеше корабът да се разтовари.

4 И като издирихме учениците, преседяхме там седем дни; и те чрез Духа казваха на Павел да не стъпва в Ерусалим.

5 И когато прекарахме тия дни, излязохме и отивахме си; и те всички, с жените и децата си, ни изпратиха до отвън града; и коленичили на брега, помолихме се.

6 И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.

7 И ние като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, където поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.

8 А на следния ден тръгнахме и стигнахме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филип, който бе един от седмината дякони и останахме у него.

9 А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.

10 И след като бяхме преседели там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.

11 И като дойде при нас, взе Павловия пояс та си върза ръцете и нозете, и рече: Ето що каза Святият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, чийто е тоя пояс и ще го предадат в ръцете на езичниците.

12 И като чухме това, и ние и тамошните го молихме да не възлиза в Ерусалим.

13 Тогава Павел отговори: Що правите вие като плачете и ми съкрушавате сърцето? Защото аз съм готов не само да бъде вързан, но и да умра в Ерусалим за името на Господ Исус.

14 И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и рекохме: Да бъде Господната воля.

15 И след тия дни приготвихме се за път и възлязохме в Ерусалим.

16 С нас дойдоха и някои от учениците в Кесария и ни водеха при някого си Мнасона, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да бъдем гости.

17 И като стигнахме в Ерусалим братята ни приеха с радост.

18 И на следния ден Павел влезе с нас при Яков, където присъствуваха всичките презвитери.

19 И като ги поздрави, разказа им едно по едно всичко що Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служене.

20 А те като чуха прославиха Бога. Тогава му рекоха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има, и те всички ревностно поддържат закона.

21 А за тебе са уведомени, че ти си учил всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисеевия закон, като им казваш да не обрязват чадата си, нито да държат старите обреди.

22 И тъй какво да се направи? [Без друго ще се събере тълпа, защото] те непременно ще чуят, че си дошъл.

23 Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек;

24 вземи ги и извърши очищението си заедно с тях и иждиви за тях, за да обръснат главите си; и така всички ще знаят, че не е истина това, което са чули за тебе, но че и ти постъпваш порядъчно и пазиш закона.

25 А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си да се вардят от ядене идоложертвено, кръв, удавено, тоже и от блудство.

26 Тогава Павел взе мъжете; и на следния ден като свърши очищението си заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да се свършат дните, определени за очищението, когато щеше да се принесе приноса за всеки един от тях.

27 И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ, туриха ръце на него и викаха:

28 О, израилтяни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всичките против народа ни, против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма и оскверни това свято място.

29 (Защото преди това бяха видели с него в града ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма).

30 И целият град се развълнува и людете се стекоха; и като уловиха Павел, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите.

31 И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен.

32 И той завчас взе войници и стотници та се завтече долу върху тях. А те като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павел.

33 Тогава хилядникът се приближи та го хвана и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше кой е той и що е сторил.

34 А между навалицата едни викаха едно, а други друго; и понеже не можеше да разбере същността на работата поради смущението, заповяда да го закарат в крепостта.

35 А когато стигна до стъпалата, войниците го вдигнаха и носеха поради насилието на навалицата,

36 защото всичките люде вървяха подире и викаха: Махни го от света!

37 И когато щяха да въведат Павел в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да кажа нещо? А той рече: Знаеш ли гръцки!

38 Не си ли тогава оня египтянин, който преди няколко време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?

39 А Павел рече: Аз съм юдеин от Тарс киликийски, гражданин на тоя знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на людете.

40 И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на людете; а като се въдвори голяма тишина, започна да им говори на еврейски, казвайки:

2 (И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; а той каза):

3 Аз съм юдеин, роден в Тарс киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;

4 и гонех до смърт последователите на тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени;

5 както свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, където отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония, които бяха там, за да ги накажат.

6 И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.

7 И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?

8 А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.

9 А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.

10 И рекох: Какво да сторя, Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.

11 И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и така влязох в Дамаск.

12 И някой си Анания, човек благочестив по закона, одобрен от всички там живеещи юдеи,

13 дойде при мене и като застана и се наведе над мене, рече ми: Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си и погледнах на него.

14 А той рече: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля и да видиш праведника и да чуеш глас от Неговите уста;

15 защото ще бъдеш свидетел за Него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.

16 И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.

17 И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма дойдох в изстъпление,

18 и видях Го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.

19 И аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе;

20 и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефан, и аз бях там и одобрявах като вардех дрехите на тия, които го убиваха.

21 Но Той ми рече: Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.

22 До тая дума го слушаха; а тогава извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! Защото не е достоен да живее.

23 И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах по въздуха,

24 хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го изпитат с биене, за да узнае по коя причина викат така против него.

25 И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин и то неосъден?

26 Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? Защото тоя човек е римлянин.

27 Тогава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми римлянин ли си ти? А той каза: Римлянин.

28 Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил в него.

29 Тогава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.

30 На сутринта, като искаше да разбере същинската причина, по която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им синедрион, и доведе долу Павел та го постави пред тях.

2 А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.

3 Тогава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят?

4 А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?

5 И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си".

6 А когато Павел позна, че една част са садукеи, а другите фарисеи, извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.

7 И когато рече това, възникна разпра между фарисеите и садукеите; и събранието се раздели.

8 Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.

9 И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха, казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво да направим, ако му е говорил дух или ангел?

10 И понеже разпрата стана голяма, хилядникът боейки се да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат изпомежду им, и да го заведат в крепостта.

11 И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото както си свидетелствувал за Мене в Ерусалим, така трябва да свидетелствуваш и в Рим.

12 И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, влязоха под проклетия и рекоха, че няма да ядат, нито да пият докато не убият Павел.

13 Тия, които направиха тоя заговор, бяха повече от четиридесет души.

14 Те дойдоха при главните свещеници и старейшините и рекоха: Влязохме под проклетия, да не вкусим нищо докато не убием Павел.

15 Сега, прочее, вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.

16 Но Павловият сестрин син, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта та обади на Павел.

17 Тогава Павел повика един от стотниците и му рече: Заведи това момче при хилядника, защото има да му обади нещо.

18 И той го взе, заведе го при хилядника, и каза: Запреният Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.

19 А хилядникът го взе за ръка и като се оттегли настрана, попита го насаме: Какво има да ми обадиш?

20 А той рече: Юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павел утре долу в синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.

21 Но ти недей ги слуша, защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които влязоха под проклетия, задължавайки се да не ядат, нито да пият, докато не го убият. Те още сега са готови и чакат само да им се обещаеш.

22 И тъй хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: Никому да не кажеш, че си ми обадил това.

23 Тогава повика двама от стотниците та им рече: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Кесария на третия час през нощта.

24 Пригответе и добитък, на който да възкачат Павел и да го отведат безопасно до управителя Феликс.

25 Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:

26 От Клавдий Лисия до негово превъзходителство управителя Феликс, поздрав.

27 Тоя човек биде уловен от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците та го избавих, понеже се научих, че бил римлянин.

28 И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, заведох го долу в синедриона им;

29 и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше, обаче, никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови.

30 И понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него. [Остани със здраве].

31 И тъй, войниците, според дадената им заповед, взеха Павел и го заведоха през нощта в Антипатрида.

32 И на сутринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.

33 А конниците като влязоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павел.

34 А като го прочете, попита го от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, рече:

35 Ще те изслушам, когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го вардят в Иродовата претория.
ГЛАВА 24
1 След пет дни първосвещеникът Анания слезе с някои старейшини и с един ритор на име Тертил, които подадоха на управителя жалба против Павел.

2 И като го повикаха, Тертил започна да го обвинява, като казваше: Понеже чрез тебе, честити Феликсе, се радваме на голямо спокойствие, и понеже чрез твоята предвидливост се поправят злини в тоя наш народ,

3 то ние с пълна благодарност по всякакъв начин и всякъде посрещаме това.

4 Но за да те не отегчаваме повече, моля те да имаш снизхождение и ни изслушаш накратко;

5 понеже намерихме, че тоя човек е заразител и размирник между всичките юдеи по вселената, още и водач на назарейската ерес;

6 който се опита и храма да оскверни; но ние го уловихме, [и поискахме да го осъдим по нашия закон;

7 но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилство го изтръгна от ръцете ни, и заповяда на обвинителите му да дойдат при тебе].

8 А ти като сам го изпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.

9 И юдеите потвърдиха, казвайки, че това е вярно.

10 А когато управителят кимна на Павел да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на тоя народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,

11 защото можеш да се научиш, че няма повече от дванадесет дни откак влязох на поклонение в Ерусалим.

12 И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града, да се препирам с някого или да размирявам народа.

13 И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.

14 Но това ти изповядвам, че според учението*, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам всичко що е по закона и е писано в пророците,

15 и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.

16 Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест, и спрямо Бога, и спрямо човеците.

17 А след изтичането на много години, дойдох да донеса милостини на народа си и приноси.

18 А когато ги принасях, те ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие;

19 но имаше някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако имаха нещо против мене.

20 Или тия сами нека кажат каква неправда са намерили в мене, когато застанах пред синедриона,

21 освен, ако е само в тоя вик, който издадох като стоях между тях: Поради учението за възкресението на мъртвите ме съдите днес.

22 А Феликс като познаваше доста добре това учение*, ги отложи, казвайки: Когато слезе хилядникът Лисий ще разреша делото ви.

23 И заповяда на стотника да вардят Павел, но да му дават известна свобода, и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва.

24 След няколко дни Феликс дойде с жена си Друсилия, която беше юдейка и прати да повикат Павел, от когото слуша за вярата в Христа Исуса.

25 И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за бъдещия съд, Феликс уплашен отговори: За сега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.

26 Между това той се надяваше, че ще получи пари от Павел, затова и по-честичко го викаше та приказваше с него.

27 Но като се навършиха две години, Феликс биде заместен от Порций Фест; а понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павел в окови.
ГЛАВА 25
1 А Фест като зае областта си, подир три дни възлезе от Кесария в Ерусалим.

2 Тогава първосвещеникът и юдейските първенци му подадоха жалба против Павел,

3 и молейки му се искаха да склони на това против него, - да изпрати да го доведат в Ерусалим; като крояха да поставят засада и да го убият на пътя.

4 Фест обаче отговори, че Павел вече се пази под стража в Кесария, и че сам той скоро щеше да тръгне за там;

5 затова, рече той, влиятелните между вас нека слязат с мене; и ако има нещо криво в човека, нека го обвинят.

6 И като преседя между тях не повече от осем или десет дни, той слезе в Кесария и на следния ден седна на съдийския стол, и заповяда да доведат Павел.

7 И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Ерусалим, го обиколиха и обвиняваха го с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;

8 но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против Кесаря съм извършил някакво престъпление.

9 Но Фест, понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, в отговор на Павел каза: Щеш ли да възлезеш в Ерусалим и там да се съдиш за това пред мене?

10 А Павел каза: Аз стоя пред Кесаревото съдилище, гдето трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш.

11 Прочее, ако съм злодеец и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако ни едно от нещата, за които ме обвиняват тия, не е истинно, никой не може да ме предаде, за да им угоди. Отнасям се до Кесаря.

12 Тогава Фест след като поразисква въпроса със съвета, отговори: Отнесъл си се до Кесаря; при Кесаря ще отидеш.

13 А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Фест.

14 И като се бавиха там доста време, Фест доложи Павловото дело пред царя, казвайки: Има един човек оставен от Феликс в окови.

15 За него, когато бях в Ерусалим, главните свещеници и юдейските старейшини ми подадоха жалба и искаха да го осъдя.

16 Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек [на смърт], преди обвиняемият да е бил поставен лице с лице с обвинителите си, и да му е даден случай да говори в своя защита относно обвинението.

17 И тъй, когато дойдоха тук заедно с мене, на следния ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека.

18 Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела, каквито аз предполагах;

19 но имаха против него разисквания за техните си вярвания и за някой си Исус, Който бил умрял, за Когото Павел твърдеше, че е жив.

20 И аз, понеже бях в недоумение как да изпитам за такива неща, попитах дали би отишъл в Ерусалим, там да се съди за това.

21 Но понеже Павел се отнесе до решението на Август, за да се опази за него, заповядах да го пазят докато го изпратя при Кесаря.

22 Тогава Агрипа рече на Фест: Искаше ми се и мене да чуя този човек. И той каза: Утре ще го чуеш.

23 На следния ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната стая с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда та доведоха Павел.

24 Тогава Фест каза: Царю Агрипо, и всички, които присъствувате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми представи жалба, и в Ерусалим, и тука, като крещяха, че той не трябва вече да живее.

25 Но аз намерих, че не е сторил нищо достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Августа, реших да го изпратя.

26 А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; за това го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипо, та като стане разпитването му да имам какво да пиша.

27 Защото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.