Правна уредба на чуждестранните инвестиции – същност, субекти, предметен обхват и информация

35. Правна уредба на чуждестранните инвестиции – същност, субекти, предметен обхват и информация.

1. Източници:

1.1. Вътрешни – Конституцията, ЗЧИ, Закона за концесиите, Закона за подземните богатства, Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост, Закона за банките и Наредбите към него, Закона за застраховането и подзаконовите актове към него и ТЗ (относно смесените дружества). Също така е необходимо да се споменат и няколко подзаконови актове: Правилника за устройство и дейност на Агенцията за чуждестранни инвестиции, Правилниците за прилагане на ЗКонц., ЗДС и ЗОС.

1.2. Международноправни източници: Конвенция за създаване на Агенция за многостранно гарантиране на инвестициите, Учредителен договор на Международната финансова корпорация, Конвенция за уреждане на инвестиционни спорове между държавите и субекти с националност на други държави (тези субекти са физически и юридически лица и неперсонифицирани образувания, а конвенцията е известна още като “Конвенция за диагоналния арбитраж”), Споразумение за създаване на Европейска зона за свободна търговия, както и Двустранните договори за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.

Уредбата е предимно материално правна и по-рядко стълкновителна, съчетание между императивни (в областта на защитата на инвестициите) и диспозитивни норми.

2. Понятие за чуждестранни инвестиции. Терминът идва от английски и означава вложение (в пари или други оценими в пари блага – ноу-хау, услуги, вещи), което идва от чужбина и остава в държавата. В българското МЧП има 2 дефеници – легална и договорна (конвенционна), като между тях няма разлика просто се изброяват изчерпателно формите на чуждестранни инвестиции.

2.1. Формите на чуждестранните инвестиции са много разнообразни – изброени са в чл. 12 ЗЧИ.

1) Най-често срещаната форма на инвестиции е участие в предприятия (придобиване на акции или дялове от търговски дружества; придобиване на цялото предприятие или на обособена част от него по Закона за приватизацията). 2) Инвестицията може да е придобиване право на собственост – това е най-характерния вид пряка инвестиция закупуване на сгради или движими вещи (дълготрайни материални активи). Чуждестранна инвестиция е и земята на чужденци по чл. 14 ЗСГ ако има Договор за взаимно насърчаване и закрила на инвестициите (те са с ретроактивно действие).

3) Инвестицията може да е във форма на придобиване на краткосрочни ЦК – облигации, съкровищни бонове.

4) Също така придобиване на права по лизингови (само финансов лизинг) и концесионни договори.

5) Възможни са и инвестиции в обекти на интелектуална собственост.

2.2. В Договорите за взаимно насърчаване и закрила на инвестициите са дадени и други форми на инвестиции:

1) услуги (маркетингови, мениджърски и др. – доброволно се намалява цената на услугата, за да се завладее пазара);

2) ноу-хау, good will

3) клиентела – във връзка с услугите.

2.3. Като инвестиция се определя и реинвестицията – увеличението на вложеното, което не се изнася, а се влага отново тук. Това е така, защо въпреки, че средствата не идват от чужбина увеличават брутния продукт.

3. Страни при инвестицията – винаги има 2 страни: 1) приемащата държава, физическо или юридическо лице и 2) инвеститорът. Определение за чуждестранен инвеститор има в чл. 5, ал. 1 на ЗЧИ: По смисъла на този закон чуждестранно лице е: 1. юридическо лице, което не е регистрирано в Република България; 2. дружество, което не е юридическо лице и е регистрирано в чужбина; 3. физическо лице - чуждестранен гражданин с постоянно местопребиваване в чужбина. Според ал. 2: Български гражданин с постоянно местопребиваване в чужбина, който има и друго гражданство, избира дали да се ползва от статута на български или чуждестранен гражданин по този закон. В Договорите за взаимно насърчаване и закрила на инвестициите определението е още по-широко: инвеститор е всяко предприятие на държава съдоговорителка, включително тези, които са регистрирани в друга държава, но върху тях осъществяват контрол лица от държавата съдоговорителка, както и граждани на тази държава.

4. Органът, който прави анализ и отчети за чуждестранните инвестиции е Агенцията за чуждестранни инвестиции. АЧИ води и национална информационна система за чуждестранните инвестиции – уредбата е в чл. 11 от ЗЧИ: (2) Министерството на финансите, Hационалният статистически институт, Централният депозитар и Българската народна банка предоставят в края на всяко календарно тримесечие обобщени данни за вида и обема на чуждестранните инвестиции за Единната информационна система за чуждестранните инвестиции. Други централни и местни органи предоставят информация при поискване от Агенцията за чуждестранни инвестиции.(3) Агенцията за чуждестранни инвестиции предоставя информация от Единната информационна система за чуждестранни инвестиции на държавни органи и други заинтересовани лица по ред, определен в правилника за устройството и дейността й.

36. Правна уредба на концесиите в българското МЧП.

1. Общи бележки. Концесията е особена форма на чуждестранна инвестиция. Концесията е предоставяне на особено право на ползване върху обекти публична държавна собственост, включително такива, които трябва да се изградят със средства на концесионера. Обект на концесия може и да са вещите изключителна държавна собственост по чл. 18 от Конституцията, също така сферите, в които държавата упражнява суверени права и дейностите, за които е установен държавен монопол:

Следователно първата съществена особеност е предмета на концесията. На концесия подлежат и някои обекти общинска собственост като режимът е по ЗОС.

2. Страни по концесионния договор: концедент (който отдава обекта, т.е. държавата или общината) и концесионер (чуждестранен инвеститор). За концесионера има и допълнително условие – той може да е само физическо или юридическо лице, само търговец. Концесионерът се определя по специален ред – чрез търг или конкурс. Процедурата обхваща решение на МС или на общината, което подлежи на обнародване. С това решение се възлага на съответния министър да проведе търг или конкурс.Условията за търга или конкурса се обявяват предварително, подават се документите на кандидатите, от които по целесъобразност се подбира, кой ще участва. На спечелилия конкурса се предлага да сключи концесионен договор, ако той откаже МС решава дали да се сключи договор с втория или да се проведе нова процедура. Концесионерът може да се определи и пряко от МС при процедура по приватизация по ЗППДОП – вместо приватизация се сключва концесионен договор с първия в приватизационната процедура (той също е минал през търг или конкурс). 3. Концесионния договор е особен инвестиционен договор. Той е ограничен със срок – 35 години, като може да се продължи до 50. Може за същия обект да се даде втори път концесия, като стария концесионер се ползва с предимство пред останалите при равни други условия. Договорът за концесия се изпълнява при спазване на условията, заложен в самия него ЗК, ЗДС, ЗОС и правилниците за прилагането им. Договорът се прекратява при изчерпателно изброени основания – чл. 23, ал. 2: Договорът за концесия се прекратява: 1. с изтичане на срока; 2. с погиване на обекта или при обективна невъзможност за неговото използване или за осъществяване на дейността; 3. при смърт на физическото лице концесионер или при прекратяване на юридическото лице концесионер, освен ако Министерският съвет даде съгласие договорът да бъде продължен с правоприемник; 4. при влязло в сила решение за обявяване в несъстоятелност на концесионера; 5. по взаимно съгласие; 6. по силата на съдебно или арбитражно решение; 7. при други предвидени в този закон или в договора основания.

4. Концесията подлежи на регистрация. Всеки министър (в 7дн срок от сключване на договора) или кмет на община следва да предостави данни в отдел “Концесии” на МС, където се води специален регистър на концесиите, който не е общодостъпен. В този регистър се вписва информация за концесионера, характера на концесията и т.н. както и промени в тези обстоятелства. Регистърът се води по партиди, като за всяка концесия има досие. ДО този регистър имат достъп само съдебни и държавни органи.

Изтегляне 1.18 Mb.

Сподели с приятели: