1. Същност на частноправните отношения с международен елемент. Определение на международното частно право

4. Общи черти и различия на МЧП с ГП, ТП, Международния граждански процес, МПП и други правни отрасли.

1. Общи бележки. Необходимо е да се направи съпоставка на МЧП с ГП, ТП, Международния граждански процес (МГП), интертериториалното, интертемпоралното и интерперсоналното право и със сравнителното право. Съпоставката се извършва на база предмет, източници, субекти, принципи, институти, система, терминология.

2. Предмет.

2.1. МЧП и ГП, имат някои общи черти, защото предмета на МЧП обхваща граждански отношения, но и други, което е разликата. Освен това ГП урежда вътрешни отношения, а МЧП – международни.

2.2. МЧП и ТП – част от отношенията, регулирани от МЧП са търговски. Различията са като при ГП.

2.3. МЧП и МГП (процеса се задейства, когато са изчерпани възможностите за доброволно уреждане на спора). МЧП има за предмет материални отношения, а МГП – процесуални. Общото е, че отношенията са с международен характер.

 2.4. МЧП и МПП – и тук общото е, че се регламентират международни отношения. Разликата е, че при МЧП те са частни, а при МПП – публични.

2.5. МЧП и интертериториалното, интертемпоралното и интерперсоналното право (специални правни отрасли).

1) Интертериториално право – има го само при държави с федерално устройство. Всяка федерална единица има отделна правна система и между отделните законодателства може да има различия или противоречия. Ако има стълкновение между различни норми, федералното правителство създава система от норми, които са за преодоляване на стълкновението – това е интертериториалното право. В този смисъл интертериториалното право наподобява като действие МЧП, но то регламентира отношения, които са чисто вътрешни за разлика от МЧП.

2) Интерперсонално право – в една държава за различни категории граждани има различни съвкупности норми, напр. ЮАР преди години. В Гърция за духовниците действа екзархийския устав, а за останалите нормалното законодателство. Когато има подобно положение е необходимо с нова норма да се уредят отношенията между различните субекти. Целта на е сходна с тази на МЧП, но отношенията предмет на регулиране са различни: при интерперсоналното право –

вътрешни, а при МЧП – международни.

3) Интертемпорални норми – има ги във всяка страна, тъй като се издават различни нормативни актове и тези норми уреждат съотношението им във времето с цел да се избегнат противоречията. Това е и приликата с МЧП, а разликата е, че отново става дума за вътрешни отношения.

2.6. МЧП и сравнителното право – според Натов сравнително право няма, това е само един от методите за правни изследвания. Сравнителноправният метод е най-съществения в науката МЧП.

3. Източници:

3.1. Вътрешните източници на МЧП не са кодифицирани, т.е. нормите на МЧП са разпръснати из множество вътрешни източници, част от които са източници на ГП – ЗЗД, ЗС и др.

3.2. Същото е положението с ТП – източници на ТП са и източници на МЧП: ТЗ, ЗБ, ЗЧИ.

При ГП и ТР същественото е, че те нямат международни източници с редки изключения.

3.3. Вътрешните източници на МГП са източници и на МЧП, същото се отнася и за международноправните.

3.4. МПП има международни източници, но няма вътрешни.

4. Субекти – субектите на всички отрасли са равнопоставени с изключение на субектите на МГП. Субекти на МЧП са физически и юридически лица, неперсонифицирани образувания, международни организации и държави.

5. Система – системата на МЧП се състои от обща и специална част, сходна със системите на другите сравнявани отрасли.

6. Принципи – основополагащ принцип за уредбата на отношенията във всички отрасли е принципът на равнопоставеността. Отново изключение е МГП.

7. Институти – има общи институти, напр. договор е общ за всички сравнявани отрасли, недействителност, погасителна давност. Разликата е, че МЧП има специални институти, които не се срещат никъде другаде – обществен ред, установяване съдържанието на чуждестранното право, препращане, квалификация.

8. Терминология – въпросът е сходен с този за институтите. МЧП има и своя специфична терминология: автономия на волята, закон по същество, съображения от обществен ред, формула за привързване.

5. Система на МЧП като отрасъл на правото и като правна наука.

1. МЧП е съвкупност от норми, която може да бъде систематизирана – може да се говори за система на МЧП като правен отрасъл, това е систематизация на норми, а системата на МЧП като наука е система на знанията.

2. Дяловете на системата на МЧП като отрасъл на правото са уводен и главен.

2.1. Уводния дял включва 2 групи норми:

1) Норми, които уреждат правния статус на субектите . физически и юридически лица, неперсонифицирани образувания и държавата.

2) Норми, които са посветени на специални институти на МЧП – класификация, препращане, установяване на съдържанието на чуждото право, съображения за обществен ред, заобикаляне на закона, взаимност и реторсия.

2.2. Главният дял на МЧП включва норми, които регламентират отделните групи частни отношения с международен елемент: вещни, облигационни, търговски (международна продажба на стоки, международни инвестиции, международна уредба на интелектуалната собственост), семейни и наследствени, и трудови.

3. Система на МЧП като наука:

3.1. Уводен дял – същност, предмет, цел, функция на МЧП, система и систематично място, връзка между МЧП и други правни отрасли, знания относно източниците на МЧП – в различните правни системи и в България.

3.2. Исторически дял – история на МЧП, глобална и българска.

3.3. Дял трети – знания относно правната уредба на частните отношения с международен елемент: същност и видове норми на МЧП, структура и механизъм на действие, формули на привързване, анализ на специфични институти на МЧП и накрая проблема за стълкновение на законите.

До тук е Общата част на МЧП.

3.4. Специална част – знания относно правната уредба, съдебна и арбитражна практика – сделки, представителства, погасителна давност и т.н.

Изтегляне 1.18 Mb.

Сподели с приятели: