Патентоване в чужбина според българското МЧП. Международни договори на Република България в патентната сфера

55. Патентоване в чужбина според българското МЧП. Международни договори на Република България в патентната сфера.

1. Патентоване в чужбина и има 2 начина:

1.1. Пряко по реда на чл. 25 ЗП: (1) Български граждани и юридически лица имат право да заявяват за патентоване в чужбина свое изобретение след изтичане на три месеца от подаване на заявка за патент за същото изобретение в Патентното ведомство на страната, ако в този срок няма забрана по ал. 2. (2) Министерството на отбраната или Министерството на вътрешните работи могат да забранят патентоването в чужбина на изобретения, отнасящи се до отбраната и сигурността на страната.

1.2. Чрез международна заявка по реда на чл. 67 и сл. и Договоря за патентно коопериране.

1) Заявката се оформя в 3 идентични екземпляра на руски или английски език, като трябва да бъде придружена от документ за приоритет и документи за платени такси.

2) Заявката се подава в нашето Патентно ведомство до МБ на СОИС. Преди да бъде изпратена за чужбина заявката отново се проверява дали няма да се навреди на отбраната и сигурността (дали заявката не е секретна).

3) В заявката трябва да има посочена, съответно избрана страна. МБ извършва съответните експертизи и ако всичко е наред заявката отива до Патентните ведомства на посочените или избраните държави.

4) Ако заявката е подадена първо тук, процедурата се до решаването на въпроса за международната заявка. Ако се издаде патент – процедурата у нас се прекратява. Ако патента по международната заявка покрива само отчасти изобретението – за непокритата част се издава патент у нас.

2. По международните договори, изброени във въпрос № 54 се създават съюзи на държавите съдоговорителки – Парижки съюз за закрила на индустриалната собственост и Съюз за международно патентно коопериране. Тези съюзи са изградени на принципа на асимилацията. Вашингтонската конвенция дава определение на различни понятия: 1) международна заявка; 2) международна патентна експертиза; 3) предварителна международна патентна експертиза. Интерес представлява Будапещенската конвенция за международен депозит на микроорганизми.

56. Закрила на други обекти на индустриалната собственост в българското МЧП (търговски марки, марки за услуги, промишлени образци, наименования за произход и др.)

1. Уредба във вътрешноправни и международно правни източници:

1.1. Вътрешни източници: ЗМГО, ЗПД, ЗТИС, субсидиарно се прилага ЗП.

1.2. Международни източници:

1) Двустранни договори: ДВНЗИ и Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане.

2) Многостранни договори: виж. въпрос № 54.

2. Марки (търговски и за услуги) - ЗМГО :

2.1. Регистриране на чужда марка у нас:

1) Чуждият заявител може да иска защита на своя марка у нас, а ако е с постоянно местожителство или седалище в чужбина трябва да упълномощи представител по индустриална собственост.

2) Трябва заявителят да е регистрирал марката си в своята държава – ако е гражданин на държава съдоговорителка по Мадридската спогодба за международна регистрация на марките или Парижката конвенция се ползва от национален режим.

3) Генералното изискване за допускане на защита е у нас да няма вече регистрирана същата или сходна марка.

2.2. Регистриране на българска марка в чужбина.

1) Заявителят може да подаде заявка или направо в съответната чужда държава или чрез нашето Патентно ведомство до МБ на СОИС, което да я препрати към съответната държава.

2) Според Мадридската спогодба за международна регистрация на марките заявената и регистрирана в една държава съдоговорителка марка се ползва автоматично със закрила и другите държави съдоговорителки. Държавите съдоговорителки могат да направят резерва по отношение на автоматичното действие, в този случай трябва да се поиска изрично закрила в държава, направила резерва. Ако всички държави съдоговорителки са направили резерва – автоматичното действие е свързано с изрично искане.

3. Промишлен дизайн:

3.1.Регистрация на чужд промишлен дизайн у нас (сходна е с патентите и марките):

1) Чуждият заявител може да иска защита на своят дизайн у нас, а ако е с постоянно местожителство или седалище в чужбина трябва да упълномощи представител по индустриална собственост.

2) Трябва заявителят да е регистрирал дизайна си в своята държава.

3) Генералното изискване за допускане на защита е у нас да няма вече регистрирана същата или сходен дизайн.

3.2. Регистриране на наш дизайн в чужбина – наш промишлен дизайн може да се регистрира в чужбина или пряко или чрез нашето Патентно ведомство и МБ на СОИС.

4. Географски означения. Те биват: 1) наименование за произход – наименование на стоката, което разкрива произход; 2) указание за произход – място на производство, гарантира качество.

4.1. Регистриране на чуждо географско означение:

1) Чуждият заявител може да иска защита на своят дизайн у нас, а ако е с постоянно местожителство или седалище в чужбина трябва да упълномощи представител по индустриална собственост.

2) Трябва заявителят да е регистрирал дизайна си в държавата по произхода.

4.2. Наши наименования за произход могат да се регистрират в чужда държава. С Лисабонската спогодба за наименованията за произход и тяхната международна регистрация се създава частичен съюз в рамките на Парижкия съюз за закрила на индустриалната собственост.

1) Подадената заявка минава бюрото на Частичния съюз в Берн. Това бюро не препраща заявката до посочените държави, а само отправя запитване до тях дали могат да осигурят защита. Ако отговорът е положителен – заявката им се препраща, ако не – връща се на заявителя. Кореспонденцията се развива в рамките на една година.

2) Според Закона за виното и спиртните напитки и Закона за тютюна и тютюневите изделия – производителят е длъжен при износ на съответната стока да я снабди с декларация за произход, ако не се отнема лиценза му за производство. Може да се оторизира независим орган, който да контролира произхода – контролиран произход (за гаранция на купувачите).

3) Според Мадридската спогодба за преследване на фалшиви или заблуждаващи указания за произход ако държава съдоговорителка засече на границата или в търговската си мрежа стока, чиито произход не отговаря на посочения, трябва да изиска от вносителя или търговеца да попълни декларация с верният произход, в противен случай може да се констатира цялата стока.