Положение на държавата и международните организации в българското МЧП

27. Положение на държавата и международните организации в българското МЧП.

1. Държавата е основен субект на МПП. Тя е субект и на МЧП, но с някои особености, тъй като държавата е носител на: 1) суверенитет и 2) имунитет, т.е. тя не е равнопоставена с гражданите. ЗА това е необходимо за нея да има някои ограничения, за да се изравни с гражданите. Тъй като е неприемливо да се ограничава държавния суверенитет, трябва да се ограничи имунитета. Съществуват 3 вида имунитет:

1) Съдебен имунитет - държавата не може да бъде съдена от чужд съд.

2) Имунитет срещу принудително изпълнение на чужди съдебни решения.

3) Имунитет срещу принудително изпълнение върху обекти държавна собственост.

Ограничаването става самостоятелно от държавата.

1.1. Съдебен имунитет – ограничаването е направено със закон. ГПК допуска в чл. 8 три хипотези: Лицата, ползуващи се с право на екстериториалност, както и чуждите държави, са подчинени на българските съдилища: а) когато сами са започнали делото; б) по дела, отнасящи се до техни предприятия в страната, и в) по дела за вещни права върху недвижими имоти, които се намират в страната. Реципрочно българската държава може да бъде съдена при тези условия.

1.2. Имунитет срещу принудително изпълнение на чужди съдебни решения – отново ограничението е уредено в закон. ГПК в чл. 306 и сл. урежда производството по екзикватура. Подобно е положението в чл. 12 на Виенската конвенция за ядрени вреди.

1.3. Имунитет срещу принудително изпълнение върху обекти държавни собственост. Това са случаи, когато държавата апортира част от своето имущество в капитала на търговски дружества, които участват в оборота с него (напр. ЗОЕТДДИ, ПРУПСДП, Наредбата за регистрация и контрол на задгранични дружества с българско държавно участие).

2. Международните организации от гледна точка на частните отношения биват персонифицирани и неперсонифицирани.

2.1. Статусът на персонифицираните е като на юридическите лица – уредбата е стълкновителна и се подчинява на привръзката lex societatis. Наред с това статусът им се определя и от учредителният им акт, който е международен договор. В тази област има и материални норми.

2.2. Относно неперсонифицираните международни организации в МЧП е въведена фикцията, според която те са приравнени към юридическите лица. За тях се прилага и режимът на юридическите лица и този на учредителния им акт.

28. Положение на юридическите лица и неперсонифицираните образувания в българското МЧП – критерии за определяне на националността.

1. Относно юридическите лица се ползва определението на гражданското право. Статусът на юридическите лица е стълкновителен – формулата на привързване е lex societatis (закон по поданството на юридическото лице). Неперсонифицираните образувания се подчиняват на същата привръзка.

2. Lex societatis има няколко значения тълкувания:

2.1. Закон на държавата по регистрация (lex loci registracionis). Тази превръзка се използва и в нашето МЧП, както във вътрешно правните източници – ТЗ 282, ал. 1: Учредяването, преобразуването и прекратяването на търговските дружества, както и начинът на представляването им, а също правата и задълженията на съдружниците се определят от правото на страната по регистрацията на дружеството, така и във международните източници – в Договорите за взаимно насърчаване и закрила на инвестициите статусът на юридическите лица се определя по правото на държавата съдоговорителка, в която са регистрирани. Закона по регистриране се прилага и по отношение на клоновете, макар че те са неперсонифицирани.

2.2. Закон по седалището (френска система) – тази формула се използва във вътрешното право: ЗЮЛНЦ в чл. 51 казва: Правоспособността, учредяването, реорганизацията и прекратяването на юридическите лица с нестопанска цел, тяхното управление, представителството и членството в тях се уреждат от закона на страната, в която те имат своето седалище; чл. 282, ал. ТЗ е специална хипотеза в тази насока: Ако търговското дружество е регистрирано в повече от една страна, прилага се правото на страната, където според устава на дружеството се намира неговото управление. В Договорите за взаимно насърчаване и закрила на инвестициите законът по седалището се дава като алтернатива на закона по регистрацията.

У нас месторегистрация и местоседалище съвпадат.

2.3. Място на стопанска дейност (възприема се в англо-американската система). Определение за стопанска дейност откриваме в международните източници на МЧП – Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане. Този критерии е основен в англо-американската система, но при нас е допълнителен - само въз основа на него не може да се определи статуса на юридическото лице. Този критерии се прилага относно облигационно правния статус на юридическите лица при международната продажба на стоки (Виенската конвенция) и относно фискалния им статус. Виенската конвенция използва този критерии като изключителна привръзка при определяне на приложимото право по договор за международна продажба на стоки. Изключителна привръзка означава, че националността няма значение, характера на субекта няма значение – значение има само мястото на извършване на стопанска дейност (ако то е различно за страните се прилага Конвенцията). Спогодбите за изключване на двойното данъчно облагане също я използват като изключителна привръзка.

2.4. Теория на контрола (основен критерии в международната търговска практика). Същността на тази теория се изразява в това, че националността на едно юридическо лице се определя от националността на субектите, които осъществяват ефективен контрол върху него, независимо от регистрация, седалище или стопанска дейност.

1) Контролът може да е пряк – когато чуждият инвеститор държи 51% от капитала и непряк – когато две дружества със 100% чужд капитал изкупят едно чуждо българско дружество

2) Контролът може да е активен, когато чуждият собственик може да влияе пряко върху взимането на решения и пасивен, когато чуждият собственик не може сам да взима решения но може да възпрепятства взимането на всяко неблагоприятно за него решение.

Теорията на контрола възниква между Първата и Втората световна война като теория за вражеското юридическо лице и се развива в Закони за търговия с враговете (днес такива “врагове” са Либия, Афганистан, Ирак, Югославия и т.н.) – всяко едно юридическо лице, чиито капитал принадлежи на враговете е вражеско.След края на войната теорията за вражеското юридическото лице преминава в теорията на контрола. Уредбата в нашето МЧП е в международните източници – Договори за закрила и взаимно насърчаване на инвестициите със САЩ, Франция, Швейцария, Швеция (има специален протокол, който дефинира понятието “контрол”.