1. Същност на частноправните отношения с международен елемент. Определение на международното частно право
Изтегляне 1.18 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 30. Представителството в българското МЧП. Същност и правна уредба на задължителното представителство.
- 31. Същност и правна уредба на доброволното представителство в българското МЧП. Особени форми на представителство.
29. Правни сделки в българското МЧП.1. В нашето МЧП няма самостоятелно понятие за правна сделка и се използва това от Гражданското право, а относно търговските сделки това от Търговското право. Липсва и генерална уредба на сделките. 2. Форма на сделките: 2.1. Определя се от законодателството, където сделката е сключена – lex loci contractus. Чл. 10, ал. 2 КТМ: Формата на договора, с който се прехвърля право на собственост или се учредяват вещни права върху морски кораб, се урежда от закона на мястото, където се сключва договорът. 2.2. Ако сделката има за предмет право върху недвижим имот – формата се определя по местонахождението на недвижимия имот (lex situ). 3. В консулските конвенции има изрична уредба. Консулът има право да заверява сделки, когато страните са субекти от изпращащата, приемащата или трета страна в самото консулство, в дома си и на всяко друго място в консулския окръг. 30. Представителството в българското МЧП. Същност и правна уредба на задължителното представителство.1. Определението и за този институт се взема от общото Гражданско право, а за търговското представителство от Търговското право. МЧП обаче дава специална уредба на законното и договорното представителството и урежда някои специални видове представителство. 2. Законово представителство – видове: 2.1. На юридическите лица – има уредба за представителството на търговските дружества и юридическите лица с нестопанска цел. Чл. 282, ал. 1 ТЗ казва: Учредяването, преобразуването и прекратяването на търговските дружества, както и начинът на представляването им, а също правата и задълженията на съдружниците се определят от правото на страната по регистрацията на дружеството. Привръзката е законът по месторегистрация. Чл. 52 ЗЮЛНЦ: Правоспособността, учредяването, реорганизацията и прекратяването на юридическите лица с нестопанска цел, тяхното управление, представителството и членството в тях се уреждат от закона на страната, в която те имат своето седалище – привръзката е законът по седалището. 2.2. На децата от техните родители – решението се съдържа във вътрешни и международноправни източници. Отношенията родители деца, които са уредени в чл. 137 СК обхващат и представителството на малолетните деца от родителите им: Отношенията между родители и деца се уреждат по отечествения закон на детето освен ако родителите са с еднакво гражданство и техният отечествен закон е по-благоприятен за детето. В международните източници този въпрос се разглежда в Договорите за правна помощ. Чл. 136 разглежда отношенията осиновен-осиновител: (1) Осиновяване между лица, едното от които е български гражданин, се допуска съгласно разпоредбите на този кодекс. Когато осиновяваното лице е български гражданин, се иска съгласие на съответния държавен орган и осиновяването се извършва от български съд. (2) Осиновяването между лица с еднакво гражданство се допуска при условията на отечествения им закон. Ако имат различно гражданство, осиновяването се допуска при условията на отечествените им закони. В тези случаи се прилагат разпоредбите на чл. 52. (3) Действието на осиновяването се урежда по отечествения закон на осиновителя. (4) Прекратяването на осиновяването се урежда по отечествения закон на осиновения. 2.3. На поднастойните от техните настойници. 2.4. На подопечните от техните попечител. За тези хипотези се отнася чл. 138, ал. 1 СК: Учредяването, действието и прекратяването на настойничеството и на попечителството се уреждат по отечествения закон на лицето, поставено под настойничество или попечителство. Относно лицата, които могат да са настойници или попечители се прилага ал. 2 на чл. 138 СК: Задължението за приемане и изпълнение длъжността на настойник, попечител или член на настойническия съвет се урежда по отечествения им закон. Съща е и уредбата в Договорите за правна помощ. 31. Същност и правна уредба на доброволното представителство в българското МЧП. Особени форми на представителство.1. Общи бележки. В основата на договорното представителство е една едностранна правна сделка – упълномощаване. Отношенията се уреждат и с допълнителен договор, който може да включва упълномощителна клауза или пълномощното да бъде в отделен документ. 2. Приложим закон при договорното представителство. За търговското представителство отговорът е даден в чл. 283 ТЗ: Договорът за търговско представителство се урежда от закона на страната, където търговският представител осъществява дейността си, независимо от местосключването на договора – привръзката е lex solutionis. В международните източници също има правила - в двустранните спогодби за правна помощ е уговорено, че за представителството ще се прилага избраното от страните права, като има 2 възможности: 1) право по местосключване на сделките; 2) правото по мястото където се осъществява дейността на представителя. 3. Специална форма на представителство – особено доброволно представителство има при представителството по индустриалната собственост, уредено в Закона за патентите, Закона за марките и географските означения, Закона за промишления дизайн, Закона за топологията на интегралните схеми и Закона за новите сортове растения и породи животни. Местен представител по индустриална собственост следва да се упълномощи ако заявителя е с постоянно местожителство или седалище в чужбина. Това представителство се изисква от закона, Патентното ведомство иначе няма да приема заявката. Това е договорно представителство, но има изискване от закона за упълномощаване. 4. Смесени форми на представителство (включват елементи от законовото и от договорното): 4.1. Институционализирано търговско представителство – то е елемент от структурата на чуждестранен търговец у нас. Решението за създаване на такова търговско представителство се взима от управителните органи на чуждестранното търговско дружество по силата на националното законодателство – това е и приликата със законовото представителство. На базата на взетото решение от управителните органи се упълномощава физическо или юридическо лице у нас с функцията да регистрира, управлява и представлява търговеца у нас. Вътрешно правната уредба на този вид търговско представителство е в чл. 6 ЗЧИ: (1) Чуждестранни лица, които имат право да извършват търговска дейност по националното си законодателство, могат да откриват в страната търговски представителства, които трябва да бъдат регистрирани в Българската търговско-промишлена палата. (2) Представителствата по ал. 1 не са юридически лица и не могат да извършват стопанска дейност. (3) Сделките, които чуждестранното лице сключва с местни лица за нуждите на регистрирано от него представителство по ал. 1, се подчиняват на реда за извършване на сделки между местни лица; и чл. 13 от Закона за банките: Търговското представителство на чуждестранна банка в страната е длъжно да представи в Централната банка препис от акта за регистрация в 14-дневен срок от издаването му. То не може да извършва банкови сделки. Подобна е и международната уредба в Договорите за взаимно насърчаване и закрила на инвестициите. 4.2. Консулско представителство – уредено е главно в международноправните източници. Консулското представителство възниква въз основа на норма от Консулска конвенция, по силата на която консулът представлява граждани и юридически лица от изпращащата на територията на приемащата държава (по този елемент се открива близост със законовото представителство). Консулското представителство се прекратява или когато представляваните сами поемат защитата на интересите си или ако упълномощят друг – по това прилича на договорното представителство.
Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|