Брачните отношения в българското международно частно право

58. Семейните отношения в българското международно частно право

1. Обща характеристика (виж и т. 1 на въпрос №57).

1.1. Семейните отношения са произход, осиновяване, родители - деца, настойничество и попечителство, издръжка.

1.2. Най-често използваната формула е отечественият закон, като съществува мнение, че трябва да се замени с личния закон - лица от Великобритания, САЩ.

2. Произход. Прилага се отечественият закон към момента на раждането - двустранна препращаща норма с темпорална привръзка (чл. 135 СК).

3. Осиновяване.

3.1. Ако едно от лицата, участващи в осиновителното правоотношение е български гражданин, меродавен ще бъде българският закон - чл. 136 СК: Осиновяването между лица, едното от които е български гражданин, се допуска съгласно разпоредбите на този кодекс. Когато осиновяваното лице е български гражданин, се иска съгласие на съответния държавен орган и осиновяването се извършва от български съд. (ал. 1).

3.2. Ако лицата са само чужденци, се прилагат отечествените им закони като важи ограничението на чл. 52 СК (забрана за осиновяване между роднини).

4. Отношения родители - деца (чл. 137 СК).

4.1. Отношенията родители - деца се уреждат по отечествения закон, но тъй като се държи сметка за особената защита за интересите на детето, отпращането е към отечествения закон на детето.

4.2. Ако двамата родители са с еднакво гражданство и техният отечествен закон е по-благоприятен от този на детето, ще се приложи той.

5. Настойничество и попечителство (чл. 138 СК).

5.1. Относно правата и задълженията на настойника или попечителя уредбата е по отечествения им закон.

5.2. Що се отнася до учредяване, действие и прекратяване на настойничество и попечителство, това се решава по отечествения закон на лицата, които ще бъдат поставени под настойничество или попечителство.

6. Издръжка.

6.1. Чл. 139 урежда само един тип хипотеза: Задължението за издръжка, която чужденец търси от български гражданин, се урежда по този кодекс, а исковете са подсъдни на българските съдилища. Налице е едностранна отпращаща норма, а подведомствеността се урежда с пряка норма.

6.2. Нужно е да се регламентира и обратната хипотеза. Новата норма трябва да е двустранна отпращаща и да звучи така: за издръжката трябва да се приложи личният закон на търсещия издръжка. Това е положението по договорите за правна помощ.

59. Осиновяването в българското международно частно право

1. Уредбата на осиновяването е в:

1) чл. 136 СК;

2) Закона за закрила на детето;

3) Указ на ДС №1336;

4) Наредба №17 на МП;

5) консулски конвенции;

6) Конвенция на ООН за правата на детето.

Под формата на осиновяване се прикрива незаконна търговия с деца и то за донори.

2. Осиновяване на дете - български гражданин, от чужденци.

2.1. Чл. 136 изисква да се получи съгласие от компетентния държавен орган (ал. 1). Самото действие се подчинява на отечествения закон на осиновителя (чл. 136, ал. 3), а прекратяването - на отечествения закон на осиновения (чл. 136, ал. 4).

2.2. Според Наредба №17 процедурата започва с писмена молба от евентуалните осиновители чужденци.

2.2.1. Като генералното условие за допустимост на тази молба е детето да е между 1 и 18 г. По отношение на долната граница се допуска и осиновяване на дете, ненавършило 1 г. при положение, че осиновителят чужденец е в брак с родителя на това дете български гражданин.

2.2.2. Процедура.

1) Молбата следва да се подаде лично от бъдещите осиновители или техен представител (адвокат с нотариално заверено пълномощно).

2) Молбата и останалите документи се подават до министъра на правосъдието, а когато детето е в обществено заведение, тогава документите се подават чрез управителя.

3) Към молбата трябва да се приложат около 20 документа: 1) документ за брак между бъдещите осиновители; 2) удостоверение за материално състояние на бъдещите осиновители; 3) документ от компетентната международна организация и то работеща в хуманитарната сфера, в който се описва историята на брака и мотиви за осиновяване; 4) медицинско свидетелство за осиновителите; 5) медицинско свидетелство за детето; 6) свидетелство за съдимост; 7) документи за съгласие на родителите на детето; 8) декларация от бъдещите осиновители, че детето няма да бъде подлагано на експериментално лечение и че органите му няма да се предоставят за донорски нужди; 9) документ, който удостоверява, че според отечествения закон на двамата осиновяващи не се допуска преосиновяване, а ако се допуска преосиновяване - нотариално заверена декларация, че детето няма да бъде преосиновено. Тук също има изключение от правилото, че съдът установява правото на страните.

2.2.3. Осиновяване на дете, оставено в обществено заведение.

1) Когато детето е оставено към обществено заведение, молбата с документите се предоставя на управителя като може да бъде осиновено само дете, което в рамките на 1 г. не е поискано за осиновяване, или дете, което е било предлагано за осиновяване на български граждани и те 3 пъти са отказвали. Информацията е от Държавна агенция.

2) В този случай управителят на общественото заведение прилага своето съгласие.

3) Към документите е прибавено и изискването за декларация, че знаят, че. ако се иска дарение, то размерът му не може да е повече от $2000. Сега се прилага декларация, че на тях им е известно, че не се дава дарение.

4) Управителят препраща документите до министъра на правосъдието.

2.2.4. Даване на съгласие от министъра на правосъдието.

1) Министърът на правосъдието преценява документите, воден от интересите на детето - може не всички документи да са изрядни, но интересите на детето са водещи.

2) Решението на министъра се оповестява на заявителите като в случай на отказ то е придружено с кратки писмени мотиви.

3) Решението подлежи на атакуване по административен ред.

4) Ако решението е положително, то документите отиват в СРС и се прилага общата процедура на СК и ГПК.

60. Международна договорна уредба на брака и семейството в българското международно частно право

1. Международна уредба.

1.1. Твърде трудно се постига многостранно международно уеднаквяване, затова има само няколко акта: Конвенция на ООН за правата на детето и Конвенция на ООН за правата на омъжените жени.

1.2. Основно значение имат консулските конвенции и договорите за правна помощ.

2. Консулски конвенции. Консулските конвенции регламентират следните въпроси:

2.1. Право на консула да регистрира факти от гражданското състояние на българските граждани в приемащата държава (раждане, брак, смърт).

2.2. Освен да регистрира бракове консулът може и да сключва такива.

1) Бракове между граждани на изпращащата в приемащата държава при условие, че местното законодателство регламентира консулския и дипломатическия брак. При сключване на такъв брак се спазва формата по нашето право. Страните обаче трябва да изпълнят всички изисквания от обществен ред по местното право.

2) Брак между граждани на изпращащата и приемащата държава - ако местното законодателство допуска.

3) Брак между граждани на изпращащата държава и на трета страна - ако правото на третото лице допуска това и е разрешено в приемащата страна.

Не може да се постановява развод, с изключение на една конвенция с Русия - руският консул може да развежда лица, които обаче не са български граждани (служебен развод).

2.3. Осиновяване. Консулът участва, когато осиновителите са граждани на приемащата държава, помага за събиране на документи, информация за брака им, мотивите и т.н.

2.4. Настойничество и попечителство. Може да участва при учредяване на настойничество или попечителство на граждани от изпращащата в приемащата държава. Той самият може да участва в орган за настойничество или попечителство.

2.5. Роля относно издръжка - относно установяване и проверка на доход на лице от приемащата държава във връзка с издръжка, която се дължи на лице от изпращащата държава.

3. Договори за правна помощ - всички въпроси на брака и семейните отношения: форма на брака, лични и имуществени отношения, унищожаване на брака и последици, развод, осиновяване, отношения родители - деца, настойничество и попечителство, издръжка. Най-често използваната привръзка е правото на тази държава съдоговорителка, чийто гражданин е съответното лице (lex patriae) - но тук няма класическа формула на привързване, защото договорът е двустранен.

3.1. Форма на брака - форма на държавата, където бракът е сключен, а ако и двамата съпрузи са с едно гражданство, е достатъчен отечественият закон.

3.2. Условия за недействителност на брака - по отечествения закон на лицето.

3.3. Унищожаемост на брака - по отечествения закон.

3.4. Развод - по отечествения закон.

3.5. Осиновяване - 2 подхода:

1) Според някои меродавен е законът на осиновителя.

2) Според други меродавен е законът на осиновявания.

3.6. Отношения родители - деца - законът на държавата, чийто гражданин е детето с оглед максимална защита.

3.7. Настойничество и попечителство - законът на държавата, чиито граждани са: 1) лицето, което ще се поставя под настойничество или попечителството и 2) лицата, които искат поставянето под настойничество и попечителство.

3.8. Издръжка - прилага се законът на тази държава-съдоговорителка, чийто гражданин е търсещият издръжка (правна норма, по-добра от чл. 139 СК).

61. Уредба на наследяването в българското международно частно право. Наследяване по закон и наследяване по завещание.

1. Източници - вътрешноправни и международноправни. С оглед вътрешноправните източници следва да се отбележи, че липсва генерална уредба - регламентирани са само някои основни състави. Доста по-детайлна е международната правна уредба като и тук важи казаното за семейната и брачна уредба - основно значение имат двустранните договори.

1.1. Вътрешноправни източници - предимно материалноправни, при това повелителна уредба.

1.2. В международноправните източници - предимно стълкновителни норми и в по-голямата част императивен характер.

2. Относно регламентирането на наследствената маса правните системи се делят на две:

2.1. Правни системи, които прилагат единен подход - цялата наследствена маса се подчинява на приложението на едно право, без да се дели на движими и недвижими вещи. Това е една съвкупност от вещи, която се регламентира от правото на държавата на наследодателя към момента на смъртта. Такова е отношението в държавите от пандектната система - Германия, Австрия и на повлияните от нея Италия, Япония.

2.2. Правни системи, които прилагат разделен подход - вещите се делят на движими и недвижими и спрямо всяка група се прилага отделен закон.

1) Недвижими вещи - lex situs (закон по местонахождението).

2) Движими вещи - закон по местожителството на наследодателя към момента на смъртта.

Прилага се в САЩ, Франция, Белгия и т.н.

2.3. В България се прилагат и двата подхода - в някои източници - договори за правна помощ, единен подход, повечето с разделен подход.

3. Наследяване по закон - специални изисквания. Само така чужденци могат да придобиват земя у нас е т.н. Възможни са множество хипотези:

3.1. Напр. български гражданин почива в България, има имущество в чужбина и България.  Наследяват български граждани и чужденци, една част от имуществото е земя - наследява се от чужденците по закон. Те наследяват и имат задължение да я прехвърлят в 3-годишен срок.  Друга част земя е във Франция за българските наследници - те могат да наследяват по френския закон, а френската система е разделна.

3.2. Български гражданин е починал в чужбина и има наследство в България и чужбина – наследява се според правото на съответната държава.

4. Наследяване по завещание.

4.1. Български гражданин съставя завещание в България, а има имущество в чужбина - нотариално завещание в България пред нотариус. В чужбина - пред консул, а ако отиде пред местен нотариус, спазва местната форма и след това да се завери при консула.

4.2. Чужденец - завещателната дееспособност се преценява по личния закон. Относно формата има същите възможности като български гражданин в чужбина.

62. Международна договорна уредба на наследствените отношения в българското МЧП.

1. Международната договорна уредба на наследствените отношения в българското МЧП се съдържа в: 1) Консулските конвенции и 2) Договорите за правна помощ.

2. Консулските конвенции регламентират функциите на консула във връзка с наследствените отношения. Обемът на регламентацията зависи от това дали между държавите съдоговорителки има и договор за правна помощ или не. Ако има договор за правна помощ – уредбата в Консулските конвенции е фрагментарна (само се споменава, че консула има функции в областта на наследяването и се насочва към договора за правна помощ).

2.1. Някои консулски конвенции съдържат само една норма, която препраща към договора за правна помощ. В други наред с препращащата норма и допълнителни разпоредби, които уреждат задачите на консула – това са материални норми на МЧП. Те регламентират възможностите за осведомяването на консула за откриване на наследство на територията на приемащата държава. Обикновено компетентните органи на приемащата държава трябва да осведомят консула за откриване на наследството и го задължават да предприеме действия за опазване на откритото наследство.

2.2. Другият тип Консулски конвенции са тези, които съдържат детайлна уредба на функциите на консула (това е така, когато между страните няма договор за правна помощ). Функции на консула:

1) Оповестяване за наследството – компетентните органи на приемащата държава трябва да известят консула за откриване на наследството. Някои консулски конвенции предвиждат задължение за консула да изисква периодично информация по тези въпроси. Ако консулът получи подобна информация по свои канали той трябва да уведоми компетентните органи. Компетентните органи на приемащата държава трябва да предоставят на консула смъртен акт или копие от него, за да го регистрира и да съобщи на общината по последното местожителство на лицето в Р България.

2) Действия при извършване на описа на наследството и запечатване на наследственото имущество на територията на приемащата държава. Консулът трябва да извърши всички необходими действия, за да се открият всички необходими движими вещи и недвижими имоти, които се включват в наследствената маса. Той трябва да присъства лично при описа и запечатването. Пари и скъпоценности се приемат за съхранение от консула.

3) Опазване, съхранение и управление на имуществото (след запечатването). Консулът представлява наследниците, граждани на изпращащата държава и на 3ти страни. Той трябва да продължи издирването на други вещи от наследствената маса. Управлява наследственото имущество – плаща данъци и такси, свързани с него. Може да участва в продажбата на вещи от наследствената маса ако това се налага и получената сума остава на съхранение при него.

4) Когато в приемащата държава почине гражданин на изпращащата държава, който преминава транзитно, консулът приема личните му вещи, документи и пари на съхранение. Той съставя или заверява смъртния акт и уведомява общината в България, по последното местожителство на починалия и при първа възможност изпраща обратно личните вещи, документи и пари на починалия.

3. Уредба в Договорите за правна помощ – прилага се както единния, така и разделния подход (преобладаващо). В договорите за правна помощ се урежда:

3.1. Кръга на наследниците – препращане.

3.2. Завещателната способност – препращане към Консулските конвенции. Консулът съставя, регистрира и съхранява завещания на граждани от приемащата и изпращащата държава. Граждани от изпращащата държава могат пред консула да съставят завещания във формата, изисквана от местния закон.