1. Същност на частноправните отношения с международен елемент. Определение на международното частно право


Разрешителен режим на чуждестранните инвестиции в Република България – същност, субекти, компетентни органи, правна уредба



страница16/24
Дата11.01.2018
Размер1.18 Mb.
#43823
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   24

37. Разрешителен режим на чуждестранните инвестиции в Република България – същност, субекти, компетентни органи, правна уредба.


1. Общи бележки. Според чл. 2 на Хартата за икономически права и задължения на държавите, която е неразделна част от Резолюция 3128/72 г. на ООН, всяка държава има суверенно право да ограничи възможностите за стопанска изява на чужденци на нейна територия. Това може да се изрази във въвеждане на забрани, рестриктивни закони или разрешителни режими. Всяка държава сама преценява доколко да ограничи чужденците, но при тази преценка има значение и фактът, че някои държави се нуждаят повече от участие на чужденци в тяхната икономика отколкото други. В Тайван например има Закон за ограничаване на чуждите инвестиции. Държавите, които се нуждаят от инвестиции обаче имат интерес ограниченията да са сведени до минимум. Според ежегодните сведени държавите с най-много инвестиции са тези, с най-малко ограничения. Регламентацията на лицензионните режими трябва да е балансирана и свързана с политиката спрямо чуждите инвеститори. Трябва да се има предвид, че те са свързани с генериране на възможности за корупция, а нивото на корупцията е част от инвестиционния климат. Разрешителните режими обаче не могат да бъдат сведени до минимум. В момента съществува общ и 2 специални режима.

2. Общ разрешителен режим – ЗЧИ чл. 24, ал. 1: Чл. 24. (1) Чуждестранното лице трябва да получи разрешение за придобиване на право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти в района на гранични зони и други територии, определени от Министерския съвет и свързани с националната сигурност. (2) Дружество с чуждестранно участие трябва да получи разрешение за придобиване на право на собственост и ограничени вещни права върху недвижими имоти в района на гранични зони и други територии, определени от Министерския съвет и свързани с националната сигурност. Прави впечатление, че местните дружества с чуждестранно участие са приравнени на чужди лица, като дори няма изискване чуждестранното участие да е контролно. Това е пряка повелителна норма на МЧП, която е свързана и със санкция. Издаването на това разрешение става с писмена молба чрез АЧИ до МС, като в 45 дневен срок от депозирането на молба МС трябва да отговори с кратки мотиви – отговорът се обжалва по общия административен ред.

3. Специални режими:

3.1. За банкова дейност – в ЗБ и свързаните с него наредби. Според ЗБ чужди банки могат да извършват банкова дейност чрез клон или чрез участие в местна банка, за което чуждестранната банка се нужда е от разрешение от БНБ. Според Натов отказът на БНБ се обжалва по ЗАП.

3.2. За Застрахователна дейност – чужд застраховател може да извършва застрахователна дейност у нас, но по силата на чл. 38 ЗБ това може да стане само при условията на стриктна (материална) взаимност. Ако тази предпоставка е на лице чуждият застраховател може да получи разрешение от Директора на Дирекцията по застрахователен надзор към Министерството на финансите. Отговорът трябва да е писмен и мотивиран и да се даде в 60 дневен срок от подаване на молбата. Отказът също подлежи на обжалване по ЗАП.


38. Закрила и гаранции за чуждестранните инвестиции в българското МЧП.

1. Това ограниченията за чуждестранните инвестиции не е достатъчно, инвестициите трябва да са закриляни и насърчавани. Принципът за закрила е основополагащ в областта на чуждестранните инвестиции.

1.1. Без неговото изрично прокламиране и имплементиране във вътрешното правото не може да се развиват световните инвестиции. Според чл. 19, ал. 3 от Конституцията: Инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закриля от закона. Закрилата е продължение на инвестициите. Закрилата е както за местни така и за чуждестранни лица, т.е. тя им предоставя национален режим – това е сигурна гаранция, че инвестицията ще е защитена (това е максималната закрила). Закрилата се предоставя и със закон . чл. 1 ЗЧИ: С този закон се уреждат условията и редът за извършване на инвестиции в страната от чуждестранни лица и закрилата на тези инвестиции, както и условията и редът за осъществяване на приоритетни инвестиционни проекти. В закона не е изрично спомената стопанската дейност на чуждестранни лица, но Конституцията има директно приложение.

1.2. Международноправна уредба – двустранни и многостранни договори. Двустранните договори прокламират закрилата още в наименованията си, а в преамбюлите им се казва, че закрилата, която се предоставя е в национален режим. Пример за многостранен договор е Конвенцията за създаване на Агенция за многостранна закрила и гарантиране на инвестициите (MIGA). Тази Агенция разпределя фондове за гарантиране на инвестициите срещу рискове в приемащите държави – тези фондове се създават с вноски на държавите членки.

2. Режимът за закрила на инвестициите се създава чрез система от гаранции – конституционни, законови и договорни:

2.1. Национален режим – в нашето права този принцип е прогласен е в Конституцията, ЗЧИ и международните договори. Чл. 26, ал. 2 на Конституцията казва: Чужденците, които пребивават в Република България имат всички права и задължения по тази Конституция с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство. ЗЧИ прокламира същия принцип – чуждите юридически лица са приравнени на българските. Подобна формулировка има и в международните договори.

2.2. Принцип на най-облагодетелствана нация – тази гаранция е закрепена само в международните договори, съдържа се в Договорите за взаимно насърчаване и закрила на инвестициите (ДВНЗИ). Най-облагодетелствана нация означава, че инвеститорите от държава съдоговорителка ползват права, които приемащата държава вече е предоставила на трета страна. При това правата се ползват “автоматично” – статута на “най-облагодетелствана нация” е еталон за правата, с които автоматично се ползват инвеститорите от други държави. При промяна на еталона се променя и статута на всички обвързани страни.

2.3. Принцип за минималното третиране – има го в ДВНЗИ. Прави се сравнение между националния режим и режимът на най-облагодетелствана нация и се прилага по-добрия.

2.4. Принцип за примат на международното право над националното – заложен е в Конституция, ЗЧИ и ДВНЗИ. Особеността е, че ако в международния договор се предвижда по неблагоприятно третиране на инвеститорите се прилага закона.

2.5. Принцип за имунитета на инвестициите – уреден в ДЗНЗИ. Тази гаранция предпазва инвестициите от последващи изменения на законодателството, което би ги поставило в по-неблагоприятно положение от колкото по време на извършването им .

2.6. Вещно-правна закрила на инвестициите срещу актове за отнемане на собственост – това е много важна гаранция, която е заложена в Конституцията, законите и международните договори. Всяка държава има суверенно право да извършва подобни действия, но те могат да се осъществят само в общ интерес, при предварително и равностойно обезщетение, при недискриминационни условия, с право да се репатрира (изнесе извън граница) обезщетението и възможност да се търси защита по съдебен ред.

2.7. Право на репатриране на суми, получени от инвестицията – закрепено е в ЗЧИ и ДВНЗИ. Всички суми получени от инвестирането (печалба, ликвидационен дял, цена, обезщетение), могат да бъдат изнесен зад граница от инвеститора по банков път при представяне на документ за платени местни данъци.

2.8. Право на суброгация – само в ДВНЗИ. Това е гаранция, която се дава от националната държава на инвеститора. Тази гаранция представлява застраховка, според условията на която, ако се реализират определени рискове националната държава трябва да компенсира загубите на инвеститора и да упражни правата му срещу приемащата държава. Приемащата държава е длъжна да приеме суброгацията.

2.9. Улеснена процедура за решаване на инвестиционни спорове – уредена е в ДВНЗИ и Конвенцията за диагонален арбитраж (според нея се създава Международен център за решаване на инвестиционни спорове – ICSID със седалище Вашингтон).






Сподели с приятели:
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   24




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница