Вещноправен режим на българската държава, българските юридически лица и българските граждани в чужбина. Придобивна давност

40. Режим на българските инвестиции в чужбина. Задгранични дружества с българско държавно участие.

1. Уредба на българските инвестиции в чужбина – съдържа се във вътрешното право и международните източници. От вътрешното право следва да се посочи Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, според § 1 от ПРЗ на този закон възможността са български инвестиции в чужбина се определя с акт на МС. Там са посочени и възможните форми на чуждестранни инвестиции – участие в предприятия, придобиване на ЦК, придобиване на собственост.

2. Видове български инвестиции в чужбина.

2.1. Придобиване на собственост (вж. въпрос № 39) важно е местното законодателство и евентуално ДВЗНИ.

2.2. Придобиване на ЦК – основните валутни резерви на България са в държавни ЦК на САЩ и Германия.

2.3. Участие в предприятие – уредено е в ДВНЗИ. Възможните форми са: придобиване на акции или дялове от търговски дружества, придобиване на собственост върху цели търговски дружества или обособени части от тях.

3. Съществува Наредба за регистрирането и контрола на задграничните дружества с българско държавно участие. Според нея такива дружества се създават по инициатива на българската държава и това са дружества с повече от 50% държавен капитал. Те се регистрират в чуждата държава съобразно нейното законодателство. Те обаче се регистрират и в специален регистър в Министерството на икономиката. Те се наричат “задгранични дружества” според теорията на контрола. Контролът се осъществява с участието на поне двама представители на българската държава в управлението на дружеството, като крайната цел е да се осигури превод на дивиденти за България. Такива дружества съществуват от 70те години на миналия век, като са се създавали предимно в офшорни зони, където може да се осигури контрол.

41. Правна уредба на облигационните отношения в българското МЧП. Определяне и обсег на облигационния статут.

1. Генерална уредба на облигационните отношения с международен елемент в българското МЧП няма. Нормите са разпръснати, а трябва да се уредят: форма на договора, съдържание, изменение, прекратяване, дееспособност за задължаване по договора и др. В теорията има 2 виждания относно приложимия закон, който определя облигационния статус: 1) единен подход - облигационният статус е подчинен на един национален закон; 2) разделен подход – една част от облигационния статус е подчинена на един национален закон, а друга – на друг.

2. Форма на договора – чл. 10, ал. 2 КТМ: Формата на договора, с който се прехвърля право на собственост или се учредяват вещни права върху морски кораб, се урежда от закона на мястото, където се сключва договорът – формата се определя от закона по местосключване на договора (lex loci contractus). Тази форма е основна за всички системи.

3. Дееспособност на страните да се задължават по договора – определя се съобразно личния закон (като са възможни двете разновидности – отечествен закони или закон по местоживеене). За договорите за задоволяване на дребни нужди се прилага закона по местосключване на договора, а не личния закон. Така е и при злоупотребата с дееспособност (единствено брачната дееспособност винаги се определя по личния закон, без изключения).

4. Съдържание на договора (права и задължения) – меродавен е закон по същество (lex causae). Той обикновено съвпада със закона по местосключване. Страните следва да се съобразят с група специфични разпоредби на българското митническо и валутно законодателство. Специално внимание трябва да се обърне на антидъмпинговото и антисубсидиарното законодателство, което има пряко отношение за определяне на цената в договора. Дъмпинг – представлява внос на много ниска цена и продажба на тази стока на по ниска от средната цена за този вид стоки на вътрешния пазар. В тези случаи се налага стоките, предмет на договора да бъдат облагани с антидъмпингово мито, което да доведе до изравняване на цената им с тази на сходните стоки на вътрешния пазар. Това е ограничаване на свободата на договаряне. Субсидирани стоки са стоки с намалена цена, тъй като държавата субсидира производството им – при износ те се облагат с изравнително мито. Валутния закон трябва да се има предвид доколкото се предвижда регистрация на сделки между местни и чуждестранни лица.

5. За изменение или прекратяване на договора меродавен е закона по същество или избраното от страните право. За това и въпросът за избор на приложимо право е най-важен. Според други автори за изменение на договора привръзката е закона по мястото на поемане на последващото задължение – lex loci obligacionis.