Международни договори на Република България в областта на авторското право и сродните му права

54. Патентна закрила в българското МЧП – същности и източници на правна уредба. Патентоване в България.

1. Закрила на индустриалната собственост – общи бележки.

1.1. Вътрешноправни източници: Конституцията, ЗП, ЗМГО, ЗТИС, ЗПД, Закон за закрила на новите сортови растения и породи животни, Наредба за представителите по индустриална собственост, Наредба за секретните патенти.

1.2. Международноправни източници: 1) Парижка конвенция за защита на индустриалната собственост; 2) Вашингтонски договор за международно патентно коопериране; 3) Мадридска спогодба за международна регистрация на марките; 4) Хагска спогодба за международна регистрация на промишления дизайн, 5) Лисабонска спогодба за наименованията за произход и тяхната международна регистрация; 6) Мадридска спогодба за преследване на фалшиви или заблуждаващи указания за произход на стоките; 7) Виенска спогодба за учредяване на международна класификация на образците елемент на марките; 8) Спогодба от Ница относно международната класификация на стоките и за регистър на марките; 9) Спогодба от Страсбург относно международна патентна класификация; 10) Спогодба за учредяване на международен класификатор на промишления дизайн.

2. Патентоване в България. Патентната закрила е териториална закрила - действието на патента се ограничава до територията на страната, която го е издала. В чл. 20, ал. 1 е предвидено едно изключение от този принцип: Чл. 20. Действието на патента не се разпростира върху: използване на патентованото изобретение в чужди наземни, морски и въздушни превозни средства, които временно или случайно навлизат в земната, морската или въздушната територия на страната, при условие, че патентованото изобретение е използвано изключително за нуждите на тези превозни средства. Режима на приложението на ЗП е уреден в чл. 1, ал. 2: Разпоредбите на този закон се прилагат и по отношение на чуждестранни граждани и юридически лица от държави, които участват в международни договори, по които страна е Република България. Към чуждестранни граждани и юридически лица от други държави този закон се прилага при условията на взаимност, която се преценява от Патентното ведомство. Когато има двустранен договор, прилага се това, което е уговорено в него.

2.1. Пряко патентоване в България от заявител с адрес или седалище в чужбина. Според чл. 3, ал. 2 ЗП: Заявители с постоянно местожителство или със седалище извън страната са длъжни да извършват действия пред Патентното ведомство чрез представители по индустриална собственост по предходната алинея. Това е особена форма на доброволно представителство – създава се задължение за принципала на даде пълномощно на местен представител по индустриална собственост (той е български гражданин с постоянно местожителство в страната – пример за изключение от националния режим на чужденците). Заявителите трябва да са със адрес/седалище в чужбина, т.е. може да са чуждестранни физически или юридически лица или български граждани с постоянно местожителство в чужбина (гражданството няма значение).

2.2. Другата възможност е да се подаде международна заявка по чл. 67 и сл. ЗП и по реда на Договора за патентно коопериране. Тогава до патентоване в България ще се стигне, тя е посочена страна или избрана страна.

1) Р България може да бъде посочена страна – държавата, която се сочи в международната патентна заявка като място, където заявителя желае да получи патент и патентното ведомство на тази държава е посочено ведомство. Чрез нашето патентно ведомство се депозира международна заявка до международното бюро на Световната организация по интелектуална собственост в Женева – в тази заявка Република България се вписва като посочена страна – процедура по самопосочване. Другата възможност е в чужбина заявителят пред собственото си патентно ведомство подава заявка, в която посочва Р България като държава, в която следва да се издаде патента. В патентното право закрилата няма универсално действие, предимството на международната заявка е, че минава през Международното бюро на СОИС. То разполага с най-пълна информация за състоянието на техниката в световен мащаб.

2) Втората хипотеза е Р България да е избрана. Според Договорът за патентно коопериране избрана е тази държава, в която заявителят по международна патентна заявка желае да ползва резултата от предварителната международна експертиза, която по изрична молба на заявителя Международното бюро на СОИС прави. В този случай българското Патентно ведомство е избрано, т.е. то може да издаде патент въз основа на предварителните резултати. При посочена страна Международното бюро служебно прави международна експертиза. В тази хипотеза тя се прави само при изрична молба . Резултатът от тази експертиза се съобщава само на заявителя и само ако той е съгласен на публичност тя се оповестява публично.

2.3. Регистрирането на международна патентна заявка в националното ведомство дава право на приоритет на заявителя – в срока на приоритета той е свободен да я регистрира или да се откаже.

2.4. Трансформиране на международна заявка във вътрешна – чл. 71: В случаите, когато чуждестранно получаващо ведомство е отказало да установи дата на подаване на международна заявка или е декларирало, че международната заявка се счита за оттеглена или че посочването на Република България се счита за оттеглено, а заявителят подаде в Патентното ведомство превод на заявката на български език и плати такса за заявяване, международната заявка се разглежда като национална заявка за патент в съответствие с този закон. Същата процедура се прилага и по отношение на международна заявка, обявена неправилно от Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) за оттеглена.