Извъндоговорни задължения в българското МЧП

50. Извъндоговорни задължения в българското МЧП.

1. Общи бележки. Извъндоговорните задължения произтичат от: 1) непозволено увреждане, 2) неоснователно обогатяване и 3) водене на чужда работа без поръчка. Уредбата на тези отношения е предимно стълкновителна.

2. Деликт. Вътрешни източници – КТМ, международни – Договори за правна помощ. Формули на привързване:

2.1. Lex loci delicti – закон по местоизвършването на деликта, чл. 9, ал. 2 КТМ: За вреди и загуби, причинени от непозволено увреждане от кораб в териториални и вътрешни води на Република България, се прилага този кодекс. Същото е и в чл. 14, ал. 1: Отношенията по обезщетяване на вреди, възникнали поради сблъскване на кораби във вътрешни или териториални води на Република България, се уреждат съгласно разпоредбите на този кодекс.

2.2. Lex loci damni – закон по местонастъпването на вредите от деликта, напр. при трансгранично замърсяване.

2.3. Lex banderae – закона на знамето, чл. 13 КТМ: Отношенията, произтичащи от събития или действия, станали на кораба или във връзка с него в открито море, се уреждат от закона на знамето; чл. 14 , ал. 3 относно сблъскване на кораби: Ако всички сблъскали се кораби плават под едно и също знаме, прилага се законът на знамето независимо от това, къде е станало сблъскването.

2.4. Lex fori – закон на съда, чл. 14, ал. 2: Ако сблъскването е станало в открито море или по воден път, върху който никоя държава не упражнява суверенитет, прилага се законът на страната, пред чийто съд или арбитраж се разглежда спорът за обезщетение.

2.5. Lex communis personali – общ личен закон ако лицата са от една нация.

2.6. Lex domiciliis debitoris – закон по местоживеене на длъжника ако никоя от по-горните формули не може да се приложи.

3. Неоснователно обогатяване – уредено е в договори за правна помощ. Формули:

3.1. Lex loci actus – закон на държавата, където действието е извършено.

3.2. Lex loci condictionis – закон на мястото, където е станало разместването на материалните блага.

4. Водене на чужда работа без поръчка - вex loci actus.

51. Защита на конкуренцията в българското МЧП.

1. Общи бележки. Това е материя, която стои между деликта и индустриалната собственост. Регламентацията е в Закона за защита на конкуренцията и Парижката конвенция за закрила на интелектуалната собственост.

2. ЗЗК определя конкуренцията в чл. 30, ал. 1: Hелоялна конкуренция е всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им или в отношенията им с потребителите, а в ал. 2 нелоялната конкуренция е забранена.

3. Парижката конвенция определя нелоялната конкуренция в своя чл. 10. 2: Представлява акт на нелоялна конкуренция всеки акт на конкуренция, който е противен на частните обичаи в областта на индустрията или търговията. Нелоялната конкуренция е разновидност на деликта

4. В чл. 2, ал. 1, т.1. ЗЗК: Този закон се прилага спрямо: всички предприятия, които извършват дейността си на територията на Република България или извън нея, ако изрично или мълчаливо предотвратяват, ограничават, нарушават или могат да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията в страната. Това означава, че законът е с екстериториално действие – ако действието е извършено в чужбина, но резултата му настъпи в България то ще се санкционира в България (lex loci damni). Принципът на екстериториалност е въведен за първи път в Sherman Act, възприет е в Римският договор за създаване на ЕИО и от него преминава в България.

5. Санкциите, предвидени в ЗЗК са глоби в големи размери, ако деянието не е престъпление, а в малозначенителните случаи и глобите са по-малки.

52. Закрила на авторското право и сродните му права – уредба във вътрешноправните източници на българското МЧП.

1. Общи бележки.

1.1. Стокхолмската конвенция за създаване на световна организация по интелектуална собственост (WIPO) дава определение за интелектуална собственост. Тя включва:

1) Авторски права;

2) Сродни права;

3) Индустриална собственост (патенти, търговски марки, марки за услуги, наименования за произход);

4) Защита срещу нелоялна конкуренция;

5) Нови обекти – know haw, good will, продукти на биотехнологията, генното инженерство, на електрониката (интегралните схеми) и въобще всички други продукти, резултат на творческа, интелектуална дейност на човека.

1.2. Поставя се въпросът какво е авторско и какво е сродно право. Авторското право е правото на създателя на произведенията на литературата, изкуството, науката върху това произведение. Сродни права на авторското са тези на артистите-изпълнители, на продуцентите на звукозаписи, на радио-телевизионните организации върху създадените от тях програми. Авторското право и сродните права имат 2 елемента: 1) личен неимуществен – авторството и 2) оценим в пари интерес на обществото от създаването на произведения, изпълнения, програми и т.н.

2. Вътрешна уредба:

2.1. Конституцията от 1991 г. за първи път урежда сродните права в чл. 54, ал. 3: Изобретателските, авторските и сродните на тях права се закрилят от закона.

2.2. ЗАвПСП от 1993 г.

3. Общи принципи на уредбата:

3.1. Принцип на териториалното действие на закрилата – тя действа само на територията на държавата, където е поискана, респективно в държавите съдоговорителки по международни договори, регламентиращи тази закрила.

3.2. Принцип на националното третиране (асимилацията) – чуждите автори се третират като местни носители на съответните права.

4. В чл. 99-102 ЗАвПСП се съдържа стълкновителната уредба на тези отношения. Предоставянето на закрила е подчинено на 2 принципа:

4.1. Принцип на личната връзка на носителя на правото с нашата държава или с държава, с която сме свързани с международен договор в областта на АвП. Прилагането на този принцип не зависи от това къде произведението е публикувано за първи път – важно е авторът да е гражданин или да има постоянно местожителство в Р България или в държава, с която Р България има международен договор в областта на АвП.

4.2. Принцип не териториалната връзка между произведението и Р България и съответно държава, с която Р България има международен договор в тази област. За приложението на втория принцип е важно къде е публикувано произведението за първи път – трябва да е на територията на Р България и на държава, с която имаме международен договор в тази област.

 Ако е налице някои от тези два принципа правата се ползват със закрила у нас при условията на национален режим. Възможно е произведението да не е било публикувано за първи път на територията на Р България или на държава съдоговорителка и въпреки това да се закриля у нас ако едновременно с публикуването си то бъде публикувано и в Р България или държава, с която имаме международен договор. Дори и това да не е така пак ще се даде закрила ако публикуването в Р България е станало в 30дневен срок след първата публикация.

5. Ако не са налице посочените по-горе условия, т.е. авторът е чужд гражданин или произведението е публикувано за първи път в чужбина – закрилата е по чуждестранния закон. Възможни са две привръзки:

5.1. Lex patriae – отечествения закон ако авторът е чужд гражданин.

5.2. Lex originis – ако произведението е обективирано за първи път в чужбина.

6. Закрилата на сродните права е идентична.

Изтегляне 1.18 Mb.

Сподели с приятели: