Сключване на договора за международна продажба на стоки – приложение, приемане, форма

46. Сключване на договора за международна продажба на стоки – приложение, приемане, форма..

1. Договорът по принцип е неформален, като се имат предвид изключенията дадени в 45 въпрос.

2. Конвенцията предвижда, че за да се сключи договор трябва да се отправи предложение и понеже договорът е между отсъстващи се предвижда период от време, през който предложението може да се приеме или отхвърли. Има няколко изисквания към предложението, за да е валидно:

2.1. То трябва да е отправено до конкретно определено лице или лица, като е възможно да е отправено и до неопределен кръг получатели при условие, че от начина на отправянето е недвусмислено ясно, че предложителят е готов да се обвърже с всеки, приел така направена оферта (напр. при стока изложена на витрина с поставена цена или стока на панаир/изложение).

2.2. Да е достатъчно определено самото предложение – 3 задължителни клаузи:

1) описание на стоката – не може да се замести с нищо;

2) количество;

3) цена.

2.3. В предложението трябва да се съдържа изрично указание, че предложителят ще се задължи, т.е. ще сключи договор с този, който приеме така направената офертата.

2. Приемането става, когато се постигне съгласие по основните клаузи на офертата. Ако има някаква разлика по тях, това не е приемане, а контраоферта. Липсата на съгласие по второстепенните елементи не е отказ. Приемането може да бъде изрично или мълчаливо ако установената между страните практика или според обичая адресатът може, без да изпраща съобщение, да изрази съгласието си чрез действие, отнасящо се например до изпращане на стоката или плащане на цената, приемането поражда действие.

3. Офертата може да се оттегли или измени до момента на приемането.

4. Момента на сключване на договора е момента на пристигане на акцепта у предложителя.

47. Съдържание и изпълнение на договора за международна продажба на стоки.

1. Задължения на продавача:

1.1. Да достави стоката (уговорената стока, в уговореното време, количество и качество, на уговореното място или лице).

1.2. Да достави всички придружаващи я документи.

1.3. Да прехвърли собствеността – това е разлика от вътрешното ни право.

Тези задължения се изпълняват в зависимост от клаузите на договора или според Конвенцията. Във връзка с прехвърлянето на собствеността има особеност – продавачът трябва да гарантира, че той е собственик на стоката и че продажбата е годно основание да направи купувача собственик (т.е. продавача гарантира, че стоката е чиста от права и претенци на 3ти лица). При писмено съгласие на купувача обаче продавачът не е необходимо да дава такава гаранция. Това правило няма действие при прехвърлянето на права върху интелектуална собственост, където и писменото съгласие на купувача не освобождава продавача от задължението да гарантира собствеността.

2. Задължения на купувача:

2.1. Да плати цената – най-често това става с акредитив, но се допускат и всички други форми).

2.2. Да приеме доставката на стоката, което се изразява в:

1) Задължение да предприеме всички необходими и очаквани действия с цел улесняване на продавача при доставяне на стоката, напр. наемане на склад, кей или хангар.

2) Задължение да наложи фактическата си власт върху пристигналата стока – да вдигне стоката.

48. Неизпълнение на договора за международна продажба на стоки - средства за защита на страните, отговорност, освобождаване от отговорност.

1. Средства за защита в случай неизпълнение на договора:

1.1. Общи и за двете страни:

1) Иск за реално изпълнение;

2) Иск за обезщетение;

3) Право да се иска разваляне на договора.

1.2. Само за купувача – право да се иска отбив от цената.

2. Отговорността на страните включва всички реално претърпени вреди, и всички пропуснати ползи, при условие че са предвидени в договора. Това означава, че в договора трябва да се опишат всички, вреди, пропуснати ползи и техния размер.

3. Всяка от страните може да бъде освободена от отговорност ако докаже, че вредата се дължи на обстоятелство, което нито тя, нито натоварено от нея лице са били длъжни или са могли да предвидят и да предотвратят (става дума за непреодолима сила).

49. Правна уредба на записа на заповед, менителницата и чека в българското МЧП.

1. Регламентацията е въведена под прякото влияние на правото на ЕС в чл. 563 – 573 ТЗ. Уредбата е преминала от Женевските конвенции през правото на ЕС до нашият нов ТЗ. Регламентацията е стълкновителна с много малко изключения.

2. Видове формули:

2.1. Lex nationalis - национален закон на физическите лица (като lex patriae). Приложение:

1) Дееспособност – чл. 563, ал. 1, изр. 1 ТЗ: Способността на едно лице да се задължава по менителница, запис на заповед или чек се определя според неговия национален закон.

2) Относно препращането – чл. 563, ал. 1 , изр. 2: Ако този закон обявява за приложим закона на друга държава, се прилага законът на тази държава.

2.2. Lex loci obligacionis – закон по мястото на поемане на задължението, чл. 564, ал. 2: Ако менителницата, записът на заповед или чекът са недействителни, но са съобразени със закона на държавата, където е поето последващо задължение, то е действително.

2.3. Lex loci actus – закон по местоизвършването на правните действия. По тази формула се определя приложимия закон в няколко сфери:

1) Противодействие срещу злоупотребата с недееспособност – чл. 563, ал. 2: Лицето, което е неспособно съгласно ал. 1, се смята задължено, ако подписът е положен в държава, законът на която го признава за способно.

2) Относно формата и съдържанието чл. 564, ал. 1: Формата и съдържанието на менителница, запис на заповед и чек се определят според закона на мястото, където са подписани.

3) Относно валидността на задълженията на други лица подписали менителницата или записа на заповед – чл. 565, ал. 2: Задължението на другите подписали лица се определя от закона на мястото, където са положени подписите.

4) Относно формата и сроковете за извършване на протест, както и на други действия за запазване на правата по менителницата – чл. 569: Формата и сроковете за извършване на протест, както и на другите действия, необходими за упражняването или запазването на правата по менителницата, записа на заповед и чека, се определят от закона на мястото, където трябва да се извърши съответното действие.

2.4. Lex loci originis – закон по произхода на ЦК. Тази формула се прилага относно:

1) Сроковете за предявяване на обратни искове от всички подписали ЦК лица – чл. 566: Сроковете за предявяване на обратните искове за всички подписали лица се определят от закона на мястото на издаването на документа.

2) Придобиване на правата по ЦК – чл. 567: Законът на мястото на издаване на менителницата или на записа на заповед определя дали приносителят придобива вземането, с оглед на което са били издадени.

2.5. Lex loci solutionis – закон по местоизпълнението.

1) Прилага се като алтернатива за определяне на формата и съдържанието – чл. 564, ал. 1 изр. 2: За чека е достатъчно спазването на формата и съдържанието според закона на мястото на плащането.

2) Относно действието на задължението на платеца по менителницата и издателя на записа на заповед – чл. 565, ал. 1: Задължението на платеца по менителницата и на издателя на записа на заповед се определя от закона на мястото на плащането.

3) Относно правото на платеца да направи частично плащане и задължението на приносителя да го приеме – чл. 568: Правото на платеца да извърши частично приемане на менителницата или на записа на заповед и задължението на приносителя да приеме частично плащане се определят от закона на мястото на плащането.

4) Относно действията, които трябва да се предприемат в случай на кражба или загубване на ЦК – чл. 570: Действията, които трябва да се извършват при изгубване или кражба на менителница, запис на заповед или чек, се определят от закона на мястото на плащането.

5) За преценка на качествата на лицата срещу които може да бъде издаван чек – чл. 571: Лицата, срещу които може да се издава чек, се определят от закона на мястото на плащането. Ако според този закон чекът е недействителен с оглед на качествата на лицето, срещу което е издаден, задълженията, произтичащи от подписи, положени в други държави, законите на които съдържат такава разпоредба, са действителни.

6) Особености във връзка с чека – чл. 572: Според закона на мястото на плащането на чека се определя: 1. дали трябва да бъде издаден на предявяване или може да бъде и на определен срок след предявяване, както и какви са последиците от предявяване на една по-късна дата; 2. срокът за предявяване; 3. възможността чекът да бъде приет, потвърден или визиран, както и какво е действието на тези бележки; 4. възможността чекът да бъде пресечен или с уговорка "за минаване по сметка", или с друг равнозначен израз и какви са последиците от това; 5. правото на издателя да отмени чека или да се противопостави на плащането му.