Развитие на българското МЧП. Видни български учени и техният принос за развитието на науката за МЧП

11. Развитие на българското МЧП. Видни български учени и техният принос за развитието на науката за МЧП.

1. Историческо развитие на българското МЧП.

1.1. Първи сведения има от аспарухово време – първият паметник е договорът на хан с Теодосий ІІІ, в който има редица изгодни условия за българските търговци във Византия.

1.2. В по-късен период има множество източници за развито МЧП. Двустранни договори, напр. договора на Иванко с генуезците, който за първи път включва клаузата за най-облагодетелствана нация. Други източници са дарствените грамоти (хрисовули), който се дават от българските царе на търговци.

1.3. По време на Османската империя се създават нови нормни комплекси – капитулациите. Те се дават от султаните на правителствата на западните държави и уреждат статуса на техните търговци, свободата на сдружаване, фискални и съдебни имунитети. Те въвеждат привилегирован режим за чужденците. След Освобождението правителствата на западните държави се опитват да продължат действието на тези капитулации и в Княжество България, но с Търновската конституция действието им фактически се прекратява.

1.4. Търновската конституция е първият вътрешноправен източник, който съдържа уредба на частните отношения с международен елемент – урежда статуса на чужденците, свободата на сдружаване и т.н. В 1939 г. се прави решителен опит за предвижване напред на българското МЧП като се създава проект за закон за МЧП, той обаче се проваля и оттогава до сега няма кодификация на МЧП. Относно международната база на МЧП след Освобождението България почва да сключва двустранни договори – търговски спогодби, договори в областта на транспорта и съобщенията. С Ньойския договор България се включва и в многостранни договори в областта на интелектуалната собственост – Парижка, Бернска конвенция и т.н.

1.5. След 9ти септември 1944 се развива активна дейност в рамките на СИВ, тогава се доизгражда двустранната и многостранната договорна база, а се създават и много разпръснати разпоредби във вътрешното право.

1.6. След 10 ти ноември 1989 г. МЧП се превръща в един от най-динамично развиващите се клонове на правото след ТП.

2. Видни представители: проф. Михаил Поповилиев, Георги Генев, Стоян Данев, Иван Алтънов, проф. Вл. Кутиков. Професорите Ст. Данев и Вл. Кутиков са канени да изнасят лекции в Хагската академия по международно право.

12. Правно уреждане на частните отношения с международен елемент. Методи за правна уредба. Видове норми на МЧП – преки, отпращащи (стълкновителни), материални, норми с несамостоятелно действие, норми с непосредствено (необходимо) приложение.

1. Когато едно обществено отношение излезе извън пределите на проявление на един държавен суверенитет и навлезе в пределите на друг или други държавни суверенитети между отношението и държавите, чиито суверенитети то е засегнало, възниква връзка, която в теорията на МЧП се нарича първична. Тази връзка се появява и регламентира на плоскостта на МЧП. В резултат на възникването на въпросната връзка държавите, чиито суверенитет отношението засяга, поемат първичната връзка – те желаят да е уредят и някои имат уредба. Право да уредят връзката имат само засегнатите страни. Поемайки първичната връзка, държавите добавят още една (вторична), по-конкретна по съдържание и насоченост. По силата на втората връзка държавата прикрепва отношението към своята система на МЧП. Втората връзка се появява чрез правното уреждане на отношението и тя се материализира чрез съответните правни норми, посредством които отношението се урежда. В МЧП има материалноправни и отпращащи (стълкновителни) норми. Материалноправните норми от своя страна се разделят на: 1) материалноправни норми с непряко действие и 2) преки. Стълкновителните норми биват: 1) едностранни (еднопосочни); 2) двустранни (двупосочни). Обща особеност на нормите на МЧП е, че в тях не винаги присъства санкция, а обикновено санкцията се намира в края на нормативния акт или в друг нормативен акт.

2. Материални норми с несамостоятелно действие. Това са най-новите норми в българското МЧП. Те се появяват у нас през 1991 г. с ратифицирането на Виенската конвенция за международна продажба на стоки. Тези норми не се прилагат пряко, а само в съчетание със стълкновителна норма, която ги визира. Те се визират от привръзката на сътлкновителната норма. Според чл. 1, ал. 1 ВК: Тази конвенция се прилага за договори за продажба на стоки между страни, чиито места на дейност са в различни държави: а) когато те са договарящи държави; или b) когато правилата на международното частно право водят до прилагане на правото на договаряща държава. Буква “b” е типичен пример за материални норми с несамостоятелно действие. Това означава, че Виенската конвенция ще се приложи само ако норма на МЧП насочва към право на държава съдоговорителка. Общото понятие “правилата на МЧП” означава, че няма значение каква норма и на която и да е държава. Става дума за разпоредба на страна, свързана с договора. Това трябва да е стълкновителна норма. Правото на държава съдоговорителка е съвкупност от норми, в която влизат и нормите на Виенската конвенция, т.е. отношенията ще се уредят от някакви вътрешни норми ако ги има и при всички случаи от нормите на Виенската конвенция. Тези норми ще го уреждат само ако към вътрешното право насочи стълкновителна норма на МЧП. При тези две хипотези нормите на Виенската конвенция ще се прилагат като материални норми с несамостоятелно действие.

13. Преки норми – същност, структура, механизъм на действие.

1. Преки норми. Имат класическа структура – хипотеза диспозиция, санкция, като санкцията може да не е в самата разпоредба. Хипотезата съдържа юридически факт, а диспозицията – материално правило за поведение. Техният механизъм на действие се отличава с непосредственост, самостоятелност и независимост. Те уреждат частните отношения с международен елемент пряко на собствено основание – щом се появи фактът предвиден в хипотезата, диспозицията се задейства. В зависимост от диспозицията нормите са:

1.1. Повелителни – чл. 29, ал. 2 ЗС: ... Лицата, придобили право на собственост при наследяване по закон, следва да прехвърлят собствеността си в 3годишен срок от откриване на наследството.

1.2. Забранителни:

1) абсолютно – чл. 23, ал. 1 ЗЧИ: Чуждестранно лице не може да придобива право на собственост и ограничени вещни права върху недвижими имоти.

2) относително – чл. 22, ал. 1, изр. 1 от Конституцията: Чужденците и чуждестранните юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя освен при наследяване по закон.

1.3. Позволителни – чл. 22, ал. 2 от Конституцията: При определени със закон условия чужденците и чуждестранните юридически лица могат да придобиват право на ползване, право на строеж и други вещни права.