Обща постановка на проблема за източниците на МЧП. Видове източници на МЧП в континенталната правна система – романска, германска и скандинавски правни системи

6. Обща постановка на проблема за източниците на МЧП. Видове източници на МЧП в континенталната правна система – романска, германска и скандинавски правни системи.

1. Когато говорим за източници, имаме предвид правни норми и къде те се съдържат. МЧП има 2 групи източници:

1.1. Вътрешноправни. Те от своя страна се подразделят на:

1) Конституция (или актове, които заместват конституцията);

2) Закон (кодификационни или обикновени);

3) Подзаконови актове;

4) Съдебна и арбитражна практика (където е източник);

5) Обичаи и

6) Доктрината (там където се приема, че е източник).

1.2. Международноправни:

1) Международни договори (двустранни или многостранни);

2) Международен обичай;

3) Международна съдебна и арбитражна практика (където се приема).

2. Правните системи са: 1) континентална; 2) англо-американска; 3) латино американска и 4) на обичайното право. Континенталната правна система по близост със старото римско право се разделя на 3 дяла, които имат и своя система от източници:

2.1. Романска правна система – включва Франция, Италия, Белгия, Румъния, Испания и Португалия.

1) Характерна за вътрешноправните източници е, липсата на кодификация. От това правило обаче има изключения – през 1992 г. Румъния приема Закон за МЧП, в Италия от 1998 г. съществува Уводен закон за МЧП към ГК, а в Белгия се прилага Проект за кодекс на МЧП на Бенелюкс. Във Франция също има проект за Закон за МЧП, т.е. тенденцията е към кодификация. Системата на френското МЧП се състои от 4 дяла:1) поданство, 2) режим на чужденците; 3) стълкновение на закони; 4) стълкновение на юрисдикции. Във Франция практиката на ВКС е източник на МЧП.

2) Страните от романската правна система са инициатори на множество международни договори от края на ХІХ и началото на ХХ в. По важните са в областта на транспорта и интелектуалната собственост.

2.2. Пандектна (германска) правна система – според някои автори тя е близка до Романската, но разликите все пак са доста големи:

1) Характерно за вътрешноправните източници на МЧП в Германия, Австрия, Швейцария е кодификацията на нормите на МЧП. Германският закон за МЧП е от 1986 г, Швейцарският федерален кодекс – 1987 г. , в Австрия – 1982 г.. Повлияни от тази система са Полша – закон от 1962 г., Чехия и Словакия – закон от 1965 г., Унгария – закон от 1979 г., Югославия Турция – закон от 1991 г., Япония – закон от 1991 г. и Йемен.

2) Тези държави също са инициатори за създаването на много международни източници.

2.3. Скандинавска правна система – тя е най-отдалечена от Римското право, като то е опосредено от германското. Силно влияние имат викингските обичаи. Чувства се и влиянието на англо-саксонското право, като то е най-ясно видно в Международния граждански процес – в системата на доказване (чуждо право може да се доказва със свидетелски показания) и при статуса на съдията.

1) Вътрешното МЧП не е кодифицирано, но пък съществуват мини-кодификации в отделни отрасли:

а. морско търговско корабоплаване;

б. гражданско въздухоплаване;

в. корпоративно право и несъстоятелност;

д. международни инвестиции.

2) Относно международните източници – върви се по линията на регионални многостранни договори, което води до уеднаквяване на уредбата на важни за региона отношения. Скандинавските държави са инициаторки и на многостранни международни договори – напр. Стокхолмска конвенция за защита на интелектуалната собственост.

7. Източници на МЧП в англо-американската, латино-американската и други правни системи.

1. Англо-американската правна система е най-голямата в света, като регулира правоотношенията на над 1 млрд. души. Тази система се е зародила в Англия през ХІІ в., като в основата й стои общото право (common law). Освен това съществува и statute law, което има второстепенно значение. В края на ХІХ и началото на ХХ в. законотворчеството се засилва под влияние на 2 фактора: 1) необходимостта от ограничаване на законотворческите възможности на съда; 2) въздигане в закон на установени с времето прецеденти. В средата на ХХ в. законодателството взима превес над прецедента. В МЧП писаното право е основен източник, а на второ място идва прецедента. Системата се наричала англо-саксонска заради общият й корен, днес обаче тя е по известна като англо-американска, защото правото на Великобритания и САЩ е доста различно.

1.1. Англия. Във вътрешноправните източници доскоро липсва кодификация, но от 1995 г. в Англия действа закон за МЧП, той включва в себе си само общи разпоредби, т.е. кодификацията за сега е само за тях. Норми на МЧП се съдържат и в редица вътрешни закони – в областта на търговско право, семейното и наследственото право, международния транспорт. В Шотландия действа френската правна система в областта на гражданското и търговското право.

1.2. Британски доминиони:

1) Канада – паралелно действие на английското и френското право. В Квебек действа френската правна система – липсва кодификация, но в ГК има отделен раздел за МЧП. За останалата част от страната е както в Англия, но Закона за МЧП не се прилага.

2) Австралия и Нова Зеландия –положението е като в Англия няма кодификация, а само разпръснати норми.

3) Индия – наблюдава се срастване между английско и хиндуистко обичайно право, което е своеобразен феномен. В отделни сфери действа или чисто английско право или индийско, създадено по английски модел. В други сфери действат хиндуистките обичаи – брак, осиновяване и наследяване. Също няма кодификация на МЧП.

1.3. Право на САЩ. На федерално ниво не е постигната кодификация на МЧП. Уеднаквени са разпоредбите в областта на търговското право – Uniform Commercial Code. На щатско ниво, отделните щати са събрали разпоредбите на МЧП – напр. в брачната и семейната сфера разпоредбите са детайлно уредени в щата Невада. В Луизиана има ГК като във Франция и разпоредбите за МЧП са събрани в един раздел.

Относно международноправните източници, държавите от тази правна система са инициаторки на множество конвенции, двустранни и многостранни договори. Интерамериканската конвенция за приложимо право към международните договори е най-модерният многостранен международен договор в областта на МЧП и е създаден по инициатива на САЩ. Американският правен институт издава периодично изложение на законите – Restatements of Law, което не е източник, а честна кодификация.

2. Латино-американска правна система. В държавите от тази правна система нормите на МЧП се създават предимно по международнодоговорен път. Тази тенденция върви под ръководството на локални международни организации – преди това е Панаамериканския съюз, а сега Организация на американските държави, със седалище във Вашингтон. Под егидата на този съюз се свиква първо международна конференция в Монтевидео през 1886 г. През 1928 г. на конференцията в Хавана се приема Кодекса на Бустаманте – многостранен международен договор, който кодифицира МЧП (състои се от 4 книги, които обхващат почти всички частно отношения с международен елемент) и е бил пряко или непряко имплементиран в правната система на всяка една от Латино-Американските страни. Тази тенденция продължава, като днес съществува Интерамериканска конференция по МЧП, която се свиква всяка година и е приела над 30 акта до сега. Тази организация приема и споменатата по-горе Интерамериканска конвенция за приложимо право, в Мексико сити през 1994 г. В областта на търговията и митническите органи между Мексико, САЩ и Канада се създава NAFTA – общ пазар в противовес на Европа.

3. Ислямска правна система:

1) Фундаменталистка система – негативно отношение към лицата с чужда вяра. Съществуват твърде малко източници на МЧП – Иран, Афганистан.

2) Наред с шериата в някои от тези страни се прилага и светско право – Северна Африка, Пакистан, Бангладеш и Индонезия. Съществуват разпръснати норми на МЧП. Тези държави са под влиянието или на френската или на немската система.

3) Държави с кодификация на нормите на МЧП – Турция и Йемен. В Турция Законът за МЧП е от 1992, а в Йемен от 1995 г. и двата са повлияни от немската правна система.

Всички тези държави са съдоговорителки по двустранни и многостранни договори.

4. Обичайноправни системи – Хиндуистко право е най-толерантно към чужди националности и религии. То датира между петото и третото хилядолетие пр. Хр. Нормите му са обединени в свещените книги – веди. ТО се прилага в Индия, Пакистан, Бангладеш, Източна Африка. Държавите от тази система са активни участнички в международни конвенции.