Отпращащи (стълкновителни) норми – същност, структура, видове, механизъм на действие

14. Отпращащи (стълкновителни) норми – същност, структура, видове, механизъм на действие.

1. Структурата на стълкновителните норми се състои от класическите 3 съставни части, като важи отклонението за санкцията.

1.1. Специфично в структурата на хипотезата е, че тя обхваща цели групи/институти на частни отношения с международен елемент. Поради широкия си обем, хипотезата се нарича “обем”.

1.2. Диспозицията съдържа насочване към приложимото право. Това е специфично правило за поведение, състои се от указание за приложимото право. Диспозицията привързва норма към правото, към което насочва. Затова диспозицията се нарича “привръзка”.

1) Чл. 282, ал. 1: Учредяването, преобразуването и прекратяването на търговските дружества, както и начинът на представляването им, а също правата и задълженията на съдружниците се определят от правото на страната по регистрацията на дружеството е типична стълкновителна норма, не казва как се учредява и т.н. дружеството, а насочва към правото, където проблемите са уредени.

2) Възможно е приложимото право да бъде посочено като в чл. 131, ал. 1 СК: За български гражданин, който сключва брак в чужбина, са задължителни разпоредбите на чл. 12 и 13.

И двете норми са стълкновителни, но в първия случай, определянето на приложимото право е общо, а във втория – конкретно.

2. Механизъм на действие на стълкновителните норми.

2.1. Стълкновителната норма винаги в крайна сметка трябва да достигне до поне една материална норма. Тези материални норми, до които се достига на базата на стълкновителната норма се и прилагат. Това според проф. Кутиков е и “развързването”, като от материалната норма се ползва само диспозицията – уредбата се предоставя от стълкновителната норма в съчетание с материалната норма, към която тя препраща.

2.2. Поставя се въпросът обаче дали е вярно, че се извлича диспозицията. Според Натов, за да знаем, как нормата ще се приложи трябва да видим хипотезиса и да приложим нормата правилно иначе ще има санкция, т.е. материалната норма се прилага изцяло. Тази процедура се нарича “рецепция” и за пръв път е обяснена от проф. М. Поповилиев.

2.3. И двамата автори са единодушни, че уредбата на частните отношения с международен елемент се предоставя от стълкновителната норма в съчетание с материалната норма, към която тя насочва. Самата по себе си стълкновителна норма не може да уреди отношенията – напр. чл. 135 СК: За произхода се прилага отечественият закон на детето по време на раждането. Без стълкновителната норма обаче не може да се открие коя е материалната. Разкъсаме ли единството уредба няма. Изводът е, че стълкновителната норма е по-важна, защото без нея не можем да стигнем до материалната, която урежда отношението. Чл. 135 СК не може да се приложи, така както е формулирана – необходим е казус, конкретно право, за да може да се установи произхода по СК. Този проблем не съществува при 131 СК.

3. Видове.

3.1. В зависимост от естеството на превръзката:

1) Норми, които съдържат конкретна привръзка (посочват определен закон или норма) – еднопосочни (едностранни) стълкновителни норми. Привръзки, които определят приложимото право по конкретен белег – националността, чл. 606е ТЗ: За неуредените в тази глава въпроси се прилага общото българско международно частно право; 134 СК: Разводът и неговите последици се уреждат: 1. от българския закон, ако единият от съпрузите е български гражданин; 2. при брак между чужденци с еднакво гражданство - от закона на държавата, чиито граждани са те при подаване на молбата за развод; 3. при брак между чужденци с различно гражданство - от отечествените им закони, ако те съвпадат. При несъвпадение на отечествените закони прилага се този от тях, който допуска развода, а относно последиците от развода - този, който е по-благоприятен за децата или за невиновния съпруг, ако от брака няма деца; а при 131, ал. 1, 2 и 3 препращането е максимално конкретно.

2) Двустранни (двупосочни) стълкновителни норми – те определят приложимото право по общ белег, който се нарича формула на привързване. Отечественият закон от чл. 135 СК е формула на привързване, а този отечествен закон може да се намери само ако имаме фактите от казуса. Примери за такива норми са чл. 282 ТЗ – закон по месторегистрацията; чл. 283 ТЗ: Договорът за търговско представителство се урежда от закона на страната, където търговският представител осъществява дейността си, независимо от местосключването на договора – национален закон, по извършване на дейността; чл. 13 КТМ: Отношенията, произтичащи от събития или действия, станали на кораба или във връзка с него в открито море, се уреждат от закона на знамето. Двустранните стълкновителни норми се делят от своя страна на:

а. Пълни двустранни – насочват към всички правни системи, включително системата, от която произхождат – чл. 135 СК.

б. Непълни двустранни – насочват към всички правни системи, с изключение на тази от която нормата произхожда.

Чл. 131, ал. 3: За чужди граждани, които сключват брак помежду си пред длъжностно лице по гражданското състояние в Република България или пред капитан на български кораб в открито море, условията за сключване на брак се определят по техните отечествени закони. В тези случаи е задължителна разпоредбата на чл. 13, ал. 1. Освен това не може да се сключи брак между роднини по права линия и между братя и сестри; е съчетание между 3 типа норми: двустранна стълкновителна непълна, едностранна стълкновителна и пряка забранителна норма.

15. Формули на привързване при отпращащите норми – понятие и видове. Основни формули – анализ, приложно поле.

1. Формулата на привързване е привръзката на двустранните стълкновителни норми. Формулите се появяват през ХІІ в., родоначалници са Бартолус и Паулус, като приложното им поле първоначално е в статутите, лични и вещни права. Тези формули са с латински наименования. В зависимост от обхвата на приложението ми те се делят на общи (основни) и специални (особени). Общите формули на привързване се прилага във всички/най-важните дялове на МЧП, а специалните формули се прилагат в отделни дялове/отделни групи частни отношения с международен елемент.

2. Основните формули са:

2.1. Lex personalis (личен закон) – статуса на физическите лица се определя по техния личен закон. Това може да се тълкува по 2 различни начина:

1) В континенталната правна система под личен закон се разбира отечествения закон по гражданството – lex patriae (отечествен закон). При изследване на личния статус Бартолус и Паулус установили, че в Рим юристите са били на ясно, че са възможни 2 хипотези – закон на кръвта (ius sanguinus), който почва да съществува по-късно от lex patriae. ЗА пръв път този принцип е уреден в чл. 3 от Code Civil – гражданинът носи закона със себе си и следва да го спазва. У нас това е разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Конституцията: Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.

2) В англосаксонската правна система личният закон се изразява чрез закона по местожителство (lex domicili). Бартолус и Паулус констатират, че щом даден народ живее на дадена територия, той се подчинява на закона на тази територия, а не на племенния. Ако в САЩ всеки се подчинява на националния си закон, държавата няма да съществува.

2.2. Lex societas – отнася се до определянето на статуса на юридическите лица и неперсонифицираните образования. Възприемат се различни, критерии за определяне на поданството на юридическите лица – седалище, регистрация, основна дейност, контрол.

2.3. Lex loci actus (закон по местоизвършване на правните действия/местосключване на сделките) – отнася се до статуса на правните сделки .(актове) и по конкретно до формата, в която се извършват. Бартолус и Паулус установяват, че мястото определя формата на акта – locus regit formum actus.

2.4. Lex sitis / lex reisitae (закон по местонахождение на вещта) – отнася се до статуса на вещите и без изключение се прилага за недвижимите имоти. Относно движимите вещи има много изключения:

1) Ако става дума за кораби или самолети правният им статус се определя от закона на знамето (lex banderae).

2) Ако движимите вещи са транспортирани (res in transitu”), статусът им се определя по няколко различни формули:

а. закон на изпращаца;

б. закон на получателя;

в. закон на превозвача;

г. закон по ефективното им местонахождение;

3) Ако се намират в патримониума на юридическо лице в ликвидация, статусът им се определя по закона на поданството на юридическото лице.

4) Ако се намират в наследствената маса, статусът им се определя от това какъв подход е избрала държавата за регулирането им:

а. единен подход за уреждане на наследството – вещите не се делят на движими и недвижими, а всички са подчинени на една правна система – личен закон на наследодателя към момента на смъртта му;

б. разделен подход за уреждане на движимите и недвижимите вещи:

- статусът на недвижимите се определя от закона по местонахождението им;

- статусът на движимите – по последното местожителство на наследодателя към момента на смъртта му.

2.5. Lex fori (закон на съда) – има 2 значения:

1) материалното право на сезирания съд се прилага, когато съдът бъде избран от страните, без уговорки за приложимото право;

2) процесуално право на съда – то се прилага винаги.

Изтегляне 1.18 Mb.

Сподели с приятели: