Специални формули на привързване – видове, анализ, приложно поле

16. Специални формули на привързване – видове, анализ, приложно поле.

1. Lex banderae – закон на знамето, прилага с в морскто и въздушното право.

2. Lex monetae – закон на валутата на дълга, прилага се при международните разплащания.

3. Lex venditoris – зекон на държавата на продавача, прилага се при международната продажба на стоки.

4. Lex loci contractus – закон по местосключване на договора, прилага се при облигационните отношения с международен елемент. Изрично е закрепен в чл. 10, ал. 2 КТМ: Формата на договора, с който се прехвърля право на собственост или се учредяват вещни права върху морски кораб, се урежда от закона на мястото, където се сключва договорът.

5. Lex loci celebrationis – закон по местосключване на брака. Изрично е предвиден в чл. 131, ал. 2 и 3.

6. Lex loci registrationis – закон на държавата по месторегистрация на търговското дружество, използва се за определяне на правния статус на юридическите лица и неперсонифицираните образувания. Изрично е уреден в чл. 282 ТЗ.

7. Lex loci laboris – закон на държавата по местополагане на труда, използва се при уреждане на трудовите отношения.

8. Lex delegationis – закон на изпращащата държава, прилага се при трудови правоотношения, когато български гражданин е пратен на работа в чужбина от наше юридическо лице.

9. Lex loci delicti – закон по местоизвършване на деликта.

10. Lex loci damni – закон на държавата, където е настъпила вредата.

11. Lex communis personalis – общият личен закон на страните, при непозволено увреждане, ако пострадалият и извършителят имат една и съща националност.

12. Lex domicilii debioris – закон по местожителството на длъжника, използва се когато не може да се приложи нито една от предходните 3 привръзки.

13. Lex loci condictionis – закон на държавата където се е осъществило неправомерното разместване на материални блага.

14. Lex (loci) originis – право на държавата по произхода на произведение на литература, наука, изкуство – чл. 99, ал. 2 ЗАвПСП: Когато този закон се прилага за произведения, създадени от граждани на чужди държави, или за произведения, които са били публикувани за пръв път в чужбина, носителят на авторското право се определя по съответния чуждестранен закон. Тази формула намира приложение и при търговските ЦК – чл. 564 и сл. ТЗ.

15. Lex expeditionis – право на държавата на изпращача, при международен превоз на стоки.

. . .

16. Lex desinationis – право на държавата по местополучаване при последните 2 формули. Използва се и при определяне на статуса на вещите в движение.

18. Lex concursus – право на държавата, където е започнало производството по несъстоятелност.

19. Lex loci obligationis – право на държавата, където е поето задължението при търговските ЦК, чл. 563, ал.2 ТЗ:. . .

20. Lex causae – закон, който урежда отношенията по същество:

1) при уредба на търговски договори с международен елемент;

2) всяка една от изброените формули може да се окаже закон по същество – чл. 606б:. . . и чл. 606г ТЗ:. . .;

21. Lex voluntatis – право на държавата, избрано по автономия на волята на страните. Автономията на волята е субективна привръзка и приложението й зависи от волята на страните, а не от разпоредбите на закон. Тази формула се открива на много места, както във вътрешните, така и в международните източници – чл. 605, ал. 1 ТЗ, чл.38, ал.1 ЗМТА, чл. 24, ал. 1 КТМ:, чл. 5 от Наредба №165 за отдаване под наем на граждански въздухоплавателни средства. От международните източни следва да се отбележат чл. 7 от Европейската конвенция за външнотърговски арбитраж и чл. 6 от Виенската конвенция.

17. Квалификация в МЧП – същност, предмет, видове, способи за решаване на конфликта на квалификации.

1. Квалификацията е мисловен процес, извършван от компетентен правоприлагащ орган (съд/арбитраж), който по съществото си представлява правен анализ, тълкуване и изясняване. Предмет на квалификацията могат да бъдат: правна ситуация, правоотношение, институт на правото, правна норма или правен термин. Обект на квалификация е първо правната ситуация (към коя област се отнася), след това правоотношението (облигационно, вещно транспортно и т.н.), институтите, които са засегнати и накрая какви, норми уреждат отношенията (материални или стълкновителни).

2. Видове квалификации:

2.1. Според начина на извършване:

1) Квалификация по закона на съда (lex fori);

2) Квалификация по закона по същество (lex causae) – при нея правоприлагащият орган трябва да потърси критерии в закона по същество, а не в своето право. Законът по същество може да се различава от закона на съда.

3) Автономна квалификация, тя е еднакво отдалечена от предишните две и се изразява в сравнително правно проучване на засегнатите правни системи, като от тях се извличат критерии за квалификация. Тези критерии обаче не се ползват на готово, а се преработват творчески и въз основа на тях се създават нови автономни критерии.

2.2. Квалификация според източника, който използва правоприлагащия орган:

1) Законова квалификация (ex lege) – в закон се дава квалификацията. Напр. чл. 9 ЗЧИ: Чуждестранно физическо лице трябва да има разрешение за постоянно пребиваване в случаите, когато за извършване на стопанска дейност: 1. се регистрира като едноличен търговец; 2. участва в кооперация; 3. участва в събирателно дружество; 4. участва като неограничено отговорен съдружник в командитно дружество или в командитно дружество с акции. Подобен е случаят с чл. 2 от Закона за чужденците в РБ: Чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин.

2) Договорна квалификация (ex conventione) – квалификацията се извършва според международен договор. Напр. договорите за правна помощ определят института на правната помощ, а консулските конвенции – какво е консул, консулски окръг и консулски правомощия. Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост дава уредба на PTC – национална и международна патентна заявка.

2.3. Когато предмет на квалификацията са правни норми:

1) Материална норма – квалификацията се извършва по закона на съда.

2) Стълкновителна норма – преди нейното “развърщане”/рецепция се извършва първоначална квалификация по закона на съда. След развръщането/рецепцията се извършва вторична квалификация като обемът и санкцията на стълкновителната норма се преценява по lex fori, а привръзката по lex causae. Привлечените материално правни норми се квалифицират според правото, от което са привлечени (lex causae).

2.4. Заимствана квалификация. Един нормативен акт използва дадено понятие или институт, без да са дадени квалификационни критерии за тълкуване и изясняване. Вместо чрез своята норма той насочва към друг нормативен източник, откъдето да се извлекат критерии за квалификация.

1) Международен източник заимства от друг международен източник – напр. договор за правна помощ и консулска конвенция между две държави. Договорът използва редица понятия, без да ги изяснява, а в Преходните и заключителните разпоредби има норма, която казва понятията да се тълкуват в смисъла им от Консулската конвенция между двете страни.

2) Международен източник заимства от вътрешното право – напр. спогодби за избягване на двойно данъчно облагане. Те използват понятието “недвижимо имущество”, но не го квалифицират, за да изясни понятието е меродавно правото на държавата на територията, на която се намира съответния недвижим имот. Възможна е комбинация между този модел и използването на критерии заложени в самия договор, но това е по-рядко.

3) Вътрешен източник заимства изцяло от друг вътрешен източник – напр. Наредбата за внос и износ на валутни ценности не казва какво е “валутна ценност”, а препраща към Валутния закон.