Вещноправен режим на чужденците и бежанците в България

КРБ – чл.26 /2/ предоставя на чужденците национален режим. Към лицата без гражданство могат да влязат и бежанците, голяма част от които са апатриди.

Закон за чужденците – дефиницията е чужденец=бежанец по Конвенцията за статута на бежанците.

Чл.3 – дефиниция – ФЛ, което не е гражданин на България, има друго гражданство или лице без гражданство /апатриди/ при условие, че може да докаже това си качество пред компетентен орган.

Чужденците могат да са субекти на право на собственост и ограничени вещни права върху движими и недвижими вещи в България.

-Право на собственост върху недвижими вещи.

Земя – чл.22 /1/ К – не могат да придобиват собственост върху земя освен чрез наследяване по закон. Това е относително-забранителна норма – при определени условия се превръща в разрешителна. Чл.29 /1/ ЗС – същия текст.

Правото на собственост е ограничено – след като придобият тази земя, трябва да прехвърлят собствеността си в 3-годишен срок от датата на откриване на наследството – чл.29 /2/ ЗС – прехвърля се на бълг.държава, бълг. ЮЛ със 100% българско капиталово участие/бълг.гражданин/община. БЮЛ със 100% чуждо участие – може и на него да се прехвърли.

Чл.3 З за земеделските земи – в 3-годишен срок от откриване на наследството правото на собственост да се прехвърли. Способите за прехвърляне не са посочени.

Чл.10, 10а от Закона за земеделските земи – чуждестр.наследник да реституира право на собственост върху зем.земи у нас. Спорно е дали реституирането е придобивен способ. Закон за амнистия и връщане на отнети имущества.Чл.5 /2/ - имат право пак в 3-годишен срок правото на собственост да се прехвърли. Тук срокът тече от датата на решение на ОбС, когато се възстановява собствеността.

Закон за горски земи в горския фонд – само с наследяване по закон, следователно трябва да се прехвърлят в 3-годишен срок. ПЕС – договора от Маастрихт предвижда свободно движение на стоки,хора, услуги и капитали. Чл.22/1/ от К трябва да се промени.

Сгради, жилища, вили – могат да имат право на собственост.

-Право на собственост върху движими вещи – могат при условия и съобразявайки се със забраните в нашето законодателство.

-Други вещни права – право на ползване, строеж

Могат да придобиват такива права и върху движими, и върху недвижими вещи. З за аренда в земеделието – позволява аренда върху наша земя.
35 Чуждестранни инвестиции
Държавите, които се нуждаят от чуждестранни инвестиции, се опитват да направят инвестиционен климат в страните си. Един от съществените елементи на инвестиционния климат е правната уредба на чуждите инвестиции.

Източниците на правна уредба на инвестиции в България са вътрешноправни и международноправни.

Страните, които са привлекли максимално чуждестранни инвестиции са тези, в които има максимално обща уредба и малко специални закони.

В България:

-Вътрешноправни източници

Основен източник е К – чл.5 /4/ - примат на международните договори над вътрешното право, т.е. ако в международния договор има по-благоприятно норма от вътрешното право, се прилага международният договор. Ако вътрешното право е по-благоприятно, се прилага то, следователно заложена е закрила на инвестициите.

Чл.17 – собствеността ; чл.18 – концесиите ; чл.19/3/ - закрила на чуждестранните инвестиции ; чл.22 – спира инвестициите в ....... етап ; чл.26 – национален режим ; чл.54 – закрила на интелектуалната собственост.

Закон за чуждестранните инвестиции – специален закон. Изграден е на конституц.принципи – закрила, привилегии, насърчаване и улесняване на чуждестранните инвеститори.

Закон за концесиите – регламентира предоставянето на концесии и на чуждестранни концесионери – особена форма на инвестиране.

Закон за държавната собственост, Закон за общинската собственост – общинска концесия

Закон за подземните богатства – за проучване и експлоатация на подземни богатства.

Закон за банките и свързаните с него подзаконови актове – урежда инвестициите в банковия сектор.

Търговски закон – регламентира смесените търг.дружества. Основна форма на чуждестранни инвестиции са акции и дялове.

Правилник за организация дейността на З за чуждестранните инвестиции ; З за следприватизационен контрол.

-Международноправни източници

Двустранни и многостранни договори

Основно място заемат двустранните договори за насърчаване и закрила на инвестициите, Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане

С някои държави България има сключен отделен договор за насърчаване на инвестициите и договор за взаимна закрила на инвестициите.

Многостранни договори

Маракешко споразумение за създаване на Световна търговска организация

Конвенция за създаване на Агенция за многостранно гарантиране на инвестициите

Учредителен договор на международната финансова корпорация

Конвенции и разрешителни договори са разрешени под егидата на Световната банка и МВФ

Конвенция за уреждане на инвестиционните спорове между държава и граждани на други държави

Конвенция за диагонален арбитраж

Чуждестранни инвестиции

Закон за чуждестранните инвестиции – чл.12 /вътрешноправен източник/.

Двустранни договори – международноправен източник.

Чл.12 – изчерпателен списък на формите на чуждестранни инвестиции у нас, а в инвестиционните спогодби е неизчерпателен.

Чуждестранна инвестиция е всяко вложение на чуждестранно лице у нас, включително и негов клон, т.е. това е едно движение на капитал, при което се пресича българска териториална граница и така капитал остава у нас. В редица случаи е възможно капиталът да е създаден у нас и да не пресича границата – реинвестиция.

Инвеститорът трябва да бъде чуждестранно лице.

Форми на инвестиране – чл.12 – по вътрешното право – изчерпателен списък:

Акции и дялове на ТД

Право на собственост върху недвижими имоти

Право на собственост върху движими вещи с характер на дълготрайни активи

Вложения в ЦК със срок на падежа максимално 6 месеца

Лицензионни договори с максимален срок 12 месеца

Договори за управление /мениджърски/

Договори за концесия

Реинвестиция

В инвестиционните спогодби – неизчерпателен списък:

Вложения в предприятия /всякакъв вид дружества и вложения/

Всички инвестиционни договори – включ. мениджърски, маркетингови, дистрибуторски.

Вложение в know, how, good, will, клиентела и всички други вложения от чуждестранни лица, които имат икономическа характер или икономическа стойност.

Чуждестранно лице – чл.5 от Закона за чуждестранните инвестиции – ФЛ чуждестранен гражданин с постоянен адрес в чужбина, чуждестранно ЮЛ, което не е регистрирано в България, неперсонифицирана организация.

/2/ - може да бъде български гражданин /бипатрид/ с едно българско гражданство, ако постоянният му адрес е в чужбина, може да избере с какъв статус ще е – на бълг.гражданин или на чужденец, като този избор се прави с декларация еднократно.

Етнически инвестиции – принцип на транснационални корпорации – те инвестират там, където има от този етнос –напр. българи, които са емигрирали.

Преди се е искала регистрация за инвеститорите, а сега се въведе информационен режим за чуждестранни инвеститори, има Агенция за чуждите инвестиции към МС, която води единна информационна система за чуждестранните инвеститори. В тази система се сумират данни, предоставени от: Националния статистически институт, БНБ, Централния депозитар. На всеки три месеца тези органи трябва да предоставят на агенцията тази информация.

Клонове на чуждестранни лица у нас и смесените дружества също трябва да предоставят тази информация.

Агенцията има право да изисква информация и от други органи. Тази информация е достъпна за всеки.

Вътрешноправни източници: чл.18 К ; чл.12 от Закона за чуждестранните инвестиции ; Закон за концесиите ; Закона за държавната собственост ; Закона за общинската собственост ; Правилник за приложение на Закона за концесиите и ЗДС и ЗОбС ; Закон за подземните богатства и Закон за защитените територии.

-Международноправни източници

Двустранни договори за взаимно насърчаване и закрила на инвестициите

Концесия – специфики

1.Особени страни – тук има концедент /приемна страна/ и концесионер /инвеститор/. Концедент е само държава /общината/. Концесионер е само търговецът.

2.Особен предмет – вещи, които са публична държавна или общинска собственост ; дейности, за които със закон е установен държавен монопол.

3.Особен характер на правото, което се отстъпва – чл.2 от Закона за концесиите – особено право на ползване.

Включва и вещи, върху които държавата упражнява суверенни права по чл.18 К.

Предмет могат да бъдат съществуващи обекти и обекти, които предстои да бъдат изградени със силите и средствата на концесионера /пътища/.

4.Концесията е винаги срочна за разлика от чуждестранните инвестиции – 35 години, по взаимно съгласие – 50 г. Може да се даде нова концесия за същия обект и същата дейност и ако участва в нов конкурс, старият концесионер е с предимство.

5.Начинът на предоставяне

Има процедура за определяне на концесионера: в Правилника за концесиите. Взима се решение за отдаване на концесия от МС /министърът прави мотивирано предложение със социално-икономическа, екологична, финансова обосновка. Назначава се комисия.Обявява се търг/конкурс, а е възможно концесионерът да бъде определен пряко от МС, ако е участвал в приватизация – направо му се предлага без търг.

Ако има само един участник – нов търг/конкурс.

6.Концесионерът сключва договор с държавата/общината в лицето на министър/кмет, т.е. отношенията им са уредени в договора за концесия.

7.Концесионерът дължи възнаграждение. Той трябва да подобри обекта на концесията, усъвършенстване на извършваната дейност. Така се намалява безработицата – социален ефект на концесията.

Възможно е да не се даде концесия, ако е заплашен общественият ред, отбраната, сигурността, екологията.

8.Изпълнение на договора

Ако става дума за вещи – концесионерът трябва да бъде въведен във владение с помощта на кмета на общината, където е обектът. Ако е дейност – министърът го допуска.

9.Срок – до края на 35 г.

Предсрочно прекратяване – чл.23 от закона за концесиите – ако възникне опасност за обществения ред, сигурността, отбраната и т.н. ; ако изчезне концесионерът /смърт, прекратяване на ЮЛ/, но може МС да постанови договорът да бъде изпълнен от правоприемник / нова е в противоречие с договора за концесия, защото той е интуито персона/.

Договорът се прекратява и при фалит, несъстоятелност. При прекратяване концесионерът има право да получи обезщетение за подобренията, но няма право да унищожи обекта на концесия.

Недговорни международни актове – резолюция 2831 от 74 г. на ОС на ООН – с нея се приема Хартата за икономически права и задължения на държавите.

Приложение има и резолюция 3021 от 72 г. и Декларация за неотменимия държавен суверенитет върху природните богатства и стопанска дейност.

Тези актове съдържат задължения за държавите, които са ги приели да въвеждат във вътрешната си нормативна уредба текстове, уреждащи стопанската дейност на чуждестранните субекти и признаване правото на държавите да въвеждат ограничения върху тази дейност.

Основна правна форма на право на държавата е разрешителният режим за инвестициите и стопанската дейност на чуждестранни лица.Тези режими се оказват врата за корупцията в практиката.

България се присъединява към две многостранни конвенции – Наказателна конвенция върху корупцията, Конвенция за борба с подкупването на официални лица при международни търговски сделки.

При изграждането на инвестиционен имидж на държава, която се нуждае от инвестиции, се счита, че множеството режими подронват този имидж. Ето защо държавите, които искан да мат инвестиции, се стремят да ограничат тези разрешителни инвестиционни режими.

България има около 400 режима във всички сфери на стоп.дейност.

Българска правна уредба

Закон за чуждестранните инвестиции – чл.24.

Чуждестранно лице трябва да получи разрешение от МС, за да придобие право на собственост и друго вещно право, ако недвижимите имоти са в гранични зони или др. региони, които са определени от МС и са свързани с отбраната и сигурността на България.

Субекти на този режим са всички чуждестранни лица /ФЛ и ЮЛ/. Субекти са и дружествата с чуждестранно участие без оглед размера на участието.

За разрешение се подава писмена молба чрез Агенцията за чуждестранни инвестиции до МС. Трябва да се получи отговор в 45-дневен срок. Отказът се атакува по ЗАП.

Други режими са свързани с банковата и застрахователната дейност:

Закон за банките – органът, който издава разрешение, е УС на БНБ – ако чуждестранното лице желае да извършва самостоятелно чрез клон банкова дейност и ако участва като акционер в банка.

Закон за застраховките – чуждестранното лице може да иска лицензия за извършване на застрахователна дейност или участие в местни застрахователни дружества, само ако българския застраховател в страната на чуждестранното лице има същите права – стриктна взаимност.

Молба се подава чрез Агенцията за застрахователен надзор до Националния съвет по застраховането. Отговорът е в 60-дневен срок. Може да се обжалва по ЗАП.
38 Закрила и гаранции на чуждестранни инвестиции
Принципът на закрила е основен в правната уредба на инвестициите.

-Вътрешноправни източници в България:

К – чл.19 /3/ - инвестициите са стопанска дейност на бълг. и чуждестранни ФЛ и ЮЛ и се закрилят съгласно закона – закрилят се и самите инвестиции, и стопанската дейност. На български и чуждестранни инвеститори се предоставя национален режим, т.е. те се изравняват помежду си в третирането. Закрилата е законова 8не с подзаконови актове/ - максимална стабилност на закрилата.

Закон за чуждестранните инвестиции – чл.2 – там е закрилата на чуждестранни инвестиции. Тук обаче отсъства стопанската дейност.

-Международноправни източници

Двустранни договори за взаимно насърчаване и закрила на инвестициите. В преамбюла на всеки такъв договор е изрично прокламирана защита на стопанската дейност и на инвеститорите. Това изрично посочване на инвеститорите е под натиска на САЩ / в К го няма/. В някои случаи се сключват два различни договора – един за насърчаване и друг за взаимна закрила /на практика е един договор/.

Маракешкото споразумение изрично прокламира принципа на закрила. Към него има едно приложение относно свързаните с търговията аспекти на международните инвестиции TRIMS, в което отново е прокламиран принципът.

Конвенция за създаване на Агенция за многостранно гарантиране на инвестициите. Изградена е върху принципа на закрила.

На практика принципите се реализират посредством система от гаранции. В зависимост от източника на уредбата те са: конституционни ; законови ; договорни. Някои са уредени и в К, и в законите, и в международните договори.

1.Национален режим

Това е най-важната гаранция за чуждестранната инвестиция. Инвестицията и стоп. дейност на чуждестранни лица у нас са подчинени на същите правни норми, както и на местните граждани и това произтича от нашия местен закон.

К – чл.26 /1/ - национален режим

З за чуждестранните инвестиции – чл.2

Договор за взаимно насърчаване и закрила – държавите-съдоговорителки да третират инвестициите на други държави при условията на националния режим. Заедно с това договорите допускат всяка държава да въвежда ограничения. Отмяна на специалния вътрешен закон се подчинява на общия режим.

2.Клаузата/принципът на най-облагодетелствана нация

Регламентиран е само в международни източници – двустранен договор за взаимно насърчаване и закрила на инвестициите.

Договор на Иванко с генуезците – за първи път се регламентира тази клауза.

Изключения от клаузата:

-не се отнася до споразумения за избягване на двойното данъчно облагане

-привилегии по линия съюз/зона за свободна търговия

3.Минимално третиране = най-благоприятно третиране на инвестициите/капитулации/

Инвестиционни спогодби и договори за взаимно насърчаване и закрила на инвестициите.

Сравняват се с националния режим и от компетентен орган на държавата –съдоговорителка и на инвеститорите се предоставя по-благоприятния от двата режима.

4.Принципът на недискриминационното третиране

Договор за взаимно насърчаване и закрила на инвестициите – не може да се налагат ограничения на чуждестранни инвестиции и стоп. им дейност само въз основа на чуждата националност.

5.Принцип на примата на МП над вътрешното – чл. 5 /4/ К, чл.3 от З за чуждестранните инвестиции.

Когато в международния договор се съдържат по-благоприятни мерки от вътрешния закон, се прилага международният договор. Ако вътрешните норми са по-благоприятни, се прилагат те вместо международния договор.

6.Принцип на имунитета на чуждестранните инвестиции

Когато инвестицията е извършена под действието на един нормативен режим и после настъпят промени, които го утежняват, тези промени не се прилагат спрямо извършените инвестиции. Инвестицията остава подчинена на закона към момента на извършването й /имунизирана е/.

Закон за чуждестранните инвестиции

Инвестиционни спогодби – обратно действие на съответния договор. Клаузата замразява уредбата – т.нар.замразена клауза.

7.Право на репатриране на доходи и други суми от чуждестранни инвестиции

Закон за чуждестранните инвестиции

Договорите за инвестиции

Инвеститорът трябва да е свободен да избира дали да остави печалбата тук или да я репатрира. Преводът се извършва по банков път, но ако примащата инвестицията държава създаде пречки, върху нея се начислява лихва.

8.Вещноправна защита на инвестициите при отчуждаването

К ; Договор за взаимно насърчаване и закрила на инвестициите

Принципи – чл.17 /5/ К ; чл.26 и следващите от З за чуждите инвестиции. Отчуждаването да се предприеме в обществен интерес – за особено важни нужди на държавата/общината, които не могат да се задоволят по друг начин. Да е осъществено на принципна основа ; да е възмездено справедливо – адекватно обезщетение, което по принцип е в натура, по негово съгласие може да е и в пари.

Обезщетението се осъществява по пазарни цени към датата на отчуждаването, към датата на заповедта или ако е изтекла информация – към деня преди да е изтекла информация.

Потърпевшото чуждестранно лице да има право да се защити пред съд или друг орган пред държавата, която го отчуждава.

9.Право на суброгация

Само в Договор за взаимно насърчаване и закрила на инвестициите

Дава се от националната държава на инвеститора посредством застраховка или друг вид обезпечение за търговски или нетърговски рискове в приемащата държава. Ако рискът се осъществи, неговата национална държава го обезщетява за вредите и встъпва в правата на задълженото лице, а приемащата държава е длъжна да приеме правото на суброгация.

10.Улесняване процедурата за уреждане на инвестиционните спорове

Конвенция за уреждане на инвестиционните спорове между държави и граждани на държави.

Спорещите страни са длъжни да предприемат всички мерки за доброволно решаване на спора. Ако не успеят в определен срок, отнасят спора пред международен център за решаване на инвестиционни спорове във Вашингтон ; или пред международен постоянно действащ арбитраж ; или арбитраж ad hoc.

-Вътрешноправни източници – ЗС, ЗДС и правилника за прилагане на ЗДС

Договор за взаимно насърчаване и закрила на инвестициите

Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане.

Вътрешноправните източници ще се прилагат доколкото в закона по местонахождението на вещта не се предвижда друго. Отнася се преди всичко за недвижимите вещи в чужбина. Относно движимите вещи приложимостта е по-широка.

-Международноправни източници

Обикновено за регламентиране на недвижими имущества насочват към правото на държавата по местонахождението. Относно движимите вещи – изключение от правото на държавата по местонахождение.

Характеристика на уредбата

Вътрешноправната уредба е преимуществено материалноправна – преки норми с малки изключения. Предимно императивни.

Международноправната уредба – преимуществено стълкновителни норми, главно диспозитивни.

1.Вещноправен режим на бълг.държава в чужбина

Тук се включват правото на собственост и ограничено вещно право на бълг.държава върху недвижими и движими вещи.

-Право на собственост

Държавата може да бъде субект на право на собственост върху движими и недвижими вещи и уредбата е в ЗС, ЗДС и Правилника за приложение на ЗДС.

Този режим се урежда от българските закони,доколкото в закона по местонахождението на имуществото не е уговорено друго. Подробна уредба – чл.131, 135 ППЗДС. Тази уредба е преимуществено материалноправна, императивна.

Титуляр на право на собственост е държавата. Действията по управление, стопанисване, разпореждане на недвижими имоти се осъществяват по решение на МС. За нуждите на управлението и администрирането на имотите МС е подпомагана от междуведомствена комисия за недвижими имоти на държавата в чужбина. Специализиран орган е с представители на МФ, МИ, МТ...Председател е главният секретар на МВнР. Същото министерство осигурява място за работа и финансирането й. Пряко е подчинена на министър-председателя.

Функции на МС: с решение на МС се извършва придобиване, стопанисване, разпореждане с недвижими имоти. Основно ведомство, под чийто контрол става това, е МВнР по силата на ППЗДС. Може и на други министерства или ведомства да се предоставят имотите.

ППЗДС постановява, че разпорежданията му са меродавни, доколкото не е предвидено друго в закон, международен договор или акт на МС.

Правомощия на комисията:

1.Тя разглежда всички предложения за предоставянето на имоти, направени от заинтересовани министри, ведомства, комитети. Предложенията трябва да бъдат мотивирани, с правна обосновка. Тя преценява предложението с оглед законосъобразност и целесъобразност.

За законосъобразност – взима се предвид вътрешноправна норма или съответните текстове на закона на държавата, на чиято територия се намира имотът. Ако комисията прецени, че предложението отговаря на интереса, то председателят прави мотивирано предложение пред МС за предоставяне на съответен имот. По същия начин се процедира при разпореждане с имот. Комисията може да се самосезира.

2.Комисията може да се произнася по въпроси, свързани с отдаването под наем на държавни български имоти в чужбина. ППЗДС уточнява, че договор за наем не може да бъде с продължителност повече от 10 г. /разпореждане от обществен ред/, до 3 г. и над 3 г.

Когато се сключва за срок до 3 г., договорът се сключва от министъра, в чийто ресор е имотът, но комисията трябва да бъде уведомена и да й се даде копие от договора, който се завежда в специален регистър.

Ако е над 3 г. – до 10 г. – комисията се уведомява от началото на преговорите и проектът за договор се сключва след заявено съгласие за сключване от комисията.

Когато имотът е предоставен на ЮЛ с държ.участие над 50%.

Ако реши да отдава имот под наем на друго бълг. ЮЛ с държ.участие, тук договорът за наем се сключва, само ако законът по местонахождение допуска сключването на подобен договор между такива субекти. Необходимо е министърът на финансите да даде съгласие за този договор, ако в баланса на държавното ЮЛ са предвидени средства за заплащане на наема през годината.

-Право на собственост върху движими вещи

Две категории – кораби/самолети.

Собственик, когато влиза в корабния или въздухоплавателния регистър на България. Фирмата, която притежава самолета, трябва да бъде държавна, иначе не може да бъде страна по споразумението не международно ПО.

Корабът се вписва в български регистър, договорът е в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Корабът да бъде отписан от националния корабен регистър на държавата-продавач и се вписва от Държавната корабна агенция в българския корабен регистър. Задачата за вписване тежи пред органа, пред когото е изповядана сделката.

Относно корабите – вписването на т.нар. корабна ипотека /КТМ/ - вписва се в регистър пред същите органи. Не се допуска принудително изпълнение върху него освен за ипотекарния кредитор.

Относно други вещи – бълг.държава става собственик по З за местонахожденето им.

Ограничени вещни права на българската държава

Върху недвижими вещи – в ППЗДС при условие, че местният закон не регламентира нещо друго.

Върху други вещи – изцяло меродавен е местният закон.

2.Вещноправен режим на българските ЮЛ

Субекти на право на собственост върху недвижими и движими вещи.

Специфична разпоредба – чл.135 ППЗДС, който регламентира отдаването под наем между две български ЮЛ.

Основно право е местният закон. Същото е и за движимите вещи на бълг. ЮЛ.

3.Вещноправен режим на българските граждани

Субекти на правото на собственост върху недвижими и движими вещи и ограничени вещни права. Основно се уреждат по закона по местонахождение на вещта.

Международноправни източници

Относно движимите вещи – ДВНЗИ – общ принцип – приложим е националният режим по местонахождение на вещта.

Придобивна давност

Проявява се в т.нар. подвижно стълкновение на закони.

Чл.5 от Крайовската спогодба – урежда вещноправните отношения и придобивната давност. Изтеклият срок се зачита, но изтича по новия придобивнодавностен срок /по-кратък е новият/. Чл. 86 ЗС, чл.7 /1/ ЗДС, ЧЛ.7 /1/ ЗОбС.