Неизпълнение на договора за международна продажба на стоки

Договорът за международна продажба на стоки може да бъде нарушен.Конвенцията предвижда средства за защита на страните при неизпълнение:

1.Иск за реално изпълнение –разполагат и двете страни.- чл.28 от ВК

2.Иск за обезщетение – разполагат и двете страни.

3.Правото да се иска разваляне на договора – разполагат и двете страни.- чл.26, но трябва да бъде уведомена другата страна.

4.За купувача – правото да иска намаляване или отбив от цената.

Обезщетението: за разлика от вътрешната продажба, тук обезщетение за всички претърпени вреди и пропуснати ползи, но трябва да са били предвидени в договора. Т.е. това е т.нар. предвидено нарушение. Ако не е предвидено – обезщетение не може да се търси.-чл. 25 от ВК.

Освобождаване от отговорност – всяка от страните по договора може да бъде освободена от отговорност, ако докаже, че вредата се дължи на обстоятелство, което нито тя, нито натоварените лица са могли, нито са били длъжни да предвидят.

Регламентът е стълкновителен с малки изключения и се използват следните формули на привързване:

1.lex nationalis – националният закон на ФЛ.Значението е като отечественият закон.Според чл.563 /1/ ТЗ изразява: 1.способ на лицата да се задължават по чек, менителница и запис на заповед по националното им законодателство. Следователно това е двустранна отпращаща норма, следователно лекс националис се прилага в сферата на диспозицията и в сферата на препращането – чл.563 /1/ изречение 2.

2.lex loci obligationis – Закона по мястото на поемане на задължението. Чл.564 /2/ ТЗ. По този закон се определя действителността на последващите задължения по чек, менителница и запис на заповед.

3.lex loci actus – Закона по местоизвършване на правното действие. По него се определя приложимия закон в няколко сфери: а/противодействието срещу злоупотреба с недееспособност – чл.563 /2/ ТЗ б/материята на формата и съдържанието на менителницата, чека и запис на заповед – чл.564 /1/ ТЗ За чека е достатъчно да бъде спазена и формата по З по местоизплащане в/относно валидността на задължението на други лица, които са подписали менителницата и записа на заповед –чл.565 /2/ ТЗ г/по чл.569 ТЗ – относно формата и сроковете за извършване на протест, както и на други действия, необходими за упражняване и запазване на правата по менителница, запис на заповед и чек.

4.lex loci originis – З по произхода на ЦК /мястото, където е издадена/. Преценява се: а/срокове за предявяване на обратни искове от всички, подписали менителницата, записа на заповед и чека лица – чл.566 б/чл.567 – дали приносителят на менителницата и записът на заповед придобива правата, които са въплътени в съответната ЦК.

5.lex loci solutionis – З по местоизплащането: а/форма и съдържание на чека – 564 /1/ б/действието на задължението на платеца по менителница и на издателя на записа на заповед се определя според чл.565 /1/ в/568 – правото на платеца да извърши частично приемане на менителницата зз и задължението на приносителя да приеме частично плащане г/570 – действията, които трябва да се предприемат при изгубване и кражба на менителница д/571 – преценка качеството на лицето, срещу което може да се издаде чек /у нас – само срещу банка/ е/572 – при чека – различни хипотези.

50 Извъндоговорни задължения в българското МЧП
Това са отношения, които възникват от непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие.

Уредбата е стълкновителна. Съдържа се във вътрешноправни и международноправни източници.

Основен вътрешен източник – КТК .

-Закон за морските пространства и вътрешните водни пътища

Международноправни източници – договори за правна помощ, формули за привързване.

Чл.9 /2/ КТК - за вреди, причинени от непозволено увреждане на кораб в териториалното море, вътрешните морски води,, вътрешни водни пътища. Меродавно е бълг.законодателство. Това е едностранна стълкновителна норма с с генерално препращане към бълг.законодателство.

Българският закон се прилага като Закон по местоизвършване на деликта.

Оттук извличаве една производна привръзка от едностранна стълкновителна норма.

1.lex loci delicti – КТК се прилага като З по местоизвършване на деликта – чл.9 /2/.

2.lex loci damni - когато вредата е осъществена на територията на една държава, а резултатът е настъпил на територията на друга държава, отношенията се уреждат от правото на държавата, където е настъпил вредоносният резултат

3.lex banderae – чл.13, 14 КТК. Относно всички действия, които са станали на кораба в открито море, се прилага Законът на знамето. Ако деликтът е на борда на кораба или във връзка с него – по З на знамето.

Същата привръзка има при сблъскване на кораби. Ако всеки от сблъскващите се кораби са под един и същи флаг, прилага се З на знамето, независимо къде е станало сблъскването – чл.14 КТК.

4.lex fori - Ако се сблъскат в териториалното море на българския вътрешен воден път, вътрешни морски води и са под различни знамена, урежда се по бълг.законодателство като З по местоизвършването на деликта

5.lex communis personalis – ако причинителят на вредата и потърпевшия имат една и съща националност, се прилага този закон – общият личен закон на двамата.

6.lex domicili debitori – ако не могат са се приложи никоя от формулите, обезщетението се урежда по З по местожителството на длъжника /ответника/.

Неоснователно обогатяване

Общата уредба е в договорите за правна помощ, които възприемат няколко привръзки Основен е:

1.lex loci conditionis – прилага се З по мястото, където е извършено неправомерното обогатяване.

2.lex loci actus – З на държавата, където е извършено действието, вследствие на което се е стигнало до неоснователно обогатяване.

3.lex loci solitionis – З на държавата, където е изплатено или върнато недължимо платеното от неоснователно обогатилия се

4.lex domicili debitoris – ако е предявен иск и не могат да се ползват предните три формули – З по местожителството на длъжника.

За водене на чужда работа без пълномощие формулата е lex loci actus - З на държавата, където е водена чуждата работа без пълномощие.

За първи път в САЩ /1890/ - З на Шърман – принцип на извънтериториалното действие на закона, защитаващ конкуренцията. Той е в основата и на Римския договор – ако в рамките на ЕС са настъпили вреди под формата на засягане на принципите на свободната конкуренция субектите, които са ги предизвикали, трябва да бъдат санкционирани, независимо къде е осъществено действието, предизвикало вредите.

Извод: нелоялната конкуренция като основна форма на ограничаване на конкуренцията е разновидност на деликт – нарушава се общо задължение.

Според Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост нелоялната конкуренция е всяка форма на конкуренция, която е в нарушение на честните обичаи в промишлените и търговски дела

Българският Закон за защита на конкуренцията – всяко действие или поведение при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им или в отношенията им с потребителите.

Вътрешноправни източници: К– чл.19 /1/. Основен принцип е гарантирането на еднакви условия за всички граждани и ЮЛ при осъществяване на стопанска дейност ; недопускане на злоупотреба с монопол

-Закон за защита на конкуренцията – чл.30 /1/ забранява нелоялната конкуренция.

- Ако действието по нелоялна конкуренция е осъществено в чужбина, а ефектът му е настъпил у нас, то санкцията е по българското законодателство – извънтериториално действие на ЗЗК.

Международноправни източници

-Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост – индустриалната собственост включва като елемент защита срещу недобросъвестна конкуренция.

Санкциите административни /глоби – някои в особено големи размери – над 100 хил.лв./ и граждански /отнемане на лицензия/.

52 Закрила на авторското право и сродните му права в българското МЧП
Стокхолмска конвенция за създаване на световна организация за закрила на интелектуалната собственост. Това са: научни открития ; всички права върху обектите, резултат на творчески труд ; авторското право и сродните му права.

Правната уредба е много подробна, най-подробната в МЧП.

Източници – вътрешноправни и международни.

Методи на правна уредба: материален и стълкновителен.

Основен принцип е на националния режим.

Закрила на авторското право и сродните му права

Авторско право – право на създателя на едно произведение на науката, изкуството, литературата върху неговото произведение, което е резултат от неговия творчески и интелектуален труд.

Сродни права – правата на артистите-изпълнители върху техните изпълнения ; правата на продуцентите и производителите на звукозаписи върху техните записи ; правата върху радио и тв организации върху създадените от тях програми.

Тези права имат два елемента:

-личен, неимуществен – това е авторството, при коети ма пряка връзка между създателя и творението му ;

-имуществен – оцененият в пари интерес на обществото от продукта на творческия труд

Закрила на авторското право

Вътрешноправни източници

-Конституцията – чл.54

-Законът за авторското право и сродните му права – съдържа уредба относно приложимото право – чл.99-102 – закрила на авторското право, сродните права и производството на бази данни /нов чл.101 а/.

Международноправни източници:

-Бернската конвенция за закрила на литературните и художествени произведения

-Женевската универсална конвенция по авторско право

-Стокхолмската конвенция за създаване на световна организация за закрила на интелектуалната собственост

-Конвенция за закрила на артисти-изпълнители, продуценти на звукозаписи и радио и тв организации

-Конвенция за закрила на продуцентите и звукозаписите срещу неразрешено възпроизвеждане на техните записи

-Конвенция за закрила на разпространението чрез спътник

-Европейска конвенция за трансгранична телевизия

-Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата върху обекти на интелектуална собственост

-TRIPS – то е приложение към Маракешкото споразумение за създаване на СТО

-Новите договори на световната организация на интелектуалната собственост – предстои да влязат в сила

-Новите договори на СОИС за авторско право

-Договори за изпълнение на звукозаписи на СОИС

Принципи на закрила на АвП

1.Национален режим – прилагат се ЗАПСП въз основа два принципаІ

-лична връзка – закрила по отношение на произведение, чиито автори са граждани на България или на държава, с която България има сключен международен договор в автоспоправната сфера ;

-териториална връзка – закрилят се произведенията, ако те са публикувани за първи път на територията на България или на територията на държава, с която България е свързана с международен договор в автоскоправната сфера – чл.99 /1/, т.2 от ЗАПСП. Няма значение националността на автора. Важна е първата публикация. Lex loci originis.

Какъв е правният статус на субекта, който ползва закрила?

Когато авторът е гражданин на чужда държава или произведението е обнародвано за първи път в друга държава, режимът на субекта се определя според съответния чуждестранен закон. Ако авторът е гражданин на друга държава, тогава става дума за отечествения закон на това лице /личния закон.

Когато за първи път произведението е обнародвано в чужбина – по З по мястото на първата публикация – lex loci originis.

Закрила на сродните права

Чл.100, 101, 101 а, 102

Вече се включват и правата на производството на бази данни

Принципи:

-национален режим – нашият ЗАПС на базата на два принципа – личната и териториалната връзка.

Чл.101а – производството на бази данни – ползват се от закрилата на нашия закон – пак личния и териториален принцип за ФЛ.

Ако е ЮЛ, то трябва да е уредено съобразно законодателството на РБългария / регистриран и със седалище в РБ/ и при условие, че седалището, центъра на управление или мястото на основна дейност се намират в нашата страна, следователно двата критерия са кумулативно дадени.

Ако само седалището е в Българи, за да се разпростре закрилата върху това ЮЛ, е необходимо стоп.дейност на ЮЛ да е в реална връзка с икономиката на България /да инвестира/.

Когато е чужденец, ползва закрила по международното право.

TRIPS И ДОГОВОР НА СОИС – създават една фикция, че производителят на бази данни се счита за автор на едно произведение.Следователно на практика ползват националния режим, но тук договорът за ТРИПС добавя, че спрямо този субект може да бъде предоставен режимът на най-облагодетелствана нация.

Закрила правата на радио и тв организации – пак двата принципа – личен и териториален. Основно закрилата е на базата на международни договори, по които България е страна.

-Женевска конвенция за авторско право

-Споразумението TRIPS

Принципи:

-Бернската конвенция за закрила на литературни произведения

1.Авторското право върху произведение на науката, литературата и изкуството възниква по силата на законодателството на тази държава, в която произведението е било публикувано за първи път.

2.Въпросът за съществуването или несъществуването на авторското право се преценява пак на базата на първата публикация.

3.Закрила на авторското право се предоставя според законодателството на тази държава, в която закрилата е била поискана.

4.Автори, които са издали произведение, дори и да не са го публикували са под закрила, ако авторът е гражданин на държава-съдоговорител по Конвенцията.

5.Авторското право трае през целия живот плюс 50 години след смъртта.

-Женевската универсална конвенция – въвежда принципа на универсална закрила на АП – веднъж поискана закрила в една държава-съдоговорителка по Конвенцията, тази закрила автоматично се ползва и признава във всички останали държави-съдоговорителки, т.е. принцип на универсално действие.

Другите принципи са същите като 1 и 2. За 4 срокът тук е различен – трае през целия живот плюс 25 години след смъртта.

Двете конвенции съществуват успоредно, но към всяка конвенция държавата трябва да се присъедини със специални декларации, а държавите-съдоговорителки по двете конвенции са уредили въпроса и при случай на конфликт се прилага Бернската конвенция.

-Стокхолмската конвенция за създаване на световна организация по интелектуална собственост

Дава определение на понятието ИС. Обекти на ИС са: 1.авторското право 2.сродните му права 3.закрила на научните открития /Конвенцията от Ница/ 4.патентоспособността 5.търг.марки, марки за услуги 6.търг.име 7.промишлен дизайн,промишлени модели 8.полезните модели 9.указанията и наименованията за произход 10.защита срещу нелоялната конкуренция и всички други обекти, които са плод на творчеството и интелектуалния труд на човека 11.нови сортове растения и породи животни и всички продукти на генното инженерство 12.интегрални схеми 13.ноу-хау 14.нови методи за производство и др.

Международна закрила на индустриалната собственост

Вътрешноправни източници – К /чл.54/, ЗП, З за марките и географските означения, З за промишления дизайн, ЗТИСх, З за закрила на новите сортове растения и породи животни, Наредбата за представителството по индустриалната собственост, Наредбата за секретните патенти

Международноправни източници – 1.Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост 2.Вашингтонския договор за международното патентно коопериране 3.Лисабонска спогодба за наименованията за произход и тяхната регламентация 4.Мадридска спогодба за преследване на фалшиви или заблуждаващи указания за наименованията за произход 5.Мадридска конвенция за марките 6.Женевска спогодба за ПД 7.Виенската спогодба за учредяване на международна класификация на образните елементи на марките 8.Спогодба от Ница относно международната класификация на стоките и услугите за регламентация на марки 9.Спогодбите от Страсбург относно международната патентна класификация 10.Спогодбата от Локарно за международната класификация на промишления дизайн

Споразумението TRIPS

1.Изисква от държавите-съдоговорителки да възприемат международния режим като основно начало на уредбата като по Бернската конвенция.

2.Може по ТРИПС наред с националното законодателство да се въведе и клаузата на най-облагодетелствана нация.- приравнява се на закрилата, която предоставя трата държава.

3.Закрила на произведенията, които се разпространяват в цифрова среда /Интернет/. Авторът може да разреши достъпа до Интернет на неограничен кръг до неговото произведение. След името на автора се поставя знакът /с/ - copi.

4.ТРИПС изисква държавите-съдоговорителки да приведат нивото на закрила към нивото в САЩ.

5.ТРИПС изисква гаранции за ефективно спазване на принципа на закрила.

6.Изискването за включването в националното законодателство на съответните процедури за търсене на отговорност на нарушителите на авторско право.

-Маракешкото споразумение и Приложение №1, свързано с ТРИПС

Посветено е на закрилата на АП, изобретенията, търговските марки, промишлените образци. ТРИПС си поставя две задачи за решаване за АП:

1.Изисква се от държавата-съдоговорителка да създаде такава национална уредба, чрез която да изравнят нивото на закрила на АПСП със закрилата, която е достигната в САЩ и Западна Европа

2.От държавите-съдоговорителки се изисква да създадат норми и механизми за ефективно гарантиране на спазването на постигнатото ниво на закрила. Норми, които предполагат гражданскоправна, административноправна и наказателноправна закрила.

3.Предвиден е и арбитражен ред в СОИС за уреждане на спорове в областта на АПСП.

4.ТРИПС изисква от държавите-съдоговорителки да спазват принципите на Бернската конвенция.

5.Въвежда се и принципът на най-облагодетелствана нация при закрилата на АП, не и за сродните права.

6.Урежда закрила на обектите на АПСП, разпространени и изпълнени в дигитална среда.

В областта на сродните права:

-Международна конвенция за закрила на артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и радио и тв организации

-Конвенция за закрила на продуцентите на звукозаписи

-Европейската конвенция за трансгранична тв

-Международна конвенция за закрила на международния обмен на програми чрез тв филми

Тази система от конвенции е изградена върху следните принципи:

1.Принцип на националното третиране на съответния носител на права, ако те имат гражданство /местожителство/седалище в държава-съдоговорителка.

2.Регламентират правата на артистите, продуцентите, за да бъдат посочени като такива по подходящ начин.

3.Регламентират правата на артистите да се разпореждат с обекта и забраняват на други субекти да ползват едно или повече правомощия без разрешение на носителя на това право.

4.Уреждат възможността за преотстъпване на права срещу възнаграждение като носителят на съответното право следва да поставя знака Р на видно място, който означава, че съответният обект се използва с разрешение.

Сключени са и два специфични договора на СОИС:

-Договор за АП на СОИС

-Договор за изпълнение на звукозаписи

Известни са под наименованието “Договори за Интернет”, защото предоставят закрила на АПСП, когато те се използват в дигитална среда. Тези договори все още не са влезли в сила, но уредбата им не се различава много от ТРИПС.

Като асоцииран член на ЕС България е длъжна да спазва и с множество директиви на ЕС в областта на АПСП и други обекти на интелектуалната собственост: Асоцииран член на ЕС, членават в НАТО, но не и в ЕС.

-Директива за правна закрила на компютърни програми

-Директива за право на даване под наем или в заем на определени права, сродни на АП

-Директива за съгласуване на определени норми относно АПСП, приложима към излъчването чрез спътник и кабелно разпространение

-Директива за срока на закрила на АП и определени сродни права

-Хармонизирана директива за закрила на АП в информационното общество

-Директива за правото при следваща продажба, когато обектът на АП впоследствие се препродава

-Конституцията

-Закона за патентите

-Наредба за секретните патенти

-Закон за промишления дизайн – за определени случаи

Международноправни източници:

-Многостранни договори

-Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост

-Европейска патентна конвенция

Доскоро в българското законодателство действа принципът на териториална закрила. С Европейската патентна конвенция се допълва и множествено действие в множество държави

Патентът действа в рамките на територията, включително териториалното море. Изключение – чл.20, т.6 ЗП – патентопритежателят не може да предяви иска срещу ползвателя, ако патентът се използва в чуждо превозно средство, използва се изключително за нуждите на превозното средство и навлезе случайно или временно на наша територия.

Българският ЗП се прилага относно:

-заявители с гражданство/седалище в държава, с която България е обвързана с международен договор в патентното право. Ако няма договор между държавите, може на основата на взаимност. Ако има двустранен договор, прилага се той, а не ЗП /чл.2 ЗП/.

Условия за патентоване в България:

1.Пряко патентоване

Когато чуждестранен заявител с адрес в чужбина иска да получи патент у нас – подава заявката тук чрез местен представител. Това е една особена форма на договорно представителство. Изискванията са изброени в Наредбата за представителите по индустриалната собственост. Кой може да бъде представител – българин с постоянно местожителство в България, с висше юр, икономическо, техническо образование, с повече от 2 г. Стаж, издържал изпит в ПВ, след което бива регистриран в ПВ.

Международното бюро дава предварително дискретен отговор дали другаде по света има заявка за същото изобретение.

2.По реда на международната заявка – по Договор за патентно коопериране от Вашингтон, когато в заявката България е посочена страна или избрана страна.

Посочена страна – иска патент в тази страна. Избрана страна – заявителят желае да използва резултатите от предварителната международна патентна експертиза. Заявката се подава до съответното национално патентно ведомство, а от там – до бюрото на СОИС.

3.Издаване на европейски патент

Когато в заявката България е посочена като страна, където заявителят желае да ползва закрилата. Патентът се издава от Европейското патентно ведомство.

4.Трансформация на една международна заявка или европейска в национална –подадена е завяка до международното бюро на СОИС, но то отказва да я впише по някаква причина. Следователно заявката трябва да се трансформира във вътрешна, за да не се губи приоритетът. След като заявката се регистрира в ПВ като вътрешна, тя се движи по националния режим.

Уредена е в договора за патентното коопериране ; чл.63 и следващите от ЗП ; Европейската патентна конвенция.

55 Патентоване в чужбина
Възможно е да стане чрез пряко заявяване пред съответното чуждестранно ведомство. Може да стане и по пътя на международната заявка, уредена в договора за патентно коопериране или по Европейската патентна заявка – Конвенция за издаване на патенти.

Условия:

Ако няма заплаха за националната сигурност, заявката се връща на заявителя и той може да я подаде в държавите, в които желае да получи патент.Това става по реда на местния закон.

По реда на международна заявка

-прилага се чл.67 и следващите от ЗП и Договорът за патентно коопериране. Заявката трябва да бъде оформена в 3 еднакви екземпляра на руски или английски език. Подава се чрез националното ПВ и се адресира до международното бюро на СОИС. Прилага се документ за платена такса и документ за предишен приоритет. ПВ отново прави проверка дали патентът трябва да се засекрети. В заявката трябва да има посочена страна /посочено ведомство/. Ако не е посочено, заявката се връща като непълна.

Международното бюро на СОИС извършва съответните експертизи, след това заявката отива в съответните посочени ведомства и започва процедура по съответния национален закон. Ако в България е започнала процедура, тя се спира до разрешаването на въпроса по международната заявка. Ако в чужбина е издаден международен патент, в България производството се прекратява.

Ако в България е издаден патент, в чужбина се издава патент само за незащитената част от изобретението.Могат да се запазят и двата патента по желание на заявителя.

По пътя на европейска заявка

Заявката се подава до Евр.патентно ведомство в Мюнхен или клона му в Хага от нашето ПВ. Заявката да е на английски, немски или руски. Плащат се такси. Евр.патентно ведомство проверява реквизитите й. Ако отговаря на условията, издава се патент за държавите, където е поискано.

Международни договори

1.Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост. По нея се създава “Парижки съюз” – участват всички държави-съдоговорителки по конвенцията. Тя регламентира принципа на националния режим-асимилацията, като го въздига в норма. Разпростира се за лица-граждани на държава-съдоговорителка и за лица, които не са такива граждани, но имат местожителство в такава държава. ЮЛ – ако имат на територията й сериозни действащи търговски или промишлени предприятия.

2.Договор за патентно коопериране

Държавите-съдоговорителки да създадат съюз за международно патентно коопериране. Регламентира специфични институти като: международна заявка ; международно проучване/експертиза ; дефиниция на посочена страна/ведомство ; дефиниция на избрана страна/ведомство ; процедурата при подаване на международна заявка за патентоване, без да допуска извънтериториално действие на тази заявка. Десйтва само там, където патентът е признат.

3.Евр.патентна конвенция

Чл.3 – патентът, издаден от Евр.патентна конвенция, действа само там, където са поискали заявителите, а сне във всички държави-съдоговорителки. Регламентира статута на Евр.патентно ведомство плюс функциите ; процедурата по подаване на заявката ; проучване ; издаване. Съдържа материално патентно право и регламентира процедурата по подаване на международна заявка. Седалището е в Мюнхен/ Хага.

Евр.патентна конвенция е свързана и действа успоредно с договора за патентно коопериране.