1 Същност на мчп

Институтите на правото и ПО с наричат правна ситуация.

Квалификацията се извършва от правоприлагащ орган – съд, абритраж или друга особена юрисдикция.

Първият предмет е правна ситуация, решаване на т.нар. предварителен въпрос – дали е МЧП, напр.транспортно, облигационно.

Най-често предмет на квалификацията са термините.

Видове квалификации

Основно деление:

Според способа, начина на извършването й

-1.Квалификация по закона на съда – лекс фори. Съдът извършва квалификация по критериите, които той черпи от своето право.

2.Квалификация според закона по същество – лекс кауза. Нашият закон трябва да извлече критерия от Закона по същество /напр.гръцкия/ Законът по същество е най-тясно свързан с ПО.

3.Автономна квалификация

Това е най-отдалечената квалификация от Закона по същество и от Закона на съда – тук съдът сам извлича критериите от тези два закона и квалификацията почива на един сравнителен анализ. Изработва свои собствени автономни критерии. Сега тази квалификация е актуална в ЕС, но не и у нас.

Допълнителни деления:

В зависимост от нормативния източник, в който се съдържат критериите:

-законова квалификация – критериите са в закона екс леге

-договорна квалификация – екс конвенционе – ако критериите са в международни договори /договори за правна помощ, Консулски конвенции, многостранни межд.договори/.

Когато предмет на квалификацията са правните норми:

-ако е материална правна норма, квалификацията е по закона на съда

-ако е стълкновителна норма, преди развръщането й квалификацията се извършва по Закона на съда, а след развръщането й с извършва смесено – по Закона на съда плюс Закона по същество.

Взаимствана квалификация – един нормативен акт използва дадено понятие, без да го квалифицира, а вместо това с отпращаща или бланкетна правна норма насочва към друг източник, където квалификацията е дадена непосредствено.

В зависимост от източника между който се взаимства:

-между два международни източника

-международен източник взаимства от вътрешното право.

Спогодби за избягване на двойно данъчно облагане боравят с понятието недвижимости, но не ги определят, а насочват към Закона на държавите, които ги определят.

-между два вътрешноправни източника – Наредба за износ и внос на валутни ценности – насочва към валутния закон за понятията валутни ценности, защото самата Наредба не ги квалифицира.
18 Механизъм на действие на стълкновителните правни норми
Когато стълкновителна правна норма насочи посредством общата си привръзка към националната правна система /отечественият закон, Законът по местоизпълнение/ пред правоприлагащия орган възниква въпроса какво следва да се разбира под отечествен закон, Закон по местоизпълнение в конкретния случай. Отговорът зависи от фактите за конкретния казус.

Ако се констатира, че под отечествен закон следва да се разбира вътрешното право на съответната държава, тогава той просто извършва процедурата по развръщането.

Възможно е правоприлагащият орган да направи различен извод – че отечественият закон или законът по месторегистрацията са равни на цялото право на държавата в това число и нейното МЧП. При по-нататъшно тълкуване може да се констатира, че в МЧП на тази държава вътрешното отношение е уредено основно по стълкновителна ПН. Тогава правоприлагащият орган се изправя пред основна предпоставка да използва механизма на препращането.

Препращането изисква няколко държави да са засегнати от едно и също частно отношение с международен елемент, а това отношение е уредено в правните системи на засегнатите страни посредством двустранни стълкновителни норми. Трябва да има две стълкновителни норми – в нашата правна система и в чуждата. Чл. 563 /1/ ТЗ.

Видове препращане

Накъде може да насочи втората стълкновителна норма? Тя може да върне обратно към правото на първата държава. Това е препращане от първа степен /връщане/. То винаги е към вътрешното право.

Друга възможност е тази стълкновителна норма да насочва към правото на трета или четвърта държава. Това е препращане от втора степен /същинско препращане/. То може да съществува в няколко предварианта:

-когато стълкновителната норма на втората държава насочва към вътрешното право на трета държава това означава просто еднократно препращане

-когато стълкновителната норма на втората държава се насочва към стълкновителна норма на трета държава, която от своя страна насочва към вътрешното право на тази трета държава - възприемано еднократно препращане.

-когато двустранна стълкновителна норма на трета държава насочва към стълкновителната норма на четвърта държава е двойно тотално препращане. Познато в английските съдилища като “концепцията на чуждестранния съд”.

Крайната цел е да се достигне до една материална правна норма, с което първата стълкновителна норма ще се съчетае и ще се развърне.

Ние възприемаме този механизъм казуистично – само за определена група отношения.

Чл.132, т.2,3 СК ; чл.38 81,2/ от Закона за междунар.търговски арбитраж.

Най-ясна е уредбата на чл.563 /1/ ТЗ.

Когато проследяваме тези стълкновителни норми, може да се окаже, че меродавно е правото на първата държава, т.е. правото на съда.
19 Установяване съдържанието на чуждестранното право
След като правоприлагащият орган извърши квалификацията и проследи механизма на стълкновителната норма, той трябва да достигне до матералното право. Тук възниква следният въпрос – да установи съдържанието на чуждестранното право.

1.Предмет на установяването.

2.Субекти на установяването.

3.Способи за установяване.

4.Последици при нарушаване условията за установяване.

За разлика от института на препращането, който почти не се среща въпросът за установяване на съдържанието на чуждото право право често се среща.

1.Предмет на установяване

Чуждестранно право – право с националност, различна от националността на правоприлагащия орган. Принципът “Съдът познава закона” – това важи за националния закон на съда, но той не познава чуждестранния закон и затова трябва да го установи. За да го установи правилно, трябва да има правилно отношение към чуждия закон – като право, като факт, като право и факт едновременно.

-чуждото право като факт – то е една фактическа ситуация. Ако не го установим, този факт отпада.

-чуждото право като право – да го третираме като съвкупност от правни норми 6 действащо право.

-чуждото право като право и факт – комбинирано.

В англоамериканската правна система чуждото право се разглежда предимно като факт. Сега вече се разглежда комбинирано. В България – в някои случаи се разглежда като действащо право, а в други случаи като факт – чл.130 СК.

Чуждото право е такова каквото то действа в чуждата държава до момента на установяването – К, закони, подзаконови актове, практиката, процедурата. Следователно за нашия правоприлагащ орган чуждо право е това, което там е право.

Правоприлагащият орган търси да установи т.нар. логическа правна норма – съвкупност от текстове, които уреждат съответните отношения в това право. На установяване подлежи съдържанието на чуждите материални правни норми. В някои случаи се установява и съдържанието на чужди процесуални правни норми.

Установяват се норми както от вътрешноправни източници, така и норми от международноправни източници.

2.Субекти на установяване

Чл.132 ГПК – основен адресат на задължението за установяване на съдържанието на чуждото право е съдът. Това цадължение е служебно.

Изключения: - чл.130 СК – тук установявания субект е чужд гражданин.

-Наредба № 17 на МПравосъдието за условията и реда за осиновяване на бълг.гражданин от чужденец. Чужденецът трябва да представи документ от техния отечествен закон дали той допуска осиновяване или не.

-Относно издаването на разрешение за работа на чужденци в България. Ако съдът е положил всички усилия да установи съдържанието, но не е успял, тогава тази задача преминава върху страните по спора- ответника и ищеца.

3.Способи за установяване

-Способи на съда. В зависимост от това правото на коя държава следва да се установи, са:

-ако ще се установява правото на държава, която е съдоговорителка то Евр. конвенция за обмен на правна информация между държавите. Тази конвенция регламентира подробно процедурата за установяване съдържанието на право на държави-съдоговорителки. Изисква се да се създаде един специфичен орган Предавателно-приемателна агенция /обикновено М на правосъдието/. Съдът сезира тази агенция с молба за установяване съдържането правото на държавата-съдоговорителка. Може да се допусне и страната пряко да сезира Агенцията. Искането трябва да се формулира максимално точно – коя държава, кои отрасли и т.н.

Агенцията формира запитване до същата Агенция в държавата, чието право следва да се установява. Агенцията отговаря и отговорът е безплатен. Ако не може да отговори, се обръща към консултантски къщи и тогава отговорът е платен. Преди да се обърне към тях, тяхната Агенция информира нашата.

Ива три случая, когато чуждата Агенция не е длъжна да отговаря: 1.ако чуждата държава е страна по спора 2.ако отговорът ще застраши отбранителната способност 3.ако отговорът ще застраши вътрешната сигурност.

Отговорът не е задължителен за запитващата страна:

-Когато се цели да се установи право на държава, която не е съдоговорителка, но с нея има сключен договор за правна помощ /напр. размяна на информация/. Съдът отправя запитване до М на правосъдието, позовавайки се на конкретния текст от договора за международна помощ и министерството изпраща исканата информация.

-Ако се установи съдържание на право на държава, която не е съдоговорителка нито по Европейската конвенция, нито по договора за правна помощ. Съдът може да се обърне за съдействие към МВнР, услуги на вещи лица и др. Свидетелските показания не се приемат за установяване съдържание на правото на чуждата държава.

Когато съдът не успее, страните търсят установяване на съдържанието. Съдът е длъжен да им съдейства /напътства ги/. Ако няма писмени доказателства, може и обичаят да е доказателство.

4.Последици

-Не са достигнали до чуждото право

Нашата стълкновителна норма няма да може да се развърне/!/. Това е непълнота в системата на нашето МЧП – празнотите се запълват с аналогия – чл.46 ЗНА.

-Когато са достигнали до чуждото право, но пък там липсва уредба, празнотата е в чуждото право – нашата стълкновителна норма може да се развърне. Трябва да издирим текст, аналогичен на нашето материално право и да запълним празнотата

-Съдът е намерил източник, но неправилно го е приложил или съществуват процесуални нарушения. Това се две основания за отмяна на решения – чл.218 “б” ГПК

След като съдът установи съдържанието на чуждото право, той трябва да се приложи. Но може то да е несъвместимо с нашия обществен ред, порядки и др.

Чл.131 /1/ СК – условията за сключване на брак за чужденеца са по неговия правен ред. Ако в Куба брачната дееспособност е 12 г., у нас не е – как да приложим тяхното право у нас.

Не можем да приложим техния закон по съображение за обществен ред. То винаги присъства в механизма на действие на двустранните стълкновителни норми.

Двама гръцки духовници имат сключен брак у нас. Там тези бракове са забранени от определен ранг нагоре. Ние как ще постъпим? Нашето длъжностно лице ще откаже да сключи брака по съображение за обществен ред.

Обществен ред – основни ценности на държавата, на правото и на морала, които са регламентирани с императивни правни норми и които ценности могат да парализират действието на нашата стълкновителна норма, насочена към приложение на чуждо право, ако последиците от приложението накърняват някоя или всички ценности.

Общественият ред не е принцип, а изключение от действието на чуждестранния закон. Чуждестранният закон по принцип се прилага и сега по изключение се отказва неговото приложение, когато засяга основополагащи принципи. Регламентирането на принципи в МЧП – за първи път в Указ за международното корабоплаване –чл.81 /законът е отменен/.

Виенска конвенция за гражд.отговорност за ядрена вреда – чл.12 /1/. Чуждестр.съдебни решения се признават на територията на друга държава-съдоговорителка, доколкото не противоречат на основни норми на правосъдието, на основни начала на обществото.

Общественият ред е бариера, спускаща се пред приложението на чуждестранното право.

-Принципите на К

У нас правна уредба на обществен ред има в: чл.306 ГПК – производство по екзекватура/признаване на чужди съдебни решения у нас. Само нашият съд проверява дали чуждото съдебно решение не съдържа постановки, които противоречат на основни принципи на правото и морала в България.

Чл.142 СК – когато приложението на чуждото право е несъвместимо с основни принципи на правото в България, ще се приложи този Кодекс. Критерий за обществен ред са основните начала в нашата правна система. Уточнява кой нормативен акт ще се приложи /СК/. Тези две хипотези са обществен ред в динамика.

Нашето право има норми по обществен ред: чл.12 СК – брачната възраст е 18 г.

Съображението за обществен ред винаги зависи от конкретния казус – от фактите по него. Общественият ред е едно актуално понятие – прилагаме го в конкретен отрязък от време – от предявяване на иска /сезиране на органа/ до влизане в сила на решението. Възможно е в този отрязък от време да се променят чуждите порядки и да не противоречат вече или пък да се стигне до противоречие.

Обществен ред е строго национално понятие. Няма международен обществен ред, но в ЕС започва да се изработва вече такова понятие.

Функции на обществения ред

1.Позитивна функция

Признаване на право и допускане на поведение у нас, което чуждото право не допуска или го регламентира ограничително – за брак между духовни лица-гръцки граждани/.

2.Негативна – забрана, неприлагане у нас на поведение, което чуждото право позволява /за брак на кубински гражданин/. Този институт много рядко се прилага у нас.
21 Заобикаляне на закона
Най-често се заобикаля законът в международното морско право. Има държави /Либерия/, където има облекчени правни режими за корабособствениците – разрешават сделки, които другаде са забранени. Така се заобикаля законът.

В Чили е забранен разводът между чилийски граждани. Те отиват в Мексико и се установяват там с постоянно местожителство, след което могат да се разведат по местния закон. В Чили обаче не се признава взетия там развод – не се признава екзекватура.

Видове заобикаляне на закона – да вида.

1.По материалноправен път с материалноправни средства

-удобния флаг в морското право

Предпоставки:

-Обективна – кой е нормално приложимия закон. Изтеглянето на отношението от действието на една национална правна система и подчиняването на действието на друга правна система – порядък, който нормално и естествено не би трябвало да се прилага.

-Субективна – съзнание на страните по това отношение, че те търсят изкуственото му привързване към правната система, която им е удобна.

Последици – ако е заобиколен бълг.закон – чл.26 ЗЗД-нищожност. Ако е заобиколен чуждият закон, българският съд може да привлече и приложи чуждия закон, който е заобиколен.

2.Процесуалноправно заобикаляне на закона – forum chopping.

-Международна подведомственост

Предпоставки:

А/Обективна

-Изтегляне на спорното отношение от националния съд и поставянето под компетентността на друг национален съд, който нормално не би трябвало да гледа този спор.

Между сезирания орган и предмета/страните по спора няма никаква връзка или пък тя е много слаба

Б/ Субективна

Съзнанието на страните /обикновено ищеца/, че търсят изкуствена международна подведомственост за техния иск. Няма връзка между спора и съда.

Санкция

Тези два способа често се използват заедно при установяване съдържанието чуждото право. Forum chopping е трудно откриваем, защото всяко законодателство включва арбитражна клауза – за избор на съд или арбитраж. Има го и в ГПК – чл.9 /3/. Но когато няма връзка между съда и спора, имаме forum chopping.

Видове взаимност

1.Според обема на предоставянето им:

-Материална /стриктна/ взаимност

-Формална

2.Според начина на предоставянето

-Договорна

-Фактическа

Материална – право срещу право – точно такъв кръг права, които, които се предоставят от една държава, се ползват от нейните граждани в друга държава. Чл.38 от Закона за застраховането – чуждо ЗД може да развива дейност у нас, само ако наши застрахователи могат да действат в чуждата държава.

В международноправни източници- Нюйоркската конвенция за признаване на чуждестранни арбитражни решения. Чл.3 – решенията на чуждестр.арбитраж се признават в държава-съдоговорителка при условия на пълна взаимност /ако нейните решения се признават в другата държава/.

Формална – изравняне правата на чуждестранни субекти с правата на местните субекти, които произтичат от местния закон. Държавите предоставят на чужденците национален режим. Няма стриктно определен кръг от права. Чл.26 /2/ К ; чл.1 /2/ от Закона за патентите – чуждестранните заявители ползват права като бълг.граждани, ако има договор с тяхната държава .

Договорна – взаимност, за съществуването на която законите изискват между предоставящата държава и другата държава да има сключен договор със съответния международен договор. Чл.303 /1/ ГПК – изискване за признаване на чуждо съдебно решение - у нас трябва да има международен договор със съответната държава. Може да е материална и формална зависимост – определя се в договора.

Фактическа – не е необходим договор, достатъчна е фактическа констатация на компетентен орган за наличието на взаимност.Чл.1 /2/ от Закона за патентите –ако заявителите не са с националност на държавата, с която е сключен международен договор, получават правата по ЗП, ако Патентното ведомство констатира, че е налице фактическа взаимност, въпреки че няма договор.

Реторсия – налагане на ограничителни мерки по отношение на чужди ФЛ, ЮЛ, ако националната държава на тези субекти е предприела дискриминационни мерки спрямо български ФЛ, ЮЛ в тази държава.

Основанията за реторсия са две:

-Дискриминационни мерки – мерки, които се налагат заради националността на даден субект.

-Задължение от международен договор – т.нар.ембарго.

Правна уредба:

Чл.2 от Закона за чуждестранните инвестиции ; Закон за образуване на еднолично ТД с държавно имущество – по задължение за ембарго.

Реторсията продължава, докато съществува основанието. Ако се продължи има ексцес и другата държава може да ни наложи на нас реторсия.

Предпоставката за стълкновение на законите е наличие на уредба в двете/повечето държави, засегнати от това отношение. Т.е. ако в една държава липсва уредба, стълкновение няма да възникне.

Нормите на МЧП на държавите, засегнати от отношението съдържат уредба, която е противоположна или е чувствително несъвпадаща една с друга.

Могат да се стълкновяват преки норми, могат и материални норми в другата – стълкновителни норми ; 2 стълкновителни норми.

Когато се стълкновяват две материални норми, веднага се констатира стълкновението.

Когато се стълкновяват материална норма и стълкновителна норма, трябва да развърнем стълкновителната норма- това е потенциално стълкновение. Едва след като достигнем до материалната правна норма, към която е препращането, може да се прецени дали има стълкновение – това е ефективно стълкновение.

Всичко зависи от конкретните случаи – дали потенциалното стълкновение ще се развърне в ефективно стълкновение или не.

Видове стълкновения

1.Положително/отрицателно – когато в двете засегнати държави уредбата е чрез отпращащи ПН и те насочват към различни правни системи и крайната уредба е различна.Брак между лица, едното от които е български гражданин – приложимо е бълг.право. Кагота се насочва към вътрешното право на тази държава, стълкновението на законите е положително.

Отрицателно – когато всяка система на МЧП отпраща към чуждо право. Системата се “дезинтересира” от своите ПН. Трябва да се види дали материалните ПН, към които се препраща са несъвпадащи и евентуални дали ще се стигне до ефективно стълкновение на законите.

2.Абсолютно – никакви предишни, настоящи или бъдещи моменти в развитието на отношението не влияят върху стълкновението на законите.

3.Относително – промяната във ФС може да промени стълкновението.

4.Скрито – има конфликт на квалификации. Един и същи институт има различно проявление в различни правни системи.В различните правни системи се дават различни понятия – напр. в Саудитска Арабия също се регламентира институтът на брака, но има съществени различия – там е договор за покупка, при който жената става собственост на мъжа, който плаща определена сума. У нас – доброволен съюз между мъжа и жената.

5.Подвижно – когато върху една и съща географска територия се смесват суверенитетите на две държави. Напр. /Добруджа/ - до 1940 г. е била румънски суверенитет, а след това български. Изместват се суверенитетите. Въпросът е коя е меродавната правна система? Крайовската спогодба от 1940 г. урежда отношението- меродавна е бълг.правна система. Режимът на собственост се запазва, от влизане в сила на спогодбата действа бълг.система.При доизтичане на погасителна давност действа бълг.система. При движими вещи е налице подвижно стълкновение на законите – напр.придобивна давност за автомобили запозва в друга държава, а продължава в България. Доизтича срокът по бълг.закон.

Способи за преодоляване на стълкновението

-Уеднаквяване на вътрешните норми – ниско ефективен.

-По международноправен път – сключване на двустранни и многостранни договори.

Най-ефективният способ е:

-Многостранно международно уеднаквяване на уредбата. Няма разлика в правните уредби и няма да се стигне до стълкновение.
Специална част
Правен статус на субектите на МЧП.Правен статус на ФЛ
Основен субект на частноправните отношения са гражданите ФЛ/. Статутът се определя по формулата lex personalis. Включва: правоспособност, дееспособност, правна индивидуализация. Първите два са известни от ГП, тук се ползват наготово.Други субекти – ЮЛ, неперсонифицирани образувания, държавите, международните организации.

Правната уредба на ФЛ е предимно стълкновителна. Формулата на привързване е лекс персоналис. Бълг.гражданин живее в Гърция- личният му закон е отечественият /бълг./ закон.

1.Правоспособност – възниква с раждането. Всяко лице се счита за правоспособноот всяка национална правна система. За българските граждани правоспособността се определя съгласно техният отечествен закон – чл. 26 К.

В държавите от ангосаксонската правна система се приема принципът на местожителството. Прилагат се много точни критерии къде е местожителството.

Начини за ограничаване на правоспособността в МЧП

-Ограничения, свързани с прилагането на националния режим – чужденците имат тези права, които имат и българските граждани. Следователно чужденец може у нас да бъда лишен от права, които се предоставят в родината му по неговото право.

-Разпоредби на обществения ред – чл.22 К – текст относно невъзможността чужденците да заемат определени длъжностни.

В българското МЧП тези въпроси са уредени в договорите за правна помощ /относно смъртта или безвестното отсъствие/.

Кой е компетентният орган, който може да обяви, смърт, отсъствие на чужденец у нас и кое МП ще се прилага.

Компетентният орган у нас е съдът, когато чужденецът има местожителство у нас. Всички заинтересовани лица могат да сезират съда, т.е. трябва да имат правен интерес съобразно българското право.

Съответно български гражданин в чужбина може да бъде обявен за починал от чуждия съд. Съдът следва да се позове на личния закон на лицето, което ще се обявява за починал/отсъстващ.

2.Дееспособност

Регламентирана е със стълкновителни норми.Има няколко вида дееспособност и тук личният закон е меродавен /закон на гражданството ; закон на местожителството/. Първо настъпва трудовата, после брачната, общата дееспособност. Търговската настъпва при вписване в търговския регистър. Формулите на привързване са различни. Трудовата се преценява или по личния закон, или по закона на местополагането на труда. Брачната по личния закон. Ако обаче той е несъвместим с императивна уредба на местния закон, те трябва да се спазят /норми от обществения ред/ Търговската се преценява според закона по месторегистрацията.

1.Обща гражданска дееспособност – на 18 г.

Принципът, че дееспособността се определя от личния закон има две изключения: 1.за сключване на обикновени сделки за задоволяване на всекидневни нужди – според закона на местосключване на сделката 2.При злоупотреба с недееспособност - относно чужденците възниква възможност за злоупотреба с недееспособност от страна на чужденеца. В тази връзка делото “Лизарди” – купува бижута на кредит, но е недееспособен. Според съда, ако лицето е дееспособно съобразно правото на държавата по местосключване, неговият контрахент е добросъвестен и сделката отговаря на изискванията на Закона по местосключване, то тази сделка обвързва страните. Това е т.нар. противодействие срещу злоупотреба с недееспособност. Това решение е основно за разработване на нормативни актове – Римската конвенция и в БМЧП /чл.563 ТЗ/.

2.Брачна дееспособност – 18 г., по изключение 16 г. На чужденеца – по неговия закон. Ако тази възраст е в противоречие с българския закон, тогава личният му закон няма да може да се приложи по съображение за обществен ред.

3.Търговска дееспособност – когато търговецът се регистрира. Съобразява се със Закона по месторегистрацията – чл.281 ТЗ.

4.Трудова дееспособност – 18 г.

Приложение намират конвенциите на МОТ. Има хипотези, когато не се прилагат тези принципи. Злоупотреба – преценява се по Lex loci actus ; за дребни сделки за задоволяване на лични нужди по lex loci actus.

Ограничаване на деспособността

-Поставяне под запрещение

В МЧП източниците за тази материя са договорите за правна помощ. Кога българският закон ще постави под запрещение чужденец и по кой закон?

Ако има установено постоянно местожителство, по искане на заинтересувани лица и ако основанието съществува и в правото на съда /напр.разточителството не е основание по нашия закон/.

Правна индивидуализация на ФЛ

ФЛ се индивидуализират чрез името и гражданството и други факти, отразени в актовете за гражданско състояние – за раждане, за брак и за смърт. Приложим е личният закон.За бълг.граждани меродавен е отечественият закон, т.е. където и да се намират те за тях действа бълг.закон. Напр.дете се роди в САЩ – бълг. и америк.гражданин – положително стълкновение.

1.Име – основен индивидуализиращ белег. Когато се пита кой е приложимият закон, в никакъв случай да не се отговаря с конкретен нормативен акт. Като отговор се очаква формула за привързване /напр. у нас е отечественият/. В МЧП меродавен е личният закон /отечественият закон за България/. Името се определя съобразно Законът за гражданска регистрация.

Признава ли се у нас име, придобито по Закон за местожителството /емиграция/. Напр. ражда се дете от българи в САЩ Какво ще е името му? Чл.16 ЗГР.

Когато имената са насилствено променени, връщат се по бързата процедура.

Извод: името се определя от отечествения закон, независимо къде се намираме.

2.Местожителство

Има случаи, когато местожителството замества гражданството.Чл. 140, 141 СК – лицата апатриди и бипатриди / с две и повече гражданства/ - важи закона по последното местожителство.

3.Акт за раждане/брак/смърт

Това са допълнителни белези спрямо основния /името/. Кой е компетентният орган, който съставя акта на бълг.гражданин в чужбина и на чужденец у нас? И в каква форма?

Отговор – договорът за правна помощ и наши закони.

За бълг.гражданин в чужбина актът се съставя от бълг.длъжностно лице по гражданско състояние, ако местният закон допуска консулски брак ; от капитан на кораб в открито море ; местно длъжностно лице по гражданско състояние – форма по техния закон. В първите два случая формата е тази предписана от нашия закон.

Коста Рика – брак пред свещеник. У нас не се признава религиозният брак – чл.129 СК. Ако бракът е сключен по форма, валидна за местния закон, важи и у нас. Трябва да им се издаде удостоверение за брак от общината тук.

Акт за раждане на бълг. лица в чужбина – същите закони. Роден във френски самолет – французин е.Ако актът се състави от чуждо длъжностно лице, този акт може да се регистрира в консулството, за да улесни издаването му в България.

Акт за смърт – същата процедура.

Български гражданин във военни части в чужбина – командирът е длъжностното лице по гражд.състояние.

Чужденец в България може да получи акт от: наше длъжностно лице, капитан на български кораб, техният консулски представител.

Двама чужденци не могат да сключат брак пред наш консул в чужбина – чл.131 /38 СК.