Международни договори и международни обичаи

Ратифициране означава да е влязъл в сила по съответния ред. Някои международни договори по силата на Конституцията преди не са се нуодаели от кодификаця, а по друг начин влизат в сила.

Решение на КС №17 от 1992 г. Разделя международните договори в няколко групи: ратифицирани, но необнародвани ; нератифицирани, но влезли в сила по друг начин. Според решението тези международни договори стават част от вътрешното право, но нямат предимство пред него.

Международни договори, по които България е страна:

1.Двустранни международни договори – договори за правна помощ

-Консулските конвенции

-Търговски спогодби

-Договор за търговия и мореплаване

-Договор за стокообмен и плащане

-Договор за насърчаване и взаимна закрила на инвенстициите /инвестиционни спогодби

-Договор за избягване на двойното данъчно облагане

-Двустранни спогодби за размяна на работна сила

-Двустранни договори в областта на международния транспорт

-Двустранна спогодба за въздушните съобщения

2.Многостранни международни договори

Първите подобни конвенции са в областта на закрила на интелектуалната собственост /по Ньойския мирен договор/.

-Конвенция на ООН относно договора за международна продажба на стоки /Виенската конвенция/

-Европейска конвенция за външнотърговски арбитраж

-Европейска конвенция за обмен на правна информация между държавите

-Нюйоркска конвенция за признаване и изпълнене на чуждестранни арбитражни решения

-Конвенция за уреждане на инвестиционните спорове между държавите и гражданите на други държави

-Конвенция за създаване на Агенция за многостранно гарантиране на инвестиции

-Учредителен договор на международната финансова корпорация

-Конвенция за премахване на изискванията за легализацията на чуждестранни публични актове

-Конвенция в областта на международната закрила на интелектуалната собственост – Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост, Бернска конвенция за закрила на литературата и художествените права, Женевска универсална конвенция по авторско право, Лисабонската спогодба за произхода на наименованията и тяхната регистрация, Мадридската конвенция за марките, Хагската конвенция за промишлените образци и тяхната международна регистрация, Вашингтонски договор за международно патентно коопериране, Европейска патентна конвенция.

-Виенска конвенция за ядрени вреди

-Многостранни конвенции на Международната организация на труда – над 100

-Конвенция в областта на семейните и брачни отношения с международен елемент

-Конвенция за защита правата на детето

-Конвенция за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осигуряване

-Конвенция за гражданството на омъжената жена

-Конвенции в областта на международния транспорт

-Варшавска конвенция за уеднаквяване на някои правила в областта на международните въздушни превози

-Конвенция относно договорите за международния автомобилен превоз на товари

-Конвенция за международните железопътни превози

-Споразумение за международното железопътно сточно съобщение

-В областта на речния транспорт – Шиефокско споразумение за превоз на товари по Дунав и Белградска конвенция за международното корабоплаване по Дунав

3.Международен обичай

За да бъде признат той, трябва да бъде санкциониран от държавата – да го е признала в правна норма. Може да стане както в закон, така и в международен договор. В ТЗ – чл.605 /2/ България изрично го признава: “Ако не е уговорено друго по един международен договор…Чл.24, 26 КТМ – Страните по един договор за морски превоз могат да…

Ако страните не са го признали, се счита, че това е обичай, който е извесетен – напр. Виенската конвенция за международна продажба на стоки.

Методологически основания за изучаване историята на МЧП:

-Наличието на отношения, наподобяващи съвременните частни отношения с международен елемент

-Наличието на уредба на тези отношения

Първата уредба на частни отношения с международен елемент е статусът на чуждестранните търговци.

ІВторотоІ хилядолетие – Тигър и Ефрат. По-късно в древния Египет, Гърция, Рим. Тук вече има особена уредба на частни отношения -–с международен елемент.

В Гърция това са различни видове двустранни договори между гръцките градове със съседни народи: договори за исополития /чрез тях всяка една държавите-съдоговорителки приравнява чужденците към своите граждани/ ; симболаи /те са прототип на сегашните договори за правна помощ – между Атина и Милет/ ; договори за азилия /държавата-съдоговорителка гарантира закрила срещу насилия и посегателства спрямо гражданите на другата държава-съдоговорителка/.Тези източници са били международноправни в стара Гърция.

Рим – хус цивил и хус гентиум /правото на перегрините/, прецедентно е, то има вътрешноправен произход. Тук източниците на МЧП са вътрешноправни.

След разпадането на Римската империя във Византия действа Юстиниановата кодификация – в нея няма норми на МЧП. Те постепенно се включват.Местният закон е меродавен при сключването на сделки и правните последици от тях.

В Италия градовете-държави са на мястото на Западната римска империя. Търговските отношения се развиват. Опитват се да приспособят старите римски отношения, но не успяват, защото са робски отношения. Затова постепенно италианските юристи създават нова уредба – статутите за регламентирането на частни отношения с международноправен елемент. Глосатори – първи научни трудове по МЧП. Те възраждат римското право до общо право за цялото Средиземноморие.

Постглосатори - най-важните за МЧП са Бартолус и Балдус – италиански юристи през 12 век. Бартолус разделя статутите на : лични, вещни, свързани с формата на правния акт. Балдус пръв ясно и регламентирано прилага личния закон на наследодателя като меродавен за неследяването, З на местонахождението на вещта при прехвърляне на недвижимости.

По-късно откриване на уредба на международни отношения става във Франция и Русия.

Шарл Дюмулен /1500-1566/ за първи път аргументира теорията за автономията на волята. Страните в един договор трябва да бъдат свободни сами да определят на коя провинциална система да подчинят своите облигационни отношения. Ако волята на страните не е изяснена достатъчно ясно и недвусмислено в договора, според Дюмулен съдът е длъжен да разкрие и установи тази воля. Той разделя кутюмите на реални /свързани с права върху вещи/ и лични /свързани с правоспособността и дееспособността на лицата. Реалните са задължителни за лицата на дадена територия. Личните следват личността, където и да се намира тя. Кутюмите са местни гражданскоправни системи в Западна Европа.

1804 г – код цивил – първата съвременна норма на МЧП – принципа на отечествения закон. Многостранни международни конвенции по МЧП.

След това – Холандия – Паоло и Йохан Вут и Улрих Хубер.

Германия – епохата на съвременния капитализъм – появяват се първите школи по МЧП – в Италия, Германия и Америка. Техни представители са: Паскуале Манчини /Италия/, Фридрих фон Савини /Германия/, Джоузеф Стори САЩ/.

Според Манчини МЧП трябва да бъде изградено на принципа на отечествения закон /когато едно лице е гражданин на една държава, то се подчинява на нейните закони, независимо къде се намира/

Фридрих фон Савини – разработва концепцията за международната общност на държавите. “Ако едно отношение засяга повече от една държава с оглед справедливото му решаване, би трябвало да се прилага чуждестранното право. Местното право трябва да отстъпи в името на тази международна справедливост и сътрудничество”.

Джоузеф Стори – всяко лице, което живее на територията на една държава и там е центърът на неговите икономически, лични, политически интереси, то се подчинява на нейното право без значение от каква националност е – принцип на местожителството.

Чл.3 от Наполеоновия кодекс – принципа за статута на френските граждани в чужбина – където и да са, се подчиняват на Френския кодекс.

Конвенции в края на 19 век

Хагските конвенции, тези в областта на интелектуалната собственост.

В света има няколко центъра за развитие на МЧП. Хагската конференция по МЧП – провежда се всяка година в Хагската академия по МЧП.

Рим – юнидроа – разработват проекти за многостранни международни конвенции в областта на МЧП, които след това се предлагат на държавите за ратифициране и присъединяване.

САЩ – конференция по МЧП.

Съвременни тенденции за развитие на МЧП

Кодификация на вътрешните източници, особено в континенталната правна система и страните, повлияни от нея. Вече си пробива път и в англосаксонската правна система.

Международноправни източници – унифициране на нормите на МЧП посредством многостранни международни конвенции.

Първият писмен договор, уреждащ отношения с международен елемент е договорът на хан Тервел с император Теодосий ІІІ – 715 г.

ІІ българска държава – имаме повече източници:

Вътрешноправни – златопечатница, дарствени грамоти на български владетели за чужди търговци – предоставят партикуларен режим. Това са първите наченки на режима на капитулациите.

-Договорите между българските владетели и чужди държави – пак за правния статус на търговците, но и други отношения.

-Договора на Иванко с генуезците – за първи път регламентира клаузата на най-облагодетелствана нация.

С османското иго се настанява и Шериата и режимът на капитулациите. Това е един партикуларен режим за чужденците. Действа до приемането на Търновската конституция. Англичаните се опитват да го възстановят, но с обявяването на независимостта ни окончателно отпада.

Българското МЧП започва развитието си с Търновската конституция.

1939 г – Закон за стълкновителните норми – не е стигнал до НС.

С Ньойския мирен договор се присъединяваме към режима за закрила на интелектуалната собственост.

След 9.09.1944 г. – Съвет за икономическа взаимопомощ – започва развитие на българското МЧП в областта на международните договори. Приемат се СК, ЗС, Закон за сделките с валутни ценности, Указ 56.

Днес МЧП е един от най-динамичните отрасли. Нямаме кодификация. Проф. Михаил Поповилиев – пръвия в света – МЧП има регулативна функция. Проф. Г.Генов, проф. Стоян Данев, проф.Иван Алтънов, проф. Вл.Кутиков.

От този факт следва, че държавите, чийто суверенитет е бил засегнат, могат и ако пожелаят ще реагират на това засягане.

Между всяка от засегнатите държави и частното отношение възниква една връзка, която в теорията на МЧП се нарича първична връзка. Тя е на плоскостта на частното право.

Когато засегнатата държава реагира, поеме отношението и му даде правна уредба, към тази първична връзка се наслагва още една връзка – т.нар. вторична връзка. Тя е конкретна по своята насоченост – привързва отношението към държавата, която му е дала правна уредба. И понеже е частно отношение с международен елемент, то е привързано към МЧП. Следователно вторичната връзка се изразява в предоставянето на конкретна правна уредба, в чийто суверенитет частното отношение е навлязло.

МЧП е регулатор – регулативна концепция.

Методи на правна уредба

1.Материалноправен – предоставяне на уредба на частни отношения с международен елемент посредством материалноправни норми.

2.Стълкновителен метод - предоставяне на уредба на частни отношения с международен елемент със стълкновителни норми. Могат да се включат във вътрешноправни нормативни актове на държавите. Може и държавите да се споразумеят да се включат в международни източници.

Независимо от начините, по който се създават, методите са си два. За да възникне тази вторична връзка, е достатъчно само една от засегнатите държави да предостави уредба на отношението.

1.Материалноправен метод – регулира отношения с материални правни норми. МЧП е регулатор по същество /тук/. Нормата, която ги урежда, съдържа правилото за поведение.

Материалноправните норми са два вида:

-Материални норми с несамостоятелно действие

-Преки материални норми

Материалните правни норми съдържат класическите съставни части от структурата на една правна норма – хипотеза, диспозиция, санкция. Санкцията в нормата на МЧП невинаги е в края на нормата. Санкция под формата на неблагоприятни последици винаги е предвидена, но невинаги в края на нормата, а обикновено в отделен раздел на съответния нормативен акт..

Материални норми с несамостоятелно действие – имат хипотеза, диспозиция и санкция.

Механизъм на действие – има едно несъвършенство – не се прилага самостоятелно, независимо и непосредствено към фактите от хипотезата. За да влезе в действие, към нея трябва да се насочи друга стълкновителна правна норма. Материалните норми с несамостоятелно действие се прилагат винаги в съчетание със стълкновителни норми. Това е сравнително нов вид разпоредба в нашето МЧП – от Виенската конвенция за международна продажба на стоки.

Чл.1 /1/ “б” от конвенцията – този текст определя обхвата на конвенцията – за договор за продажба на стоки между страни с място на дейност в различни държави. Буква “а” – тези държави са съдоговорителки по конвенцията. В този случай /буква “а”/ нормите се прилагат пряко. Ако мястото на дейност е в две различни държави и те са съдоговорителки, договорът влиза в действие. Ако една от държавите не е съдоговорителка по конвенцията, тогава конвенцията ще се приложи, ако разпоредба на МЧП насочва към право на държава, която е съдоговорителка по конвенцията.

Това е материална норма с несамостоятелно действие

Преки материални норми

Имат хипотеза, дицпозиция, санкция.

Видове:

-повелителни – чл.29/2/ ЗС

-оправомощаващи – чл.22/2/ К

Прилагат се непосредствено, самостоятелно и независимо. Уреждат отношенията на свое собствено основание.
14 Стълкновителни норми /метод/
Отпращат към някакъв закон.

Структура:

-Хипотеза /нарича се обем/ – обхваща цели институти на правото.

-Диспозиция съдържа едно посочено приложимо право.Тя привързва нормата към правото, към което насочва.Диспозицията се нарича привръзка. Тя е специфично правило, което насочва към приложимото право /282 ТЗ/. Възможно е нормата да посочи приложимото право по друг начин – конкретно /чл.131 /1/ СК/.

-Санкция – може да има в края на нормата, може и да няма.

Механизъм на действие:

Стълкновителната правна норма винаги трябва да достигне до определана материалноправна норма.С тях намираме норми, където материята се урежда. Там ни е препратила привръзката /!/. Тази стълкновителна норма се съчетава с норма в друг правен ред. Може да се съчетае с няколко правни норми от различен нормативни актове. Нормите, до които се насочва, са материални правни норми.

Според Кутиков този процес се нарича “Развръщане” на стълкновителната норма, защото се ползва само диспозицията на намерената материална правна норма.Т.е. уредбата на съответното отношение е съчетание от норми.

Натов: дали е вярно, че се привлича само диспозицията? Не,привлича се цялата норма.От материалните правни норми се взема тяхната диспозиция. Взима се и хипотезата. Тя трябва да съвпада с обема – да се отнася за същото отношение, взима се и санкцията.

И двамата автори обаче са съгласни, че уредбата представлява съчетание от стълкновителна норма на МЧП е материални норми, към които е насочването. Те действат неотделимо едни от други. По-важна съставка е стлъкновителната норма, защото стои в основата. Но само по себе си не може да уреди отношението.

Видове стълкновителни норми

В зависимост от естеството на привръзката:

1.ПН, които съдържат конкретна привръзка, посочващи конкретно право, клон, закон, текст от закон – наричат се еднопосочни. Определят приложимото право по националността /чл.606 ТЗ/, чие национално право ще се приложи.

2.Двустранни/двупосочни стълкновителни норми – определят приложното право по един общ, неконкретен белег, който се нарича “формула на привързване” /напр.отечествения закон на детето/. Определя се с оглед на конкретния казус. Чл.282 /2/ ТЗ – “закона по месторегистрацията” ; чл.283 ТЗ – където представителят осъществява дейността си ; чл.13 КТК – “закона на знамето”.

Двупосочните правни норми са два вида:

1.Пълни /съвършени/ - насочва към всички правни системи в света, вкл.системата, от която изхожда – чл.131 СК.

2.Непълни /несъвършени/ - насочва към всички правни системи в света, с изключение на правната система, от която правната норма произхожда – чл.131 /3/ СК, който е съчетание между три вида ПН на МЧП: двустранна непълна стълкновителна норма ; едностранна непълна препращаща към чл.13 СК ; пряка забранителна.

Чл.605 /1/ ТЗ – стълкновителна, двустранна.

В зависимост от обхвата на тяхното приложение са:

-основни, общи формули – прилагат се във всички дялове на МЧП, в основните дялове

-специални, особени формули – прилагат се за отделен дял, отделни групи частни отношения с международен елемент.

Основни формули – пет на брой:

1.За определяне правния статус на ФЛ като субекти на МЧП. Известна е като “личен закон” – lex personalis.Статусът на ФЛ се определя съгласно техния личен закон /на бълг.гражданин се определя от бълг.закон/.

Има две тълкувания:

-в континенталната правна система това е отечественият закон, законът на гражданството. Формулата е лекс патриа законът на гражданството/.Има две хипотези: 1.законът на кръвта – jus sanguinis /всеки се подчинява на обичая на племето, към което принадлежи,независимо къде се намира. За първи път е въведен в Наполеоновия кодекс. Чл.26 /1/ от българската К.

В англоамериканската правна система “личен закон” е равен на закона по местожителство = на lex domicilii /домисилии/. В основата му е законът на почвата, земята – jus soli.Щом даден народ живее на дадена територия, той е длъжен да се подчини на нейния закон.

2.За определяне правния статус на ЮЛ и неперсонифицираните образувания.

Lex societatis – закон на поданството на ЮЛ.

Правният им статус се определя:

-от Закона по седалището им – чл.282 /3/ ТЗ

-от закона на държавата по месторегистрацията им – чл.282 /2/ ТЗ и в договорите за закрила на инвестициите

-от мястото на стопанската дейност – Виенска конвенция за международна продажба на стоки и услуги за избягване на двойното данъчно облагане.

-на базата на контрола – поданството на ЮЛ съвпада с поданството на субектите, които упражняват контрол върху него.

3.За определяне правния статус на правните сделки, по-конкретно до тяхната форма.

Lex loci actus /лоци актус/ - равен е на Закона по местоизвършване/местосключване на правната сделка.

4.За определяне правния статус на вещите – Закон по местонахождение – статуса на недвижими вещи – lex situs /lex rei sitae /сите/.

За движими вещи има някои изключения:

-ако те са кораби/самолети, правният им статус се определя от закона на знамето, флага

-ако са вещи в движение-транспортирани, превозвани /res intransitu/ - от Закона на изпращача /превозвача/, получателя или от закона по ефективното им местонахождение

-ако са в патримониума на ЮЛ, което е в процес на ликвидация – от закона по поданството на ЮЛ

-ако са част от открито наследство, наследствена маса – прилагат се различни формули в зависимост от това къде е открито наследството. Ако е открито в държава, където се прилага единен подход, вещите не се разделят на недвижими и движими и се подчиняват на личния закон на наследодателя. В държави, където се прилага разделния подход, статусът на недвижимите вещи се определя от Закона за местонахождението. Статусът на движимите вещи се определя от последното местожителство на наследодателя към момента на смъртта.

5.Закон на съда, сезирания съд – Lex fori . Разбира се материалното право, което прилъгъ съдът. То може да е изрично избрано от страните, а ако липсва такава уговорка, практиката приема, че съдът следва да приложи своето право.
16 Специални формули
1.Lex banderae = Закон на знамето – прилага се във въздухоплаването и международното морско право.Изрична уредба в чл.13 и 14 КТМ.

2.Lex monetae = Закон на валутата, на дълга – прилага се при международните разплащания.

3.Lex venditoris = Закон на продавача или право на държавата на продавача – прилага се в материята на международните продажби и доставки. Формулата е изградена в държавите от СИВ.

4.Lex loci contractus = Закон по местосключването на договора. Прилага се в материята на облигационните отношения с международен елемент. Има изрична уредба в чл.10 /2/ КТМ. Отнася се до формата на договорите и това е формата на Закона на държавата по местосключване.

5.Lex loci celebrationis = Закон по местосключването на брака. Формулата се прилага при брачни и семейни отношения с международен елемент за определяне на условията за действителност на брака ; също унищожаемостта и последиците й . Чл.132, т.2,3 СК.

6.Lex loci registrationis –право на държавата по месторегистрацията на търговско дружество. Прилага се за определяне на правния статус на ЮЛ и неперсонифицирани образувания. Уреден е в чл.282 /1/ ТЗ, а в международните правни източници тази формула се прилага в договорите за взаимно насърчаване на инвестиции.

7.Lex expeditionis = Закон на държавата по местоизпращане на стоката /на изпращача/. Прилага се за определяне правния статус на вещите в движение – рес интранзитум.

8.Lex transportantis = Закон на превозвача. Прилага се относно рес интранзитум.

9.Lex destinationis = Закон на получателя / на държавата по местополучаване на стоката/.

10.Lex loci laboris = Закон по местополагане на труда. Прилага се в трудовите ПО с международен елемент за определяне на цялостния трудовоправен статус на едно лице – работник/служител.

11.Lex delegationis = Закон на изпращащата държава –при трудови отношения с международен елемент, когато работникът е изпратен от фирма на неговата държава.

Областта на извъндоговорните отношения

12.Lex loci delicticomiss = Закон по местоизвършване на деликта.

13.Lex loci damni = Закон по местонастъпване на вредоносния резултат. Прилага се относно т.нар. трансгранична вреда.

14.Lex communis personalis

Общият личен закон. Прилага се относно непозволено увреждане, когато повредата и причинителят на вредата са с една и съща националност. Уредена е в договорите за правна помощ.

15.Lex domicilu debitoris

Закон по местожителство на длъжника. Прилага се, когато не може да се приложи 12, 13 и 14 – меродавно е местожителството на длъжника и в материята на несъстоятелността с международен елемент – когато трябва да се признае чуждо съдебно решение за несъстоятелност – чл.757 ТЗ.

16.Lex loci conditionis – прилага се при неоснователно обогатяване. Това е законът на държавата, която е извършила неправомерното разместване на материални блага.

17.Lex causae – закон, уреждащ отношението по същество. Всяка от формулите /горе/ може да бъде законът по същество. Общо приложение ; конкретното й приложение в материята на търговските договори – чл.606 в ТЗ – дейността им се определя според закона по същество.

18.Lex loci obligationis

Закона по мястото на поемане на задължението. Прилага се в материята на чека, записа на заповед и менителницата, когато самите те са недействителни, но последващо задължение е валидно, т.е. те пораждат ефект.

19.Lex loci solutionis

Закон по местоизпълнение на задължението, по местоплащането. Прилага се в две сфери на МЧП – за определяне валидността на договора за търговско представителство – чл.283 ТЗ и при определяне действителността на чека, записа на заповед и менителницата – чл.564 /1/ ТЗ.

20.Lex loci originis – право на Д по произхода на произведение на науката, изкуството и литературата, респ. търг.ЦК. Прилага се при отношения на авт.право с междун.елемент.Чл.564 и следващите от ТЗ.

Закон по произхода на произведението – чл.99/2/ ЗАПСП или по издаването на ЦК.

21.Lex proximus – право на Д, което е най-тясно свързано с договора, най-близкия до договора закон – чл.606б ТЗ.

Закон на държавата, чието право е най-тясно свързано с договора. Прилага се в материята на търговските договори с международен елемент. За определяне правния статус на търг.договори – чл.606 б ТЗ.

22.Lex concursus

Закон на държавата, където е започнало производството по несъстоятелността. Намира приложение в търг.несъстоятелност с международен елемент – чл.758 ТЗ.

23.Lex voluntatis

Закон избран по автономия на волята на страните. Това е единственото субективна привръзка. Всички други ги определя международен договор /обективно – от правни норми/, а тук се определя субективно – от страните.

Чл.24 от Кодекса за търговското мореплаване, чл. 38 /1/ от Закона за международния търговски арбитраж, чл. 5 от Наредбата за отдаване под наем на граждански въздухоплавателни средства, чл.6 от Виенската конвенция за международна продажба на стоки ; чл.7 от Виенската конвенция за външнотърговски арбитраж