Закрила на други обекти на индустриална собственост

Вътрешноправни източници на закрила:

-Конституцията

-Законът за патентите

-Законът за марките и географските обозначения

-З за топология на интергрални схеми

-Закон за нови сортове растения и породи животни

Закрилата е на териториален принцип на базата на националния режим. Заявителят – с гражданство или седалище в съответната страна. Ако го няма, нашият закон се прилага при условията на вазимност по преценка на ПВ /формална и фактическа/.Заявителите могат да са местни субекти – с постоянен адрес или седалище в чужбина – действат чрез местен представител.

Чужда марка може да е заявена у нас.

Географско означение – стоката наистина да е от там. Made in Bulgerien е различно от Bordo.

Защита – чрез документ за защита от бълг.ПВ. Нашите се защитават в чужбина чрез заявка от нашето ведомство.
Международни източници в областта на закрилата на други обекти на индустриалната собственост

-Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост

-Споразумението ТРИПС

-Лисабонска спогодба за наименованията, произхода и регистрация

-Мадридска спогодба за преследване на фалшиви и заблуждаващи указания

-Мадридска спогодба за международна регистрация на марките

-Хагска спогодба за депозирането на промишлен дизайн

-Страсбургска спогодба за създаване на международна патентна класификация

-Виенска спогодба за учредяване на международна класификация на образните елементи на марката

-Договор от Ница – международна класификация на стоките и условия за регистрация на марките

-Спогодба от Локарно за учредяване на международна класификация на промишлен дизайн

-Будапещенски договор за международно депозиране на микроорганизмите за процедура по потентоването им.

Две директиви на ЕС:

-Директива за сближаване на законодателството относно търговските марки

-Регламент №40 /1994 г. За търговска марка на общността

Създават се съюзи за закрила на съответния обект. Собственикът да е обозначен с R – registred.

1.По-голяма е ролята на стълкновителния метод на правна уредба

2.Трудно се постига многостранно международно уеднаквяване на уредбата.

Причината е, че в брачната и семейната сфера са запазени много национални различия и особености, поради което при състави с международен елемент, се предпочита за всеки участник да се приложи неговото лично право, а не да се подчинява на чужда правна уредба.

Използват се много стълкновителни норми.

У нас предпочитаме стълкновителната уредба пред материалноправната. България постепенно се присъединява към конвенциите:

-Конвенция за гражданството на омъжената жена

-Конвенция за закрила на детето

Източници

Вътрешноправни източници:

-Конституцията – принципите за равноправие между мъжа и жената/брачни и извънбрачни деца.

-СК – глава 11 – миникодификация на ПН на МЧП

-Подзаконови нормативни актове: Указ 1336 на Държавния съвет – въпросите относно органа, който дава съгласие за осиновяване на българско дете от чужденец и съда, който гледа делото за осиновяване ; Наредба №17 за условията и реда за осиновяване на дете-български гражданин от чужденец, съгласно чл. 36 от СК

Международноправни източници

-Многостранни договори

-Конвенция на ООН за правата на детето – чл.21

-Конвенция на ООН за гражданството на омъжената жена

-Конвенция за закрила на детето и сътрудничество в областта на международното осиновяване плюс двата факултативни протокола към нея

-Двустранни международни договори – Консулски конвенции плюс договори за правна помощ

Брачните отношения вкрючват:

1.Форма на брака

2.Условия за действителност

3.Унищожаемост на брака и последици

4.Лични и имуществени отношения между съпрузите

5.Развод

СК – глава 11

Чл.129-139 – брачни отношения

Българските граждани в чужбина имат две възможности:

1.Да сключат брак по българската форма – като се явят пред българския консулски представител, но Законът на държавата трябва да допуска това – чл.119 /1/.-и ал.3 на чл.6
2.Може и по предвидената там форма – напр. религиозен брак.В България този брак ще бъде признат, но трябва да отидат в съответната община, да представят копие от брачния документ плюс молба. Издава им се удостоверение за граждански брак.Български гражданин и чужденец в чужбина – трябва да се обърнат към консулския представител там. Могат да сключат брак и по формата на местния закон.

Двама чужденци – в каквато и да е форма, сключен в чужбина, ще се признае у нас, стига да е сключен по изискванията там.

Чл.131 /2/ - забраната за многобрачие /у нас се прилага задължително и за двамата/

Условия за действителност – прилага се отечественият закон. Въведено е императивно приложение на разпоредби - чл.12 и 13 СК.

Лични и имуществени отношения, унищожаемост, развод – общи принципи за всички: 1.ако едната от страните е бълг.гражданин, задължително се прилага личният закон по местосключването 2.допълнителни условия, за да се приложи бълг.закон – едната страна да е българин плюс личните имуществени отношения да са на бълг.територия 3.ако недвижим имот, предмет на имущ.отношения, се намира на наша територия, прилага се бълг.закон /лекс ситус/ 4.когато отношението е между чужденци с различно гражданство, се отива към прилагане на съвпадащите разпоредби на техните отечествени закони.

Чл.132, т.2 и 3 СК – възможност за препращане.

При тълкуването на този текст във връзка с чл.131 връщането към нашето право не е допустимо. Чл.132 регламентира препращане от ІІ степен, не и от І степен.

Допустимо ли е българин да сключи брак в чужбина с лице, според чийто закон е допустимо многоженството – чл.131 /2/ СК – принципите на семейния морал са императивни.

Двама бълг.граждани – религиозен брак : у нас се признава, ако това е предписано от тамошния закон

Бълг.дипломатически представителства в чужбина – пред тях не може да сключват брак двама чужденци – само двама българи ; бълг.гражданин и чужденец.

2.Осиновяване – ако един от участниците в осиновителното правоотношение е бългр.гражданин, меродавен е СК. Чл.136 – когато осиновеният е бълг.гражданин, иска се разрешение от компетентния държавен орган и делото се гледа от бълг.съд /метариалноправна норма/. Законодателят добавя в чл. 136 – дори в отношенията да участват само чужденци, мерадовни ще са правилата по чл52 СК .Чл.52 – когато осиновителите са чужденци, разликата във възрастта между осиновител и осиновен – 15 г.

3.Родители-деца

Действието на осиновяването се урежда по закона на осиновителя, а прекратяването е по отечествения закон на осиновения.

4.Настойничество/Попечителство

Прилага се отечественият закон: 1.Права е задължения на лицата, които поемат функция на настойници/попечители – по отечествения закон на детето 2.учредяване, действие и прекратяване на настойничество/попечителство – отечественият закон на детето, поставено под настойничество/попечителство

5.Издръжка – чл.139 СК: регламентирани са само една група хипотези: когато се дължи издръжка от бълг.гражданин по отношение на чужденец ; когато чужденец търси издръжка от бълг.гражданин, се прилага СК.

Ако бълг.гражданин търси от чужденец, делото се гледа от бълг.съд.

За издръжка се прилага личният закон на търсещия.
59 Осиновяването в българското МЧП
Уредба

Вътрешноправни източници:

-Чл.136 СК,

-Указ 1336,

-Наредба №17 на Министерството на правосъдието за условията и реда за даване на съгласие за осиновяване на дете-бълг.гражданин от чужденец

-Закон за закрила на детето

Международноправни източници:

-Договори за правна помощ

-Консулски конвенции

-Конвенция на ООН за правата на детето

-Конвенция за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване

1.Осиновяване на бълг.гражданин от чужденец

Действието на осиновяването се урежда от отечествения закон на осиновителя, а прекратяването – от отечествения закон на осиновения.

Иска се съгласие от компетентния бълг.орган – Министерството на правосъдието и делото се гледа от бълг.съд – Софийския градски съд.

Подробна уредба – Наредба №17 на Министерството на правосъдието. Генерално условие – детето да е навършило 1 година и да не е навършило 18 г. Може да е по-малко от 1 г., ако е рождено дете на български гражданин и съпругът-чужденец иска да го осинови.

Процедура

Чужденецът трябва да представи удостоверение за осиновяване според отечествения закон. Ако чужденецът живее постоянно в България , трябва да отговаря по неговото отечествено право.

Законът въвежда административни изисквания. Чл. 136а регламентира правомощията на Министерството на правосъдието – компетентният орган, който осигурява дейността по осиновяването в сътрудничество с чуждестранния орган и акредитирани органи /рег. по ЗЮЛНЦ/.

Министерството на правосъдието има контролни и административни функции.

Посредничеството се извършва от акредитирана организация, регистрирана по ЗЮЛНЦ. Тя представя на МП искането за осиновяване. Наредба №17 – бъдещите родители подават молба чрез акредитирана организация. Акредитираната организация комплектова документите и напътства осиновителите. Прави се досие, което се предоставя на МП – с всички данни на бъдещия родител ; на родителя – подробна информация за детето. Тя предоставя на осиновителя информация за правата и задълженията и правните последици от осиновяването, съобразно правните норми в отечествената държава на осиновителя.

Уведомява се министърът на правосъдието за съгласието или несъгласието на осиновителите да осиновят детето. След като министърът разгледа документите, дава отговор. Решението му се свежда до знанието на осиновителите. Отказът може да се обжалва по ЗАП.При съгласие преписката отива в Софийския градски съд. Акредитираната организация осигурява процесуално представителство на осиновителя пред съда, а след като бъде извършено осиновяването организацията посредничи за издаването на разрешение за напускане на държавата и влизане в държавата на осиновителя. Съдейства и за издаване на постоянно разрешително за пребиваване в приемащата държава. Осигурява подходящи условия за превоз на детето до границата или летището, а по искане на осиновителите – и до мястото, където то ще бъде настанено.

На всеки 6 месеца организацията представя доклад пред МП за състоянието на детето ; съдържа оценка. Проверката се прави в рамките на 2 години.

Ако в приемащата държава местният съд не признае решението за осиновяване от СГС, организацията има задължение да предприеме действия за връщане на детето.

136 е – създава се Съвет по международно осиновяване към МП и документите преминават през него.

Социално-здравни кабинети изготвят списъци с деца, чиито родители са дали съгласие за осиновяване.

Към документите се прилага декларация, че осиновителите знаят,че осиновяването не е свързано със спонсорство или плащане в дома, откъдето е детето. Осиновителите представят комплект от документи:

-Документ за брак

-Документ, че не са лишени от родителски права

-Документ за финансово състояние

-Доклад от компетентния орган на осиновителите от тяхната държава с мотивите за осиновяване – история на брака и т.н.

-Медицинско за липса на тежка болест

-Медицинско на детето

-Съгласие на родителите

-Свидетелство за съдимост

-Декларация, че детето няма да се подлага на експериментално лечение и че няма да е донор

-Удостоверение, че по техния национален закон не се допуска преосиновяване или ако се допуска – да се подпише декларация, че това дете няма да се преосиновява.

Уреждат главно функциите на консула като длъжностно лице по гражданското състояние на бълг.граждани в приемащата държава – актове за раждане, за граждански брак, за смърт. Може да сключва бракове между: бълг.граждани в приемащата държава, ако законодателството на приемащата държава допуска и регламентира /форма на брака – по СК/ ; между граждани на приемащата и на изпращата държава – ако местното законодателство допуска това ; между граждани на изпращащата държава и трета държава, ако местният закон допуска и регламентира това.

Участие в подготовката на документите за осиновяване – когато осиновителят е от приемащата държава, съдейства при събиране на информацията за него.

При учредяване на настойничество/попечителство – консулът е орган по процедурата или самият той може да е настойник/попечител.

При издръжка – когато чужд гражданин на приемащата държава дължи издръжка на бълг.гражданин. Удостоверява доходите на гражданина.

-Договори за правна помощ

Регламентират цялата проблематика на брака и семейството:

1.Форма на брака – правото на държавата, където бракът е сключен.Ако и двамата имат еднакво гражданство . техният отечествен закон.

2.Условия за действителност – според личния закон на всеки.

3.Унищожаемост – закона на държавата, чиито граждани са лицата.

4.Развод – закона на държавата, чиито граждани са лицата.

5.Осиновяване – два подхода: 1.в някои договори за правна помощ меродавен е законът на осиновителя 2.в други -–меродавен е законът на осиновявания.

6.Отношения родители-деца – меродавен е законът на държавата, чийто гражданин е детето.

7.Отношения настойничество/попечителство – законът на държавата, чиито граждани са: 1.лицето, което се поставя под настойничество/попечителство 2.лицата,които поемат функцията на настойник/попечител.

8.Относно издръжката – договорите възприемат по-добра формулировка от СК: прилага се законът на държавата, чийто гражданин е търсещият издръжка.

61 Уредба на наследяването в бълг.МЧП
Правните системи се делят на 2 групи:

1.Системи, които възприемат единния подход към уредбата на наследственото право – прилага се един закон без оглед на делението на вещите в наследствената маса на движими и недвижими. Принципът е, че за уредбата на наследствените отношения по повод тази наследствена маса, се прилага законът на държавата, чието гражданство е имал наследодателят по време на откриване на наследството. Германия, Полша, Италия, Австрия, Унгария, Япония.

2.Разделен подход

Наследствената маса се разделя на недвижими и движими вещи и спрямо всяка от двете групи вещи се прилага различна привръзка:

-по отношение на недвижимите вещи – законът по местонахождението им по време на откриване на наследството ;

-за движими вещи – законът по последното местожителство на наследодателя към момента на откриване на наследството. Франция САЩ, Обединеното кралство, Белгия.

Българското МЧП – поради липса на генерална правна уредба имаме правни норми, които са и от двата подхода, като преобладава разделният подход.

Източници на правна уредба

Вътрeшноправни източници

-Конституцията – чл.22 /1/

-Законът за наследството

-Законът за собствеността

-Законът за собствеността и ползването на земеделските земи

-Законът за възстановяване на собствеността върху земите и горите от горския фонд – от чужденци се наследяват само по закон.

Наследяване по закон

Когато наследодателят е бълг.гражданин, а наследниците са чужденци – наследството може да бъде открито в България или в чужбина ; наследствената маса може да е в България или в чужбина ; част от наследствената маса в България, а друга част – в чужбина ; недвижими имоти в България, а движими - в чужбина.

Наследодателят е починал в България, а наследниците са чужденци ; наследствената маса е в България: чужденците ползват националния режим – могат да наследяват. Ако в наследствената маса са включени земеделски земи или горски земи, те не могат да бъдат завещани на чужденци. Ако земя се наследи от чужденци – в 3-год.срок да се прехвърлил.

Наследодателят е починал в България, наследниците са чужденци, имуществото е в чужбина: трябва да бъде проверено в каква държава е имуществото – какъв подход прилага тя. Ако прилага единният – меродавно е българското право. Ако прилага разделният – недвижимите имоти – по Закона по местонахождение, а движимите – по българското право.

Ако са разделени на части вещите от наследствената маса – според подхода на чуждата държава.

Наследодателят е починал в чужбина, наследниците са бълг.граждани и чужденци – проверява се каква е държавата, в която се открива наследството. Починал е чужденец, наследниците му са бълг.граждани – наследството може да бъде открито в България. Наследството ако е в България/чужбина – различна привръзка според подхода на държавата, в която е наследствената маса или част от нея.

Наследяване по завещание

Два основни въпроса:

-способност за съставяне на завещание и по кой закон се урежда тя

-формата на завещанието и приложимия закон

Хипотези: две основни : 1.бълг.гражданин съставя завещание в България, но има имоти в чужбина 2.бълг.гражданин съставя завещание в чужбина, но има имоти и в България, и в чужбина.

В първия случай пред нотариус според нашето право /саморъчно, нотариално заверено/. Ако е в чужбина – пред консул.

Ако отиде при съответното местно длъжностно лице в друга държава, трябва да се съобрази с местната форма. След това е добре да се направи заверка от бълг.консул, че е спазил предпочитаната от местния закон форма.

Никога не може да се завещае това, което по бълг.право не може да се завещае.

Чужденец – зависи от личния закон дали може да направи завещание в България.

Форма – ако личният закон изисква определена форма – пред консул.Ако личният закон допуска саморъчно – може и саморъчно.

Пред наш нотариус – съобразно нашия закон.

Чужденци в чужбина могат да съставят завещание в полза на бълг.гражданин.

Съдебна компетентност по наследствени дела: компетентен е съдът по мястото на откриване на наследството. Като алтернативна привръзка може да бъде използвана и компетеността на съда по местонахождението на недвижимия имот, ако той е предмет на делбата.

62 Международна договорна уредба на наследствените ПО в бълг.МЧП
-Консулски конвенции

Уредбата зависи дали между държавите-съдоговорителки по конвенцията няма сключен договор за правна помощ. Ако има договор за правна помощ – там е подробно уредено.

Консулските конвенции между държавите, които нямат ДПП, имат по-подробна уредба за функциите на консула в областта на наследяването.

1.Консулът има право да бъде уведомяван от компетентните органи на приемащата страна за откриване на наследство на гражданин на изпращащата държава върху територията на приемащата.

2.Има право да присъства при изготвянето на описа на вещите и при запечатването им в приемащата държава.

3.Може да събира допълнително информация относно наследствените имущества с цел включването им описа, след като той е изготвен.

4.Може да представлява наследниците, които са граждани на изпращащата държава пред компетентните органи в приемащата държава.

5.Когато транзитен пътник-гражданин на изпращащата държава почине в приемащата държава и там се открие наследство, консулът има право да получи личните вещи, парите и документите, като е длъжен да уведоми общината и да ги предаде там за връчването им на наследниците.

-Договори за правна помощ

Някои от тях възприемат единния подход / ДПП с Югославия, Куба/. Повечето обаче възприемат разделния подход.

-наследяването по закон

-наследяването по завещание

-кръга на наследниците

-способност на лицата да завещават-принципа на приложимост на личния закон

-форма и условия за действителност

-уреждане на незаетото наследство

Формата – алтернативно – или личния закон или закона по местопоставянето.

Незаетото наследство – по принцип ДПП използва стълкновителния метод. Незаетото недвижимо имущество се разпределя по правото на държавата по местонахождението му. Движимото имущество – по последното местожителство на наследодателя. Изключение: ДПП между България и Югославия – прекия метод. Незаето недвижимо имущество отива в полза на държавата, където се намира. Движимото – в държавата, където наследодателят е имал последно местожителство.

1.Отношения по полагане на труд от бълг.граждани в чужбина

2.Отношения по полагане на труд от чужденци в България

3.Особени хипотези при състави с международен елемент – полагане на труд от местен гражданин при чужд инвеститор ; от чужденци в предприятия с чуждестранни инвестиции у нас ; в свободни зони ; в чужди търговски и риболовни кораби ; труд на българи в чужди дипломатически и консулски представителства.

Източници

Вътрешноправни

-Конституцията

-Кодекса на труда- чл.10, 11

Закон за чужденците

-Закон за убежището и бежанците

-Закон за насърчаване на заетостта – чл.70 – 73.

-Закон за чуждестранните инвестиции

-Закон за митниците – свободните зони

-Наредба за трудовоправното положение на български граждани, които са изпратени на работа в чужбина от български фирми-работодатели

-Наредба за условията и реда за дългосрочно командироване в консулските и дипломатическите представители на България

Указ 2242 за свободните зони

-Правилник за прилагане на указа и за отделните свободни зони

-Наредба за условията и реда за издаване/отказ и отнемане на разрешително за работа на чужденец в България

-Наредба за условията и реда за допускане на командировани чужденци в РБ в рамките на предоставяне на услуги

Международноправни източници

-Европейската социална харта

-Групата многостранни международни конвенции в трудовата област, съставени от МОТ /повече от 100 на брой/

--Двустранни договори – регламентиране размяната на работна сила между България и друга държава-съдоговорителка – имаме с Русия, със страни от Африка и Арабския свят. Новите договори са с държави от ЕС – Германия, Франция, Чехия, Испания. Договори за студентски труд – с Великобритания и САЩ.

Характер на уредбата:

-съчетание от материални и стълкновителни норми.

Когато уредбата е стълкновителна – две формули:

1.български гражданин заминава в чужбина и сключва трудов договор там.Трудовото му положение се урежда по lex loci laboris – по закона там.

2.Български гражданин сключва трудов договор у нас, но фирмата го изпраща някъде. Трудовото му положение се урежда от нашия закон – закона на изпращащата държава – lex deligationis.

Полагане на труд в РБ от чужденци

Чужденците могат да полагат труд у нас по силата на договор с местен работодател или чрез командироване по силата на договор с България. И в двата случая са необходими разрешения за работа.

Чл.10 КТ – чужденците да полагат труд в България в български или смесени предприятия. Меродавен е нашият закон, освен ако в международен договор не е уговорено друго /непременно двустранна спогодба/.

Детайлна уредба на разрешителния режим – издаване, отнемане и отказ за разрешение е регламентира в Закона за насърчаване на заетостта и в две наредби /за издаване, отнемане и отказ за разрешения и за командировани чужденци у нас/.

Наредбата за издаване, отнемане и отказ на разрешения регламентира реквизитите на този документ, изисквания, условия, компетентен орган, за продължаване, за отнемане на разрешенията.

Чужденците в България се ползват с национален режим. Това важи и в трудовата сфера, но само при условие, че имат разрешение за работа. Разрешението се издава на базата на молба, която се отправя от работодателя или местното лице, което приема командирован чужденец в рамките на предоставянето на услуги.

Кой може да получи разрешение?

1.Продължително пребиваващи чужденци

2.Членовете на семействата на чужденец, който е получил разрешение за продължително или постоянно пребиваване.

3.Сключили брак с български гражданин.

4.Лица от български произход.

5.Чужденци, командировани у нас в рамките на предоставянето на услуги /”Краун ейнджънс”/.

Искането за разрешение се изпраща до Агенцията по заетостта и социалните грижи. Тя е компетентният орган, който издава разрешения, отменя, продължава, отнема и преиздава.

За издаването на разрешения съществуват две групи условия: общи и специални.

Общите условия са регламентирани в чл.71 от З за насърчаване на заетостта. Първото е липса на законово изискване на българско гражданство за длъжността, за която кандидатства чужденецът /напр.президент, депутат/. Чужд адвокат може само при договор за сътрудничество с български адвокат.

Наредбата за условия и реда за издаване и отнемане на разрешения изисква чуждите граждани да притежават квалификация и опит.

Чл.73 от З за насърчаване на заетостта изисква на чуждите граждани да се гарантира изравняване на съответните условия за труд и заплащане с българските граждани.

Работодателят трябва да внесе такси.

Специални условия:

Чл.6, ал.1 от наредбата задължава местния работодател да представи доказателства за активно търсене на местен специалист – обяви в средствата за масово осведомяване, в бюрото по труда. Средно специално или по-висша степен на образование. Липса на кандидати за тази длъжност - български граждани или чужденци, които имат постоянно пребиваване. Липса на възможност на българския работодател да обучи такива специалисти.

Чл.71 от ЗНЗаетостта и чл.6, ал.1 от Наредбата изискват издаването на разрешителни да бъде съобразено със състоянието и развитието на националния пазар.

Чл.71, т.2 от ЗНЗаетостта поставя предел на общия брой на чужденците, които могат да работят у нас – 10% от средносписъчния състав на наетите.

Да се предложи на чужденците такова възнаграждение, което да осигурява необходимите средства за издръжка /не минимално трудово възнаграждение/.

Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издава разрешение за работа, уведомява работодателя, който уведомява чужденеца. Копие от разрешението се изпраща на МВнР, МВР и бюрото по труда по местоработата. След издаване на разрешение чужденецът може да сключи трудов договор. Проектът за трудов договор е част от документа. Срокът на разрешението – не повече от 1 година и във всички случаи в рамките на трудовия договор. Може да се продължи да още 1 година, като същият срок на заетостта не бива да бъде 3 години.

Условия за отказ – ако чужденецът е работил незаконно.

Особен режим – труд при чуждестранен инвеститор. Законът за чуждестранните инвестиции, чл.29-32 предвижда трудовите отношения между чужденеца и чуждестранния инвеститор да се уреждат с трудов договор. Чужденецът трябва да получи разрешение за работа.Тук трудовият договор не може да се отклонява от българските императивни норми – писмена форма, минимална работна заплата, минимална почивка, правила на хигиена и безопасност.Чужденецът се осигурява само за временна и трайна нетрудоспособност. Трудовите спорове се уреждат по договора. Ако страните не са се уговорили по някои въпроси, тази празнота се запълва с нормите на българското законодателство – чл.32.

Полагане на труд в рамките на предлагане на услуги от чужденци в РБ

Уредба

Това са мениджърски услуги. Те се предоставят на чуждестранни фирми /Краун ейджънс/. Условията се определят от бълг.трудово и осигурително законодателство – чл.1 /3/, чл.1 /4/ от Наредбата.

Ако в законодателството са предвидени условия за полагане на труд, които са по-неблагоприятни с оглед условията, предоставени от националното право на чужденците и то с оглед продължителността на допълнителен отпуск – тогава местното лице е длъжно да гарантира, че ще предостави по-благоприятни условия от неговото национално право.

Приложими са както З по местополагането на труда, така и З на изпращащата държава относно платения годишен отпуск и допълнителен отпуск.