Полагане на труд от бълг.граждани в чужбина

2.Когато е изпратен на работа в чужбина от наша фирма или учреждение-работодатели

В първия случай трудовото правно положение се определя от местното право –З по местополагане на труда – lex loci ldboris.

Във втория случай трудовоправното положение се урежда от нашето право – З на изпращащата държава – lex loci deligationis.Особените императивни норми на местното трудово законодателство обаче трябва да се вземат предвид.

Бълг.гражданин при сключване на трудов договор с местен работодател в чужбина може да го осъществи пряко или с посредничество на бълг.фирма. Във втория случай работодателят дължи на фирмата-посредник посредническо възнаграждение. Напр.Главболгарстрой, Техноекспорт строй.

Наредба за правното положение на лицата, които работят в нашите консулски и дипломатически представителства.

Българските граждани, които работят в дипломатическите мисии са две групи:

1.Членовете на дипломатическия състав – консул, посланик. Те сключват трудовия договор с министъра на външните работи. Останалите служители сключват трудов договор с посланика или консула.

2.Членовете на семействата – могат да работят при възможност в рамките на консулството, като сключват трудов договор с ръководителя на мисията. Приложимо е българското право. Трябва обаче да се зачитат и местните повелителни норми – официални празници и работно време, съобразно географските условия.

Уредбата е императивна.

Особени хипотези на полагане на труд при състави с международен елемент

1.Полагане на труд при работодател-чужд инвеститор в България – уредбата е в З за чуждите инвестиции ; инвестиционна спогодба.

В основата на отношението стои принципът на свободата на договарянето. Когато страните са работодател-чужд инвеститор и работник-чужденец, уредбата е по ЗЧИ, ЗЧ. Когато работникът е български гражданин се спазва общият режим по КТ.

Чуждият инвеститор и работник-чужденец не могат да се отклоняват от бълг.императивни норми – писмена форма на трудовия договор, минимален срок на почивките, минимален годишен отпуск, задължително осигуряване за временна/трайна нетрудоспособност.

Уредбата на трудовите спорове трябва да е предвидена в договора между чуждия инвеститор и чужденеца. Ако не е предвидена, прилага се българското законодателство.

Полагане на труд в свободни зони

Свободната зона е обособена част от територията на страната, в която стоката не се облага с данък /Видин, Русе, Пловдив, Благоевград/. По З за митниците създаването се възлага на предприятие – АД с 50% държавно участие.

Предприятието, което я създава, е стопанин, а лицата, които ползват зоната – клиенти на зоната /може да е местно и чуждестранно ФЛ, ЮЛ/.

За нуждите на зоната се набират работници – български и чужди граждани. Трудовият договор между работника-бълг.гражданин и зоната се сключва от стопанина на зоната, следователно за него е меродавно българското право.

Между клиент на зоната и чужденец договорът трудовият се сключва пряко, стопанинът на зоната не участва. Меродавно е избраното от страните право. Но в някои насоки се прилага и българското право – договорът да е в писмена форма, клиентът на зоната трябва да уведоми стопанина за сключения с чужденеца договор.

Чужденците не могат да са повече от 10% от средносписъчния състав на персонала. Ако клиентът докаже мотивирано необходимостта, може да приеме на работа повече от 10% чужденци.

65 Уредба на международния транспорт в бълг.МЧП
Международен превоз – дейност по пространствено преместване с превозни средства на хора, стоки, и лични вещи /пътници,товари,багажи/, при което се пресичат териториални граници на две или повече държави.

В зависимост от средата, в която се извършва превозът и превозното средство:

-воден: морски, речен

-въздушен /ще има въздухокосмически/

-сухоземен: автомобилен, железопътен

-тръбопроводен

Във вътрешното право уредбата е преимуществено материално-правна. Отношенията между страните се оформят от транспортни договори,които са неформални. Но за да се докажат факти, необходимо е договорът да е писмен. Сравнително кратки давностни срокове – от 6 месеца до 3 години.

Вътрешноправни източници

1.Общи – ТЗ

2.Специални:

А/в морския и речен транспорт – КТК

Б/във въздушния – З за гражданското въздухоплаване ; Наредба за полетите във въздушното пространство на РБ ; Наредба за отдаване на граждански въздухоплавателни средства

В/в автомобилния: З за автомобилните превози ; Наредба за международните автомобилни превози на пътници и товари

Г/железопътни превози: Наредба №44 за превоз на товари с железопътен транспорт ; Наредба №48 за железопътни превози на специални товари, на товари без опаковка и товари, изискващи особено опаковка

Международноправни източници

-Двустранни договори: Спогодба за международните въздушни превози ; Спогодба за морско търговско корабоплаване ; Спогодба за международен железопътен/автомобилен превози ; Спогодба за международни комбинирани превози – само на товари или пътници, багажи и товари.

-Многостранни договори/

В областта на морския транспорт засега България не е ратифицирала нито една многостранна конвенция.

Брюкселската конвенция за превоз на товари с коносамент

Правилата от Хага-Висби

Хамбургска конвенция за международни морски превози

Атинска конвенция за превоз на пътници и багажи

Всеки от договорите съдържа клауза, предвиждаща прилагането на някоя от тези конвенции, т.нар.клауза за върховенството /парамунт клауза/. България ги прилага по силата на парамунт клаузата.

България е съдоговорителка по:

-Белградска конвенция за международно корабоплаване по река Дунав

-Шиофокско споразумение за приемане на общи условия за превоз на товари по река Дунав страни са дунавските параходства

В областта на железопътните превози:

-КОТИВ – Конвенция за международни железопътни превози с две приложения CIV – за пътници и багаж ; CIM – на товари.

-Споразумение СМГС – за международно железопътно сточно съобщение

В областта на автомобилния превоз:

-Споразумение CMR – не е ратифицирано

-Споразумение за международни превози на товари по шосе

В областта на въздухоплаването:

-Варшавска конвенция за уеднаквяване на някои правила относно международните въздушни превози. Допълнена е с Хагския протокол 1955 г.

Във въздухокосмическия транспорт – няма конкретна специфична уредба.

България е приела още:

-Основна многостранна спогодба за международен транспорт за развитие на коридора Европа-Кавказ-Азия. Урежда международните товари и пътнически превози, осъществени с всички известни видове транспорт

-Участва в процедурата по уеднаквяване на транспортното право

-Конвенция относно учредяването на Европейско дружество за финансиране на железопътен подвижен състав – Еврофима

-Споразумение с ЕО за установяване на определени условия за превоз на стоки по шосе и насърчаване на комбинирания транспорт

Договор за международен превоз

1.Уредбата е предимно материалноправна

2.Съдържа се в предимно международни източници

3.Уредбата е преимуществено императивна. Затова вътрешноправните източници за договор за международен превоз възприема принципите на уредба.

Многостранните международни договори имат примат над вътрешното право и над двустранните договори.

Регламентират се като неформални договори.