Положение на държавата и международните организации в българското МЧП

1.Съдебен имунитет.

2.Имунитет срещу принудително изпълнение на чужди съдебни решения -несеквестируемост на държавно имущество в чужбина.

3.Имунитет срещу принудително изпълнение върху вещи-държавна собственост.Имуществената равнопоставеност означава, че всяка отговаря със своето имущество. Това ограничаване става чрез доброволно волеизявление на самата Д – със закон.

Имунитетът е в два аспекта:

-Абсолютен – никъде суверенитетът не може да се ограничава, ако държавата не го пожелае.

-Функционален – съвременна концепция – по отношение на определени вещи по решение на държавата тя има пълен имунитет, а за други няма.

Държавата е необходимо да ограничи суверенитета си по предвиден в закон начин, за да се изравни с останалите частноправни субекти. Ограничението става с държавновластнически акт, в който е изразена волята на държавата да ограничи/снеме имунитета си.

1.Ограничение на съдебен имунитет

Липсва изрична норма. Чл.8 ГПК – случаите, по които бълг.Д може да съди друга Д.Следователно щом съдебният имунитет може да бъде ограничен в България, България изразява мълчаливо съгласие това да стане с бълг.държава и в чужбина, ако:

-Българската държава е ищец в чужд съд

-Делото в чужбина има за предмет бълг.държавно предприятие

-Делото в чужбина има за предмет недвижими имоти на бълг.държава в чужбина.

2.Несеквестируемост на имуществото

С нормативен акт държавата отделя част от имуществото си, прави го секвестируемо и го включва в гражданския международен оборот.

Нормативни актове: Закон за държ.събственост ; Закон за образуване на ТД с държ.имущество – части от това дружество се апортира в ТД, с което то участва в международния оборот ; Наредба за регистрация и контрол на задгранични дружества с държавно участие – 94 г.

3.Недопускане на принудително изпълнение по чуждестранно съдебно решение на наша територия.

Държавата по чл.303 ГПК допуска това в определени случаи – то може да се изпълни принудително при сключен договор с държавите, чието съдебно решение ще се изпълни и това изпълнение да става в условията на взаимност /договорна и стриктно/. Има два международни договора:

Виенска конвенция за гражданска отговорност за ядрени вреди – чл.12 /1/ допуска всяка държава съдоговорителка може да признае и изпълни съдебно решение на друга държава в областта на ядрената политика, ако това решене не нарушава основни принципи на правосъдие или е постановено в нарушение на процесуални правила.

Нюйоркска конвенция за признаване на чуждестранни арбитражни решения и Московска конвенция за арбитражни решения по дела от международния икономически сектор.

Чл.306 ГПК – поставя граница, до която може да се ограничи имунитетът. Бълг.държава проверява дали чуждото решение не нарушава обществения ред.

Чл.307 ГПК – допълнителни конкретни предели на ограничението: 1.висящ спор пред бълг.съд 2.ВП върху имоти в България 3.ако се доказва от ответника от бълг.страна, че не е редовно призован, ако се докаже, че чуждестранен съд се е произнесъл в условия на процесуално заобикаляне на нашия съд 4.forum chopping 5.решението е нищожно според закона на страната, в която е постановено

Международни организации

Те са основни субекти на МПП. Могат да участват и в частни отношения с международен елемент.

Те са два вида:

-Персонифицирани организации – техният статус се определя подобно на статуса на ЮЛ. Уредбата на правния им статус е стълкновителна. При връзката е лекс сосиетатис. Статусът им се определя и от учредителния им акт – международен договор. Налице е комбинация между стълкновителна уредба и материална уредба в межд.договор /учредит.акт/.

-Неперсонифицирани организации

Правният статус се определя от Закона за поданството им, но е меродавен и учредителният акт.

Неперсонифициран – считат се за ЮЛ – правният статус зависи от формата им.

28 Статус на ЮЛ в МЧП

Уредбата е стълкновителна. Формулата на привързване, според която се определя положението на лицето е по Закона по поданството на ЮЛ.

Законът по поданството на ЮЛ може да означава Закон по седалището на ЮЛ – в нашето МЧП го има и във вътрешното право. Седалище – мястото на управление. Прилага се по отношение на ЮЛ с нестопанска цел – чл.51 ЗЮЛНЦ. Чл.282 /2/ ТЗ – за определяне статусът на ТД - когато е регистрирано в няколко държави, не може да се приложи законът по месторегистрацията. Тогава е меродавен законът по седалището.Местоседалището и месторегистрацията в България задължително съвпадат.

Договорите за взаимно насърчаване и закрила на инвестициите.

2.Вторият кретерий, по който се определя поданството на ЮЛ , е месторегистрацията

По-нов критерий, възприет в МЧП и ТП на България под влияние на англоамериканската правна система:

-Закон за чуждестранните инвестиции – чл.5-понятие за чуждестранно лице. Чуждо ЮЛ е ЮЛ, което не е регистрирано в България.

-ТЗ при определяне приложимото право към ТД – чл.282 /1/. Целият правен статус на ТД е подчинено на закона на държавата, където ТД е регистрирано ; а месторегистрацията и седалището на бълг. ТД задължително съвпадат.

Този критерий се използва и при неперсонифицираните дружества – Закон за чуждестранните инвестиции – ако е регистрирано в чужбина, е чуждестранно.

Използва се и при неперсонифицираните правни образувания /клон/. Критерият е възприет и в Договора за ВН, З за инвестициите.

3.Третият критерий за опред.поданството на ЮЛ е мястото на стопанска дейност

Произход – англоамериканското право. В нашето МЧП критерият има ограничено действие – използва се в два случая.

-Виенска конвенция за международна продажба на стоки

-Договор за избягване на двойното данъчно облагане.

Чл.1 от В конвенция – критерият е единствено меродавен за определяне на субективния обхват на конвенцията – когато страни по този договор имат място на действие в други държави, тогава е единствено меродавно да се приложи конвенцията. Няма значение националността на страните или характера на търговската дейност.

Договор за избягване на двойно данъчно облагане – също единствен меродавен критерий само за определяне фискалния статус на ЮЛ.

Тези две сфери достатъчни ли са за определяне на този критерий като меродавен? Не. Този критерий има ограничено приложение относно определяне цялостния правен статус. Служи частично за определяне на облигационния статус и за определяне на фискалния статус на ЮЛ.

В МЧП на държавите от англоамериканската система е основен критерий. Тенденцията е и у нас да стане основен.

4.Критерий на контрола – същността му се изразява в: националността/поданството на едно ЮЛ се определя от националността/поданството на субектите, които упражняват ефективен контрол върху това ЮЛ, независимо от мястото на регистрация/седалището/мястото на стопанска дейност.

Закон за търговия с враговете /САЩ, Канада/

Изрично е формулирано, че ако едно ЮЛ е регистрирано в неутрална държава, но капиталът му е собственост на вражеска държава, то това ЮЛ е вражеско.

Това е концепцията за контрола – националността на едно ЮЛ се определя от националността на този, който упражнява капиталов контрол в ЮЛ, независимо къде е регистрирано дружеството.

Контрол е различно от управление /техническа дейност/.

Може да бъде:

-активен контрол – контролиращият субект има такова участие в капитала на контролираното дружество, което му осигурява мнозинство. Може да е:

-едноличен/множествен

-пасивен – капиталовото участие не гарантира мнозинство, но гарантира достатъчно гласове, за да осуети решения, които са неизгодни за контролиращия.

Процентът на капитала се установява в учредителния акт от учредителите, но може да се определя и от нормативните актове.

Контролът може да е:

Пряк – контролиращият пряко е собственик на капитала /повече или по-лако от 50%, но повече от другите съдружници/

-непряк /опосреден/ - контролиращият придобива местно дружество, чрез което инвестира в капитала на друго местно дружество, което вече е контролирано. Така действат транснационалните корпорации.

В нашето МЧП има подробна уредба. Все още теорията на контрола и критерият на контрола не е основен критерий. Съдържа се в:

-Договора за взаимно насърчаване и закрила на инвестициите.

Има такъв между САЩ и България американските корпорации са най-мощните и един от пътищата им е сключването на такива договори, в които се регламентира теорията на капитала. Има такива договори с Франция, Швейцария, има и протокол към него, в който изрично се предоставя квалификация на понятието контрол.

Целта на тези договори е правната норма в договора да се разпространи не само върху територията на двете държави, а върху териториите на трети страни.

ЮЛ с националност на държава-съдоговорителка е и такова ЮЛ, регистрирано в трета държава при условие, че то е контролирано пряко или непряко от ФЛ или ЮЛ с националност на държава-съдоговорителка по договора.

В нашето МЧП има значение за определяне на инвестиционния статус. Основан е в международната търг.практика и е и наложен от мултинационалните корпорации.
29 Правни сделки в българското МЧП
Боравим със същото понятие като търговското право ; с понятието валутни сделки по Валутния закон поради липсата на постоянна правна уредба в МЧП.

Основен въпрос пред МЧП е въпросът за приложимото право по отношение на формата на сделките. Бартолус и Балдус разделят статутите на лични, вещни и с оглед формата на правните сделки. Основна формула за привързване е лекс лоци актус.

Общи критерии – за всеки от елементите на сделката се получава различен стълкновителен критерий. Специалната уредба се намира в част трета на ЗЗД.

-Дееспособността на лицата да се задължават

-Критерият личен закон за поданството

-Форма на сделката

Текст, който регламентира формата на договора при прехвърляне право на собственост върху кораб – чл.10 /2/ КТК – от Закона по местосключване, следователно меродавна е формата Lex loci actus.

Ако сделката има за предмет недвижими вещи, формата се определя от закона за местонахождението – Lex situes.

Съдържание

Меродавен е законът по същество. Отделна уредба на сделки има и в международноправни източници.

1.Договорите за правна помощ - същите критерии – способност за задължаване, форма /lex causa, lex res site/.

Едно изключение по отношение на сделки за задоволяване на дребни, всекидневни нужди – Закон по местоживеенето.

2.В консулските конвенции се разглеждат функциите на консула. Консулът в консулството има право да оформя/заверява сделки между субекти на изпращащата страна и субекти с националност на приемащата страна. Но при две условия:

-Законодателството на приемащата страна допуска заверката на такива сделки от консула

-Предмета или съдържанието на договора е свързан с територията на приемащата държава.

30 Представителство в МЧП
Ползваме дефиниция от гражданското право, липсва самостоятелна дефиниция.

Уредбата е разпръсната – вътрешни и международни източници.Тя е стълкновителна. За П на ЮЛ няма генерална норма, но може да се направи извод от чл.282 ТЗ –начинът за П се определя от закона на държавата по месторегистрацията. Ако дружеството е регистрирано в различни държави – П се определя по седалището. Привръзката закон по седалището е изпълнена и по отношение на ЮЛНЦ – чл.51 ЗЮЛНЦ.

Два вида представителство:І

-Договорно

-Законово

В МЧП има и специфични форми на представителство:

-Представителство по индустриалната собственост

-Институционално търговско представителство

-Консулско представителство

1.Законово – въвежда се от закона с оглед правната сигурност В МЧП то е уредено във вътрешни и международноправни източници.

-Представителство на ЮЛ /основно търговско дружество/. Чл.282 /1/ ТЗ – меродавен е законът по месторегистрацията – стълкновителна разпоредба. Същото важи и за клоновете. Критерият е възприет и в договора за взаимно насърчаване и инвестиране.

Друг критерий за ЮЛ – право на държавата по седалището – за представителство на ЮЛ с нестопанска цел – чл.51 ЗЮЛНЦ.

Представителство на търговско дружество по седалището важи и когато то се представлява в други държави – чл.282 ТЗ. Същото е и за клоновете на ЮЛ с нестопанска цел – чл.52 ЗЮЛНЦ. Този критерий е алтернативен на регистрирания в закона за взаимно насърчаване и закрила на инвестициите.

-Представителство на деца от техните родители. Уредбата е вътрешноправна – СК – чл.137 – съобразно отечествения закон на детето.

Ако двамата родители са с еднакво гражданство и техният отечествен закон е по-благоприятен от отечествения закон на детето – прилага се законът на двамата родители.

-Представителство на осиновени от техни осиновители – чл.136 СК.

Има диференциране : при осиновяване меродавен е отечественият закон на осиновителя ; при прекратяване – отечественият закон на осиновения.

-Представителство на поднастойни/подопечни от техни попечители – чл.138 СК. Меродавен е отечественият закон на лицата, поставени по настойничество/попечителство.

Международноправни източници в тази материя

-Договори за правна помощ

Не боравят с термини като отечествен закон, а Закон на държавата-съдоговорителка, чийто гражданин е.

2. Договорно /доброволно/ представителство

Правопораждащият ЮФ е упълномощаването.

Възниква по силата на едностранна правна сделка /упълномощаване/ или договор, клауза от който е упълномощаването. Уредбата е основно във вътрешноправни източници ; също и международни.Уредбата е стълкновителна. Няма генерално правило, изводът се прави от чл.283 ТЗ - договорът за търговско представителство се урежда се от закона на държавата, където представителят осъществява своята дейност, без оглед на това къде е сключен договорът – един договор се регламентира от държавата, където той е бил сключен. Но тук – по закона, където лицето изпълнява задължението си.

3.Местни представителства по индустриалната собственост

Законът въвежда задължение за упълномощаване.

Чл.3 /2/ от Закона за патентите – чуждестранният заявител е длъжен да упълномощи местен представител – това е специфично доброволно представителство, при което законът поставя задължение лицето да встъпи в такова задължение, за действа пред нашето Патентно ведомство.

Чужденците могат да използват всички фигури на представителство по закона – помощник, пълномощник и т.н.

Особени форми на представителство

Не са нито към законовото, нито към договорното.

-Институционализирано търговско представителство

Международен източник – договор за взаимно насърчаване и закрила на инвестициите.

Във вътрешни източници – Закон за банките.

Закон за чуждестранните инвестиции – чл.6 – субекти, които се регистрират за извършване на стопанска дейност по техния личен закон, могат да открият у нас институционализирано търговско представителство. То не е ЮЛ и не може да извършва търговски сделки у нас с изключение на две сделки:

-търговско представителство

-посредничество.

Фигурата възниква с решение на управителния орган на чуждестранния принципал. По начин на възникване наподобява законовото представителство. Тази структура е част от дружеството, но регистрирана у нас. Наред с това решение управителният орган упълномощава нейно лице у нас, което да регистрира това представителство и да представлява чуждия инвеститор – по това прилича на доброволното представителство. Заедно с пълномощието се сключва и договор между фирмата в чужбина и представителя. Регистрира се в регистъра на българската търговско-промишлена палата. В 14-дневен срок представителят е длъжен да представи в БНБ препис, за да се впише и в регистъра на БНБ.

Всички сделки, сключвани от търговското представителство, се подчиняват на националния ни режим.

Обикновено се регистрират в държави с бизнесклимат на риск. Проучва се местният пазар, установяване на контакта, клиентела и после се трансформира в клон.

4.Консулско представителство

По начина на възникване прилича на зоконовото представителство, по начина на прекратяване – на договорното.

Възниква по силата на консулска конвенция, която задължава консула да представлява граждани и ЮЛ на изпращащата държава в приемащата държава при условие, че те не са в състояние сами да защитават своите интереси.

Най-често при откриване на наследство – докато се конституира наследникът, интересите му се защитават от консула.Възниква като законово представителство по силата на правна норма. Прекратява се, когато представляваните лица приемат сами защитата или упълномощят други субекти. Следователно прекратява се като доброволно представителство.

32 Погасителна давност
Относно понятието за ПД в МЧП се използва определението на ГП – ПД от гл.т. на кредитора и от гл.т. на длъжника. Относно уредбата:

Източници на правна уредба

-Вътрешноправни – ТЗ – всички текстове за давност на дружествата – чл.98, 186 и т.н. ; КТК, З за гражданското въздухоплаване, З за автомобилните превози.

-Международни – Конвенцията за международни жп превози /КОТИФ/ с двете й приложения – SIM, SIV.

Споразумението за международно железопътно сточно съобщение – с най-кратки давностни срокове.

Конвенцията Це Ме Ре – договор за международен автомобилен превоз на товари.

Шилфокско споразумение за установяване на общи условия за превоз на товари по река Дунав.

Варшавската конвенция за уеднаквяване на правилата за международните въздушни превози

Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда – в нея се предвижда 10 г. давностен срок за вреди от ядрена авария.

Характеристика на погасителната давност в тези източници

Уредбата е преимуществено пряка или материалноправна. Изчисляване на срока – стълкновителни норми, определя се от З на сезирания съд..

Уредбата е преимуществено императивна с 1 изключение.

Уредбата въвежда давностни срокове, които преимуществено са по-кратки от вътрешноправните с едно изключение. Изключенито – във Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда е предвиден 10 г. давностен срок. Това е колизия между конвенцията и вътрешния закон – чл.5 /4/ от К, по който ПД е равна на 5 г.

ЗЗД казва, че не може да има увеличаване или намаляване на установения давностен срок. Но пък конвенцията е международен договор и има примат. Тя въвежда и второ изключение – възможно е този срок да се намали, ако това е допустимо от правото на сезирания съд, но не по-малко от 3 г. Възможно е този срок и да се увеличи, ако се даде гаранция или застраховка – за срока, за който тази гаранция или застраховка важат, т.е. отговорността е покрита от застрахователен финансов фонд или друг фонд на обезпечение.

-Вещни отношения на чужди държави, ЮЛ, международни организации, чужденци и бежанци в България

-Вещни отношения на българската държава, бълг. ЮЛ, неперсонифицирани правни образувания и български граждани в чужбина

-Вещноправни аспекти на чуждестранни инвестиции у нас и на български инвестиции в чужбина.

Уредба: вътрешноправни източници и международноправни.

Първата група отношения са уредени главно от вътрешноправна уредба.

Методи за правна уредба – преимуществено приложение има прекият материален метод за уреждане на отношенията. Уредбата е императивна, повелителна.

Във втората група има и императивни, и диспозитивни норми.

Вещноправен режим на чуждите държави у нас

Източници: К, Закона за собствеността, Закона за държавната собственост /субсидиарно/, З за собствеността и ползването на земеделските земи, З за възстановяване на собствеността върху горите и земите горски фонд, Закон за чуждестранните инвестиции, Закон за концесиите, Закон за подземните богатства.

Някои подзаконови актове – Устройствен правилник на изпълнителната агенция за дипломатически имоти в страната.

Чуждите държави могат да бъдат субекти на право на собственост и ограничени вещни права върху недвижими и движими вещи на територията на България.

1.Право на собственост на чужди държави

-Недвижими вещи, земя – чужда държава може да има право на собственост върху земя у нас, най-вече за дипломатически нужди – чл.29 /4/ ЗС. Чл.29 /5/ - забранява се само наследяването като придобивен способ, т.е. всички останали способи /покупко-продажба, замяна, дарение, възстановяване/ са допустими.

Чуждите държави не могат да придобиват земи, които са изключителна собственост на бълг.държава – подземни богатства, паркове и др.

Чл.18 /1/ К – не може да е универсален правоприемник на недвижими имоти.

Придобиване – чл.29 /4/ ЗС – по закон, по международен договор, с акт на МС. Най-често по силата на двустранни международни договори на базата на взаимност – това са договори за установяване на дипломатически отношения. Агенцията за дипломатически имоти в България осъществява тази дейност – как ще се строи и т.н.

-България придобива собственост върху земя по З за държ.собственост – чуждата държава придобива право на собственост, ако това е регламентирано със закон, международен договор, решение на МС.

Чл.17 /4/ К – режимът на собственост на България се урежда със закон по чл.29 /4/, за чуждите държави и с подзаконов акт, което е недостатък, защото това е един нестабилен нормативен акт и е в противоречие с международното право и българската К.

Закон за чуждестранните инвестиции – отчуждаването на имоти на чуждестранни лица става само със закон, следователно би трябвало и придобиването да е същото, т.е. режимът на собственост на чуждата държава в България трябва да бъде само законов.

-Земеделска земя – чл.3 /3/ З за собствеността и ползването на земеделските земи.Чуждите държави не могат да придобиват такава собственост в България – абсолютна пряка императивна забрана.

-Същото важи за земи и гори от горския фонд.

-Сгради, жилища – чужди държави могат да придобиват по чл. 29/4/ ЗС – чрез закон, международен договор и акт на МС

-Движими вещи – лекс сите – чуждите държави могат придобиват собственост върху движими вещи в България при условия и по реда, предвиден в бълг. законодателство. Има ограничения за някои вещи, които те трябва да спазват. Статусът на движимите вещи се определя от закона на държавата по местонахождението им.

Кораби и самолети – по чл. 13,14 КТМ и Закона за гражданското въздухоплаване. Правният им статус се определя от Закона на държавата, под чието знаме са. Чуждите държави могат да ги придобиват, като формата на договора се определя от местосключването, т.е. у нас в писмена форма.

2.Право на ползване, строеж , надстрояване, сервитути

Чуждите държави могат да бъдат субекти не тези права при условия и ред на бълг.право за движими и недвижими вещи.

Вещноправен режим на международните организации

Чл.29 /4/ ЗС – изрично посочва, че мужд.организации може да придобиват право на собственост върху земя, сгради и други вещни права по силата на закон, подзаконов акт на МС ; за чуждестранни ЮЛ – Закон за чуждестранните инвестиции.

Чл.5 /1/, т.1 – ЮЛ, което не е регистрирано в България, чуждестранно ЮЛ и чуждестранно неперсонифицирано дружество /трябва да са регистрирани в чужбина/ могат да бъдат субекти на право на собственост и ограничени вещни права върху движими и недвижими вещи в България.

-Право на собственост върху недвижими имоти

Земята – чл.22 /1/ К – чужди ЮЛ не могат да придобиват земя у нас освен чрез наследяване по закон.Може да инвестират в България, но не може да са собственици на земя. България е кандидат-член на ЕС –тази забрана трябва да отпадне – има консенсус в парламента за промяна.

Заобикаляне – регистрират се тук /Шел, Метро/, но капиталът е 100% чужд. Чрез местното лице управлява собствеността тук.

Земеделски земи – чл.3 /3/ З за собствеността и ползването на земеделските земи – намята право да придобиват, повтаря се забраната на К. Гори, земи от горския фонд – същото.

Сгради, жилища – ЮЛ могат да придобиват право на собственост върху сгради у нас. По всички придобивни способи, с изключение на наследяване по закон.

-Право на собственост върху движими вещи

ЮЛ могат при условия и по ред в нашия закон да придобиват право на собственост върху движими вещи – действие на националния режим. Трябва да се съобразяват с ограниченията и за местните ЮЛ.

-Други вещни права

Чл.22 К – ЧЮЛ могат да придобиват право на ползване/строеж и др./ върху недвижими и движими вещи.

Чл.29 /3/ ЗС

Закон за арендата в земеделието, арендни договори.