Режим на българските инвестиции в чужбина

-Вътрешноправни източници – в Закона за образуване на едноличните търговски дружества /ЕООД/ с държавно имущество.

Има и други източници, определящи режима на българските инвестиции в чужбина – МС определя условията и реда за извършване на инвестиции зад граница . Формите са: участие в предприятия, придобиване на ЦК и придобиване на недвижими имоти според З по местонахождението.

-Международноправни източници – двустранни договори за взаимно насърчаване и закрила на инвестициите ; многостранни договори.

Тук се определят и допълнителните форми на инвестиране – права на лизингов договор, договор за възлагане на управление и др. видове услуги в инвестиционния процес.

Българските инвестиции се ползват със същите гаранции, с които се ползват чуждите инвестиции в България.

По отношение на ЦК: валутният ни резерв почти изцяло е в държавни ЦК.

Участие на български ЮЛ в чуждестранни ЮЛ:

-Наредба на регистрация и контрол на български задгранични дружества с държавно участие. Задграничните дружества се регистрират в чуждата държава според местния режим. Регламентирани са в специални регистри на Министерството на икономиката.

Уредбата е изградена изцяло върху вижданията за определяне на ЮЛ според контрола.

Според Наредбата българското държавно участие се изразява в контрола на български предприятия, които са изцяло държавни. Тези предпирятия могат да бъдат собственост изцяло на задгранични дружества в съдружие с местни субекти. Когато не са изцяло – определя се размерът на българското участие – минимум 51% капитал.

Под този размер може да се слезе в два случая:

1.Когато правото на държавата не допуска чуждестранно участие в местното дружество – обективни причини /така е в арабските държави/.

2.Когато местното право не налага подобна забрана, но се преценява, че дори и по-малко от 50% участие гарантира капитала – субективни причини.

Дори и под 50% капиталът трябва да е толкова, че да гарантира на бълг.държава нейния решаващ глас при сливане, вливане, разделяне.

В основата на тези дружества стои регистрацията им според правото на държавата, където е седалището им. В управлението им участват минимум двама български участници, които имат едно основно задължение – да гарантират превода на дивидентите от чужбина в България.

Изменения в КТМ – вече се нарича Кодекс по търговско корабоплаване /КТК/.

Стълкновителните норми са два вида: едностранни и двустранни.

Чл. 1/2/ - за ПО по едностранните стълкновителни норми, които не са уредени в КТК се прилагат нормите на българското законодателство.

Чл.9 /2/ - определя едностранно приложимото право – прилага се бълг.законодателство във връзка с деликтни вреди, причинени на кораба.

Чл.26 – ако приложението на чужд закон или обичай е несъвместимо с основните начала на бълг.закон – прилага се този закон.Има по-широко приложение – срещу всеки вид обичай, не само при търг.корабоплаване. Запазва се принципът на динамичния обществен ред – взима се предвид резултата, до който би довело прилагането на този закон /КТК/.

Въвежда се нов, по-общ критерий за обществен ред, който вече е използван в бълг. МЧП – основните начала на правото на РБ – чл.142 СК използва вече този критерий, вече го има в КТК.

Чл.142 СК и в КТК се решава въпросът как да постъпи правоприлагащият орган, след като откаже да приложи чуждия обичай – прилагат се разпорежданията на този кодекс.

Относно специалните формули на привързване – З на превозвача:

Чл.21 КТК – алтернативно се изпълнява З на държавата, в която е регистриран превозвачът.

Чл.91 КТК – уточнява функциите на капитана на кораба в материята на актовете за гражданското състояние в случаите, в които корабът е извън териториалните граници на РБ – на борда има раждане, смърт, брак. Капитанът трябва да издаде съответния акт /съгласно бълг.закон – ЗГР/ и да го впише в корабния дневник, следователно той действа като лице по гражданското състояние.

Чл.357 – погасителна давност – 2 г., 1 г. и 6 месеца.

Уреждат се и по нов начин трудовите отношения и деликтните отношения.

Правната уредба – кодификация, част трета на ЗЗД. Понятието за договор, облигационни отношения, деление, видове – от облигационното право.

В МЧП – приложимо право за договори с международен елемент.

Тази уредба има кодифициращ характер – прилага се за търговски договори и облигационни договори с международен елемент.

2.Уредбата е преобладаващо стълкновителна – има малко на брой преки норми.

3.Уредбата е диспозитивна – страните са свободни да се отклонят от нея , но ако не го сторят, става задължителна, т.е. относително диспозитивна.

4.Уредбата в част трета на ЗЗД се придържа към разрешенията, включени в Конвенцията за приложимо право към договорните задължения.

Основни принципи в част трета на ЗЗД

1.Приложение на автономия на волите.

2.Ако страните не са избрали субективно приложим закон, те влизат в обективно приложимо право.

3.Основни критерии за определяне на субективно приложимо право – характерно задължение при характерна престация – Римска конвенция.-това характера на вземането на кредитора и задължението но длъжника.

4.Допълнителни критерии – обичайното местопребиваване, мястото на стопанска дейност и главното задължение на страната, дължаща характерната престация.

5.Принцип на темпорално обвързване – преценка, която се прави относно възможностите на страните. Моментът на преценката е фиксиран в част трета на ЗЗД – към момента на сключване на договора.

6.Въвеждане на оборими презумпции за определяне на някои от използваните критерии.

7.Прилагането на международните търговски обичаи, когато страните са решили те да бъдат използвани.

Форми на приложение

-Lex voluntatis – избрано от страните право или законът по пътя на автономия на волята – чл.437 ЗЗД.

-Lex proximus – правото на държавата, с която договорът е най-тясно свързан – 438 /6/, 440 /1/, 442 /1/, /3/, /4/.

-Lex rei sitae – право на държавата по местонахождение на вещта. Когато договорът има за предмет недвижима вещ – чл.438 /5/ въ връзка с ал.1.

-Lex loci contractus – право на държавата по местосключване на договора – чл.442 /1/.

-Lex loci actus – законът по местоизвършване на правното действие – 442 /4/.

-Lex situs = lex rei sitae – по местонахождение на вещта. В случая хипотезите са две: чл.442 /2/ - изискването за форма, когато двете страни се намират в различни държави – да се спази правилото поне на една от държавите. Чл.442 /3/ ЗЗД – при изискване за форма, ако договорът е сключен от представител, независимо къде са се намирали страните в момента – прилага се законът на страната, където се намира представителят.

-Lex obligationis – правото на държавата, където се поражда задължението – при суброгация чл.443 /1/ ЗЗД.

-Lex fori – правото на съда – чл.445 /2/ - дали и доколко са допустими съответните доказателствени средства при доказване на договор или едностранно изявление. Прилага се алтернативно с привръзка, определена в 440 ЗЗД.

-Lex loci solutio contractus – законът по местоизпълнение на договора – чл.439 /1/ ; чл.446 /2/ - начин на изпълнение и неизпълнение. И двете хипотези зависят от преценката на съда. Така определено приложимото право е меродавно относно целия договорен статус – чл.446 /1/.

Чл.439 – свръхимперативни, особени повелителни норми – не могат да бъдат засегнати от страните, не могат да бъдат дерогирани.

-Вътрешноправни източници:

КТК

Семейният кодекс

Митническо законодателство

Валутно законодателство

Антидъмпингово и антисубсидийно законодателство

Международноправни източници

Договори за правна помощ

Консулски конвенции относно функциите на консула в материята на договорното право

В многостранни договори – България още не е страна по Римската конвенция по МЧП на ЕС и затова конвенцията не е източник.

Източници от многостранните договори са: Общото споразумение на .............и търговия /ГАТТ/ ; Маракешкото споразумение за създаване на Световната търг.организация

Облигационният статут включва различни елементи: формата, съдържанието, изменението, прекратяването на договора, отговорност, дееспособност на страните да се задължават.

Форма на договора – чл.10 /2/ КТК. Формата на договора за прехвърляне на собственост на кораб се определя от З на държавата по местосключване на договора, следователно при липса на друга уредба вътрешноправният източник на МЧП възприема това като меродавно за формата.

В договорите за правна помощ е същото – говори се за правни сделки, но се въвежда още една привръзка – Закона по същество. Материалноправните източници на договора за правна помощ допускат алтернативно прилагане на З по местосключване / З по същество.

Способност на страните да се задължават

Обща привръзка е личният закона /ФЛ/ и З по поданството /ЮЛ/

Съдържание – изменение, прекратяване, отговорност/

Възприема се формулата З по същество. Единствено във връзка с давността и начинът на изчисляване на давностния срок са допустими изключения – в полза на З на сезирания съд /лекс фори/.

Ако сключеният договор има за предмет недвижима вещ, облигационният статут се определя единствено или кумулативно от З по местонахождение на вещта. Страните трябва да се съобразят и със специфичните разпореждания на банковото, митническото, валутното, антидъмпинговото и антисубсидийното законодателство. Те са насочени към ограничаване свободата на договаряне на страните.

По бълг.МЧП антидъмпинговото и антисубсидийното законодателство се въвеждат във връзка с хармонизирането на бълг.право с ПЕС – Постановление 181 /199 г. на МС се заменя Постановление 287 МС за защита на дъмпингов или субсидиран внос.

Дъмпинг – експортната /износна/ цена на стоката е по-ниска от цената на която стоката се потребява в страната на износа.

Субсидирана стока – за произвеждането на която в държавата по произхода е отпусната т.нар. специфична субсидия. Целта е да се въведат антидъмпингови изравнени мита – цената да се изравни и да се избегне вредата за бълг.производство, ако стоката се внесе с по-ниска цена. Въз основа на чл.6 Споразумението ГАТТ и Приложение 1а на Маракешкото споразумение за създаване на СТО.

Разследването се извършва от М на финансите. При разследване на дъмпингова стока се доказва вреда за българското производство. При разследването на субсидирана стока пак се доказва вреда. Но трябва да се докаже и специфичната субсидия за тази стока и изгода за предприятието, което я произвежда и изнася.

Налага се антидъмпингово/изравнително/ мито от МС с постановление и действието му е 5 години, като срокът може да се продължи, ако ефектът на дъмпинга продължава. Целта е да се изравни цената.
42 Автономия на волята и свобода на договаряне
За първи път теоретично автономията на волята е аргументирана от френския юрист Шарл Дьомулен – предоставената от закона възможност на страните по едно облигационно отношение с международен елемент да изберат едно приложимо право, което измества и замества правото, което би се приложило към отношението им по силата на обективната привръзка на МЧП, ако не беше използвана възможността за избор.

Това е избор на приложимо право. То може да е чуждо за едната или за двете страни.

Страните се споразумяват да изберат различно право. Автономията на волята е допустима само при диспозитивни отпращащи норми – чл. 5 от Наредбата за отдаване под наем на граждански въздухоплавателни средства – договорът за наем се регламентира от З по местосключване, доколкото страните не са договорили друго.

Автономията на волята е различна от т.нар.материалноправно препращане – когато текст от закона се включва непроменен в договора. При него няма избор за приложимо право.

Автономията на волята се осъществява посредством споразумение за избор на приложимо право. То може да е отделно от договора ; като договор за избор или като клауза на договора. Споразумението обикновено съпътства договора и се сключва заедно с него. Но може и да предшества, и да следва сключването на договора. В англоамериканската практика е прието, че споразумението може само да съпътства или да следва договора, а в континенталната система то може и да го предшества.

Избраното право може да регламентира целия договор – всички клаузи. Но облигационният статут може и да се разделя – напр. приложимото право само за формата, само за отговорността, а за другите елементи да се използва обективната привръзка.

В англосаксонската система се възприема идеята за различия в приложимото право.

У нас страните могат да направят избора на приложимо право за целия договор или за част от него – чл.437 ЗЗД.

Предмет на автономия на волята може да е приложимо право или обичай.

-Вътрешноправни източници:

Чл. 437 ЗЗД ; чл.24 КТК ; чл.38 /1/ от З за международния търговски арбитраж ; чл.5 от Наредба 165 за отдаване под наем на граждански въздухоплавателни средства.

-Международноправни източници:

Виенската конвенция относно договора за международна продажба на стоки – чл.6

Европейската конвенция за външнотърговски арбитраж – чл.7

Римската конвенция по МЧП на ЕС /Б-я не е страна по нея/.

Чл.21, 24 КТМ – за превоз на пътници и багаж – прилага се уговореното от страните по договора, ако не се прилагат многостранни спогодби. Страните могат да изберат право или обичай.

Чл.38 от З за междун.търг.арбитраж – съдът решава спора, като прилага избраното от страните право. Ако изрично не е уточнено , изборът се отнася до материалното право.

Чл. 6 Виенската конвенция –страните могат да се отклоняват от всяка нейна разпоредба или да я видоизменят. Виенската конвенция ама диспозитивен характер – страните могат да изберат друго право различно от конвенцията, което е упражняване на техния автономен избор.

Не могат да се отклонят от чл.12 – относно формата на договора. По принцип договорът е неформален, но ако държавата-съдоговорителка изисква да е в писмена форма, трябва да се съобразят с предписаната форма.

Чл.7 от Евр. конвенция за външнотърговски арбитраж – арбитражът прилага избраното от страните право.Чл.6 от Виенската конвенция за международна продажба на стоки.

Основна уредба – чл.437 ЗЗД.

Страните избират приложимо право или обичай.Изборът на приложимо право трябва да е изричен или да следва ясно от разпоредбите на договора или от обстоятелствата, при които се развиват договорните отношения. Относно обичая – може да се уговори изрично. Ако не е уговорен – презумпция –чл.437 /2/ ЗЗД.

Автономията на волята може да обхваща целия договорен институт – единен статут. Може и разделен статут – форма и съдържание се подчиняват на една право, а изпълнението на друго.

Изборът може да е последващ – чл.437 /4/ ЗЗД.

Ако има някакви промени в приложимото право след сключване на договора, те не засягат формата на договора – чл.437 /3/, изречение второ - замразяваща клауза, като при инвестициите.

Предели на автономията на волята:

-Общи – свързани с обществения ред – Римска конвенция, чл.24 КТК.

-Специални- свързани с повелителни форми на правото, с което договорът е най-тясно свързан.

Страните могат да изберат всяко едно право по света – 437 /4/. Изборът обаче не може да дерогира повелителни норми на правото, с което договорът е свързан с всички свои елементи в момента на избора. Това идва от Римската конвенция за приложимо право но договорните задължения.

Автономията на волята може да има и втори предел – разпоредбите в правото на сезирания съд.

Законът по местосключване изисква писмена форма за действителност на договора. Страните могат да изберат различно приложимо право, но тази императивна норма не може да се дерогира, защото тя се отнася до съществен елемент на договора.-например на чл.18 на ЗЗД.

Пределите на свободата на договаряне

Свободата на договаряне е свободата на страните да определят свободно съдържанието на договора в рамките на закона и добрите нрави. Свободата на договаряне е институт на вътрешното облигационно право, но има приложение и в МЧП.

Когато страните определят съдържанието на договора, автономията на волята предшества съдържанието на договора.Когато се определя съдържанието на договора, най-важният елемент е цената.

Група разпоредби на българското право – митнически, валутни, антидъмпингово и антисубсидийно законодателство.

1996 г. – Постановление 287 за защита срещу дъмпингов и субсидиран внос на стоки. Осъществява се чрез антидъмпингови и антиизравнителни мита. Прилага се в съответствие с Постановлението за прилагане на чл.6 от ГАТТ.

ЕС е съдоговорител по ГАТТ и Маракешкото споразумение. Ако на митническата граница на държавата се констатира внос на стока с държавно субсидирана цена от държавата, която внася, нашите митнически органи са длъжни да наложат изравнителни мита.

Ако се внася дъмпингова стока, митническите органи налагат антидъмпингово мито.

Когато страните договарят цената, трябва да се съобразяват и с действията на това постановление и разпоредбите, към които то отпраща и това се пределите на свободата на договаряне – императивните норми и добрите нрави.
43 Европейската унификация в областта на договорните задължения – Римската конвенция по МЧП на ЕС
Международният договор е с регионална приложимост, от категорията на затворените е. Условие за присъединяване към него е държавата да е членка на ЕС. Но тя се прилага за всички договорни отношения на Ф и ЮЛ, независимо от гражданството при условие,че поне едната държава е член на ЕС и при условие, че се налага избор на приложимо право.

Предмет

От обхвата й са изключени отношения, свързани с правния статут на ФЛ освен въпросите за противодействие срещу злоупотреба с недееспособност.

Принципи на уредбата в Римската конвенция:

1.Принцип на автономия на волята – според него договорните задължения се уреждат от избраното от страните по съответното отношение право. Необходимост от избор възниква винаги в случаите на конфликтна ситуация /засяга суверенитета на две или повече държави/. Автономията на волята е ограничена в две насоки: ако договорът е свързан с основните си елементи с правото на дадена държава, то изборът не може да дерогира действието на повелителните норми от правото на тази държава ; разпоредбите на обществен ред в правото на държавата на сезирания съд.

Има спорен текст – чл.7 допуска съдът да прецени дали договорът не е свързан по-тясно с правото на някоя друга държава, което означава, че винаги изборът на страните е условен.

2.Прилагане на правото на държавата, на чиято територия страните по договора дължат характерната престация. Т.е ако страните по договорното отношение не са осъществили правото си на автономен избор, то се прилага т.нар.обективна привръзка – право, определено от Римската конвенция, а то е право на държавата, в която тази страна по договора, която дължи характеризиращата договорна престация, има:

-ако страната е ЮЛ – това е мястото на централната й администрация или мястото на основната стопанска дейност, ако страната е търговец

-ако е ФЛ – мястото на постоянното пребиваване. Това е принципът на характеризиращата договорна престация.

Конвенцията посочва като предел – разпоредбите на обществения ред и правото на сезирания съд.
45 Правна уредба на международната продажба на стоки
Източници: основен източник е Виенската конвенция за международна продажба на стоки – 1980. България се присъединява през 1991 г.

Тази конвенция урежда:

-сключването на договора ;

-правата и задълженията на страните.

Относно другите елементи на договорния статут тази конвенция не е приложима

Обсег на конвенцията

1.Международен обсег – чл.1 /1/.

Между държави-съдоговорителки, или когато нормите на МЧП насочат към право на определена държава. Държавите могат да направят резерва при присъединяване към конвенцията, че няма да спазват буква “б” ,чл.1 /1/.

2.Субективен обсег на конвенцията

Конвенцията се прилага спрямо договори за продажба на стоки, когато са сключени между страни, които имат място на стопанска дейност в различни държави, които са съдоговорителки по ВК. И двете страни трябва да съзнават преди сключване на договора, че имат място на дейност различни държави.Ако това не е така, този договор не се урежда от ВК.

Няма значение каква е националността на страните и дали съществува търговско качество.

Уредбата на конвенцията е диспозитивна. Малко на брой са императивните правни норми. Тя е изградена на принципа на автономията на волята. Ако страните не са избрали приложимо право, включват се в действие обективни привръзки.

Предел на автономия на волята: чл.6 във връзка с чл.12, 11, част ІІ и чл.99. Страните могат да изберат което искат приложимо право, дори да разделят договорния статус. Но ако държава-съдоговорителка към момента на присъединяване на ВК е направила резерва, че писмената форма за действителност следва да се спазва императивно, то ако страна по договора има място на дейност в тази държава, императивните норми няма да се дерогират от избраното приложимо право.

3.Предметен обхват

Описани са договорите, които не са неин предмет. Безусловно изключени:

-договори за продажба на търг ; на електричество ; акции ; ЦК ; дялово участие ; продажба на пари ; договори за продажба на стоки /ако продавачът не е знаел, че са за такава употреба, не са изключени/ ; доставка на стоки, които предстои да се изработят или произведат и когато този, който ще ги произведе, ще участва главно с труд.

Други изключения– принудително изпълнение ; кораби , самолети.

Чл.6 ВК се регламентира СДог. И тук страните имат право да изберат национално право и обичай. Ако не са избрали обичай, приема се, че се прилага известен им обичай, който е характерен за договора от този вид /обичаите, събрани в международната търг.камара в Париж – Инкотермс/.

-да е адресирана до конкретно лица/лица. Допустимо е да не е така, когато от начина е недвусмислено ясно, че предложителят е готов да се обвърже с всеки, който се съгласи с офертата

-офертата да е достатъчно определена. Три клаузи трябва да съществуват задължително: описание на стоката, количество на стоката, клауза за цената.Ако тези трите клаузи ги няма, няма оферта.

-в предложението да има недвусмислено указание, че предложителят е готов да сключи договор с всеки, който е готов да приеме офертата.

Приемане на офертата става, когато се постигне съгласие по основните клаузи /стока, количество, цена/. И това приемане да е недвусмислено.

Отказът – изрично или конклудентно. Не може да се приеме мълчаливо.

Договорът е сключен в момента, в който аксептът пристигне до предложителя – теория на получаването.- аналотично е с чл.14 на ЗЗД
Форма – неформален /освен чл.12/

Приемане: изрично ; конклудентни действия, но не и мълчаливо или чрез бездействие.

-да достави стоката

-да достави всички придружаващи я документи

-да прехвърли собствеността върху купувача – при вътрешната продажба собствеността се прехвърля с постигането на съгласие – вещен ефект. – прилага се чл.24 на ЗЗД.Тук, при международната продажба го няма.

Доставянето на стоката е фактическо действие – каква, как, къде е указано в договора/конвенцията. Доставянето означава, че продавачът трябва да направи всичко необходимо по договора/конвенцията, за да премине стоката във фактическа власт на купувача.

Връчването на документите – фактическо действие. Международната продажба обикновено е дистанционнна. Има множество документи – митнически, банкови, сертификати и др.

Прехвърляне на собствеността – продавачът трябва да направи купувача собственик, следователно продавачът трябва да е собственик /различно е от вътрешната продажба, при която купувачът става собственик с постигане на съгласие. При международната – по-късно след съгласието – трябва да прехвърли стока, свободна от права и претенции от трети лица/.

Със съгласието на купувача продавачът може да му прехвърли стока,, която е обременена с претенции на трети лица. Купувачът трябва да знае, че върху нея има право на трети лица преди или по време на сключване на договора. Трябва да има клауза, че е съгласен, но при условие, че тези претенции произтичат от законодателството на държавата на купувача. Ако са права, които произтичат или са свързани с индустриална или интелектуална собственост – това не е допустимо дори със съгласието на купувача.

-Задължения на купувача

-да плати цената по начина и в срока, уговорен в договора/конвенцията.С цел гарантиране на сигурността ВК допуска купувачът да обезпечи предаването на сумата със съответното законово средство – документиран акредитив.

-да приеме доставката – това е фактическо действие с два елемента: 1.предприемане на всички действия, които се очакват от купувача с цел улесняване на продавача при доставяне на стоката 2.вдигане на стоката или по друг начин трябва да установи фактическа власт върху нея.