Обективно съединяване на искове. Характеристика на кумулативното, евентуалното и алтернативното съединяване

48.Обективно съединяване на искове. Характеристика на кумулативното, евентуалното и алтернативното съединяване.

1) безпротиворечиво решаване на делата между едни и същи страни;

2) бързина и процесуална икономия.

Проф. Стамболиев отправя критики към тази общо приета постановка. Според него обективно съединяване на искове в съдебния исков има тогава, когато чрез иск в производството са внесени за разглеждане няколко различни модела на материалноправни отношения. Като дава това определение, той отхвърля критерия “между едни и същи главни страни” и посочва 3 хипотези на обективно съединяване, където той отсъства:

1) При пасивно обикновено другарство – предявяват се два иска на едно основание срещу две различни лица, напр. иск на продавач срещу купувач за плащане на цената и иск от същия продавач срещу банката дала гаранция при положение, че купувачът не плати.

2) Обратния иск – той очевидно не е между едни и същи главни страни, тъй като е между една главна подпомагана страна и една допълнителна подпомагаща страна.

3) Главно встъпване – иск на 3то лице, което придобива качеството ищец по отношение на двете първоначални главни страни.

Според О.СТ.е достатъчно един от елементите на внесения модел на правоотношение (юридически факт, страни, права и задължения) да се различава от другия внесен модел на правоотношение, за да има обективно съединяване на искове. Примери за това са хипотезите, когато чрез конкуриращи притезания на различни основания се иска едно нещо и когато от едно основание се правят множество искове.

2. Обективното съединяване се проявява в процеса под различни форми, но законът предвижда някои общи условия за допустимостта му. Условията за допустимост са процесуални изисквания, при наличието на които е възможно съвместното разглеждане на няколко иска в рамките на едно и също производство. Те се съдържат в чл. 103, ал. 1: Ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и ако подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство.

2.1. Съединените дела трябва да имат еднаква подведомственост. Например ако между 2 лица има 2 спора единия, от които подлежи на разглеждане пред съда, а другият е подчинен на арбитражна клауза, се поставя въпроса дали те подлежат на обективно съединяване. Не и ако в делото, по което има арбитражна клауза ответника направи отвод, тъй като арбитражната клауза е отрицателна процесуална предпоставка. Ако ответникът не направи отвод в първото по делото заседание общото разглеждане на исковете е допустимо. Същото е и с международната подведомственост.

2.2. При съединяването трябва да се спазват правилата на подсъдността. Според проф. Стамболиев това е изискване за спазване на родовата подсъдност. Поначало това изискване се отнася за всички видове подсъдност – родова, функционална, местна и договорна. Ако ищецът реши да съедини няколко дела той трябва да спази всички видове подсъдност.

1) Това общо правило е безспорно обаче само що се отнася до функционалната подсъдност – делата, които се съединяват трябва да са в една и съща фаза на своето развитие. Противното би нарушило принципа за 3инстанционност.

2) Изискването за спазване на родовата подсъдност също е предвидено общо, но при определени условия, предвидени от самия закон, от него се наблюдават изключения. Напр. изискването за родова подсъдност за съединяване на няколко иска между едни и същи лица не се спазва в случая, когато между предметите на съединените искове има връзка. Връзката може да е различна: отношение на преюдициалност, общо основание, общ петитум, общ юридически факт, дори житейска връзка. В тези случаи законът позволява да се избегне родовата подсъдност. Пример за това е чл. 272: С иска за установяване на бащинство или майчинство може да се съединява и иск за издръжка на детето, но привременна издръжка, по тия дела не може да се присъжда – първият иск е подсъден на ОС, а вторият на РС. Този пример показва, че съдът, който е родово компетентен по главното обусловяващо дело е по-висок по степен, тъй като обусловеното дело се подсъдно на РС. Това е израз на общия принцип, че този, който може по-голямото, може и по-малкото. От тук се извежда правилото, че могат да се съединяват дела с различна родова подсъдност, ако обусловяващото от тях е подсъдно на по-висока инстанция, като обратното не е възможно. Съдебната практика обаче приема и обратното – РС, който е компетентен по обуславящото дело за уволнение е компетентен да разгледа и обусловеното дело за обезщетение (подсъдно на ОС). Съдебната практика дава предимство на обуславящото дело, т.е. който съд е компетентен по него, той е компетентен и по обусловеното.

3) Относно местната и договорната подсъдност, изискването за спазването им отпада също в случаите, в които между съединените дела има връзка (вж. т. 2).

Според проф. Стамболиев изискването за връзка между исковете е самостоятелно, като за него връзката може да варира от минималната връзка по чл. 103 съвпадане на страните до връзка между фактическите състави при някои по-усложнени хипотези на обективно съединяване.

2.3. Съединените искове трябва да подлежат на разглеждане по един и същ съдопроизводствен ред. Това означава да се отговори на въпроса дали делото подлежи на разглеждане по общия исков ред или подлежи на разглеждане по реда на специалните искови производства или на бързите производства. Не биха могли да бъдат съединени едно дело за развод и иск за делба на съсобствеността след развода, защото и двата иска подлежат на разглеждане по специални искови производства. И от това изискване обаче има изключения – може да се направи извод от закона, че могат да се съединяват дела, подлежащи на разглеждане по специален ред, ако обуславящото дело подлежи на разглеждане по специалния ред, а обусловеното – не. Презюмира се, че този, който разглежда едно дело по по-сложен ред, няма да се затрудни да разгледа още едно по общия ред, но не и обратното. Пример за това отново е чл. 272. Когато има съединяване на специално производство и производство по общия исков ред и двете се разглеждат по реда на специалното производство. Примери за законово съединяване на специални производство или специални и обикновени са брачните искове и исковете за делба.

Ако липсват някои от тези условия, но всеки от исковете е допустим, исковете подлежат на разделяне от съда и по всеки се образува отделно производство – чл.103, ал. 2. Ако някои от исковете не отговаря на изискването за подведомственост или за родова подсъдност, делото подлежи на прекратяване с определение. Недопустимият иск ще бъде препратен на компетентния съд или друг орган. Това определение прегражда по-нататъшното развитие на делото и подлежи на обжалване с частна жалба. Ако въпреки липсата съдът постанови решение по всеки от исковете, тези решения ще бъдат постановени при съществени процесуални нарушения.

3. Видове обективно съединяване на искове.

3.1. С оглед на инициативата за съединяване на делата:

1) По инициатива на ищеца (съединяване на няколко искания в исковата молба).

2) По инициатива на ответника. Това предполага висящо производство, в което ответникът предявява насрещен или инцидентен установителен иск.

3) По почин на съда – чл. 123: Когато в съда има висящи няколко дела, в които участвуват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях. Предпоставки на чл. 123 са 1) общност на страните и 2) връзка между делата. Съединяване по почин на съда е възможно при солидарност или при искове срещу кредитор и главен длъжник. Въпреки, че се казва по почин на съда всъщност тук починът е на страните (молба на някоя от страните), а има преценка от съда.

4) По инициатива било на ищеца, било на ответника. В този смисъл примери са 2 от формите на обективно съединяване – инцидентен установителен иск и обратен иск.

3.2. Според способа за съединяване на исковете:

1) Съединяване от един ищец на няколко иска с различен предмет спрямо един и същ ответник. Това е един от типичните способи.

2) Инцидентен установителен иск.

3) Насрещен иск.

4) Обратен иск.

3.3. Според момент, в който се иска или се постига съединяването на няколко иска:

1) Първоначално – то винаги е по почин на ищеца.

2) Последващо – всички останали възможности (инцидентен установителен иск, насрещен иск и обратен иск) са форми на последващо съединяване. Последващото може да е по почин на ищеца, на ответника или на съда.

3.4. Според съотношението на съединените искове. Когато става дума за този критерий следва да се уточнят няколко неща. Според него съединяването се дели на 3 вида: 1) кумулативно; 2) евентуално; 3) алтернативно. Спорно обаче е какво се разбира под критерия “съотношение”.

1) Критерият на проф. Сталев е съотношението между търсената от ищеца по съединените искове защита. Волята на ищеца е меродавна, защото той определя каква защита търси.

а.Кумулативно съединяване е на лице ако ищеца иска съдът едновременно да разгледа и да се произнесе по всички искове – така се кумулира защита. Типичен пример са делата, между които няма никаква връзка. Като пример обаче се сочат и делата, по които има връзка и то такава, че уважаването на втория иск зависи от уважаването на първия иск. Съдът може да уважи двата иска или да отхвърли първия и да уважи втория, важното е ищецът да счита, че съдът може да разгледа и двете дела. Например ако ищецът иска разваляне на договора и връщане на даденото по договора, от исковата молба трябва да се разбира, че от уважаването на първия иск той обуславя завеждането на втория. Съдът така или иначе обаче дължи решения по всички искове. Като примери за кумулативно съединяване на исковете проф. Сталев посочва – винаги инцидентен установителен иск и обикновено насрещен иск и съединяване по почин на ищеца. Според него при кумулативното съединяване за родовата подсъдност е важна цената на всеки иск по отделно, а не общата им цена.

б. Евентуално съединяване – то съществува, когато един иск спрямо другия има положение на главен, като разглеждането на евентуалния се обуславя от изхода на делото по главния иск. Ищецът заявява, че търси и може да получи защита по втория (съединения) иск, само ако не може да получи защита по първия. Например иска се унищожаване на брака, на ако това не стане се иска развод. Очевидно е, че не могат да се защитят и двете искания за това защита по втория иск ще се получи евентуално ако не се уважи първия. Евентуално съединения иск се счита предявен под условие и това е допустимо, защото условието е вътрешно процесуално.

Евентуално съединяване може да има и ако втория иск се предяви от ответника, напр. иск за ревандикация може да бъде придружен и от иск за подобренията, заведен от ответника. На практика в този случай искът на ответника е да се отхвърли ревандикацията, а ако това не може да стане да се уважи искът за подобренията.

Евентуално е и това съединяване, при което защитата по съединения (евентуалния) иск зависи от изхода на делото за главния иск. Ако ищецът по втория иск е ищецът по първоначалния то това означава, че съдът дължи решение по втория ако отхвърли главния иск. Ако ищец по него е ответникът, то произнасянето по втория зависи от уважаването на първия.

в. Алтернативно съединяване – прилича на евентуалното, защото не може да се получи едновременна защита и по двата иска. При алтернативното съединяване обаче няма главен иск, на ищеца е безразлично кой от исковете ще се уважи. По принцип алтернативното съединяване е недопустимо поради неопределеност на петитума, но има случаи, когато то е изрично допустимо. Типичен пример са алтернативните задължения, ако задължението не е конкретизирано, това следва да се направи от съда – чл.133, ал. 3 ЗЗД. Според проф. Сталев такъв пример са и няколко конкуриращи притезания или основания за същото право. При алтернативното съединяване съдът трябва да разгледа всеки от исковете.

2) Другото разбиране за критерия “съотношение” е на проф. Стамболиев. Той критикува теорията за волята на ищеца, защото: 1) воля има само при обединяване на исковете по почин на ищеца; 2) волята следва да е детерминирана от обективната връзка и съотношение на правоотношения. Според него волята на ищеца има значение за съединяването, но основното е съотношението между материалните правоотношения предмет на предявените искове.

а. Кумулативно е това съединяване, при което всяко едно от спорните правоотношения може да съществува самостоятелно и независимо от съществуването или несъществуването на останалите съединени за общо разглеждане правоотношения. При този вид съединяване уважаването или отхвърлянето на един от съединените искове по принцип не влияе на решението на делото по останалите. Пример за такова съединяване е деликт, при който пострадалия иска: 1) разноски за лечението; 2) имуществени вреди; 3) неимуществени вреди; или съединяване, при което има общност само между страните – един кредитор иска от един длъжник си връщане на сума по паричен заем както и на вещ по заем за послужване. В тези хипотези съдът дължи произнасяне по всеки от исковете. Насрещният иск според Стамболиев обикновено е кумулативно съединен.

б. Ако между материалните права има връзка на обусловеност на едното право от другото, то самото право има белезите на евентуалност и от там има и евентуално съединяване на исковете. Има два типа зависимост.

Правопропорционална зависимост (положителна връзка между исковете) – ако съществува едното правоотношение то вероятно или възможно е да съществува и второто, но ако не съществува първото не може да съществува и второто. Ако ищецът има потестативно право за разваляне на договора по чл. 87 ЗЗД, то най-вероятно ще има и право да иска връщате на даденото по договора, но ако го няма със сигурност няма право на връщане.

Обратнопропорционална зависимост (отрицателна връзка между исковете) – ако съществува едното правоотношение то не може да съществува второто, а ако не съществува първото възможно е второто да съществува. Например не може да се притежава право на собственост на две основания, то се притежава или въз основа на изтекла придобивна давност или въз основа на сделка. Ако претендираното право на собственост не е придобито на първото основание, то е възможно да е придобито на второто. Хипотезите на отрицателна връзка са 2: 1) конкуренция на основания – една правна последица се основава на няколко фактически състава; 2) конкуренция на притезания, които произтичат от един фактически състав; 3) когато основанието и притезанието за различни, но уважаването на първия иск изключва уважаването на втория.

И при двата типа съотношения се предполага евентуално съединяване на искове, тъй като не могат да се уважат и двата иска. Според действащото законодателство у нас евентуално съединяване на искове има тогава, когато ищецът по обективно съединения иск иска от съда произнасяне по него при условие, че главния иск бъде уважен или отхвърлен. В тази хипотеза проф. Стамболиев счита, че de lege ferenda трябва да се създаде задължение на съда да се произнася и по двата иска.

в. Алтернативно съединяване – то е на лице, когато в исковата си молба ищецът е описал няколко модела на правоотношение с равностойно за него значение и е отправил искане до съда да му бъде присъдено притезанието, по които и да е от тях. Възможни са две хипотези на алтернативно съединяване:

- при няколко конкуриращи се основания, от които произтича едно право – унищожаемост на сделката поради измама или заплашване чл. 27 ЗЗД.

- при няколко конкуриращи се правомощия, възникнали от едно основание – иск за връщане на владението или за равностойността на вещта.

Практиката е константна, че при отхвърляне на няколкото иска се постановява решение по всеки един от тях, а при уважаване на един – само по него. Проф. Стамболиев и в този случай счита, че трябва да се постановяват решения по всички предявени искове.

Относно алтернативното съединяване няма съществено различие в двете теории. Има различно виждане обаче от страна на Валя Попова – според нея единствено алтернативните задължения могат да бъдат обект на алтернативно съединяване, ако има конкуренция на основания или конкуренция на притезания то съединяването трябва да е евентуално. Това е така, защото в противен случай ще има неяснота на петитума и другата страна няма да знае срещу какво да се брани.

3) В зависимост от това кой критерий се прилага може да се стигне до различни практически резултати. С промяната на ГПК от 1997 г. се прецени, че с приемането на делото за разглеждане се определя колко решения се дължат по него, т.е. определя се вида на съединяването. Ако се прилага първото разбиране иска за разваляне на договора и иска за връщане на даденото по него са кумулативно съединени и по тях следва да има две решения. При втория подход на Стамболиев и Силяновски само ако съдът уважи първия иск ще може да се уважи втория, т.е. съединяването е евентуално и ако не уважи първия иск съдът не дължи решение по втория. Това се вижда при обжалването и по-точно какви ще са правомощията на следващата инстанция при обжалването – чл. 206: Съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите другари на жалбоподателя. При отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл. Съдът трябва да допусне съединяването с определение ако го допусне той дължи и процесуални действия по всяко едно от делата, а паралелните дела трябва да се движат паралелно. Видът на съединяването не е пречка за движението на всички искове, а за произнасянето на решаващия орган. Според проф. Стамболиев именно хипотезата на чл. 206, ал. 2, изр. 2 е основанието, когато съдът отхвърли първия иск да се произнесе и по евентуалния, защото ако това не стане във въззивната инстанция произнасянето по него ще е за първи път и насрещната инстанция ще бъде лишена от триинстанционност. Съдебната практика обаче е категорична в обратния смисъл - т. 15 от ТР 1/2000 г. на ВКС: въззивният съд може за пръв път, след като е уважил жалбата срещу главния иск, да се произнесе по същество по отношение на евентуалния, по който не се е произнесла първата инстанция - чл. 206, ал. 2 ГПК.

4. Субективното съединяване е винаги наложително, ако са на лице условията за това. Обективното съединяване никога не е наложително и се преценява по целесъобразност – чл. 103, ал. 2: Когато предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство или когато съдът намери, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява да бъдат разделени исковете. Отказът да се извърши обективно съединяване на подлежи на обжалване, тъй като не ограничава правото на защита.