Изменение на иска. Форми и видове

52.Изменение на иска. Форми и видове

1.1. Промяната в един от елементите на първоначалния иск при положение, че другите два се запазват, означава, че се запазват всички действия, извършени по първоначално предявения иск.

1.2.Новият елемент обаче променя идентичността на иска, като внася нещо ново в него. За това изменението на иска се разглежда като сложен, но самостоятелен елемент на исковия процес – чл. 116 и чл.117.

2. След като става дума за промяна в идентичността на елементите на иска се говори за три вида изменение на иска: 1) изменение на основанието; 2) изменените на петитума – уредени в чл. 116 и 3) изменение на страна – чл. 117. Същевременно всеки един от видовете изменение се изразява в определени проявни форми, който най-общо са 3: 1) прибавяне на нов елемент; 2) замяна на първоначален елемент с друг; 3) десезиране с част от първоначалните елементи.

3. Промяна на основанието.

3.1. Ищецът може да прибави ново, различно по съдържание основание при запазване на петитума и страните – последващо обективно съединяване на искове. За да е валидно изменението трябва да са налице всички условия за това (както за обективно съединяване на искове, така и за изменение на иска). Пример за такова изменение е, случаят когато към ревандикационен иск, който се основава на правна сделка се прибавя основание изтекла придобивна давност. Изменението пак се разглежда не само от гледна точка на прибавения елемент, но и от гледна точка на всички действия извършени до момента, т.е. всички действия, извършени до момента запазват значението си.

3.2. Предявяване на нов иск, защото замяна в един елемент означава нов иск (напр. от ревандикация основана на сделка се преминава към ревандикация основава на придобивна давност). В този случай ищецът предприема разпоредително десезиращо действие спрямо първоначалния иск – отказ или оттегляне, т.е. освен общите изисквания за изменение на иска трябва да се спазят и тези за отказ или оттегляне (вкл. съгласие на ответника в последната хипотеза). Всичко извършено по стария иск запазва силата си. Процесът се счита предявен още от момента на предявяване на първия иск. Според проф. Сталев новото право се смята съдебно предявено от деня на изменението на иска и от този момент ще настъпят материално правните последици на правото на иск – прекъсване на давността, начисляване на мораторна лихва. Той също счита, че в тази хипотеза десезиращите действия се предявяват като евентуални, ако съдът приеме изменението на иска. По новия иск ищеца не дълги държавна такса.

3.3. Намаляване на иска представлява, отнемане на нещо от основанието. Например първоначално искът е бил предявен на повече от 1 основание, като после едно от тях отпада – имали сме евентуално обективно съединени искове ако ревандикацията не бъде уважена на основание правна сделка, да бъде уважена на основание придобивна давност. Това е проявна форма на промяна на основанието чрез десезиране на част от първоначалното основание. В този случай трябва да бъдат спазени всички изисквания за десезиращите действия.

3.4. Допълнително условие – ищецът иска ново основание да се отрази в правната сфера на ответника, все едно, че така е бил предявен иска от самото начало. Така би се засегнал много ответника, за това съдът го допуска само ако прецени, че ответникът няма да бъде затруднен значително. Ако съдът окаже ищецът може да търси защита в нов процес или да съедини исковете, но втория иск на новото основание ще се счита предявен от момента на предявяването му, а не на първия.

4. Промяна на петитума.

4.1. Ищецът в хода на процеса може да прибави към първоначалния петитум още едно или няколко искания (към иска за изпълнение на договора се прибавя и искане за обезщетение за вреди от момента на предявяване на иска) – това ще е последващо обективно съединяване на искове и трябва да са спазени всички изисквания за него. Увеличението на иска се предприема и когато първоначалния иск е бил частичен или когато в хода на делото се установи, че ищеца е допуснал грешка в размера. Според проф. Сталев разликата между последните 2 хипотези е с оглед на прекъсването на давността – при първата това става от момента на увеличението, а във втората от предявяването на първоначалния иск.

4.2. Ищецът може вместо първоначалния петитум на същото основание да поиска нещо ново – прибавяне на нов иск и десезиране само с петитума на първоначалния. Извършените действия по първоначалния иск се запазват и искът с новия петитум ще се счита за предявен от момента на първоначалния. Отново съдът трябва да прецени дали става дума за оттегляне или отказ в случая. До края на устните състезания да премине от установителен към осъдителен иск и обратно.

4.3. Намаляване размера на петитума, което може да означава, че сме имали два съединени иска с различни петитуми и съдът е десезиран с единия или, че намаляваме размера на първоначалния петитум. Това означава десезиране с част от петитума, т.е. частично оттегляне или частичен отказ от иска.

3.4. Допълнително условие – не е възможно промяната да стане като едновременно се променят и основанието и петитума, защото твърде много би се затруднил ответника, пък и няма да е възможно практически да се използва всичко извършено до момента при промяна на предмета. За това ако се направи такова нещо то ще означава нов иск, съответно нов процес и ще се движат две отделни производства, макар и отразени в общ протокол. Съдът не преценява изменението на петитума – то винаги е допустимо ако не си изменя основанието.

4. Промяна в страните. Допустимо е ищецът да смени първоначална страна в процеса (да промени себе си или ответника).

4.1. Ищецът може да предяви иск към нов ответник или към първоначалния ищец да се присъедини още един. Щом ще се запазват извършените действия трябва да се иска съгласието на новата страна. Това е най-ясно при замяната на страна.

4.2. Замяна на страна. Тук имаме няколко института: 1) предявяване на нов иск; 2) оттегляне или отказ от иск; 3) приемство в процеса. Условията на всички тези институти следва да бъдат спазени. Ако има замяна на първоначалния ответник с нов няма да е необходимо да искаме съгласие от първоначалния, защото ищецът се отказва от иска си срещу него. Ако новият ответник не е съгласен да бъде заменен искът ще се счита заведен от момента на подаване на исковата молба спрямо втория ответник, а не срещу първия и извършените действия няма да обвързват новия ответник, а ще трябва да бъдат извършени отново. Формалното присъединяване (в рамките на едно производство) е уредено в чл. 117, ал. 3: При условието на предходната алинея ищецът може да насочи иска си и срещу ответник, който не е съгласен да встъпи в делото и ал. 4: Във всяко положение на делото в първата инстанция ищецът може да привлече наред с първоначалния и друг ответник и без тяхното съгласие, а според ал. 5: В случаите по ал. 3 и 4 искът срещу новия ответник се смята предявен от деня, в който е постъпила в съда исковата молба срещу него. Смисълът на ал. 3 и 4 е избягването на нови държавни такси при грешка в ответника.

Ищецът може да замени себе си напр. в хипотезата на чл. 121.

5. До кога може да се прави изменение на иска – зависи от вида на изменението:

5.1. До приключване на устните прения в първата инстанция при прибавяне или замяна на елемент. Това е така, за да се спази изискването за 3инстанционност по отношение на новия елемент. Поставя се въпроса дали при съгласие на новата страна не би ли могло изменението да се извърши и във въззивната инстанция. Правилото за триинстанционност е императивно, но от друга страна имаме диспозитивно начало в процеса. Съдебната практика се придържа към тезата, че не може да се пренебрегне императивното правило въпреки съгласието на страната. Според ТР 1/2000 г., т. 9: Пред въззивната инстанция не могат да се предявяват нови искове или да се изменя предявеният иск по страни, основание или петитум. Изменение на иска, изразяващо се в промяна размера на петитума му (увеличаване или намаляване) или вида, но не предмета на търсената защита (преминаване от установителен към осъдителен иск или обратно) е допустимо пред въззивния съд. не се счита за увеличаване на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви след неговото предявяване - чл. 116, ал. 3 ГПК, но не е допустимо пред въззивния съд да се предяви искане за лихви и добиви предхождащи този момент. Според Валя Попова изменението е допустимо, когато не се променя предмета на делото.

5.2. Ако проявната форма на изменението на иска е само десизиране на съда с част от първоначалния иск – десезирането е възможно докато процесът е висящ. Тук става дума за частично десезиращо действие.