Другарство - понятие и видове. Правно положение на необходимите и обикновените другари

40. Другарство - понятие и видове. Правно положение на необходимите и обикновените другари

1.1. Другарството е процесуално съучастие - субективно съединяване в едно производство на повече искове, предявени от повече ищци или срещу повече ответници (има множество на субектите, които са страни по делото и като такива са в правна връзка със съдебния орган). Това е процесуално съучастие в едно производство на повече ищци или ответници по делото. Всеки от другарите стои спрямо съда в отделно процесуално правоотношение, за това другарството представлява множество от процесуални правоотношения, които се развиват чрез едно и също исково производство.

1.2. Цели на другарството:

1) Безпротиворечиво решаване на делата на отделните другари в едно висящо производство.

2) Процесуална икономия - сходство на предмета на делата на отделните другари.

1.3. Съгласно чл. 171 делата трябва да са сходни - да съществува степен на общност на предмета. Необходимо е сходство в предмета, който в делото има две характеристики - основание и петитум. Трябва да има сходство по един от двата елемента.

1) Според чл. 171, б. “а” необходимо е да има общи права и задължения, напр. солидарни длъжници или кредитори, при един неподелен обект или при съсобственост, установителен иск срещу няколко ответници за едно и също право. Според някои виждания общност на правата и задълженията означава общност на основанието и петитума.

2) Според чл. 171, б. “б” необходимо е да има права или задължения, които почиват на едно и също основание. Общо основание имат правата и задълженията, които произтичат от деликт, подобно е положението и при исковете за издръжка от или срещу лица от един и същ ред. Много рядко има пълно покриване на основанието, за да е допустимо другарството, е необходимо да има поне един общ юридически факт, който се включва в основанието на иска. Според проф. Сталев нужна е еднаквост на основанията, а еднородността им е недостатъчна. Солидарността влиза и в тази хипотеза.

Според проф. Стамболиев от тук се извлича критерия за необходимо и обикновено другарство – б. “а” е необходимото, защото общи права и задължения означава според него идентично правоотношение.

1.3. Допълнителни процесуални изисквания:

1) За дела, които са граждански по характер.

2) Еднаква подведомственост на гражданските дела. Разлика с арбитража - не е допустимо там да се съединяват дела, които са задължително подведомствени на съд и обратното - позоваването на арбитражна клауза ще лиши съда от право да правораздава.

3) Еднаква родова подсъдност – определя се по най-високата цена на иска. Според проф. Сталев цената на всеки иск по отделно, а не на сбора е меродавен за родовата подсъдност – чл. 55 се отнася само до обективното съединяване. Ако по-висш съд реши, може да изземе делата от по-ниската инстанция. Няма изискване за местна подсъдност, тъй като съобразяването е с родовата подсъдност - връзката между делата преодолява местната подсъдност.

Проф.Сталев счита, че ако са на лице тези условия съдът не може да раздели съединените искове въз основа на чл. 103, ал. 2, съдебната практика обаче има обратно становище при обикновеното другарство.

2. Видове другарство:

2.1. Според момента на възникване на другарството:

1) Първоначално - при общо, едновременно предявяване на иска; общо сезиране и общо начало.

2) Последващо - необходимо е след съединяването им делата да могат да се развиват паралелно (трябва да са в еднаква фаза). Това е възможно в следните хипотези: 1) при изменение на иска, когато трябва да са на лице изискванията и за изменение на иска; 2) по почин на съда – чл. 123; 3) когато в течение на делото страната почине и бъде заменена от няколко свои наследници; 4) когато бъде предявен иск относно чуждо право – чл. 15, ал. 2 и 3.

2.2. Според инициативата:

1) Провокирано от страна.

2) От съда служебно - чл. 123. Правораздавателният орган обединява делата сам за общо разглеждане. Според Валя Попова чл. 123 се отнася само до обективното съединяване.

2.3. Според това за коя от двете страни е налице другарство:

1) Активно - множество ищци.

2) Пасивно - множество ответници.

2.4. Според степента на сходство между предметите на исковете:

1) Необходимо другарство - когато предметите на делата на другарите са идентични (напълно сходни) - чл. 172, ал. 2: Когато, с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари (необходимо другарство), извършените от някои от тях действия имат значение и за неявилите се или неизвършили тези действия другари. Тогава съдът непременно трябва да постанови еднакви решения (съществува пълно сходство в предметите на делата). Има две основания за тъждество и необходимо другарство:

а. Следва от естеството (предмета) - когато ищците или ответниците са едновременно участници в едно неделимо материално правоотношение (разликата е само в повечето субекти).

б. По разпореждане на закона - следва не естеството на спора, а при процесуална субституция - надлежни нетипични страни (едно лице има право на иск за защита на чужди права - чл. 134 ЗЗД).

2) Обикновено другарство - всички други случаи, където има поне един различен предмет в делата на другарите, другарството е обикновено. Делата на другарите не са идентични и могат да бъдат решение различено. Пример са съединени искове от или срещу солидарни длъжници - възможно е облигационните отношения да се развият различно и за всяко едно лице да има различен изход (прихващане, погасяване по давност и т.н.). Освен това обикновено другарство има при искове от сънаследници за събиране на наследствено вземане и от съсобственици за ревандикиране на обща вещ и при искове срещу сънаследници за общ дълг, срещу главния длъжник и поръчителя, срещу причинителя на деликт и отговарящия по чл. 49. При обикновеното другарство важи принципът за самостоятелност на другарите – чл. 172, ал. 1: Всеки от другарите действува самостоятелно. Неговите процесуални действия и бездействия нито ползуват, нито вредят на останалите.

Според проф. Стамболиев критерият за това деление е естеството на правоотношението, а не практически необходимостта решението да е еднакво спрямо всички. Естеството на правоотношението налага необходимо другарство, когато спорното правоотношение е едно и също, но това не значи, че необходимите другари имат еднакви права и задължения. Напр. при иск по чл. 359 необходими другари са длъжник и конкуриращ кредитор, при симулация необходими другари са и двете страни по нея, а при иск за установяване на факти (бащинство) искът е срещу майката и детето.

2.5. Има задължително и факултативно другарство като критерият е наложителността от съединяването на делата. Като друг критерий тук се изтъква вида на процесуалната легитимация.

1) В отделни случаи е недопустимо отделно разглеждане - задължително другарство. Задължителното другарство е свързано със задължителна процесуална легитимация, какъвто е случаят напр. при СИО. Когато прокурорът предявява иск срещу един бигамен брак, е налице пасивно задължително другарство (съпругът от действителния брак не се конституира задължително). Факултативно другарство има в случаите, когато за допустимостта на процеса не е необходимо искът да бъде предявен срещу всички, напр. при солидарни задължения. Само необходимото другарство се дели на задължително и факултативно.

2) Всички случаи на обикновено другарство са факултативни, т.е. възможни.

2.6. Според проф. Сталев исковете предявени от или срещу другарите могат да се намират не само в отношение на кумулативност (както е обикновено), но и на алтернативност или евентуалност. Примери за това са иска на получателя на повредена стока срещу превозвача и продавача, или на пострадалия от деликт срещу извършителя и застрахователя.

3. Правно положение на другарите във връзка с производството.

3.1. Положение на другарите при:

1) Образуване на производството. Всеки от другарите се намира в самостоятелна правна връзка със съдебния орган - съдът е длъжен да провери допустимостта на делото на всеки от другарите самостоятелно. Ако делото е недопустимо, съдът трябва да го прекрати и да продължи само с останалите другари. Следователно, всеки от другарите притежава свое самостоятелно право на искова защита, което упражнява. Има едно изключение при задължителното другарство: необходимостта от едновременно участие на задължителните другари означава, че те едновременно са носители на едно общо право на иск, което могат да упражняват само съвместно. Не е ли сезиран съдът с всички искове от или срещу задължителните другари, целият процес следва да се прекрати. Говори се за т.нар. съвместна процесуална легитимация на задължителните другари - общо право на иск. Как да процедира съдът, когато констатира, че не всички задължителни другари са предявили иска или че не е предявен срещу всички. Според проф. Сталев съдът следва само да прекрати делото. Според съдебната практика съдът е длъжен служебно да конституира всички задължителни другари и да даде ход на делото. Но съдебната практика, която изхожда от диспозитивното начало и от ограничената роля на съда спрямо упражняването на права и задължения на гражданите, приема, че съдът не може служебно да конституира. Той само е длъжен да укаже в случай на пасивно задължително другарство на ищеца, че следва да конституира и останалите задължителни другари като ответници. Ако ищецът не го направи, съдът следва да прекрати делото. Ако са няколко ищци и ако липсва волята на всички, делото следва да се прекрати. Задължително конституиране има при застъпничеството – чл. 15, ал. 3 ГПК вр. чл. 134 ЗЗД. Ако участва прокурор в делото той винаги ще е процесуален субституент и винаги ще има необходимо другарство, при което съдът ще трябва да конституира служебно и другите лица. Ако все пак се постанови решение при такъв порок то ще е опорочено и следва да се отмени, но според проф. Сталев няма да е недействително или все едно непостановено (съдебната практика е на обратното мнение).

2) След като се образува делото, всеки от другарите не е ограничен в своите възможности - може сам да упражни правата и задълженията си. Това важи за обикновеното другарство - няма пълно покриване на делата и те могат да приключат с различни решения. Всеки другар извършва съдопроизводствени действия сам - те влияят само върху собственото му дело и решение. При необходимото другарство другарите пак извършват действията сами, но при определени действия е по-различно. Действия, които са насочени към десезиране на съда, за да породят правен ефект, трябва да бъдат извършени от всички другари заедно (оттегляне на иск, отказ от иск, съдебна спогодба - водят до прекратяване на делото без решение). Според проф. Сталев това правило по аналогия следва да се приложи и спрямо изменение на иска, когато е свързано с оттегляне или отказ от иска, за спиране на делото по общо съгласие, за отказ от обжалване или оттегляне на жалбата. Ако само един от другарите оттегли иска или се откаже, това ще препятства възможността да се изпълни целта на необходимото другарство - да има еднакво решение (чл. 172, ал. 2, изр. последно). Това с още по-голяма сила важи за задължителното необходимо другарство – чл. 173. . . . . .Обикновено като десезиращо действие се разглежда и признанието на иска, но то не е типично разпоредително действие, защото не води до прекратяване на делото. То е само доказателствено средство, което съдът преценява с останалите, следователно който и от необходимите ответници да направи признание на иска само ще задължи съда да го изслуша и да го включи в общото решение - следователно, признаването на иска не е необходимо за всички другари. При всеки вид другарство абсолютно самостоятелно могат да бъдат валидно предприети всички процесуални действия, които са насочени към постановяване на решение - действия по изясняване на фактическата страна на спора, по доказването. Всяко от тези действия трябва да бъде обсъдено от съда по същество и няма да се отрази в правната сфера на останалите. Всяко действие обаче особено когато се отнася до общ елемент, ще се отрази и на другите другари, които не са го извършили - напр. иск от един другар да се разпита свидетел, а друг се противопостави.

3) При постановяване на съдебното решение. Съдебното решение трябва да е еднакво в случай на необходимо другарство. При обикновеното другарство важи обратното - решението не трябва да бъде непременно еднакво, но е възможно от данните по делото да се стигне до еднакво решение. Изхожда се обаче от принципното решение, че е възможно да има различни решения.

3.2. Особеност има и при обжалването на решенията. Важи правилото, че всеки от другарите може самостоятелно да подаде жалба, независимо от вида на другарството. Но при необходимото другарство решението и при обжалването трябва да бъде еднакво за всички, без значение е, че не всички са обжалвали. Следователно, в този случай съдът (въззивната инстанция) задължително трябва да конституира и неподалите жалба необходими другари. Ако жалбата е подадена само от или срещу един от обикновените другари, съдът не дължи служебно конституиране срещу останалите, но те могат да се присъединят чл. 204. Но ако в резултат на такава жалба (при обикновено другарство) се стигне до промяна в констатациите по общите елементи в делата на другарите, тогава тази констатация не би следвало да се отрази по силата на диспозитивното начало. За другаря обаче има възможност да иска отмяна по чл. 231 така че да намери отражение различната констатация от съда при обжалването и върху неговото дело. Ако при отмяната се засяга общ факт това би следвало да доведе до отмяна и за другите другари – според Валя Попова това не е така. Друго възможно решение е съдът служебно да промени решението и спрямо лице, което не е упражнило правото си на жалба (чл. 236).

3.3. Ако едно дело се е развивало без участието на всички лица, които биха могли да бъдат другари, разрешението зависи от вида другарство.

1) При обикновеното другарство приключването на делото спрямо един другар няма да се отрази в правната сфера спрямо тези, които не са водили делото. Това е така, защото има частично сходство - има общи елементи, но по тях силата на пресъдено нещо (СПН) не е формирана. Този факт в мотивацията не може да се отразява в правното положение на лице, което не е участвало. Напр. при деликт за друг участник в деликта може да се води отделно дело и резултатът от предходното дело не го обвързва.

2) Необходимо другарство (задължително) - напр. нестачкували работници, които предявяват иск, но не всички - останалите не могат да водят самостоятелен процес. Идентичността на делата означава, че по този спор ще се вземе едно решение. Лицата, които не са участвали, ще бъдат обвързани от силата на решението. Те са трети лица, за които силата на пресъдено нещо ще важи. За тях съществува възможност да използват чл. 233, ал. 2 - процесуално средство, което дава право да искат отмяна на решението от ВКС. Извод: тези, които са могли да участват като необходими другари, но не са, ще бъдат обвързани от резултата, но могат да искат отмяна. Целта е да се възобнови процесът, за да участват и те. Факултативно необходимо другарство - практиката приема, че важи същото, което е и за задължителното другарство.

4. Кой преценява дали едно необходимо другарство е задължително или факултативно - законът не казва изрично. Теорията и съдебната практика на базата на възможните материални правоотношения стигат до извод като другарството е задължително и факултативно.

4.1. Задължителното необходимо другарство е при:

1) Иск за унищожаване на бигамен брак трябва да бъде насочен към двамата съпрузи.

2) Искове от или срещу съпрузи по повод блага от СИО.

3) Искове за делба (чл. 75 ЗН) - ищецът има право на делба, което се основава на това, че е съсобственик, и това право поставя едновременно като необходими задължителни другари всички останали съсобственици (съответници). Всеки от съответниците има още едно право - те имат качеството на ищци, искащи делба и упражняващи своето право на делба (всеки съсобственик е ищец и ответник).

4) По иск на детето да се установи извънбрачен произход по чл. 41 СК ответници са бащата и майката.

5) Според ВКС ползвателят на недвижим имот е задължителен другар при разпределение на ползването.

6) Иск по 135 ЗЗД.

7) Когато е признато правото на едно лице да предяви иск за защита на правото на друго – чл. 15, ал. 3.

4.2. Факултативно необходимо другарство:

1) Иск от няколко лица да бъде поставено друго под запрещение – чл. 275.

2) Иск от няколко наследници да се обяви сънаследник за недостоен – чл. 3 ЗН.

3) Иск от няколко лица да бъде установено съществуването или несъществуването на един и същи факт.

4) Между наследниците, които продължават бракоразводен процес на своя наследодател (чл. 267, 268) или процес за отмяна на осиновяване, започнат от наследодателя (чл. 271, ал. 2).

4.3. До необходимо другарство се стига и в случаите на разпространение на силата на пресъдено нещо, когато лице което би било обвързано от нея, встъпи във висящ процес като страна напр. встъпване на присъединения кредитор по чл. 359 или на кооператор по чл. 58 ЗКооп.