Встъпване и привличане на подпомагаща страна.Главно встъпване

46.Встъпване и привличане на подпомагаща страна.Главно встъпване.

2. Условия за придобиване на качеството подпомагаща страна:

2.1. Висящ исков процес между други главни страни. Чл. 174 гласи: Трето лице може да встъпи в делото до приключване на устните състезания, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза. Висящ исков процес означава започнало и неприключило с влязло в сила съдебно решение исково производство. Делото трябва да се води между две други лица, като е без значение кои са те и от какво произтича правото им на иск.

2.2.Необходимо е лицето да има интерес процесът да приключи с решение в полза на една от двете главни страни,която ще има качеството на подпомагана.Интересът трябва да бъде правен. Най-общо това означава, че благоприятният изход от делото за една от главните страни ще се отрази върху материалноправния статут на 3тото лице подпомагаща страна. Щом положението й зависи от изхода на делото това е правен интерес, за да може 3тото лице да повлияе със собствени действия за решението по делото. В този случай трето лице ще има сходно положение само с една от участващите в процеса главни страни, която ще има качеството подпомагана. Подпомаганата главна страна и третото подпомагащо лице имат за цел да постигнат благоприятен изход от делото. Има няколко групи хипотези, които разкриват правен интерес:

1) Случаи на най-силна зависимост на материалното положение на 3тото лице от резултата по делото. Зависимостта се изразява в това че макар и да не участва в делото силата на пресъдено нещо ще го обвърже. Пример за такава зависимост е чл. 352: При иск или жалба от трето лице срещу изпълнителните действия, като страни се призовават първоначалният взискател и държавата и банките, ако са присъединени взискатели. Другите присъединили се взискатели могат да встъпят в делото като другари. Издаденото решение има сила и спрямо тях, макар и да не са встъпили в делото. Също е положението по чл. 121 – прехвърляне на спорно право във висящ процес или чл. 172.

2) Следващата по-ниска степен на зависимост е хипотезата, когато материалното право предмет на делото е основен юридически факт или предпоставка за друго материално правоотношение, в което са участници 3тото лице и една от главните страни. В този смисъл решението по делото се отразява върху другото право, защото правото предмет на висящия процес е преюдициално за отношенията между 3тото лице и главната страна. Третото лице трябва да може да влияе върху това главно отношение. Пример за тази зависимост са главни и акцесорни правоотношения – кредитор-длъжник и поръчител; кредитор- 1 от солидарните длъжници и останалите солидарни длъжници с регресни права. Това участие се обуславя от интереса да се отхвърли иска на кредитора, но ако се стигне до решение сумата да е най-малка. Връзката тук е по-слаба от първата, защото 3тото лице не се включи в процеса то няма да бъде обвързано от решението по делото – солидарните длъжници са обикновени другари.

3) Хипотеза с най-нисък интензитет на зависимост. Това е хипотезата, при която изхода на делото не влияе пряко върху положението на 3тото лице, негови права не се пораждат, променят или погасяват. Включването му като подпомагаща страна обаче може да направи по-лека защитата на едно негово право. Ако то не се включи като подпомагаща страна това може да затрудни защитата на друго негово право в бъдеще. Пример за тази хипотеза е главното встъпване по чл. 181, както и чл. 359, ал. 1: Когато един от взискателите оспорва съществуването на вземането на друг взискател, той трябва да предяви иск срещу него и длъжника.

Според проф. Сталев, когато самият закон предвижда възможност за встъпване, напр. чл. 74 ТЗ и чл. 60 ЗКооп. не е необходимо допълнително встъпващия да доказва правен интерес – относно съдружниците в ООД обаче има практика в обратния смисъл.

2.3. Молба за конституиране, адресирана да съда и определение на съда за конституиране на 3тото лице като подпомагаща страна. По молбата съдът се произнася след изслушване на страните и 3тото лице. Възможно е съдът да откаже конституиране на лицето и този отказ дава възможност за участие на трето лице в процеса, тъй като се засягат негови права и законът предвижда възможност за обжалване на определението. Това е пример за определение, което е обжалваемо, въпреки че не прегражда развитието на делото. Не подлежи на обжалване обаче определението, с което се допуска участието на 3то лице. От момента на определението трето лице придобива статут на подпомагаща страна.

3. Статут на подпомагащата страна. Характеристика:

3.1. Подпомагащата страна става подпомагаща на една от двете главните страни, която има качество на подпомагана. Подпомаганата страна може да е ищец или ответник по делото. Правното положение на подпомагащата страна е сходно с правното положение било на ищеца, било на ответника и те имат сходни правомощия, тъй като имат еднаква цел в процеса.

3.2. Подпомагащата страна може да извършва всички процесуални действия като подпомаганата страна, но само тези, които са насочени към постигане на желания резултат по делото – чл. 177. Недействителни са, извършените от подпомагащата страна, действия типични за главните страни. За ищеца това са разпоредителните действия с иска – отказ и оттегляне. Ако подпомагащата страна е ответник тя не може да признава иска. И в двете хипотези подпомагащата страна не може да сключи сама съдебна спогодба. Подпомагащата страна най-общо казано не може да извършва правни действия, които да доведат до прекратяване на делото без съдебно решение. По други въпроси е възможно дори да има противоречиви искания от подпомагащата и подпомаганата страна. Ако подпомаганата страна се противопостави на доказателства, представени от подпомагащата страна това е валидно действие и въпросът се оставя на преценката на съда. По принцип обаче подпомаганата и подпомагащата страна имат сходни позиции.

3.3. В двете хипотези подпомагащата страна може да създаде ситуация, която да доведе до процесуална субституция от рода на процесуалната суброгация. Според чл. 178: Със съгласието на двете страни встъпилият или привлеченият в делото може да замести и освободи страната, на която помага. В текста на закона се има предвид съгласие на двете главни страни. В резултата на тази замяна подпомаганата страна се освобождава от процеса и на нейно място встъпва, като главна страна субституент, подпомагащата страна. До ситуацията в чл.178 може да се стигне в хипотезата на чл. 121, ал. 2. Според Валя Попова не винаги се стига до суброгация напр. ако главният иск е срещу поръчителя и длъжникът се включи като помагач, при заместване на поръчителя няма да има суброгация.

3.4. Целта на подпомагащата страна е да се стигне до решение. Решението няма изпълнителна сила или конститутивно действие спрямо трето лице – това е и отликата между допълнителното встъпване и другарството. Във всички случаи обаче решението ще има сила на пресъдено нещо и за подпомагащата страна – чл. 179, ал. 1: Постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и противната страна. Силата на пресъдено нещо е обозначена с “установително действие”. Въпросът обаче е за кого действа силата на пресъдено нещо – тя обвързва подпомагащата страна, както обвързва подпомаганата страна спрямо насрещната страна. Силата на пресъдено нещо е резултат от решението на спора, а той съществува между подпомаганата страна и насрещната страна и подпомагащата страна ще е обвързана от силата на пресъдено нещо спрямо насрещната страна. Има ли обаче обвързаност след процеса между подпомаганата и подпомагащата страна – отговорът е в чл. 179, ал. 2: Това, което съдът е установил в мотивите на решението, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла, и то не може да го оспорва под предлог, че страната е зле водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства. Тук става дума за така наречената доказателствена сила, на установеното в мотивите на решението (според проф. Сталев това е “задължителната сила на мотивите”). Констатациите независимо дали са правни или фактически, направени в мотивите се считат за доказани в отношенията подпомаганата и подпомагащата страна. Ако между тях възникне спор и се води процес и юридически факти по спорното правоотношение са констатирани в мотивите по първото дело те ще се считат за доказани и установени. Това има най-голямо значение за хипотезите галвно-акцесорно правоотношение. Ако между кредитора и поръчителя са установени факти по главния дълг в процес, в който участва и длъжника, то в процеса между длъжника и поръчителя няма да се доказват вече установените факти за правоотношението между тях.

3.5. Трето лице има право да обжалва, което не е обвързано с това дали главната страна е обжалвала или не. Когато 3тото лице обжалва във въззивната инстанция главната страна се конституира служебно.

3.6. Възможно е в същото висящо производство към подпомагащата страна да бъде предявен “обратен иск” от подпомаганата страна. Това дава възможност в същия процес да се уредят и регресните права – чл. 175, ал. 2: Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане с висящото дело най-късно в първото заседание.

4. Разлики между встъпване и привличане:

4.1. По инициативата за участие. При встъпване инициативата за участие принадлежи на 3тото лице, то подава молба до съда, като това може да стане и устно в съдебно заседание. При привличане инициативата принадлежи на главна страна, която иска да придобие качеството подпомагана. Инициативата се определя и от това в кой е правния интерес от подпомагането. Ако има иск, предявен срещу един от солидарните длъжници това означава предпоставка за встъпване на другите солидарни длъжници ако има основания за отхвърляне на иска. Солидарният длъжник обаче може да привлече някои от другите си длъжници, ако има вероятност за уважаване на иска, за да си обезпечи регреса. Според проф. Сталев основната цел на привличането ще е да се подчини привлеченото лице на силата на мотивите и за това ако привличащия и привличания са обвързани на друго основание от мотивите напр. са другари привличането е недопустимо.

4.2. Според срока за извършване. Встъпването е с краен срок приключване на устните състезания. Устни състезания има и пред въззивната инстанция и според ТР 1/2000 г. е допустимо и тогава. Според доц. Мингова няма пречка за участие на подпомагаща страна и в касационната инстанция, защото рискът си е за 3тото лице – според съдебната практика обаче не е така. При привличане срокът е най-късно до първото по делото заседание. Срокът в тази хипотеза е кратък, за да се обезпечи защитата на 3тото лице, което не желае да се обвързва с делото. За това и лица с неизвестно местоживеене или местоживеене в чужбина не могат да бъдат привличани. Привличането се осъществя само с писмена молба до съда, това е така защото молбата трябва да се връчи на 3тото лице от съда. Законът не е коректен в чл. 175 in fine: От третото лице зависи дали да встъпи или не в делото. Това трябва да се разбира в смисъл, че волята на 3тото лице е ирелевантна ако са на лице условията за привличане, но то може да заяви дали иска или не да се възползва от качеството на подпомагаща страна, като в последният случай съдът няма да му изпраща книжата по делото. Поставя се въпросът дали ако лицето не е заявило дали ще участва в процеса или е отказало да участва следва ли да бъде призовавано – според Валя Попова да, според съдебната практика не. Неучастието на привлеченото лице в първоинстанционното производство не го лишава от възможност да обжалва решението, тъй като е станало страна по силата на привличането.

4.3. Според действието на решението. Според проф. Сталев силата на решението спрямо привлеченото лице зависи не само от определението за привличане, но и от обективната наличност на предпоставките за привличане. Според съдебната практика ако определението за привличане е неправилно, трето лице няма да бъде обвързано от решението и ще може да встъпи и да помага на насрещната страна.

4.4. Във връзка с обжалването. При встъпване интерес от обжалването има подпомаганата страна, а при привличане – подпомагащата страна.

5. Спор между кредитори. В чл. 180 е уреден специфичен случай на привличане. Става дума за ситуация, при която ответникът не оспорва задължението, но има съмнение кой е носителят на правото, т.е. опасява се, че кредиторът може да е друг, а не ищеца. Когато не се оспорва иска по основание и размер, а се оспорва субекта на задължението, лицето може да се освободи от процеса, предоставяйки на съда престацията или влагайки я, като едновременно с това посочва друг претендент за правото, който да го замести в процеса. При съвкупността на тези елементи съдът дължи определение, с което да освободи лицето от задължението като главна страна – ответник и привлича трето лице. Ако 3тото лице откаже да участва, делото се прекратява и престацията се дава на първия ищец. Ако 3тото лице се съгласи се стига до трансформация на процеса като: 1) 3тото лице замества ответника като главна страна; 2) изменя се първоначалният предмет на иска (осъждане), тъй като вторият ответник не дължи, а и първият вече е платил и искът вече не може да бъде осъдителен. Ищецът обаче има право, което се нуждае от защита и за това искът се трансформира в положителен установителен. Ако първият ищец не е носител на правото, а носител е втория, за да си го реализира, то трябва да бъде установено. Така вторият ответник не остава само ответник, а става и ищец по положителен установителен иск за правото, т.е. по делото има обективно съединяване на исковете. Съдът може да уважи само един от исковете и ще предаде престацията на този претендент, чието право е установил.

6. От тази ситуация може да се развие още един процесуален институт – главно встъпване, чл. 181. Той би се развил в ситуация, в която ответникът длъжник не само не знае, кой е носител на правото, но и твърди, че не дължи. Такъв ответник няма интерес да се освободи от делото и да привлича друг претендент. Тогава интерес от участие в процеса може да има втория претендент. Той има две възможности:

6.1. Той може да се включи в процеса само като подпомагаща страна, защото участвайки в делото, той ще помогне на ответника-длъжник да отблъсне иска на кредитора, а спрямо ответника може да заведе един бъдещ иск, за да се види кой какви правомощия има спрямо процесното право.

6.2. Втората възможност е да направи главно встъпване. Когато има висящ процес между претендент за едно право и задължено лице, като ответникът-длъжник отрича задължение за правото предмет на спора, а едно 3то лице има права, които конкурират с правата на ищеца последното може да встъпи главно (напр. ако искът е ревандикационен, 3тото лице заявява, че също е собственик и иска предаване на владението). Възможността за встъпване му дава основание да предприеме следните процесуални действия:

1) Третото лице със своето заявление, че има конкуриращи права на ищеца, което право писмено, иска да бъде конституирано като подпомагаща страна на ответника. В този смисъл то се намира в една и съща позиция с ответника по отношение на претендираното от ищеца право. Те и двамата заявяват, че ищеца по делото няма претендираното право.

2) Третото лице обаче иска не само това, но иска в същия процес, по същото дело да установи своята претенция. По този начин, то казва не аз, а ответника дължи правото и така то влиза в ролята на ищец. Щом лицето става ищец, за да установи своята претенция се поставя въпроса спрямо кого трябва да я насочи. Ищецът, за да постигне пълна защита на претенцията си, трябва да насочи иска си към 2те първоначални страни. Ако го насочи само към едната от тях, за другата решението няма да има сила на пресъдено нещо.

а. Искът срещу първия ищец ще е установителен и то положителен, защото неговият предмет е претенцията на 3тото лице. Освен това ако той би бил отрицателен установителен, неговият предмет ще трябва да е претендираното от първия ищец право (това би било типично за обикновена подпомагаща страна). Целта си 3тото лице може да постигне само като предяви към първоначалния ищец положителен установителен иск. Тази претенция ще е конкурираща с претенцията на първоначалния ищец.

б. Законът изисква 3тото лице да предяви втори иск, който да насочи към първоначалния ответник. Вторият иск е сходен по предмет с първия, но не е идентичен. Различен е вида на вторият иск, който ще е осъдителен.

Третото лице първо става подпомагаща страна, а след това ищец по двата иска. Встъпването е главно, защото след предявяването на двата иска, 3тото лице става ищец по тях, т.е. главна страна. В този случай има 3 иска, които съдът разглежда едновременно. Предметът на двата иска на 3то лице е сходен и първоначалните ответник и ищец стават обикновени другари. Трите иска са обективно съединени и съдът дължи 3 решения. Целта на института е да се постигне безпротиворечиво решаване и на 3те иска. В случая са възможни доста различни решения:

а. Ако уважи първия иск съдът отхвърля другите два;

б. Ако се отхвърли първия иск могат да се уважат и двата иска на 3тото лице.

в. Ако се отхвърли първия иск може да се уважи само положителния установителен иск и да се отхвърли осъдителния.

г. Съдът може да отхвърли всички искове.

Главното встъпване е процесуална възможност, която облекчава носителите на противоречиви права при положение, че длъжникът ги отхвърля. Това дава възможност за икономично и безпротиворечиво разрешаване на правния спор. За това той има възможност да обжалва уважаването на първоначалния иск, дори това да не е направено от първоначалния ответник.

Предпоставки за главно встъпване:

1) Делото да е висящо без устните състезания по него пред първа инстанция да се приключили – според проф. Стамболиев този срок е твърде дълъг и той предлага да бъде намален до приключване на първото по делото заседание.

2) Исковете спрямо първоначалния ищец и ответник трябва да се предявят с една искова молба, т.е. те трябва да са първоначално съединени по почин на ищеца.

3) Встъпващия трябва да предяви самостоятелни права върху предмета на спора. Според проф. Стамболиев предметът на 1 иск и на иска на главно встъпващото лице трябва да са от такъв вид, че да не могат да съществуват по едно и също време, т.е. те трябва да са тъждествени.