Секвестируеми и несеквестируеми имуществени права

70. Секвестируеми и несеквестируеми имуществени права

2. Секвестируемост е възможността да се отнеме определено имуществено право от длъжника, то да се реализира на пазара и с получените средства да се удовлетвори притезанието на кредитора. Според чл. 133 ЗЗД и чл. 337 ГПК длъжника отговаря към кредитора с цялото си имущество, т.е. цялото имущество на длъжника е секвестируемо.

2.1. От друга страна това означава, че не може да се посегне върху вещи, които не принадлежат на длъжника. Изключение от това правило е възможността за изпълнение върху чужди вещи при залог или ипотека за чужд дълг, но в тази хипотеза изпълнението може да се насочи върху една точно определена вещ. Друго изключение от това правило е положението на поръчителя, който отговаря с цялото си имущество за задължението на длъжника, но спрямо него изпълнение може да започне само ако изпълнителния лист е издаден срещу него.

2.2. Изключения от общата секвестируемост има на 2 основания:

1) Непрехвъляемост на имуществено право.

2) Изрична законова забрана за секвестиране на определени права на длъжника, които по принцип са прехвърлими:

а. Чл. 339, б. “а”: вещи за всекидневно употребление на длъжника и на неговото семейство, необходимата храна и топливо, предмети за упражняване на занятието и необходимия работен добитък, посочени в списък, одобрен от Министерския съвет.

б. Чл. 339, б. “в”: жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, горницата се продава, ако са налице условията на чл. 39, ал. 2 ЗС.

в. Чл. 341, ал. 1 - 4 – частична несеквестируемост на вземанията за труд, а ал. 5 несеквестируемост на вземането за издръжка и за стипендия.

3. Несеквестируемостта бива абсолютна и относителна.

3.1. Абсолютна несеквестируемост – тези права, върху които в никакъв случай при никакво основание не може да се посегне. Такива са непрехвърлимите права, вземането за издръжка.

3.2. Относителна несеквестируемост. Несеквестируемостта отпада при условията на чл. 340: От постановленията на б. "б" и "в" на предходния член не могат да се ползуват: а) длъжниците относно вещта, върху която е учредена ипотека, когато взискател е ипотекарният кредитор; б) длъжниците по задължения за издръжка и за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети; в) длъжниците за случаи, предвидени в други разпоредби. Частичната несеквестируемост по чл. 341 ал. 1-4 и нескевестируемостта на стипендията по ал. 5 отпадат относно вземанията за издръжка.

4. Правилата относно секвестируемостта и несеквестируемостта са императивни и в този смисъл е и разпоредбата на чл. 342: Всеки отказ на длъжника от закрилата по чл. 339 и 341 е недействителен. Процесуалното значение на тези правила е, че ако съдия изпълнителя насочи изпълнението върху несеквестируеми права, действията му ще бъдат процесуално незаконосъобразни и ще могат да бъдат успешно обжалвани.

71. Изпълнение на парични притезания. Обща характеристика на изпълнителните способи: продажба на движими вещи, продажба на недвижими имоти

1. Обезпечаване на принудителното изпълнение. При започване на принудителното изпълнение законът регламентира да се предприемат някои мерки, които не са свързани с изпълнението, а обезпечават изпълнение – това са 1) запора на движими вещи и 2) на вземания и 3) възбраната на недвижими имоти. И трите обезпечителни мерки са разпореждания на съдия-изпълнителя, с които определени имущества, принадлежащи на длъжника се предназначават за принудително удовлетворение на кредитора, като на длъжника се забранява да извършва разпоредителни действия с тези права.

1.1. Начини за налагане на запор върху движима вещ – има два начина:

1) С призовката за доброволно изпълнение, когато се посочи точно определена вещ;

2) Когато не се знае с какви вещи разполага длъжника налагането на запор става с описването на вещите на длъжника от съдия-изпълнителя в нарочен протокол. Датата за описа се съобщава в призовката за доброволно изпълнение.

1.2. Налагане на възбрана – става с призовката за доброволно изпълнение, като се посочва изчерпателно имота, подлежащ на възбраната. За длъжника възбраната действа от момента, от който имота е възбранен, т.е. от момента на получаване на призовката. С оглед противопоставимостта на правата на кредитора спрямо трети лица възбраната върху имота трябва да се впише и за това съдия-изпълнителя едновременно с призовката изпраща и писмо до съдията по вписванията.

1.3. Запорът върху движима вещ и възбраната на недвижим имот имат еднакви процесуални и материални последици:

1) От момента на запора или на възбраната се забранява на длъжника да извършва разпоредителни действия с вещите. Респективно от този момент съдия-изпълнителя е овластен на извършва управителни и разпоредителни действия с вещите.

2)Длъжникът става пазач на вещта,която остава при него и не може под страх от наказателна отговорност да я изменя, поврежда или унищожава. Той обаче може и да бъде лишен от владението на вещта.

3) Всички разпоредителни действия с веща извършени след запора или възбраната са относително недействителни спрямо кредитора, освен ако третото лице не може да се позове на чл. 78 ЗС.

4) Правата на 3ти лица върху вещите са непротивопоставими на кредитора – чл. 347: На взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят: а) прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната; б) решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната; в) прехвърлянето на вземане, съобщението за което е било направено след като третото задължено лице е получило запорното съобщение, и г) отчуждаването на движими вещи, владението на които не е било предадено на приобретателя преди налагане на запора, освен ако за отчуждаването има документ с достоверна дата.

1.4. Запор върху вземания на длъжника.

1) Спрямо длъжника запорът се налага с призовката за доброволно изпълнение, в която е индивидуализирано вземането.

2) Спрямо 3тото лице запорът се налага от връчването на запорно съобщение, с което той се уведомява за запора и му се забранява да плаща на длъжника. За това съдия-изпълнителя едновременно с призовката за доброволно изпълнение на длъжника изпраща и запорно съобщение на 3тото лице. За третото лице възниква задължението по чл. 391, ал. 1: В тридневен срок, считан от връчване на запорното съобщение, третото лице трябва да съобщи на съдия - изпълнителя: а) признава ли вземането, върху което се налага запорът за основателно и готов ли е да го плати; б) има ли претенции от други лица върху същото вземане и в) наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции.

3) Действие на запора на вземане. След запора 3тото лице не може да плаща на длъжника, т.е. плащането на длъжника е недействително спрямо взискателя и той може да иска ново плащане. Ако 3тото лице не оспори вземането то трябва да преведе сумата по сметка на съдия-изпълнителя. Ако не я признае съдия-изпълнителя има възможност за действие по чл. 134 ЗЗД или да образува принудително изпълнение.

2. Изпълнение върху движими вещи/недвижим имот.

2.1. След обезпечителните мерки, съдия-изпълнителя пристъпва към опис на движимите вещи/недвижимия имот – чл. 360/чл. 373. Преди да се извърши описа съдия-изпълнителя проверява дали вещта или недвижимия имот е собственост на длъжника или не. Принудителното изпълнение може да се извърши само върху вещи собственост на длъжника. Тази проверка обаче следва налагането на обезпечителните мерки. Как се прави самата проверка. Съдия-изпълнителя няма право да се произнася по материалните права и при спор трябва да се развие исково производство. За това проверката е формална и не отрича възможността 3то лице по исков път да си докаже правата.

1) Проверката за движими вещи се изразява в установяването дали тя се намира във владението на длъжника – чл. 363, ал. 2. За да има владение трябва да съществуват corpus и animus. Проверката от съдия-изпълнителя е по индиции – държането говори за владение, а то от своя страна за собственост. При явни обстоятелства сочещи противното вещта не може да бъде описана, напр. при наличието на документ – договор за наем.

2) Проверката за недвижими имоти е уредена в чл. 373: . . . Проверката на собствеността се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг начин, включително и чрез разпит на съседи. Когато няма сигурни данни за собствеността, взема се предвид владението към деня на възбраната. Посоченият в закона ред на обстоятелствата, които следва да се проверят, трябва да се спазва. Релевантния момент е този на налагане на възбраната.

2.2. След това се прави протокол за описа. Реквизитите на протокола са посочени в чл. 361, ал.1 към който препраща и чл. 374: (1) Описът трябва да съдържа: а) посочване на изпълнителния лист; б) мястото, където се извършва; в) подробно описание на вещта; г) оценка на вещта и д) възраженията на страните и заявените от трети лица права върху описания имот. (2) В описа трябва да се отбележи оставени ли са на длъжника имотите, върху които не се допуска принудително изпълнение. (3) В описа се посочва също и мястото и времето за проданта на вещта, ако взискателят поиска това. (4) Описът се подписва от съдия - изпълнителя. За деня на описа се призовават взискател и длъжника по изпълнението, но отсъствието им не го опорочава.

2.3.Описаната вещ/недвижим имот трябва да се оцени от съдия-изпълнителя.При оценката изходния критерий е пазарната стойност на вещта–чл.362 и чл.374.При недвижими вещи съдействието при оценката на вещо лице е задължително.Цената,която се установи е началната цена при продажбата на вещта.

2.4. След извършването на описа и оценката вещта се оставя за пазене у длъжника. Ако той не желае или съдия-изпълнителя прецени, че вещта не трябва да се остави у него, тя се дава на пазача, който получава възнаграждение за пазенето.

2.5. След това трябва да се направи обявление за продажбата на вещта, по този начин неограничен кръг лица ще могат да участват в нея. При движимите вещи е предвидена алтернатива на публичната продан – чл. 367, ал. 2: По писмено искане на страните продажба на вещи може да се извърши чрез посочена от тях борса. В обявлението за публичната продан трябва са посочени най-съществените белези на вещта или на имота (чл.368, ал. 1 и чл. 376, ал. 1) – местонахождението, кога може да бъде прегледана, от кога до кога ще се проведе публичната продан, каква е началната цена на вещта и т.н. Това обявление следва да се разгласи на точно определени места (чл. 368, ал. 1 и чл. 376, ал. 2) – в неговата канцелария, в сградата на общината, кметството, на самата вещ или недвижим имот. Съдия-изпълнителя съставя нарочен протокол, в който посочва деня и начина на разгласяване на обявлението.

2.6. Срок за извършване на проданта:

1) При движимите вещи проданта трае един ден, като надаването се извършва от 9 до 12 часа.

2) При недвижимите имоти проданта трае 1 месец.

2.7. Публичната продан се състои в отправянето до съдия-изпълнителя на наддавателни предложения, които са уредени от ГПК изявления на лицата, че желаят да им се възложи вещта. Има определени изисквания за валидността на тези предложения:

1)Да са направени от лица,които имат право и да вземат участие в наддаването.Чл.370,ал.7 и чл.379,ал.1 определят лицата,които нямат право да участват в наддаването-длъжникът,неговият законен представител,длъжностните лица от канцеларията на съдия-изпълнителя,както и лицата,посочени в чл.185 от ЗЗД, нямат право да вземат участие в наддаването. При неспазването на това условие или предлагане на цена по-ниска от началната се стига до недействителност на надавателното предложение. Ако имотът или вещта е бил купен от лице, което е нямало право да наддава самата продажба е недействителна. При нарушаването на останалите изисквания може да се стигне до обжалване, но не и след влизането в сила на постановлението за възлагане.

2) Да са извършени писмено и лично, като са вписани в наддавателен лист.

3) Да се внесе задатък в размер на 10% от оценката. Взискателя не внася задатъка ако вземането му надхвърля този размер.

4) Да се предложи определена цена за вещта. При движимите вещи тя не може да е по-малка от оценката, а при недвижимите имоти – от 80% от оценката.

5) Да е направено във времето предвидено за провеждане на публичната продан.

Няма ограничения и задължения за наддавателна стъпка. Следващия наддаващ не е длъжен да предложи по-висока цена от предходния.

2.8.При приключването на публичната продан съдия-изпълнителя обявява за купувач лицето,което е предложило най-висока цена.Това се прави върху наддавателния лист и се подписва от съдия-изпълнителя.Обявяването обаче не прави лицето собственик.Обявеният за купувач има правната възможност ако плати в срок да му бъде възложен имота.Срокът при движимите вещи е краят на работния ден,следващ деня на публичната продан, а при недвижимите имоти - пет дни след приключване на проданта и в двете хипотези от сумата, която трябва да се плати се изважда внесения задатък.

2.9. Ако не се внесе цената в срок, съдия-изпълнителят следва да процедира по чл. 371а, ал. 2 или чл. 381 – внесения задатък служи за удовлетворение на взискателите. Отправя се покана до следващия наддавач да купи имота, при отказ или не плащане на цената в определен срок (до края на деня за движими вещи или в 5дневен срок при недвижимите имоти) процедурата продължава докато бъдат изчерпани валидните наддавателни предложения.

2.10. Ако не са се явили наддавачи или не са направени валидни наддавателни предложения или купувачът не е внесъл цената в съответния срок и процедурата по предходната точка не е завършила с успех, взискателят има право да поиска вещта или имота да му бъдат възложени по цена равна на оценката (или на 80% от нея при недвижимите имоти) или да се проведе нова продан. Новата продан се извършва по реда на чл. 371б, ал. 2 и 3.

2.11. Постановление за възлагане на вещта/недвижимия имот. То се издава от съдия-изпълнителя след внасянето на цената. Това е и момента на прехвърлянето на собствеността. ГПК акцентира, че това става от деня на издаването на постановлението за възлагане – чл. 371г, ал. 1/чл. 384, ал. 2. Постановлението за възлагане е обжалваемо. Какви права се придобиват с възлагането – има разлика:

1) При движимите вещи според чл. 372, ал. 2 публичната продан и възлагането са оригинерни придобивни основания.

2) При недвижимите имоти обаче те са производни придобивни основания – чл. 384, ал. 2.

2.12. Влезе ли в сила постановлението за възлагане, публичната продан може да се атакува само чрез иск и то само на 2 основания:

1) Ако вещта/имота е била възложена на лице, което не е имало право да участва в наддаването – иска се недействителност на публичната продан.

2) Ако цената не е била платена – иска се разваляне на възлагането. Този иск може да бъде отклонен ако купувача внесе дължимата сума, заедно с лихвите от деня на обявяването му за купувач.

2.13. Предаването на владението върху вещта става при влизането в сила на постановлението за възлагане – чл. 371г, ал. 1/чл. 386.