10 август 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Броят на работещите се е увеличил с 47.5 хил. души (2.3%) през второто тримесечие на годината и към края на юни достига 2.15 млн. души. Повишението се дължи главно на сезонната заетост. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) към края на юни. Пазарът на труда обаче продължава да стагнира и дори и влиянието на сезонната заетост не успява да компенсира негативните ефекти на кризата. За последната година броят на наетите лица е намалял с 47.5 хил. души (2.2%), като свиване е отчетено в почти всички сектори на икономиката. Малко, но не достатъчно В абсолютно изражение най-осезаем е спадът на работещите в преработващата промишленост (18.1 хил. души за година), в която са заети над 20% от общо наетите на трудов договор. Броят на работещите в строителството пък се е свил със 7 хил. души за последната година. Данните на практика потвърждават отчетения в началото на месеца от НСИ минимален спад на безработицата през второто тримесечие на годината до 12.3% към края на юни. В сравнение с отчетеното в края на март най-голям ръст в броя на наетите лица по трудово и служебно правоотношение се наблюдава именно в секторите с изявен сезонен характер. Така в хотелиерството и ресторантьорството увеличението за последните три месеца е с 37.3%, в селското стопанство – със 7.2%, а при операциите с недвижими имоти е отчетен ръст от 6.3% спрямо март 2012. Заплатите поемат надолу Въпреки че се повишава спрямо първото тримесечие, размерът на официалната средна работна заплата постепенно намалява всеки следващ месец. От 760 лв. за април тя се понижава до 758 лв. за май и до 755 лв. за юни. Тенденцията е в унисон с нарастващата сезонна заетост в хотелиерството, което е сред секторите с най-ниско заплащане – през второто тримесечие средният размер на месечната заплата в сектора е бил 499 лв. Според икономиста от Института за пазарна икономика Калоян Стайков възможна причина за отчетения спад в средните заплати е и увеличаване на сивата икономика и на недекларираните доходи. "Бизнесът все още е стегнат въпреки добрия туристически сезон", казва той. По думите му заради нестабилното икономическо положение работодателите остават консервативни и се опитват да намалят разходите си за труд, а същевременно работниците предпочитат да получават по-високо заплащане, но да плащат по-малко данъци. "Това води до деклариране на по-малко доходи и е възможна причина за отбелязания лек спад", посочва Стайков. Очакванията на икономиста са тенденцията да продължи до края на лятото и размерът на средната работна заплата да се запази почти непроменен, като към края на годината се увеличи заради бонусите и допълнителните заплащания.

Самотният бегач

От всичките девет кандидата за мегапроекта само "Главболгарстрой" достигна до етапа отваряне на ценовите оферти. Останалите осем фирми бяха отстранени от процедурата заради "пропуски в документите". "Главболгарстрой" пък събра максималния брой точки и беше обявена за победител в конкурса. Компанията предложи да изгради комплекса за близо 20 млн. лв. без ДДС плюс 392 хил. лв. за непредвидени разходи. Прогнозната стойност на поръчката е 20.5 млн. лв. без ДДС, след като в края на май беше коригирана надолу от 21.7 млн. лв.

Не стана ясно обаче защо само една компания е обжалвала решението на министерството, нито какви са били аргументите й. От "Енемона" уточниха, че те са само партньор в консорциума, и препратиха за повече информация към "Галчев", които не бяха открити за коментар. От процедурата отпаднаха още "Агрогруп екзакт" и "Балканстрой", както и обединенията "Музеен комплекс", "Ерхарт", "Щрабаг НМК", "НМК 2012" и "ГЕО НИМ 2012".

(Без)надзорно

Възражения има и срещу избора на компания, която да упражнява строителен надзор. Най-вероятно обаче няма да се стигне до производство, тъй като единствената подала жалба компания - "Комплект консулт", смята да се откаже от процедурата.

Поръчката е за 536.6 хил. лв. без ДДС и за нея кандидатстваха общо шест компании, четири от които бяха отстранени по различни причини. На първо място е класирана "Контрол инвест", а на второ - ДЗЗД "Рафаилов - Линк консултанти". Една от останалите фирми е отпаднала, тъй като е подала ценовата си оферта в прозрачен плик, а другата не е предоставила поисканите от комисията допълнителни доказателства. Другите двама декласирани кандидати, включително и "Комплект консулт", не са събрали задължителния минимум точки. Всъщност техническото предложение на компанията е оценено само с една точка по-ниско от него. "Ако ни бяха дали 11 вместо 10 точки, имахме сериозни шансове, тъй като другите параметри на офертата ни са доста добри", каза управителят на компанията Илия Джонов. По думите му цената на "Комплект консулт" е била доста по-ниска от тези, предложени от двете класирани компании. Слабата оценка е заради текстовата част в офертата, където фирмите трябва да опишат как ще организират работата си. Според комисията фирмата не е описала достатъчно добре връзката си с останалите участници в процеса (строител и инвеститор) и не е оценила всички рискове. Джонов обаче е категоричен, че това е субективна преценка. "Критериите за това са ясни и ние отговаряме на тях, но въпреки това сме получили слаба оценка", каза той.

Макар че фирмата е подала жалба в КЗК, тя не смята да продължи процедурата. "Разходите за това ще бъдат поне 5000 лв. и просто не смятаме, че си струва", каза Джонов.

По европейски

Проектът е на обща стойност около 27 млн. лева и се финансира с европейски средства. Той включва реконструкция на няколко сгради в центъра на София, където в момента се намират Националната галерия за чуждестранно изкуство, Националният музей на българското изобразително изкуство и старата сграда на Техническия университет. В пространството между тях се предвижда и скулптурна градина.

Дружеството е създадено специално за покупката на "КредиБул", като компанията майка, която отново е собственост на Валери Вълчев, се казва "Инниммо инвестмънтс". Предметът й на дейност е инвестиции в недвижими имоти, подобрения, отдаване под наем и продажба на имоти, пише в регистъра.

"Инвестираме в различни сектори на икономиката, развиваме и консултантски бизнес. Средствата за кредитиране ще се осигуряват от дейността ни, както и с привлечени от банки кредити, но основно от наша дейност", обясни пред "Капитал Daily" новият собственик на "КредиБул" Валери Вълчев.

Купуваш, продаваш, развиваш

Сделката по придобиването на 100% от "КредиБул" от "Инниммо финансови услуги" е приключена миналата седмица, като преговорите със Societe Generale Consumer Finance са започнали в началото на тази година. Компанията на Вълчев запазва само една от развиваните до момента четири бизнес линии – малките, нецелеви и необезпечени заеми CrediHome (от 200 до 1500 лв.), като ще продължи да развива именно сегмента на микрокредитите.

Останалата част от портфейла "Инниммо финансови услуги" е продала на Ти Би Ай банк. За сделката, финализирана на 3 август, беше съобщено преди ден от банката. Заемите в портфейла, който банката е купила, са нецелеви - CrediGo, кредит, отпускан в магазин с цел финансиране на покупката на стоки (т.нар. стокови кредити), CrediCar - за финансиране на покупка на автомобили, и CrediCash, потребителски кешов заем до 5000 лв., предназначен да се разпространява чрез различни дистрибуционни канали.

"Продадохме тази част от портфейла, която не смятаме да развиваме. Виждаме добра възможност за развитие в сегмента на микрокредитирането, като нашият потенциал е именно в тази сфера. Ще запазим хората, работещи в компанията, и ще развием бизнеса, като запазваме продукта такъв, какъвто е", каза още Валери Вълчев. Заемите ще се отпускат под същото име – CrediHome.

Партньорите

По думите му в сделката участват още няколко финансови партньори, които на този етап нямат акционерно участие, но в бъдеще ще придобиват дял. Вълчев не уточни каква е схемата на партньорство, но обясни, че "Инниммо финансови услуги" ще остане мажоритарен собственик.

Един от партньорите в сделката е AG Capital, холдинговата компания, собственик на "Адрес недвижими имоти" и кредитния консултант "Кредит център". Вълчев посочи, че на този етап броят и имената на другите партньори ще останат неназовани.

AG Capital потвърдиха участието си и навлизането на новия за компанията пазар – кредитиране. През последните две години чрез партньорства от този тип AG Capital активно навлиза на нови пазари, като разширява дейността си. Основното ядро на компанията е бизнесът с недвижими имоти, но бизнес моделът й е да развива нетипични за нея дейности в партньорство с други компании.

Такъв тип партньорски взаимоотношения са между дъщерните й дружества Forton International и международната консултантска компания Cushman & Wakefield, "БГ Кредит и лизинг" и унгарската компания за недвижими имоти Biggeorge’s, дружеството за недвижими имоти в луксозния сегмент Unique Estates и международната Christie’s Great Estates и др.

КредиМикро

Името на компанията "КредиБул" ще бъде запазено. В регистъра на финансовите институции на БНБ от последните дни има регистрирана нова компания - "Микро кредит", чийто собственик също е фирмата на Валери Вълчев "Инниммо инвестмънтс". В предмета й на дейност в Търговския регистър е посочено "отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства". Учредена е на 2 май тази година.

Вълчев обясни, че на този етап и двете компании ще отпускат заемите, като в бъдеще ще се уточни коя от двете ще кредитира. Цената на покупката на "КредиБул" не беше обявена, както и обемът на портфейла, който остава у новия собственик (малките бързи заеми), и обемът и цената на продадения портфейл кредити на Ти Би Ай банк. Подписали сме договори за конфеденциалност и има неустойки при нарушаването им, каза Вълчев.

Според годишния доклад за дейността на "КредиБул" за 2011 г. през миналата година компанията приключва на загуба от 2.053 млн. лв. Брутните кредити към края на миналата година са 48.1 млн. лв., а загубата от обезценка е 22.8 млн. лв. В началото на тази година капиталът на дружеството е намален от 19.6 млн. лв. на 3.9 млн. лв., като с разликата са покрити натрупани загуби от 13.4 млн. лв. и е формиран резерв.

Дори сезонната заетост не успя да се справи с тежкия срив на пазара на труда, който през зимата на 2011/2012 г. остави нови 84 300 души безработни. Според НСИ работещите на трудови и служебни правоотношения са се увеличили с 47 500 души до 2.15 млн. спрямо първото тримесечие на т.г. За сравнение миналото лято броят на наетите се увеличи с 50 300 души до 2.20 млн., докато в същото време през двете зимни тримесечия на 2010 г. и 2011 г. те намаляха само с 51 300. През второто тримесечие на 2012 г. наетите са намалели с 47 500 спрямо същия период на 2011 г. Но година по-рано намалението на годишна база беше доста по-малко - с 29 000 души. През второто тримесечие на годината са отчетени по-малко наети спрямо същия период през 2011 г. дори в сезонните дейности. Въпреки различните анализи за по-добър летен сезон към края на юни хората на договор в туризма и ресторантьорството са намалели с 6000 души до 113 000, докато година по-рано са били почти 119 000. В селското стопанство спадът е с 2500 души - от 64 000 до 61 500. Работещите в строителството са намалели от 131 500 до 124 500, т.е. със 7000 души. Това нарежда секторът на второ място по съкращения, а наскоро от строителната камара прогнозираха намаление с още 5000 работници до края на годината. Водач по намаление на работната сила е преработващата промишленост, която дава хляб на над 1/5 от българите. Там наетите са се свили за година с 18 100 - от 494 300 души в края на юни 2011 г. до 476 200 през т.г. В операциите с недвижими имоти наетите са намалели от 22 800 до 20 500. Но свиването на заетостта в сектора с 2300 души е най-голямото в процентно отношение. На практика всеки десети там е бил съкратен. На фона на по-малкото работни места статистиката отчете и пореден ръст на средната работна заплата, която достигна 758 лв., с 3.7% спрямо първото тримесечие на т.г., когато тя беше 731 лв. Спрямо година по-рано, когато възнаграждението беше 699 лв., увеличението е с 8.4%. Запазва се тенденцията от кризата, когато правителството на ГЕРБ замрази възнагражденията и издръжките в бюджетния сектор, ръстът на заплатите в частния сектор да изпреварва увеличението им в обществения, въпреки че номинално продължават да са по-ниски. Това обаче е и ефект от налагането на минимални осигурителни прагове само за частния бизнес, които от 2010 г. са се увеличили с над 15%. През второто тримесечие на 2011 г. бизнесът е плащал средно по 746 лв., което е с 69 лв. повече, отколкото година по-рано, когато заплатите са били 677 лв. средно. В обществения сектор ръстът е два пъти по-малко - 30 лв., от 759 лв. до 789 лв.

През следващия програмен период България се надява да увеличи бюджета на оперативна програма "Регионално развитие" поне с 15%. Това означава ресурс от 3 600 650 000 лв. Парите обаче ще зависят от това какво ще се финансира по програмата за развитие на селските райони. Около 60% от средствата ще се насочат към градовете за енергийна ефективност на жилищата, спортна, културна и образователна инфраструктура, интегриран транспорт. След 2014 г. суми за регионално развитие най-вероятно няма да се насочват за изграждане и ремонт на пътища, обясни приоритетите ръководителят на управителния орган на ОПРР Деница Николова. Брюксел ще промени и начина, по който се отпуска европейското финансиране. То ще се дава на базата на интегрираните планове за развитие на 36-те големи български града, които получиха общо 8.5 млн. лв. за това. Всеки от тях трябва да се раздели на минимум три зони - за социално и за икономическо развитие и публична. Това трябва да се случи до 23 септември. Николова не каза какво следва, ако местните власти не успеят да спазят сроковете. В по-детайлните задължителни документи, които трябва да са готови през юни догодина, градовете трябва да приоритизират проектите си и да посочат индикативен бюджет за всеки от тях. Подходът ще е интегриран - ще се финансират дейности, чрез които в края на периода да има изцяло подновена градска среда. На базата на сметките на градовете за това колко пари ще им трябват през следващите 6 години регионалното министерство ще разпределя и средствата. Все още обаче не са съвсем ясни критериите, според които ще се разпределят сумите за всеки град. По думите на Николова населените места ще получат "резервиран бюджет". Към 36 града могат да се добавят и по-малки, както и села, но те ще направят само списък на проектите, за които искат финансиране. Кои ще са по-малките населени места зависи от националната концепция, която се разработва в момента.

Промени в Закона за устройството на територията, с които да се облекчи процедурата по издаването на строителни разрешения за пострадалите от бедствия, ще предложи левицата. Това съобщи говорителят на партията Ангел Найденов. Той и кметицата на Перник Росица Янакиева обвиниха държавните институции, че се гаврят с пострадалите от земетресението през май. Янакиева напомни, че когато дадена сграда е пострадала при бедствие, трябва да се оценят щетите, да се направи проект за укрепване, след това той да се даде в експертния съвет към общината, който пък да проучи документите и чак тогава се издава разрешение за строеж. Процесът е дълъг и едва след като се извърви този път, започват ремонтните работи. А ако собствениците очакват и помощ от държавата, комплектът документи постъпва в междуведомствената комисия, която определя с колко да се подпомогне собственикът. "Трябва опростен и по-бърз ред", обобщи ситуацията Найденов. Социалистите излязоха с редица критики към работата на междуведомствената комисия. Досега тя е заседавала едва три пъти, като от общо постъпили 2700 молби за помощи са разгледали само 288. Одобрените са 194. Затова от БСП ще поискат комисията да заседава по-често и да се усили експертният й капацитет. В началото на парламентарната сесия социалистите ще настояват още бюджетната комисия в НС да поиска отчет за отпуснатите и изхарчени средства по отстраняването на щетите от земетресенията в Пернишко. Янакиева отрече последните обвинения, че вече са похарчени 13 млн., като обяви, че точната сума, която общината е получила, е 3.3 млн. лв. Около 600 души са без покрив в града, съобщи още тя. От МС отвърнаха на обвиненията със справка, според която за два месеца и половина от земетресението държавните разходи за преодоляване на последиците от бедствието са достигнали 13 425 364 лв. От тях за възстановяването на сгради на територията на община Перник са определени 4 295 042 лв., от които около 3.4 млн. лв. за общински и държавни.