10 август 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти



страница5/10
Дата09.09.2016
Размер1.34 Mb.
#8717
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

10.08.2012 г., с. 12
Средната заплата стигна 758 лева
Работещите намаляха с 47 500 души за година
Мария КОСТОВА

758 лева е средната заплата за страната през второто тримесечие на 2012 г. Тя се е повишила с 27 лева (3,7%) спрямо първото тримесечие на годината и с 59 лева (8,4%) спрямо април-юни 2011 г, обяви Националният статистически институт. Спрямо второто тримесечие на м.г. заплатата в обществения сектор нараства с 4% до 789 лева, а в частния с 10,2% - до 746 лева. Според социалните експерти ръстът на средното възнаграждение се дължи основно на съкращенията. В кризата бизнесът освобождава първо по-нискоквалифицирани кадри, които са и по-ниско платени. Остават хората с по-високи заплати и това води до ръст на фирмено и на национално ниво. Най-много получават работещите в далекосъобщенията - 1776 лв., в енергетиката - 1547 лв., и във финансите и застраховането -1533 лв. На опашката са хората в административните и спомагателните дейности - 498 лв., хотелиерство и ресторантьорство - 499 лв., селско, горско и рибно стопанство - 572 лв. В края на юни наетите са 2,15 млн. души. Това е с 2,3%, или с 47 500 души повече в сравнение с края на март. Спрямо края на първото тримесечие на 2012 г. най-голямо увеличение на наетите има в дейностите със сезонен характер - хотелиерство и ресторантьорство - с 37,3% и селското стопанство - със 7,2%. Също с 47 500 души са намалели работещите през второто тримесечие на 2012 г. в сравнение със същия период на 2011 г. Най-много съкратени има в преработващата промишленост -18 000 души, и строителството -7000 души.




10.08.2012 г., с. 12
Снимка на три колони - Инвестиция за 4 млн. лв. / Кметът на Габрово Таня Христова и председателят на съвета на директорите на „Технополис-Видеолуксхолдинг" Тодор Белчев направиха вчера първа копка на новия хипермаркет на веригата в града. Инвестицията е в размер на 4 млн. лв.


10.08.2012 г., с. 13
Гражданин взе 20 млн. лв. Заем
Клиентът трябва да получаВа 200 000 лв. месечно
Общо отпуснатите на физически лица заеми са за 18,76 млрд. лв., разпределени 6 2,6 млн. кредита.
Людмила КУЮМДЖИЕВА

Само един кредитен милионер се появи в държавата за една година - от юни 2011 до юни т.г. Това става ясно от данните на БНБ. В случая „кредитен милионер" не носи същия смисъл като в зората на демокрацията, когато отбрани хора вземаха пари и не връщаха.

Според статистиката иа централната банка един човек е взел заем за 20 милиона лева, и то като физическо лице, а не от името на фирма. Така общо българите с над 1 000 000 заеми станаха 110 в края на юни 2012 г.

Проверка на „Преса" установи, че за да се намери банка, която да ти брои 20 милиона лева, трябва да си готов да ипотекираш имот на стойност 29 милиона лева.

При средна лихва в момента по ипотечните кредити от около 8 на сто месечната вноска ще бъде 167 хил. лв., изчислиха банкови експерти. Така 240 месеца по-късно цялата сума на кредита ще бъде двойна - над 40,4 млн. лв. За да бъде отпуснат обаче подобен заем, банките искат доходите на физическото лице да надвишават 1,2 пъти месечната вноска. Така реално човекът, взел 20 млн. лв., би трябвало да е доказал месечен доход от над 200 хил. лв., или годишно около 2,4 млн. лв.

Според данни на Националната агенция за приходите едва 20 души през миналата година са обявили доходи над 1 млн. лв. За най-богат се е признал столичанин, заработил 13 млн. лв. през 2011 г. Става ясно, че много малко българи могат да си позволят да изтеглят кредит за над един милион, острен ако нямат тайни доходи, за които си мълчат пред данъчните.

От БНБ отчитат, че 110-те кредита за седемцифрени суми са на обща стойност 226 млн. лв., или средно по 2,05 млн. лв. Данните показват, че общо отпуснатите на физически лица заеми са за 18,76 млрд. лв., разпределени в 2,6 млн. кредита. Най-популярни се оказват малките суми до 1000 лева.


10.08.2012 г., с. 13
Министър реже лентата на ремонт
Милко НЕДЯЛКОВ

Регионалният министър Лиляна Павлова сряза лентата на 20-километров ремонтиран участък от пътя Ловеч - Плевен вчера. Трасето със запълнените дупки е част от рехабилитацията на пътната инфраструктура в Северозападна и Централна България, а ремонтът му струва 10 млн. лева.

„Реалното строителство на магистрала „Хемус" виждам през 2015 г. Средствата за този проект са огромни - от Ябланица до Шумен индикативната стойност е над 1 милиард espo", заяви Павлова.

Аутобанът „Хемус" ще бъде приоритет за следващия програмен период, добави Павлова.




10.08.2012 г., с. 13
Снимка на две колони - След земетресенията и уплахата от падащи тухли и комини много от старите кооперациите в центъра на София превантивно започнаха да ремонтират покривите си, за да предпазят сградите при нови трусове.


10.08.2012 г., с. 14-15
Шефът на Банка ДСК Виоли на МАРИНОВА:
Навремето продавахме дънки, но лоши кредити нямаше
Преди кризата се купуваха по пет-шест жилища наведнъж.
Интервю на Цвета ДИНКОВА за духобната младост, културата на плащане и икономиката на страната

Виолина Маринова сродена през 1953 г. в София. Завършила е финанси и кредит в Свищов през 1977 г. Специализирала е комплексно банково обслужване на населението от ДСК (1986 г.) в УНСС-София и мениджмънт, маркетинг, бизнес комуникации; финанси и счетоводство в Института по мениджмънт и маркетинг в София. Владее френски, руски, арменски и английски език. Целият професионален стаж на Виолина Маринова е преминал в Банка ДСК. Първото й назначение там е през ‘71 г. като счетоводител в клон ДСК 2, Главен изпълнителен директор е от 2004 г.

- Г-жо Маринова, скоро имахте рожден ден. На колко години се чувствате?

- С напредване на възрастта обвивката на човек остарява, но не и духът. Аз съм с много млад дух. Разбира се, като се погледна в огледалото, не съм това, което бях преди време. Въпреки това се чувствам значително по-млада от годините, на които в действителност съм.

- И обвивката ви никак не е зле.

- Трябва да се грижим за всяко нещо.

- Знаете ли вица: „Питали радио „Ереван" кога ще станем по-добре, а радиото отговорило: „То по-добре вече беше." Това валидно ли е за България?

- Аз по принцип съм оптимист, не бива да гледаме света в черни краски. Дали ще станем по-добре? Въпросът е кога, след колко години. Нещата не се променят бързо и лесно. Когато човек има проблеми, трябва да ги решава, а не да се вайка.

- И все пак ситуацията у нас дава ли повод за оптимизъм?

- Макропоказателите на България са по-добри от тези на страните в Западна Европа. И като дефицит - дори в момента имаме малък бюджетен излишък (62 милиона лева за юни). Средногодишната инфлация е 2,7 на сто. Безработицата е 12,4% към юни, твърдят от Евростат. Това е с 1,2 процентни пункта повече, отколкото за същия период на миналата година. Тук трябва

много добре да се замислим. Щом безработицата расте, значи хората нямат доходи. Говорим за регистрираната безработица, а има и такава, която не влиза в официалната статистика - например обезкуражените, които не отиват в бюрата по труда.

- Това означава, че обедняваме, каквото и да показват макроданните.

-Да, това исках да подчертая. Вие го казахте, не аз. Аз само съобщавам цифри, фискалният резерв е 5,62 милиарда лева към юни. Спрямо юни 2011 г. той намалява с 1,8 процента. В края на юни 2012 г. фискалният резерв покрива 42,9% от размера, на държавния дълг. Преди две години е покривал 62%, миналата година по това време - 49,4%. Данните са красноречиви. Когато фактите говорят, и боговете мълчат. Въпреки това България няма голям дълг, трябва да отбележим.

- Какво е положението в банковата система?

- Постоянно се говори за ръста на депозитите. Има такъв -10,9 на сто към края на юни. Домакинствата са спестили с 14,1 на сто повече средства, а бизнесът - с 5,3% на годишна база.

Към края на юни кредитите имат 4,1 на сто годишен ръст. Заемите за бизнеса са се увеличили с 6,8%, докато кредитите на населението намаляват с 1,1 на сто.

- Какъв е вашият анализ на тези данни?

- Казах вече - безработицата нараства. Ние, банкерите, също имаме вина за спада на кредитите за домакинствата. Затегнахме условията, но това е обяснимо. Вече имаме в системата много заеми, които не се плащат. Трябва да бъдем много предпазливи и да преценяваме внимателно риска - има ли човекът доходи, които покриват месечните му разходи, и отделно от това остават ли му пари да си обслужва кредитите в банката. Това, че има обезпечение на заема, не значи автоматично, че той ще се изплаща. А в момента няма кой знае какъв пазар на имоти, цените са по-ниски от отчетната стойност на кредитите. Това означава, че дори да продадем имота, пак не можем да си възстановим средствата. Трябва да сме изключително предпазливи, когато отпускаме заеми оттук нататък.

Неизвестността за бъдещето е голяма и затова хората предпочитат да внасят парите си на депозит, въпреки че лихвите вече не са толкова високи, и да чакат по-добри времена. Поговорката „бели пари за черни дни" за българина е валидна.

От друга страна, хората не теглят кредити, защото не са сигурни, че ще запазят работата си или поне заплатата си в същия размер. В нашата банка отчитаме ръст на потребителските заеми, защото те са по-малки като размер и по-поносими за изплащане от домакинствата.

- Стигна ли се дотам инфлацията да изяжда процентите по депозитите?

- Не, засега не ги изяжда.

- Често бизнесът обвинява банките, че не дават пари за нови проекти. Това така ли е?

- Банките печелят от клиентите си и имат интерес да кредитират. Друг е въпросът дали има качествени проекти с премерен риск. Освен това у нас някои сектори се преекспонират за сметка

на други, а би трябвало да се развиват всички отрасли на индустрията. Това обаче е сложен и дълъг процес, възвръщаемостта е по-дългосрочна.

- Случвало ли ви се е да продавате екзотични обезпечения на закъсали клиенти? Спомням си, че преди време една банка предлагаше ком-поти от белени праскови.

- Не, сега нямаме такива екзотики. Вие се връщате в 90-те години на миналия век. Тогава при банките имаше заложени всякакви обезпечения - чубрица, компоти, какво ли не. Даже между служителките на банката се продаваха дънки, за да се покрие кредит на клиент. Днес вече такива обезпечения не се приемат, но в годините назад имаше какво ли не. Трябва да ви кажа, че когато бях директор на един от клоновете на ДСК, нищо че банката беше държавна, кредитирахме и фирми. Тогава въпреки странните обезпечения и неуреденото законодателство нямахме такива проблеми с изплащането на заемите.

- Излиза, че през „дивите" 90 години на миналия век не е имало толкова лоши кредити?

- Значително по-малко бяха. Даже мога да ви разкажа един комичен случай - още нямаше закон за особените залози. Отпуснахме неголям кредит на малко предприятие. Обезпечението беше касетофони, които се съхраняваха в един склад. Всеки месец пращах инспектор да проверява там ли са. Имаше лепенки и печати от червен восък на вратата. В един момент инспекторът се връща от проверка и казва: „Печатите бяха разлепени. Касетофоните ги няма." Аз се обадих на собственика на фирмата и питам: „Къде са касетофоните, къде са парите по сметката?" Той ми обясни, че току-що е продал касетофоните и веднага ще преведе парите. Издължи се изцяло в рамките на броени дни.

- Като че ли малкият и средният бизнес е бил много по-жив, отколкото сега?

- Аз бях шеф на клон, не мога да се произнеса за цялостната картина, но при мен нямаше лоши кредити. Банка ДСК тогава обаче не кредитираше толкова много, имаше други функции. Но все пак хората си плащаха

Давам го като пример на отношения между клиент и банка. Ние проявявахме разбиране към клиентите, а и те спазваха ангажиментите си. Тези принципи трябва да се спазват и сега, но условията са други, времето е различно.

- В момента има интересна тенденция - лихвите по кредитите са на рекордно ниско ниво.

- По-ниски са, отколкото бяха преди кризата.

- Защо тогава лихвите се използват като политически инструмент за пиар? Създава се впечатление, че банките в България съдират по четири кожи.

- Това не е вярно, банките не дерат кожи. Ние имаме интерес да кредитираме, но даваме заеми, които могат да се обслужват. Не сме ипотекарни къщи да се занимаваме с продажба на имоти или други залози. Трябва да има взаимно добро отношение. Когато клиентът има проблем, той винаги може да се обърне към нас и да се намери разумно решение.

- Защо използват лихвите за пиар?

- Защото е много удобно. Все пак банковата система е трансмисията на икономиката в държавата. Няма българин, който да няма някакви взаимоотношения с банките. Причината да не се теглят кредити не е във високите проценти. Причината е несигурност.

- Как стои въпросът във вашата банка - има ли ръст на ипотеките, или растат само потребителските заеми?

- В ипотечните кредити не се отчита особен ръст. Но това са „тежки" заеми - сега хората теглят жилищни кредити само когато са абсолютно необходими, за да се купи имот за децата или за самото семейство. В никакъв случай вече нямат комерсиални подбуди - след това да продадат жилището на печалба. Доста хора имаха неблагополучия в предишни години. Цените на недвижимостите са значително по-ниски сега. Затова и няма голям ръст на кредитирането. Никога няма да се върне еуфорията отпреди кризата. Тогава се купуваха по пет-шест жилища наведнъж. Това повече няма да се случи.

- Имате ли много предоговорени кредити?

- Предоговорени, преструктурирани - да, имаме. Ние обаче не разрешаваме повече от два пъти да се преструктурира един и същи заем. Другото би означавало да си крием главата в пясъка. Търсим различни варианти за решение, така че да не страда и клиентът, и банката.

- Ако някой спре да плаща и влезе в т.нар. черен списък, а след това поднови вноските или кредитът се преструктурира, докога ще се води неблагонадежден в кредитния регистър?

- Ако си плаща редовно, ще стои в „черния списък" поне една година. И зависи колко „черен" е бил. Ако банка го е осъдила, може и да не излезе. Не е желателно клиентите да попадат в този списък, защото сега има криза, но тя ще свърши. Пак ще има подем. Винаги има цикличност: криза, подем, криза, подем... Когато има ръст, хората ще започнат да купуват имоти. Обаче, ако човекът е бил в черния списък? Как би повярвал банкерът на такъв клиент?

Ще ви дам един пример с големия финансист и банкер Атанас Буров. Чела съм, че понеже тогава не е имало система за оценка на риска, той пращал инспекторите вечерта в кръчмите и кафешантаните. Те трябвало да видят кой какво пие, пада ли си по жени, поръчва ли музика. Защото, ако някой харчи по този начин, значи няма да си връща кредита. Така, като си направи едно профилиране, банкерът вече знае кой клиент как си харчи парите.

- Значи пияниците са ненадеждни за банковата система?

- Абсолютно са ненадеждни. По този начин Буров си е правил собствена система за оценка, за да няма лоши кредити. Всъщност характерът на един човек не може да се промени - какъвто е в ежедневието, такъв е и вечерта, когато се весели.
Снимка на пет колони – без текст


10.08.2012 г., с. 18-19
В последната държавна спалня на Тато


Някогашната резиденция на Тодор Живков в Банкя се руши бързо и сигурно, преди да я продадат

Публичната държавна собственост си изглежда точно така и днес -и публична, и държавна.
Държавните тайни отдавна са потънали в пластовете изронена мазилка.
Гергана КОСТОВА

Румяна ЙОРДАНОВА

Нали не се страхувате от плъхове? Големички са, но нищо няма да ви направят. И от белките и невестулките не се плашете. А змиите са в парка, но там и без това е непроходимо. И внимавайте, докато вървите покрай сградата - една от терасите вече падна, а онази мраморна плоча виси над главите."

Такива съвети за заобикалящите ви животински и архитектурни опасности се получават на входа на едновремешния социалистически дворец, на който днес единствените обитатели са фауната и охраната.

Резиденцията на Тодор Живков в Банкя е мястото, където той се оттегля след смъртта на Дъщеря си Людмила. И мястото, където се завръща сам, без екипа си, веднага след свалянето му от поста генерален секретар на Политбюро на ЦК на БКП.

Днес някогашното бляскаво убежище на вожда изглежда като тъжна равносметка на едни почти 23 г. 455 неизползваеми декара парк и пет разкошни в миналото постройки в градчето на държавния глава пустеят.

Строена в началото на 80-те години, публичната държавна собственост си изглежда точно така и днес - и публична, и държавна. Разграбена, прашна, мухлясала, но с розови моменти от годините след идването на демокрацията, когато японската бизнес дама Масако Оя гради планове със Столичната община за голф игрище и стяга хотел в бившите Татови покои. Масако се настанява точно в спалнята на Живков и нарежда да я боядисат в любимия й бонбоненорозов цвят - който я помни, знае, че тя цялата беше отдадена на този цвят - от главата до петите.

Над парадния вход все още стои гербът на нейния „Голф кънтри клуб" с голямо „М" и поолющена боя. Стъклените врати са запечатани от областната управа на София. „За

да не влезе някой", обясняват домакините ни. Посреща ни фоайето на резиденцията - с много светлина през мръсните френски прозорци. Ясно се вижда, че странното нещо под краката ни едно време е било дебел мокет. Стенен часовник във формата на капачка от кока-кола с една стрелка е спрял преди много години на 3 ч. и се търкаля на пода. Докато вървим по стълбището към спалнята на Първия, се чува странен звук. Свиква се, че сред мазилката по мокета блестят и парчета от стъклените луксозни полилеи, които стават на сол, когато минем отгоре им.

Маршрутът на Живков до спалнята му обаче вероятно е бил друг, той е единственият, който е ползвал асансьора на резиденцията. Огромният хол на първия етаж е странна комбинация между декоративна стена, наподобяваща елементи от НДК, и отворена камина, която дори сега е в тон с модата. Пердета с пъстри пауни и рози от японския период на резиденцията и стъклен полилей допълват остатъчния интериор, В съседство са две от най-важните стаи. В кабинета на Живков, или както го наричат още - стаята за разговори, са останали само гледката към парка и една квадратна дървена маса със зелен стол, на която са се решавали важните въпроси. И ако тук стените са имали уши и очи за държавните тайни, те отдавна са потънали в пластовете изронена мазилка. Казват, че Живков не е канил гости тук по-скоро са го посещавали другари по работа - някои от министрите му. Често е идвал Андрей Луканов, макар че хора от обкръжението твърдят, че бившият Първи не е обичал амбициозния Андрей.

На метри от хола розовее спалнята на Живков. В онзи нюанс между бонбонено и пепел от рози. Леглото на генералния секретар на Партията майка е дървено и си личи, че е от неговото време. Сякаш за да умилостиви спартанския му_вид, отгоре му грее „масако-ойски" луксозен матрак в циклама с едва забележими сребърни цветя. Споменатите пауни, гардероб и мръсно одеяло, използвано от случаен посетител, са останалите вещи в Живковата спалня.

Обратно на партера ни среща шарен надпис „Честит рожден ден". В хотелския период на резиденцията някой е посрещал празника си точно на същите онези големи „сватбарски" маси, на които десетилетия преди това най-важните хора в държавата са се събирали на своите важни вечери. Наблизо седи и трибунката за речи редом до мърлява прахосмукачка и изкуствена палма в бяла саксия.

Едно от най-впечатляващите места в резиденцията е басейнът й, който и сега изглежда готов да посреща олимпийци. През отворените едно време френски прозорци сега влизат клоните на липа. В съседство е сауната на Живков. Отново съвременна и сякаш току-що ползвана, още носеща аромат на въглища и дърво. С изглед към огромен парк, затрупвай от сняг през зимата.

Ползвал сауната всеки ден твърдят съвременници на Първия. Джакузито му, стаята за масажи, както и немски танген-тор допълват СПА центъра на Тато и Масако Оя. Една от глезотиите на резиденцията е била кинозалата, в която той и приближените му са гледали филми - дори и цензурираните.

А прожекционните апарати, които днес изглеждат като находки от предишна ера, стоят непокътнати в тъмна задна стаичка.

Разходката в порутената резиденция завършва с кухнята - едно от любимите места на Живков. Обичал да си говори с готвачите, докато му правят качамак или баница. Днес в нейните археологически пластове можете да откриете домакински уреди от соца и каси с бира и минерална вода „Банкя" отпреди няколко години. И толкова неизринат боклук.
Снимка на три колони- Над входа на някогашния соцдворец още има герб на Масако Оя, самият той се руши (снимката вдясно).
Снимка на две колони- Спалнята на Тато
Снимка на две колони- Цялата резиденция носи отпечатъка на Масако Оя (вляво на снимката).
Снимка на две колони- Сауната е била любимо място на Първия.
Снимка на две колони- Камината в хола на Живков изглежда модерна и днес.


10.08.2012 г., с. 18-19
Кой я стопанисва през годините?
Строителството на резиденция „Банкя" започва през 1973 г. През 1985 г. минава в ръцете на УБО, което извършва „оперативното управление", а след промените през 1990 г. е предадена на Българската асоциация за туризъм и отдих. Следващият стопанин е Столичният общински съвет.

Въпреки намесата на кабинета на Филип Димитров за отмяна на това решение общинският съвет на София дава имота на новоучреденото ООД „Софийски голф и кънтри клуб" - дяловете са 51% за японската бизнесдама Масако Оя и 49% на общината. Сделката на тогавашния кмет Александър Каракачанов с източните партньори е първият известен опит със станалите пословични по-късно апортни вноски на общината. Дружеството е учредено за срок от 70 г., за да изгради голф игрище, конгресен център и 50 къщи за продажба. Собствениците на отчуждените земи обаче си искат парцелите. А междувременно резиденцията работи като хотел. Претенциите за реституция спират строежа на голф игрището, а през 1999 г. Масако Оя умира.

Костовото правителство връща резиденцията на държавата. С решение на правителството от 13 февруари 2009 г. ДАНС получава резиденция „Банкя" за тренировъчен център. Но и тайните агенти се отказват. В момента сградата е на разпореждане на областния управител на София Данаил Кирилов. „Агенцията за приватизация подготвя правен анализ на резиденцията по мое предложение", обясни за „Преса" той. Плановете са сградата да бъде продадена, а с получените средства да се спонсорират инфраструктурните проекти в столицата. Каква ще бъде началната цена, която държавата ще иска за комплекса обаче, зависи от анализа на агенцията.


10.08.2012 г., с. 36
Малки обяви
ИМОТИ ПРОДАВА
МНОГОСТАЕН в София, 120 кв.м център до Халите, с два входа - подходящ за жилище или офис, ет. 2 - от €119 000, без посредник -0899920908


10.08.2012 г., с. 36
Малки обяви
ИМОТИ ПОД НАЕМ
Давам под наем 2 магазина по 50 кв.м със складове и сан.възли, на бул. „Хр. Ботев" 147, на оживена спирка. Наем по договорка - 0888922738




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница