10 август 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

МИЕТ беше открита вчера в столицатя. Това е осмата зарядна

станция за електромобили на територията на София.


10.08.2012 г., с. 5
Нови 40 млн. лв. за стопанства на млади фермери
От 20 август до 11 септември тази година фонд „Земеделие" открива приема на проекти на млади фермери от допълнителния ресурс на програмата за селските райони, съобщиха от ведомството. Общият финансов ресурс е 40 млн. евро и отпуска поради големия интерес към финансирането на тези проекти. Средствата бяха преразпределени от слабоусвояемите мерки на програмата, за което Еврокомисията даде съответното разрешение на Бьлгария.

При сегашното кандидатстване към фермерите се поставят нови изисквания, като вместо минималните 2 икономически единици стопанствата им трябва да имат

4 икономически единици, което на практика означава, че ще се финансират по-големи сто пане в а. Кандидатите трябва също така да докажат право на ползване на земята на цялото стопанство с документ за собственост, аренда или наем, поясниха от фонда.Друго изискване е фермерите да изготвят и бизнес план за 5 години напред. 1 При одобряването ще се

дава приоритет на проекти на фермери със средно или висше образование по земеделие, ветеринарна медицина или аграрна икономика или поне да имат сертификат за завършен 150-часов

курс по агрономство или друго ветеринарна дейност, уточняват от ведомството.

Дейностите в сектор животновъдство и проектите за биологично производство сьщо ще бъдат сред предпочитаните за финансиране. Ще се насърчават и кандидати, които възнамеряват да се възползват от финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания".3а всеки кандидатстващ плюс ще бъде и ако проектът му се осъществява в областите Благоевград, Варна, Габрово, Кьрджали, Ловеч, Разград, Силистра, Смолян, София и Перник. Последният прием по мярката е приключил през 2009 г. Досега са сключени 4 045 договора за над 196 млн. лв.

Изграждането на инфраструкту­ра, която да направи една терито­рия леснопроходима и достъпна, е стратегия за развитие, позната още от античността и със сериозен потенциал и в наши дни. Строежът на пътища е бил една от първите задачи на древните римляни завоеватели, които са обезпечавали достъпа до новите земи не само на войските си, но и на администрацията и на тър­говците. В средата на 30-те годи­ни на XX век американският президент Франклин Делано Рузвелт стартира мащабни проек­ти за строеж на пътища, язовири, електроцентрали и други публични обекти като антикризисна мярка срещу масовата безработица и в опит за преодоляване на иконо­мическата криза в страната. Същото прави през 30-те години и Адолф Хитлер.

И в единия, и в другия случай обаче на изграждането на инф­раструктурата се е гледало като средство, а не като крайна цел. И успехите и в единия, и в другия случай са били налице.

Привнасянето на световния опит у нас обаче обикновено минава през фаза на активна (за съжаление много често негатив­на) трансформация. „Побългаряването" на стратегии, системи и процедури обикновено означава „копиране" на лесно разпознавае­мите и видими външни белези, без отделяне на особено внима­ние на съдържанието и на необ­ходимостта от адекватната му адаптация към нашите реалности. Това се случи и с магистралите. Вместо да станат двигател на развитието на икономиката ни в период на криза, те станаха белег на задълбочаващата се стагнация и обедняването на хората. И вероятно дълги години ще останат спомен за големите пропуснати възможности.

Защото възможности се про­пускат не само по отношение на потенциалния икономически напредък на страната. В крайна сметка това, че сме на опашката на Европа, не е от вчера и едва ли прави особено впечатление на някого. Кризата и финансовата нестабилност също не са непоз­нати у нас. Няколкото години на

икономически подем, в които хората се почувстваха спокойни и уверени в стабилността на рабо­тата и доходите си и се престра­шиха да теглят кредити, вече са един от поредните спомени за миналото. Спомени, с реални и негативни последици в настояще­то, които ще формират по позна­тия вече модел и поредното поколение български граждани.

По-страшното от бедността, в която масово затъваме обаче, е това, че се пропускат възможнос­ти да се осигури перспектива за излизане от тази ситуация, фикс-идеята с магистралите явно вече години наред заслепява управля­ващите и им пречи да видят и да осъзнаят сериозните проблеми, пред които е изправена страната. Защото негативната тенденция, която се разгръща с особена сила през последните няколко години, е именно в посока загуба на човешки капацитет и липса на ангажираност с развитието на човешките ресурси.

Ако се вгледаме какво се случва в двата ключови сектора, които би следвало да осигуряват именно това развитие - здравео­пазването и образованието - ще видим не само че реалността се разминава рязко с декларативни­те лозунги и големите обещания, но и че проблемите се задълбоча­ват все повече и повече, без каквато и да е индикация за възможно обръщане на негатив­ните тенденции.

В сектора здравеопазване беше поставен нов рекорд по брой на министри от един каби­нет. За съжаление обаче не може да се кажа същото и по отноше­ние на някакви постигнати резул­тати в посока подобряване здрав­ната грижа или здравния статус на населението. Четири министри за четири години с четири раз­лични визии за проблемите и нуждите на системата и четири различни подхода. И помогна ли това по някакъв начин за намаля­ването на броя на регистрираната „смърт по предотвратими причи­ни" (по което сме водещи в Евро­па), регулира ли финансовите проблеми в системата, повиши ли се качеството на медицинското обслужване, спряха ли качестве­ните кадри да напускат страната, станаха ли пациентите по-защите­ни и по-удовлетворени, стана ли електронното здравеопазване факт, имаме ли адекватна спешна помощ и лекарствена политика? Все риторични въпроси, на които всеки един би могъл да си отго­вори сам... Позитивният ефект от смяната на министър на здравео­пазването № 3 с министър на здравеопазването № 4 до момен­та може да бъде отчетен на ниво подобрен здравен пиар - съвсем удачно с оглед на приближаваща­та предизборна кампания.

В сектора на образованието също кипи пиар активност. Нови принципи на работа, актуализира­не на програми, учебници и уче­бен материал, подобрен контрол на качеството в системата - все успехи, които министерството очаква да бъдат постигнати благо­дарение на полаганите усилия и, разбира се, новият закон, на който се възлагат надеждите да положи основите на съвременно­то образование в България. Само че политическите планове за бъдещето май се оказват в дра­матичен контраст с настоящето. Проведените преди малко повече от месец зрелостни изпити ясно показаха, че средното ниво на възпитаниците на българското училище днес се оценява на около добър 4,12 - ниво, което е много сходно с резултатите от изминалите години. Това е доста по-притеснително от факта, че около 3% от явилите се на изпита са изкарали слаб 2. Защото как може да се правят планове за силно икономическо развитие, за разгръщане на производства и икономика на високите добавени стойности, ако основният контин­гент от работната сила едвам е придобил средно ниво на образо­ваност? И за съжаление резулта­тите от неотдавна проведените кандидатстудентски изпити подс­казват, че може би оценките от матурите са били завишени...

Българската версия на реална­та политика, за която бедността е приемливо следствие от наложе­ната в държавата финансова дисциплина, явно няма интерес да се занимава с такива абстрак­тни и отвлечени неща като здра­ве и образование. Виж, магистра­лите са друго нещо. Те се виждат и ще останат (да се надяваме) за години напред. Даже може да се сложат и паметни плочи, които да напомнят на преминаващите на кого трябва да благодарят за удобството на придвижването си. Въпросът обаче е дали в това светло бъдеще ще има достатъчно много хора, които да могат да заредят колите си с гориво, които да се чувстват достатъчно здрави, за да се отправят на път, и които да могат да прочетат написаното на паметните плочи...

Зора ПОПОВА

Колаж ЗЕМЯ


10.08.2012 г., с. 2
Финансисти питат за приватизацията на пристанището във Варна
Лондонският бизнес проявява интерес към енергетиката ни
Президентът се хвали с новите пътища
Финансисти от Лондонското сити са проявили интерес към възможността за приватизация на Българския енергиен холдинг и пристанището във Варна. Това стана по време на среща на президента Росен Плевнелиев с представители на финансови институции в британската столица. Бизнесмените посъветвали българската делегация да инвестира повече във високи технологии. Те похвалили икономическата картина у нас, като дори я определили като "перфектна".

Държавният глава пък използва подобрената инфраструктура у нас като основен коз за привличане на чужди инвестиции. Новите пътища и магистралите предоставяли възможността за получаване на концесия на част от родните летища и пристанища. Плевнелиев акцентира и върху възможността за инвестиции в енергетиката. За пример той даде множеството газови проекти, които ще осигурят диверсификация на доставките на синьо гориво за България. "Не искаме да сме зависими само от една тръба", коментира Плевнелиев.

В следващите години пък във водния сектор се очаква инвестициите да стигнат 12 млрд. лева.

Президентът не пропусна да отбележи, че дори и в условия на трудна криза в целия ЕС България успява да избегне натрупването на нови дългове. "Ние показахме, че в тези трудни времена могат да се взимат правилни решения, които да водят до добри резултати", обясни Плевнелиев. Той припомни пенсионната реформа, който се извършва в момента, както и за тази в администрацията. Призна, че има проблеми с реформата в съдебната система, но подчерта, че се полагат огромни усилия.

Пред Би Би Си президентът коментира атентата в Бургас. По повод твърденията, че зад атаката стои "Хизбула", президентът подчерта, че разследването работи само с доказателства и факти. Той е убеден, че скоро ще намерим виновните.
Снимка на една колона – Росен Плевнелиев


10.08.2012 г., с. 2
196 акта за заведения по морето
196 акта са издадени на хотелиери и ресторантьори по родното Черноморие за юни и юли от инспекторите на Комисията за защита на потребителите. За този период са направени над 1510 проверки и има наложени имуществени санкции. Глобите варират от 1000 до 3000 лв., посочи Емилия Елчинова от Комисията за защита на потребителите. Тя уточни, че нарушенията не са сериозни, като най-срещаните нередности са необявени цени на нощувки и услуги - някои търговци не подавали заявление за вписване на настъпила промяна в Националния туристически регистър. Имало и случаи на предоставяне на туристически услуги, които не отговарят на изискванията за определената категория хотели.

При проверки в заведенията за хранене и развлечения липсвали менюта с цени и грамажи. Нямало и удостоверения за категоризация.

Тя припомни, че за сигурността на столичани ще бдят 31 видеокамери, за които са осигурени общо 84 000 лв. "Първо, действат превантивно - там, където има камери, намаляват чувствително посегателствата и опитите за престъпления. Второ, дори и да се извърши нещо подобно, защото никой не е застрахован, подобни неща се случват навсякъде, разкриваемостта е много по-лесна, тъй като записите се пазят, те се преглеждат", подчерта тя. Столичната община пое изцяло стопанисването на Борисовата градина след бруталното убийство на Яна Кръстева в района на парка.

Сградата на новия обект ще заема площ от 3700 кв. м, като търговската зала ще се простира на 2000 кв. м. За улеснение на посетителите ще бъде изграден безплатен паркинг с 50 места. Главен изпълнител на проекта е сливенската фирма "Строй-Консулт" ЕООД.

„Технополис” – Габрово, ще бъде 29-ият поред хипермаркет от търговската верига. Очаква се да бъде завършен за по-малко от 4 месеца и да посрещне първите си клиенти в края на ноември 2012 г.
Снимка на две колони - Кметът на Габрово Таня Христова и председателят на съвета на директорите на "Технополис – Видеолукс холдинг" Тодор Белчев направиха първа копка на новия магазин в града.


10.08.2012 г., с. 4
Снимка на четири колони - Строителният министър Лиляна Павлова откри лот 2 от Програмата за рехабилитация на пътната инфраструктура. По проекта са реконструирани второкласните пътища Враца - Оряхово, Гиген - Милковица и Плевен - Троян - Кърнаре. Ремонтът е на стойност 24 304118 лева.


10.08.2012 г., с.6-7
Иван Иванов от ДСБ: АЕЦ „Белене” ще ни продава близо три пъти по-скъп ток
Депутатите да признаят, че референдумът е незаконен
Иван Иванов е роден на 24 юли 1945 година в Пловдив. Завършил е Техническия университет в София, бил е асистент във Факултета по автоматика, доцент, доктор на техническите науки. Член е на Академичния съвет на Техническия университет. Бил е депутат в 37-ото и 39-ото НС от СДС, през 2004 г. става един от съучредителите на Демократи за силна България. Народен представител в 40-ото и 41-вото НС. Заместник-председател на Делегацията на българския парламент в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Иван Иванов чете лекции във Франкофонския отдел по електроинженерство към Техническия университет. Автор е на повече от 60 научни статии, 4 учебника и учебни пособия на български и френски език.
- Г-н Иванов, на гол тумбак референдум ли ни е нужно още да плащаме? Кой има потребност от това?

- Смятам, че референдум за АЕЦ „Белене” не трябва да се организира. Защото става въпрос за един частен икономически проект. Даже привържениците му неведнъж са пояснявали, че няма държавни гаранции, нито пък договор за задължително изкупуване на еленергията от тази евентуална централа. С две думи – това ще бъде един икономически проект, който ще бъде реализиран с частни вложения. По тази причина аз и моите съпартийци алармирахме, че не се изпълнява изискването на чл. 9, ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Там ясно са посочени условията за организирането на референдум. Ако проектът „Белене” е частен, то той не е от компетентността на Народното събрание. Законодателят е изброил допълнителни ограничаващи условия за провеждане на такова допитване. Този казус се обсъжда в страната повече от две десетилетия и бе активиран през 2002 г. от тогавашния министър-председател Симеон Сакскобургготски. Вече десет години се води сериозен обществен дебат по проекта. Истината е, че за него вече са похарчени над 1 400 000 000 лв..

- Защо все пак ще се наложи парламентът да нарушава закона, както вие казвате, като се занимава с проблемите по един частен проект?

- Хората ще трябва да се произнесат за бъдещето на тази АЕЦ, ако Народното събрание реши референдумът да се проведе въпреки всичко. След това събранието има отговорността да формулира точно въпроса, на който гражданите на България трябва да отговорят. Начинът, по който БСП поставя този въпрос, е изключително манипулативен и некоректен: „Съгласни ли сте да продължи развитието на ядрената енергетика в България чрез построяването на АЕЦ „Белене”?”.

- А защо е нужно да развиваме точно ядрена енергетика, която беше отхвърлена в далеч по-богати и развити държави в Европа и по света?

- Аз смятам, че срокът трябва да бъде продължен с 20-30 години за експлоатация на АЕЦ „Козлодуй”. Вложените средства в тази централа отдавна са изплатени. По тази причина токът, който тя ще произвежда през следващите години, ще е най-евтин. Също така там е изградена цялата необходима за такъв обект инфраструктура. След това, ако се преценява, че ще ни е нужна допълнителна ядрена мощност, то е нормално и тя да бъде изградена на територията на Козлодуй по изброените тук причини. Така ще се спестят много средства. А и районът на Козлодуй е много по-устойчив в сеизмичен план, отколкото този в Белене.

Но светът навлиза в период на енергийна революция. Това, че Германия, Италия, Швейцария, Белгия, Дания и др.страни се отказват завинаги от ядрената енергия за производство на еленергия, е от ключово значение. Германия е моторът на европейската икономика и е редно другите страни да вземат пример от нея. Нужно е държавите да засилят своите мерки за енергийна ефективност и използване на възобновяемите източници. Има вече директива на ЕС, която императивно налага само след 6 г. - през 2018 г., всички обществени сгради, които ще се строят – болници, детски градини, административни учреждения и т.н., да бъдат пасивни сгради. Това означава, че върху покривните им конструкции трябва да бъдат монтирани фотоволтаични панели, които трябва да задоволяват енергийните нужди на тези сгради. С други думи – те няма да имат нужда от енергията, която им подават електроразпределителните дружества. През 2020 г. това ще бъде валидно и за всички жилищни сгради. Така рязко ще намалее разходът на енергия, идваща от електрогенериращите мощности. По тази причина е резонен въпросът – къде ще отиде енергията от Белене, кой ще има нужда от нея, ще я купува и на каква цена? На този въпрос отговор няма от страна на защитниците на този проект и от БСП.

- Да, но как така успяха да съберат толкова подписи – твърдят, че са над 700 000?

- Експлоатираха една невярна теза – че токът от Белене ще е евтин като този от Козлодуй. Крие се, че средствата и заемите по АЕЦ „Козлодуй” отдавна са изплатени и затова токът оттам е най-евтин. Виж, за Белене ситуацията е коренно различна. Самото строителство ще струва не по-малко от 22 милиарда лева. Английската банка консултант Ейч Ес Би Си закова тази сума. И веднага се поставя въпросът кой ще осигури тези средства? Ако ще се дават от бюджета, то трябва отсега да е ясно, че държавата ни ги няма. Ако ще се влагат от частен инвеститор, трябва да е ясно как ще се възстановяват после. Това може да стане само през цената на тока, която ще плащат потребителите. Затова трябва да се попитат гражданите дали са съгласни да се строи централа, която ще им дава два пъти и половина близо три пъти по-скъп ток от този, който плащаме сега. Питате ме как са събрали толкова подписи. Ами, лъжейки, че събират подписка срещу повишаване цената на тока. За това ни алармират от всички селища в страната.

- А защо се налага сега повишаване на цената на тока, без да е построена нова АЕЦ?

- Поради няколко причини. Проектът за Белене наложи НЕК да вземе заем в размер на 250 млн. евро, който вложи в площадката и в оборудване за първия от реакторите в Русия и др. НЕК похарчи тези пари, но те трябва да бъдат върнати. И това няма как да стане освен чрез оскъпяване на електроенергията. Чрез цената на тока ние изплащаме задълженията на НЕК. Друга причина е, че компанията предлага електроенергия на по-ниска цена, отколкото струва добавката, която събира от гражданите за въведените възобновяеми източници. Около 90 млн.лв. се натрупаха като дефицит в сметките на компанията от това, че плащат на производителите на възобновяема енергия по по-висока цена, а предлагат същата тази енергия на пазара на по-ниска цена. ДКЕВР не си стои здраво на поста и не определя реално тези цени. НЕК пък има задължения от около 2 милиарда лева, от които половината са свързани с нереализируемия проект АЕЦ „Белене”. Затова сега вдигнаха цената на тока с 10 на сто. Догодина поскъпването ще е още по-високо, защото иначе НЕК ще трябва да фалира.

- Как мислите, какво ще се случи в пленарна зала в новия политически сезон по повод на проекта "Белене" и дебатите за референдума?

- Има императивно задължение – проверка на подписите от ГРАО за не повече от 3 месеца. Ако има повече от 500 000 валидни подписа, парламентът трябва да формулира ясен въпрос към гражданите и насрочи дата за допитването. Т.е. през зимата някъде трябва да бъде насрочен.

- Извинете, но не е ли налудничаво да се прави референдум за нещо, което в края на краищата няма да бъде построено?

- Няма кой да вложи парите си за цялостното изграждане на проекта. Иначе правителствата досега щяха да го стартират. Но целта им е да строят някакви неща там, покрай които ще текат пълноводно комисиони към нечии джобове. Говоря за хора в Русия и в България, които се борят да защитят свои частни и корпоративни интереси. Не ни е нужна централа, която е от едно остаряло технологично поколение.

- Каква е технологията това безумие да се спре?

- Всичко е в ръцете на народните представители. Те трябва да кажат, че този референдум не съответства на изискванията на закона, че е незаконен и по тази причина да отклонят искането за допитването. Така ще се спестят 20 милиона и окончателно ще се сложи точка на един ненужен проект. Смятам, че народните представители ще имат доблестта и отговорността да вземат най-доброто решение за гражданите, които са ги пратили във властта.