10 август 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Три училища няма да отворят врати за 15 септември заради забавеното становище на междуведомствената комисия, стана ясно от отчета на кметицата. Училището в село Дивотино и 14-та детска градина в Перник най-вероятно ще са готови, след като на последното си заседание комисията е решила финансирането им. Трябва да бъдат изградени 2 детски градини на мястото на тези, които трябва да се разрушат, една се нуждае от сериозен ремонт. Децата от тях и от затворените училища ще бъдат разпределени в най-близките учебни заведения, категорична бе Янакиева.

От вчерашна пресконференция на социалистите стана ясно, че общината в Перник е получила не 13 млн. от държавата, а 3 319 219 лв. Частни лица пък са обезщетени с 660 000 лв. Разчетите за щетите надхвърлят 10 млн. лв.


10.08.2012 г., с. 2
Снимка на две колони – Реконструкцията на пешеходната зона по бул. „Витоша” в столицата ще продължи още няколко седмици.


10.08.2012 г., с. 3
Държавата е дала пари само на 194 от поискалите помощ перничани
Като гавра, бездушие и безхаберие определят от БСП отношението на управляващите към пострадалите от природния катаклизъм
Павлета Давидова

От 2700 молби на перничани до Междуведомствената комисия при бедствия и аварии за помощ след земетресението, люляло Перник през май, са разгледани едва 288. Общо сигналите, постъпили в общината, са били 8507. Статистиката бе съобщена вчера от кметицата на перник Росица Янакиева, депутата от Коалиция за България Ангел Найденов и бившата кметица на Смолян Дора Янкова. Социалистите алармираха, че месеци след бедствието комисията е разгледала едва 10% от подадените жалби, а от тях са удовлетворени едва 194 преписки. От необходимите близо 10 млн. лв. за възстановяването на щетите в Пернишко е отпусната едва една трета от сумата.

Росица Янакиева бе категорична, че тиражираните думи на управляващите, че на Перник са изплатени 13 млн. лв. са неистина. 3 319 219 лв. е сумата, която е изплатена на общината. От тях 2800 млн. лв. са за строеж на 2 детски градини, които ще бъдат съборени, както и за ремонта на трета. Общината очаква и още средства, но те са предоставени от регионалното министерство и подлежат на процедура за обществени поръчки за възстановяване на обществени сгради, добави кметицата. Като обезщетения на гражданите от поисканите 10 млн. лв. държавата е предоставила едва 660 хил. лв., допълни Ангел Найденов. Той бе категоричен, че отношението, което институциите и управляващите демонстрират към Перник, е гавра и признак на бездушие и безразличие. "Темповете, с които работи междуведомствената комисия, експертният и административният капацитет на междуведомствената комисия и на всички държавни органи, които имат отношение по преодоляване на щетите от земетресението, са свидетелство за крещящо безхаберие", категоричен бе Найденов.

Кметицата се оплака, че, вместо да се работи по жалбите на перничани, я засипват с инспекции. Само седмица, след като от ДНСК са назначили проверка за сградите, които трябва да бъдат съборени след нейни постановления, междуведомствената комисия е назначила проверка на проверката. Не знам на кого нямат доверие, вметна тя. Янакиева коментира и комисията в Общинския съвет, която инспектира някои от сградите, възстановявани от общината след бедствието. Тя бе възмутена, че хора, които не са експерти в строителството, отчитат в доклада си, че по сигнал и избирателно са проверили 24 от общо 82 обекта и са установили нарушения. "Не се притеснявам от никакви проверки, защото те няма да са от филолози, а разстоянията няма да се мерят с педи и крачки. Прокуратурата ще направи проверка с експерти, които са компетентни", категорична бе Янакиева.

Социалистката коментира, че атаките срещу нея и администрацията й може би са, защото междуведомствената комисия вече е изразходвала около 85% от бюджета си. Направете си сметка какво ще стане, ако, недай си, Боже, стане инцидент, при който държавата трябва да обезпечи елементарни възможности за живот на хората, добави тя.


10.08.2012 г., с. 3
БСП излезе с 4 предложения
Социалистите излязоха с 4 конкретни мерки по повод забавените решения от страна на държавата след заметресението, разлюляло Пернишко преди месеци.

На първото работно заседание на парламента БСП ще поиска Сметната палата да извърши одит на Фонда за бедствия и аварии и как той разходва средставата си. Социалистите предлагат пред парламентарната Комисия по бюджет и финанси да бъде представен пълен отчет и да се преразгледа начинът, по който са разходвани отпуснатите средства за щетите от земетресението в Перник. Те ще настояват и за по-чести заседания на междуведомствената комисия по бедствия и аварии, за да може хората да действат по отстраняването на щетите по домовете си своевременно. БСП ще предложи и промени в Закона за устройство на територията. "Оказва се, че няма специфична процедура, по която хората със засегнати домове да правят аварийно-възстановителни дейности, включително и общината. Всички следват процедурите по общия ред", коментира Ангел Найденов. Той обясни, че трябва да има по-опростена и бърза процедура, за да може пострадалите да действат своевременно и по закон.

"Обикновено ГЕРБ са спортисти, трябва да бъдат екипни играчи, но се оказва, че са екипни играчи само в техния отбор, а не в отбора на отечеството", анализира Янкова. Тя призова местните политици в Перник, хората в Министерския съвет и институциите да се обединят около проблемите на хората. "Нека бъдат обединени не около Росица Янакиева, защото може да имат полтически противоречия, а около решаването на проблемите на хората", настоя тя.

Средната месечна работна заплата за юни 2012 г. е 755 лв., за май - 758 лв., а за април е 760 лв. Това показват предварителните данни за второто тримесечие на 2012 г. на Националния статистически институт (НСИ). Като цяло обаче през второто тримесечие средната месечна заплата се увеличава спрямо първото с 3.7% и достига 758 лв. От НСИ са регистрирали най-голямо увеличение във "Финансови и застрахователни дейности" (с 10.0%), "Образование" (с 8.4%), и "Селско, горско и рибно стопанство" (със 7.9%). Ръстът на средната заплата през второто тримесечие на т.г. спрямо същия период на 2011 г. е 8.4%. За сметка на това наетите намаляват - те са с 47.5 хил. души по-малко от същия период на 2011 г. Най-много са намалели работещите в преработващата промишленост - с 18.1 хил. души, и в строителството - със 7 хил., отчитат от НСИ.

Все пак в рамките на 2012 г. наетите по трудово и служебно правоотношение към края на юни са с 47.5 хил. (2.3%) повече от март и работещите са 2.15 млн. души. Обичайно за лятото увеличава се заетостта в "Хотелиерство и ресторантьорство" (с 37.3%), "Селско, горско и рибно стопанство" (със 7.2%). За сметка на това значително намалява броят на заетите в системата на образованието - с 3%. Най-високо средномесечно възнаграждение през второто тримесечие на 2012 г. са работещите в "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - 1776 лв., "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" - 1547 лв. Най-ниско платени са работещите в селско, горско и рибно стопанство - 572 лв., в административни и спомагателни дейности - 498 лв., хотелиерите и ресторантьорите - 499 лв. Спрямо същия период на 2011 г. средната месечна работна заплата през второто тримесечие на 2012 г. в обществения сектор нараства с 4.0%, а в частния сектор - с 10.2%.

Продължава тенденцията на силна диференциация между средните работни заплати в икономическите дейности, коментираха по-рано от КНСБ. Съотношението между най-ниската (329 лв.) и най-висока средна работна заплата е повече от 6 пъти, уточниха от синдиката. Със СРЗ 75% под средната за страната работят 467 хил. души, което е около 22.2% от всички наети.

Припомняме, че през юни европейската статистика отчете в България най-ниската сред 27-те членки на ЕС средна брутна работна заплата на пълно работно време. Българинът е получавал средно за година 4 395 евро, което е най-нисък показател в общността, докато в Дания тази цифра е била 58 640 евро на година. Средните почасови разходи за труд варират от 40 евро в Швеция до 3,1 евро в България и 4,2 евро в Румъния. Тези цифри включват не само компенсация за служителите, но и разходи за професионално обучение, данъци и субсидии.


10.08.2012 г., с. 7
Туристи се жалват от обменни бюра, таксита и дефектни стоки
Хотелиерите и ресторантьорите по морето това лято са по-дисциплинирани, а летовниците имат по-малко основания да се оплакват. Този извод направи за БТА главният директор на главна дирекция "Контрол на пазара" в Комисията за защита на потребителите (КЗП) Емилия Елчинова.

За двата месеца от началото на сезона - юни и юли от комисията са направени над 1510 инспекции за спазване на изискванията на Закона за туризма по Северното и Южното Черноморие.

Съставени са 196 акта за административни нарушения на хотелиери и има наложени имуществени санкции от 1000 до 3000 лв. Елчинова припомни, че част от наказателните постановления се обжалват, но в 85 на сто от случаите те се потвърждават от съда.

Сред жалбите на летовниците най-чести са оплакванията от обменно бюро, таксиметрови услуги, дефектни стоки. Намалява борят на нарушенията, свързани с липса на удостоверение за категоризация.

Сред нарушенията в хотелите, констатирани от инспекторите на комисията, са необявени цени на нощувките и други услуги, които би трябвало да бъдат оповестявани чрез ценоразпис, поставен на видно място в близост до рецепцията.

При проверки в заведенията за хранене и развлечения са били констатирани липсващи менюта с цени и грамажи, неподадени от търговци заявления за вписване в туристическия регистър на настъпила промяна. Не са били поставени на видно място удостоверенията за категоризация, или е имало заблуждаващи такива.

За някого думата "гавра" може да прозвучи пресилено, но дори и тя не може да изрази унизителното положение, в което са поставени притежателите на дългогодишни жилищни спестовни влогове. Тази категория хора се появява през 70-те години на миналия век. Идеята беше на принципа на солидарността да се формират средства за построяването на жилища и с тях постепенно да се задоволяват потребностите на нуждаещите се от дом. Техният брой достигна 340 хил., всеки от които е направил поне минимална вноска от 1200 лв., но има и хора с много повече, така че средната е към 2100 лв. Сумарно това означава паричен капитал в размер на около 730 млн. лв. С тези финансови средства при тогава съществуващите цени на материали, ел. енергия, транспорт и труд можеха да се построят 81 хил. панелни жилища - гарсониери, двустайни и тристайни апартаменти. Това обаче не беше реализирано поради недостиг на строителна и транспортна техника, материали и работна сила. Подобна константация изглежда нелогична, при положение че работещите в строителството наброяваха 685 хил. души, с пълна мощност действаха 8 завода за цимент, 4 комбината за арматурно желязо и още много други за останалите строителни материали. Това е така, но само 20 на сто от строителния капацитет беше използван за жилищно строителство, а 80 на сто - за изграждането на промишлени, селско-стопански и курортни обекти, болници, училища, детски заведения и други (пътища, магазини, стадиони, игрища и т. н.). За да се компенсира изоставането в жилищното строителство, в България бяха поканени 18 500 виетнамци - повечето трудолюбиви, но с ниска квалификация. Поради това монтажът на панелите и довършителните работи на повечето места не се извърши качествено.

Проблемът с дългогодишините жилищно-спестовни влогове можеше да бъде разрешен, ако още в началото на 1990 г. парите бяха върнати на хората. За държавата обаче това беше крупен депозиран финансов ресурс, който при това не се олихвяваше. А и парите тогава бяха скъпи, инфлацията се задаваше от все още далечния хоризонт, но много бавно. В същото време държавното жилищно строителство се сведе до почти нулево. В образувалия се ваккуум се появиха строителни фирми фантоми, собствениците на които хората нарекоха впоследствие фараони. Те обещаваха за кратко време да построят градове-слънца, прибраха спестяванията на повярвалите и след като изкопаха само ями за основите, потънаха в нелегалност. Държавата обаче продължаваше да отказва да върне парите на вложителите, въпреки че те започнаха гловоломно да се обезценяват поради настъпващата инфлация. Уж загрижена за гражданите, тя обяви, че трансформира паричните спестявния в лихвоточки, които могат да се осребряват при покупка на апартамент или строеж на къща. Само че това беше придружено с куп условности. Те се регламентираха в закон, който периодично се изменяше и допълваше. Основното в него обаче бяха ограниченията в правата на притежателите на лихвоточките.

Сега положението е следното: по закон право на компенсация има всеки, който преди 1991 г. е имал над 5-годишен жилищно-спестовен влог. Само че собственикът на лихвоточки да не притежава в страната или в чужбина жилище или вила. Ако притежава такива, тяхната обща стойност да не бъде повече от 60 хил. лв. по данъчна оценка. В това имуществено изискване се включват също така коли, акции, картини, селскостопанска земя и други. Освен това титулярът да не е прехвърлял имоти след 1 януари 1991 г. На всичкото отгоре трябва да попълни и декларация, според която да се установи, че той е нуждаещ се от жилище.

Каво е мнението на Сдружението на притежателите на компенсаторни инструменти? То е, че не може държавната бюрокрация да определя имаш или нямаш право да разполагаш по свое желание с пари, стояли с десетилетия в банка (ДСК) при това без олихвяване. Законът за уреждане правата на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове претърпя над 15 промени, всички те все дискриминационни и несправедливи. В резултат на взетите "мерки" от общо 315 хил. досега са възмездени 95 хил., 45 хил. доброволно са се отказали заради жалките пари, които се предоставят и усложнените процедури по получаването им, а 180 хил. влога все още са неоползотворени. Това означава, че заедно с членовете на техните семейства са около половин милион души, които чакат някаква справедливост от страна на държавата. През декември 2009 г. излезе решение на Конституционния съд, което окачестви като противоконституционен "имотният ценз" от 60 хил. лв., над който нямаш право да искаш осребряване на лихвоточките. Законът обаче продължава да е в сила и това ограничение се запазва. Мнението на сдружението е, че сегашната цена на 1 лихвоточка - 8 ст., е подигравка и тя трябва да бъде поне 30-40 ст.

Когато държавата има да взима пари от гражданите данъкоплатци, тя действа с ускорени процедури, като за забавени плащания се начисляват лихви. Но когато държавата е длъжник, гражданите са принудени да проявяват търпение. Сега годишно около 1500 души стигат до процедура по осребряване на лихвоточки, като това става обикновено около 2 г. от подаването на документите. Крайният срок за разчистване на сметките е 31 декември 2019 г., т. е. половин век след като хората са направили вноските си. Междувременно държавната администрация приложи бюрократични хватки, чрез които прибра допълнителни суми от притежателите на лихвоточки. До края на ноември 2011 г. те трябваше да подадат документи за включване в актуализираните списъци, като за това платиха такса 17,50 лв. Срещу това получават отсрочка - до 21 ноември 2013 г., да правят покупки на апартамент или строеж на къща, за да им се осребрят лихвоточките по еквивалент 8 ст. Така средната компенсация възлиза на 6600 лв. или 3300 евро. При средна цена на двустаен апартамент 60 хил. евро, това е компенсация около 5%.

Какво трябва да се направи за справедливо разрешаване на проблема?

Лихвоточките да се олихвят за времето на престоя им в ДСК с 3%. Така стойността им ще достигне 1,10 лв. Това трябва да се признае за вътрешен държавен дълг и средствата за неговото изплащане да се заложат в бюджета. Ако няма достатъчно пари в разходната му част, притежателите на лихвоточки да получават бонове, с които могат да плащат държавни и общински данъци и такси. Другият вариант е срещу лихвоточките да се издават бонове за участие в търгове за приватизация на държавни и общински имоти. Въобще има начини да се разреши проблемът, но няма политическа воля и властови потенциал. Да се надяваме, че следващите управляващи ще го решат.

Пресконференцията е реакция на продължаващото безобразие в отношението на държавата и на държавните органи към Перник и перничани, каза Найденов.

„Според данните за заседанията на Междуведомствената комисия - три след земетресението на 22 май, броят на разгледаните подписки от материалите, постъпили в общината и чрез нея в междуведомствената комисия за причинените щети по частните домове, е 288 от постъпили около 2700 в комисията. Това е 10%, при което са удовлетворени молбите на 194 домакинства за подпомагане от междуведомствената комисия при 94 отказа", каза Найденов. „Една трета, около 3,3 милиона лв. са средствата, отпуснати от междуведомствената комисия при необходими около 9,5 милиона лв. за неотложни аварийно-възстановителни или възстановителни работи по обществените сгради. Найденов припомни, че преди време в парламента

каза, че: „Перник се превръща във витрина не безсилието на държавата". Сега допълвам, че се превръща във витрина и на бездушието към очакванията и проблемите на хората, които са засегнати от подобно природно бедствие, посочи още той. „Срамота е да разхождаш костюмите

си пред телевизионните камери на 22 май, след което да няма нито един от тези отговорни лица в Перник", категоричен е Ангел Найденов.

Не се притеснявам от никакви проверки, защото съм убедена, че прокуратурата сега ще направи проверка с експерти, които са компетентни. Това каза

на пресконференцията кметът на Перник Росица Янакиева. „Защо започна атаката срещу мен? По политически и административни причини. Атакуват ме за изхарчените пари. В края на юли са изхарчени над 85% от целия бюджет за годината на междуведомствената комисия. И не дай си боже да изникне друго бедствие. Тази кампания започна преди 10-ина дни и изведнъж кметът се оказа голям престъпник. Беше създадена в общинския съвет комисия с членове хора, които не са експерти в строителството. Тази комисия в доклада си пише, че по сигнал и избирателно е проверила 24 обекта от общо 82. Мога да коментирам всяка една от позициите, за които бях обвинявана", каза Росица Янакиева.
Снимка на две колони- без текст


10.08.2012 г., с. 4
2 милиона работещи хранят страната
Заплатите на чиновниците с 4 % нагоре, бизнесът ги вдигна с 10 на сто
Два милиона българи издържат страната с труда си. Според националната статистика точно 2,15 милиона българи са на трудов договор и реално издържат останалата част от населението на страната. През летния сезон има бум в наетите в хотелиерството и ресторантьорството, селското стопанско и недвижимите имоти. Очаквано в образованието заетостта е спаднала. В края на юни 2012 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение са с 47,5 хил., или с 2,2 %, по-малко в сравнение със същия период на предходната година, като най-голямо намаление на наетите има в „Преработваща промишленост" - с 18,1 хил., и „Строителство" - със 7 хиляди. В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности „Операции с недвижими имоти" - с 10,4 %, и „Строителство" - с 5,3 %. Сред хората, които са най-добре в кризата, са компютърните спецове, монтьорите на коли и мотори, и финансистите. Най-зле платени са чиновниците, заетите в хотелиерството и земеделците. Средната работна заплата у нас се е вдигнала с 3,7 %, сочат данните на Националния статистически институт. Оказва се, че през второто тримесечие на годината надницата се е вдигнала спрямо първите три месеца и вече е 758 лв. За сравнение, през същия период на миналата година увеличението е с 8,4 %.

Икономическите дейности, в които е регистриран най-голям ръст на средната месечна работна заплата, са „финансови и застрахователни дейности"- с 10 %, „Образование" - с 8,4 %, и „Селско, горско и рибно стопанство" -със 7,9 %. На годишна база най-голямо е увеличението в икономическите дейности „Други дейности" - с 22,1%, „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - с 18,9%, и „Професионални дейности и научни изследвания" - с 16,2%. Най-високо средно възнаграждение през второто тримесечие на 2012 г. са получили хората в далекосъобщенията, където средната работна заплата е 1776 лв., производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива - 1547 лв., както и финансисти и застрахователи -1533 лв. Най-ниско платени са били в административните и спомагателни дейности - 498 лв., хотелиерите и ресторантьорите с 499 лв. и земеделците

с 572 лв. Спрямо същия период на предходната година средната заплата в обществения сектор е нараснала с 4 %, а в частния сектор - с 10,2%. Данните са получени от тримесечното Наблюдение на наетите лица, отработеното време, средствата за работна заплата и други разходи за труд. Използвани са данни от случайно избрани предприятия в 28 административни области, уточниха от НСИ.