11 ноември 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Когато става дума за пари, доверието се връща най-трудно. Брюксел реши миналия четвъртък да размрази близо 200 млн. евро от предприсъединителната програма САПАРД и дори удължи срока й с една година, за да има време парите да се похарчат. Те бяха спрени на етапи от март до юли, след като бяха установени тежки нарушения в процедурите по разплащане и контрол. Същото се случи и с парите по програмите ИСПА и ФАР, с които във фризера се натрупаха 800-900 млн. евро, предвидени за България като израз на авансова европейска солидарност преди масираната помощ от 7 млрд. евро до 2013 г. Държавата получи четири месеца да докаже, че може да се справи с проблемите, които се свеждаха до едно: кражби и безнаказаност. За целта трябваше контролните механизми да заработят ефективно, а санкциониращите - да покажат, че съществуват.

Изглежда просто, но за управляващите среди се оказа сложно. Сред ровилите в еврофондовете се показаха имена на спонсори на властта, т.е. на престъпници, влезли в симбиоза с онези, които би трябвало да ги преследват. Наказването на крадците заприлича на хирургическо самолечение на управляващите. За да отложат болезнената процедура, те шикалкавеха пред Брюксел, че нямат достатъчен капацитет. Даже кражбите причисляваха към небрежност поради некомпетентност.
"Не ни бройте за крадливи, смятайте ни за некадърни!",
настояваха министри и други висши чиновници. "Елате, научете ни!", призоваваха те, за да печелят време с надеждата да дадат колкото може по-продължителен шанс на своите фаворити да източват еврофондове. Само че финансирането секна. На 23 юли Комисията на ЕС показа, че хитруването започва да й досажда. Докладът й за напредъка на България по механизма за проверка и сътрудничество бе недвусмислен: "България призна, че се нуждае от независимо експертно мнение на високо равнище. Комисията е готова да работи в сътрудничество с България и останалите държави членки и да оказва помощ, но иска получателите на тази помощ да (...) използват съветите." Това означаваше последна възможност, след която не би слушал родните администратори, че са недоучени.

Както бе редно,

След закриването на компрометирания от конфликт на интереси и корупция стар пътен фонд започна борба между попечителите му от министерствата на финансите, регионалното развитие и транспорта за контрол над парите чрез новата пътна структура. Затова тя можа да си намери удобен за всички началник. Предложението на Плугчиева да бъде организиран международен конкурс за назначаване на подходящ човек е може би най-добрият изход от патовата ситуация и вероятно би получило подкрепа от Брюксел, защото отговаря на политиката за отваряне на пазарите на труда, включително и за високоплатените длъжности. Това обаче би било шамар за властта: може да се правим на улави, но не чак толкова, че да изпуснем възлов пост за усвояване на големи европари.

Озадачени от настойчивото натрапване на недостатъчния административен капацитет, което бе отразено миналата седмица и в доклада на още една проверяваща група от ЕП, пратена от комисията по регионално развитие, евродепутати споделиха пред "Сега", че обсъждат помежду си идеята да се върне предварителният контрол над еврофондовете за България, който се прилага за страни кандидатки. Той отчита липсата на административен капацитет в държавите, които още не са готови за членство. Пълноправните членове обаче сами контролират еврофондовете чрез националните си механизми, а ЕК одобрява плащанията след изпълнението на проектите.

Подобно решение би било унизително за България, защото би я върнало
в поправителен клас
сред страните кандидатки, но то е неприемливо и за Комисията на ЕС, защото би я натоварило с извънредни функции. Недостигът на административен капацитет в България би се трансформирал в раздуване на администрацията в Брюксел. Затова говорител на ЕК рязко отхвърли идеята. Но ако положението се окаже непоправимо, Брюксел може да прибегне и до такъв вариант. България сама му подсказва как да стане. В доклада си за усвояване на средствата от ЕС през първото полугодие на 2008 г. специализираната подкомисия към Народното събрание предложи: "Би било по-добре да се изпълняват по-малко проекти, в които да се съсредоточат повече ресурси, така че всички предвидени работи да се извършват с най-високо качество и в срок." С други думи, да се натоварят по-малко администратори. При такава формула би могъл да се ангажира и Брюксел, ако реши, че България не заслужава авансовото му доверие за управление на еврофондове. Неприятното решение може да се вземе независимо как се нарича хроничният проблем - крадливост или некадърност.

Пускането на димна завеса вече не върши работа, защото и през нея се вижда достатъчно ясно какво представлява държавата. Радостно е, че все пак има хора, които желаят да работят и да докажат своята компетентност, както потвърди примерът с връщането на доверието по програма САПАРД. До края на тази седмица или в началото на следващата ще разберем дали държавата ще си върне спрените пари по ФАР, които са доста повече - 560 млн. евро. Те са под въпрос главно заради неохотата на регионалното министерство да се раздели с някои хора и с техните вредни практики. Има нарастваща надежда и за спрените 144 млн. евро по ИСПА, които, ако бъдат разблокирани, ще отприщят над 1 млрд. евро от Кохезионния фонд за строителство на пътища в България.

Доскоро ваканционните имоти бяха сред любимците на българските предприемачи. Построяването им привлече огромни български и чужди инвестиции, а от строителната фиеста печеливши се оказаха множество браншове - като се започне от адвокати и счетоводители и се стигне до мебелисти, стъклари и металурзи. Днес кризата чука на вратата, хотелиери пресмятат ипотечни вноски и пропаднали резервации, а фабриката за недвижими илюзии удря кепенците.

Първото нещо, което прави впечатление на човек по време на подобни изложения, е визията. Ако миналата година проблемите с лошо направения щанд предизвикаха коментари, че България е задният двор на Турция, сега страната ни се налага като модерното лице на Балканите. Акцентът в представянето на страната ни са възможностите

за еко-, приключенски и селски туризъм, а посланието към посетителите е България - природата ви приветства. За първи път тази година участниците са разположени по региони и специализирани продукти, тъй като идеята е да покажем, че разполагаме не само с море и планина.

Нашият щанд се отличава на фона на по-големите, но и по-архаични щандове, които се намират наоколо - на Хърватия, Турция, Италия и Северен Кипър, разказва Колтуклиева. До нашия щанд се намира и този на Македония, който е колкото българския, но не е много атрактивен, допълва тя.

Представителите на водещите туристически компании вече имат по-различно отношение към кризата - че ще се справят с нея, стига да действат предпазливо. Ако прогнозата на председателя на СИТ Ветко Арабаджиев за зимния сезон е, че той ще остане на нивото на миналата година, за Лято 2009 бизнесменът е повече от оптимист, тъй като отчита силен интерес към затворените ваканционни селища. Кризата вече започна да променя пазара. Ако преди се търсеха почивки от по две седмици през лятото и зимата, сега идва ерата на кратките ваканции, уикендите и почивките тип city break, отчита Колтуклиева. Причината е, че хората, които имат собствен бизнес, се страхуват да се откъснат за дълго от работата в офиса си заради динамичните икономически промени. Хората от средната класа вече ще бъдат във фокуса на туристическия бизнес, казва Колтуклиева. По думите й те не играят на борсата, не инвестират в недвижими имоти и не са силно повлияни от кризата.

Господин Моллов, НДСВ подготвя законопроект за публично-частното партньорство, какво предвижда той?

- Законопроектът, който подготвяме, ще запълни нормативната празнота по отношение на различни форми на публично-частното партньорство извън тези, които сега са регламентирани чрез Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите. Той ще включи както легалната юридическа дефиниция на публично-частното партньорство, така и обхвата на възможни механизми за такова партньорство, отговорността на партньорите, контрола, гаранцията за прозрачността и конкурентността при осъществяване на публично-частното партньорство и като цяло гаранцията за обществения интерес.
Защо на България й е необходим такъв закон?

- Защото преди всичко България има нужда от съхраняване на темпа на инвестиции в икономиката, което пък да гарантира икономическото развитие и съответно по-доброто качество на живот. На местно ниво това се проявява много ясно, тъй като местната власт няма онзи ресурс - финансов, управленски и технологичен, за да подготви по-крупни проекти, от които общината има нужда. Като се добави и липсата на единен нормативен акт, е ясно защо една община или един кмет трудно се обръща към публично-частното партньорство, което би било изключително полезно за насърчаване на инвестициите. Освен това публично-частното партньорство е контрапункт на кризата.

- Имаме работна група, която от около един месец анализира опита на другите страни, готви нормативни текстове. Ще се съобразим, разбира се, и с националните особености и обстоятелства. В крайна сметка се надявам на един добър законопроект, който до края на годината да внесем в парламента.

- Ние вече водихме разговори с нашите коалиционни партньори, които имат положителна нагласа, и вероятно ще ги привлечем като съвносители. Убеден съм, че и опозицията би подкрепила такъв закон.

- С ясно и недвусмислено разписани текстове, с включване на гражданския контрол, както и някои механизми на обявяване като например обявяване ,половин година по-рано на ключови проекти, които предстоят в една община, за да може много хора да се запознаят. Потенциалните партньори пък да се включат в проучвателния стадий. Гражданският контрол пък предвиждаме да не приключва с избора на даден частен партньор, а мониторингът да продължава през цялото време. Имаме такива примери в България и мога да спомена проекта Супер Боровец.

- Това може да бъдат както големи, така и по-малки проекти. Аз смятам, че е редно да се започне първо с по-малки проекти. Така ни съветват и от Германия. Става въпрос за проекти на ниво местна власт, когато става дума за ползване на възможности на еврофондовете, за реализация на важни инфраструктурни проекти в рамките на една община. Това може да бъдат пречиствателни станции, детски градини, стадиони и т.н.

- Най-големият риск за частния сектор е инвестиционният риск. По-малкият риск е този от необходимостта от такава публична услуга за обществото. Рискът на публичната власт е в това да няма промяна в дългосрочен характер на тази инвестиция, смяна на дейността или нещо подобно. Точно затова в закона трябва да бъдат много ясно разписани текстовете, които да гарантират този мониторинг по време на целия проект.

Снимка на четири колони – без текст


11.11.2008 г.,с. 7
Инфраструктура: Решение
Брюксел още умува дали да ни ореже парите по ИСПА
Пътната агенция ще има нов шеф до седмица
Илиана Тончева, itoncheva@pari.bg

Eвропейската комисия още не е взела решение дали да намали наполовина средствата, които трябва да бъдат предоставени за пътна инфраструктура по програма ИСПА. Това съобщи Денис Абът, говорител на еврокомисаря по регионална политика Данута Хубнер. Брюксел официално ще излезе със становище по въпроса, след като се запознае с документите, внесени от вицепремиера Меглена Плугчиева за това доколко ефективно действат системите за контрол и управление на средствата по ИСПА във всички ведомства, които трябва да усвояват парите.

Плугчиева сама предложи 625 млн. EUR от предвидените за модернизация на пътната инфраструктура 1 млрд. EUR да не бъдат отпускани засега от ЕК. Мотивът й бе, че новосъздадената агенция все още не работи ефективно и страната ни може да бъде санкционирана заради това, че инфраструктурните проекти, които ще се финансират с тези средства, все още не са тръгнали.

Реформите в пътната агенция са решение на българските власти, коментира Денис Абът. Според него това се прави с цел да се засили контролът върху обществените поръчки и да отпаднат съмненията за конфликт на интереси между ръководството на пътната агенция и изпълнителите на проектите. Според Абът трябва време, за да бъдат извършени реформите, но от Брюксел се надяват страната ни да се справи скоро с проблемите.
Управление

До една седмица премиерът Сергей Станишев ще назначи нов изпълнителен директор на Национална агенция Пътна инфраструктура, обещават от правителството. Според експерти това също ще помогне агенцията да заработи с пълен капацитет.

В момента тази длъжност се изпълнява от председателя на надзорния съвет на агенцията Иван Атанасов, защото първият директор Димитър Иванов си подаде оставката месец след като пое управлението. Атанасов обаче предварително декларира, че ще остане на поста само до 5 декември.
Екология

Екоминистерството ще успее да усвои всичките 507 млн. EUR по програма ИСПА, предвидени да бъдат отпуснати от ЕС за екология, потвърди министър Джевдет Чакъров. Според него през 2005 г. са били усвоени само 60 млн. EUR, а сега те са вече 300 млн. EUR. Средствата са предназначени за водния сектор, опазване на околната среда и съхранение на отпадъците.

Господин Бойков, правителството ще отпусне повече пари за инфраструктура догодина в подкрепа на строителния сектор. Как реагира секторът на тази новина?

- Ако говорим за строителството на пътищата, миналата година, а вероятно и тази, то ще е за 800 млн. лв. А общият обем на всички видове строителство е 13 млрд. лв. В момента обаче има нулева година в пътното строителство, тъй като не стартира нито един проект, а замразихме действащи за 500 млн. EUR по ФАР и ИСПА. Най-голям сега е делът на жилищното и курортното строителство, но там кризата е най-сериозна. Бях на обиколка във Варна, Бургас и Пловдив - навсякъде се замразяват обекти. Пари има, но инвеститорите изчакват. От друга страна, предлагането на жилища в големите градове вече е по-голямо от търсенето. Потокът инвестиции там беше спекулативен. Инвестираха хора от ЕС, които търсеха бърза печалба от препродажба. България обаче вече втора година е член на ЕС и цените са конкурентни на останалите държави. Така печалбите в жилищното предприемачество намаляха до 8-10% и вече са близо до европейските. Доскоро предприемачите у нас гонеха и 100% печалби. В тях е буферът и затова цените на имотите сега не падат толкова рязко, независимо че има задържане на продажбите. Като цяло обаче имаме късмет, че финансовата криза съвпадна с големите инвестиции в инфраструктура и строителите се преориентират. Наблюдавам го косвено - в строителния регистър валят заявки за придобиване на право да се изпълняват строежи в по-горните категории, където е инфраструктурата. Буферите са обектите, финансирани от общините, и големите държавни проекти като магистралите Тракия, Струма и Марица. Ако тръгне и заложената ремонтна програма, ще има достатъчно проекти. Предстои и строителството на много пречиствателни станции.

- По наши данни над 100 фирми у нас имат годишен оборот над 5 млн. лв., както и хора и техника, които им позволяват да изграждат инфраструктура. На практика те може да кандидатстват за всички проекти, които се изпълняват в България. У нас има и три големи консорциума с потенциал за магистрално строителство.

- Ако тръгнат парите по европейските програми, мисля, че ще задържим темпото от тази година. Не очаквам катастрофа. Ще има задържане на растежа, но досега той бе уникален и не можеше да се запази още дълго. Кризата до известна степен ще има оздравителен ефект. В България има 5000 строителни фирми, което е ужасно много за нашите мащаби. От тях 3500 са малки, направени за един водопровод, за един блок. Те или ще се развиват, или ще изчезнат.

- Въпросът е резонен, тъй като цените на строителните материали растат с 15-16% годишно. В това отношение 2008 г. беше тежка с поскъпването на горивата и производните им строителни материали. Последвалият спад в цените на суровините бе породен от застоя в строителството. Това обаче са временни явления, които няма да се отразят сериозно.

- Това е и нашето желание. Първата крачка бе всички фирми да се регистрират - вече се знае кой е управител, какъв е балансът на дружеството... Друг е въпросът, че се подава и грешна информация. Много строителни фирми бяха регистрирани в сектора на услугите, за да не плащат задължителните застраховки за работниците си. Имаше и такива, които, за да влязат в по-висока категория на регистъра и да строят по-големи и сложни обекти, назначаваха работници, които след регистрацията уволняваха. Назначават се и работници на почасови договори, защото по трудовия кодекс фирмите имат право и на договори за 1 час на ден. Така строителите работят 10 часа, но официално им плащат за 1час. Всичко това постепенно го вадим на светло. Започваме проверки с ДНСК и инспекцията по труда. В момента събираме информация от областните представителства на камарата и ще проверим около 200 обекта в страната.

- Нашите областни представителства знаят кой кой е в сектора. Предупреждавам: законът трябва да се спазва. Тези, които вървят напред и се развиват, ще изсветлеят. Тези, които не могат, ще фалират.