12 правила за живота

197 наводнения, бедност и рак. Но пред човешкото зло, което добавя ново измерение към нещастието по света, ние сме безсилни. По тази причина в първите глави на Битие (и в богатата писмена традиция, на която се опират) осъзнаването на нашата смъртност и придобиването на познание за Доброто и Злото са представени като катаклизъм от космическа величина.
Съзнателната човешка злоба може да пречупи духа, който дори трагедията не е успяла да разклати. Спомням си деня, в който с една от клиентките ми открихме (заедно), че дълги години е изпадала в тежки пристъпи на посттравматично стресово разстройство – всекидневно треперене, състояние на ужас и хронично безсъние – само при вида на яростта, изписана по лицето на пияния ѝ приятел. Помраченото му лице
202
разкрива ясното и осъзнато желание да я нарани. Прекомерната ѝ наивност я превръща в идеалната жертва, но въпросът е в друго: преднамереното зло, което ние хората си причиняваме, може да прекърши дори най-силните и да причини дълбока и трайна психологическа травма.
И така, кои са факторите, които пораждат подобно зло?
Тежкият житейски жребий не е единствената причина то да се прояви. Не може да се каже също, че злото е последица от провала и от съпътстващите го (съвсем разбираемо) разочарование и огорчение. Ами ако към тежкия житейски жребий се добави постоянното отхвърляне на жертвите, които един човек прави (дори когато са неподходящи или се извършват без особен ентусиазъм)? Това изкривява хората и ги превръща в истински чудовища, които започват съзнателно да причиняват зло и не създават почти нищо друго освен болка и страдание както за себе си, така и за останалите (и го правят заради самата болка и страдание). По този начин се оформя един ужасно порочен кръг: неохотно се прави неуместна жертва; жертвата се от- хвърля от Бог или от реалността (сами изберете); отхвърлянето поражда яростно негодувание; то прераства в озлобление и желание за отмъщение; следващата жертва се прави още по-неохотно и отново категорично се отхвърля. Това е една низходяща спирала, която води право в Ада.
Животът наистина е „окаян, скотски и кратък“, както проницателно забелязва английският философ Томас Хобс. Но това, което го прави още по- страшен, е човешката предразположеност към злото. Следователно основният житейски проблем – справянето с жестоката действителност – не се състои в това какво и как да пожертваме, за да намалим страданието, а в това какво и как да пожертваме, за да намалим страданието и злото – този
съзнателен, преднамерен и отмъстителен причинител на най-страшното
страдание. Историята за Каин и Авел е вариант на архетипната приказка за двамата враждуващи помежду си братя, за героя и злодея. За двата елемента
202
„Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи.“ – Битие 4:5 – Б.пр.

198 на човешката душа: единият, устремен нагоре, към Господ, а другият – на- долу, към Ада. Авел несъмнено е героят – но герой, който е победен от Каин.
Авел успява да умилостиви Бог – необичайно, рядко срещано постижение, – но не успява да надвие човешкото зло. По тази причина Авел е архетипно непълен. Навярно е прекалено наивен, макар че жадният за отмъщение брат може да бъде невъобразимо коварен и подмолен, като змията от Битие 3:1.
Оправданията – дори причините, дори уважителните причини – в края на краищата нямат никакво значение. Проблемът със злото остава нерешен въпреки богоугодните жертви на Авел. Ще минат хиляди години, преди човечеството да предложи каквото и да е друго решение. Същият проблем се проявява и достига кулминационната си точка в историята за Исус и из- кушенията на Сатаната. Този път той е разгледан по-изчерпателно. Освен това героят побеждава.

Изтегляне 3.6 Mb.

Сподели с приятели: