12 правила за живота

199
...такава злоба, та рода човешки да погуби
от корена му още и така земя и ад
да смеси и обърка само за да унизи
великия творец ?
203
Каин се обръща към Злото, за да получи онова, което му е отказано от
Доброто, и го прави доброволно, съзнателно и със зла умисъл.
Исус избира различен път. Неговото пребиваване в пустинята пред- ставлява тъмната нощ на душата – едно универсално и дълбоко човешко пре- живяване. Това е едно пътуване, на което всеки от нас се отправя, когато животът се разпада, когато сме отчуждени от семейството и приятелите си, когато душата е в плен на отчаянието и сме привлечени от мрачния нихи- лизъм. И за да бъдем прецизни към историята, нека да изразим едно предположение: ако прекараш четиресет дни и нощи в пустинята, в самота и глад, може би неминуемо ще се озовеш на това мрачно място. По този начин настъпва синхроничният сблъсък между обективния и субективния свят.
Този четиресетдневен период е натоварен с дълбока символика, която се открива и в четиресетте години, през които израилтяните странстват из пустинята, избягали от тиранията на фараона и на египетската държава.
Четиресет дни е дълго време в подземния свят на мрачните предположения, объркване и страх – достатъчно дълго, за да стигнеш до самите недра, където се крие Адът. На такова пътуване може да се отправи всеки – тоест всеки, който е готов да приеме с достатъчна сериозност злото в себе си и в човека изобщо. За тази цел познанията по история ще бъдат само от полза. Кратка обиколка из ужасите на тоталитаризма от двайсети век с неговите концентрационни лагери, насилствен труд и сеещи смърт идеологически патологии е достатъчно добра отправна точка, не по-лоша от всяка друга
(като впрочем не бива да се забравя, че дори най-жестоките надзиратели в трудовите лагери са човешки същества, на които нищо човешко не е чуждо).
Чрез тази своя „модернизирана“ версия историята за пустинята ще оживее отново и ще стане по-разбираема за съвременния ум.
„Да се пише поезия след Аушвиц – казва Теодор Адорно, изучавал авторитаризма, – е невъзможно.“ Само че той греши. Поезията е възможна, но тя трябва да бъде за Аушвиц. След печалния заник на последните сто
203
„...че отде
ако ли не от извора на злото, би се взела
такава злоба, та рода човешки да погуби
от корена му още и така земя и ад
да смеси и обърка само за да унизи
великия творец?“
Милтън, Дж. Изгубеният рай, Книга 2; прев. Александър Шурбанов, 1981 г.

200 години от изминалото хилядолетие ужасната разрушителност на човека се превърна в проблем, чиято сериозност видимо засенчи дори проблема за неизкупеното страдание. Истината е, че нито един от тези проблеми не може да се разреши, без да се намери решение за другия. И тук идеята за Исус, който поема върху себе си греховете на човечеството, сякаш са негови, е ключът към дълбокото разбиране за срещата с дявола в усамотението на пустинята. „Homo sum, humani nihil a me alienum puto“ – казва римският драматург Teренций, което значи: „Аз съм човек и нищо човешко не ми е чуждо“.
„Никое дърво не може да стигне до Рая, ако корените му не стигнат до
Ада“ – добавя страховито изключителният психоаналитик Карл Густав
Юнг.
204
Това е едно от онези твърдения, които неминуемо те карат да се замислиш. Не може да има движение нагоре, дълбокомислено забелязва великият психиатър, ако няма съответстващо движение надолу. Тъкмо затова просветлението настъпва толкова рядко. Кой изобщо е готов на това?
Вие готови ли сте да се срещнете с този, който дърпа конците и стои в дъното на най-злонамерените ви мисли? Знаете ли какво написа, доста неизчерпа- телно всъщност, масовият убиец от гимназия „Колъмбайн“ Ерик Харис в деня преди да открие стрелба по съучениците си? „Интересно, когато съм в

Изтегляне 3.6 Mb.

Сподели с приятели: