Християнството и неговите проблеми

206
Християнството твърди, че дори царят е само един сред многото. За да може едно такова твърдение, което противоречи на всички очевидни факти, да намери сигурна опора, се налага да бъде развенчана идеята, че светската власт и положението в обществото са показател за Божието благоволение.
Това става отчасти посредством странното твърдение на християнството, че спасението не се постига чрез усилия или заслуги – тоест чрез „работа“.
215
Изграждането на подобна доктрина, независимо от нейните ограничения, не позволява на царя, аристократа или, да кажем, на заможния търговец, да парадира с морално превъзходство над обикновения човек. В резултат на това метафизичната концепция за вечната ценност, присъща на всяка една душа, въпреки всички препятствия успява да се наложи като фундаментален принцип в западното законодателство и общество. Това невинаги е било така и все още не е в по-голямата част от съвременния свят. Истинско чудо е (и затова не бива да забравяме този факт), че обществата на нашите предци, чиято йерархия се опира на робството, се преобразуват – под въздействие на някакво етично/религиозно откровение – по такъв начин, че притежанието и абсолютната власт над друго човешко същество започва да се смята за нещо погрешно.
В наш интерес е да не забравяме и факта, че робството предлага не- посредствена изгода за някои; че аргументът „силният трябва да доминира над слабия“ е много привлекателен, удобен и извънредно практичен (особено за силния). Това означава, че докато не се появи човек, който с революционните си възгледи да изобличи всички ценности на робовладел- ските общества, порочната практика не може да бъде поставена под съмнение и, още по-малко, прекъсната (същото важи и за идеята, че самото упражняване на власт и авторитет превръща робовладелеца в аристократ; или още по-крайната идея, че упражняваната от робовладелеца власт е законосъобразна и даже добродетелна). Християнството изрази, ясно и категорично, изумителното твърдение, че и най-низшият човек има права, истински права, и че суверенът и държавата са морално задължени да зачитат тези права. То оповести, отново ясно и категорично, още по-необяснимата идея, че притежаването на друго човешко същество накърнява много повече достойнството на робовладелеца (докато преди се е смятало за признак на аристократизъм), отколкото това на роба. Днес ни е трудно да разберем
215
В Ефесяни 2:8-2:9 се казва: „Защото по благодат сте спасени чрез вярата, и това не е от вас, но е Божий дар, не е чрез дела, за да не би някой да се похвали“. Тази идея намира отзвук и в Римляни 9:15-9:16: „Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля. И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост“. В Новия превод на Библията в пасаж 9:16 се казва: „Така че това зависи не от желанията или усилията на някого, а от Бога, Който дарява милост“.

207 колко непосилно е било за обществото да възприеме подобна идея.
Забравяме, че обратното е било очевидна истина през почти цялата човешка история. Ние мислим, че желанието за поробване и доминиране е това, което се нуждае от обяснение. Между другото, то отново се връща.
Това не означава, че християнството не е имало своите проблеми.
Всъщност те са от този вид проблеми, които се проявяват едва когато редица други, много по-важни проблеми са били решени. Обществото, което християнството създава, е значително по-малко варварско от езическото и дори от древноримското, които заменя. Най-малкото, християнското общест- во признава, че не е редно робите да служат за храна на изгладнелите лъвове просто за забавление на тълпите, макар че много други варварски практики продължават да съществуват. То се противопоставя на детеубийството, на проституцията и на принципа, че правото е на страната на силния. Прокарва убеждението, че жените са важни колкото и мъжете (макар че все още не сме намерили начин да приложим това убеждение в политиката). Християнство- то настоява, че дори враговете на обществото са човешки същества и трябва да се третират като такива. И не на последно място, то разделя църквата от държавата, за да попречи на императорите, които са хора като всички, да изискват да бъдат почитани като богове. Всичко това е изглеждало невъзможно. Но се случва.
С напредване на християнската революция обаче невъзможните проблеми, които тя успява да реши, потъват в забрава. Както се случва с всички решени проблеми. След като решението е намерено и приложено, в забрава потъва

Изтегляне 3.6 Mb.

Сподели с приятели: