ГЛАВА IVВТОРИ ПРИНЦИП: ЗДРАВИЯ СМИСЪЛ

48
признаци на опасността. Такъв жител на Хонолулу е много добър мореплавател, разбира се, сред своите; но на света има хора, които управляват огромни параходи, отбелязват оборотите на лага, броят ударите на хронометъра, правят корекции на различните наблюдения на звездното небе. Големите световни изменения се извършват не от диваците на Хонолулу, а именно от тези хора, макар че днешният дивак, който промъква лодката по опасни места, следващото десетилетие може да стане капитан на океански кораб. Здравият смисъл на съвременния американец е бърз и верен като погледа на безстрашния лодкар. Но нито в национален, нито в обществен, нито в индивидуален мащаб този здрав смисъл не е далновиден и образован капитан, управляващ голям кораб. И ако ние имаме нужда от нещо, то не е да имаме повече здрав смисъл или по-голяма умствена живост, а да се измени рязко гледната точка. Момчето трябва да забрави за минута смелостта и ловкостта, придобита в борбата със силните вълни, и да се насочи към планинските върхове, за да се научи там да се ориентира по звездите и да определя своя път по всички океани и пустини в света.
Простият меден цент бил за дребната и страхлива душа на един държавен деец на нова Англия по-скъп от цялата прекрасна област,
която се простира на запад от Скалистите планини. Даниел Уебстър в изказването си пред Конгреса (1844 г.) против отпускането на 50 хил.
долара за установяване на пощенски връзки с тихоокеанското крайбрежие заявил:
„Какво можем да искаме от тази обширна и пуста страна, от тази област на диваци и диви зверове, пустини и пясъци, прашни урагани, кактуси и полски кучета? Каква полза можем да се надяваме да извлечем от тези пустини, от тези безкрайни и непроходими планински хребети, покрити с вечен сняг до самото подножие? Какво да правим със скалистото, безжизнено и лишено от пристанища западно крайбрежие, което се простира на три хиляди мили? За какво може да ни потрябва такава страна? Господин президент, никога в живота си не ще се съглася да пожертвувам от нашата държавна хазна дори и един цент, за да се приближи западното крайбрежие до Бостън на един дюйм“
Притежавайки ограничен здрав смисъл, той е готов да пожертвува всичко заради новоанглийското риболовство. Лишен от

49
широк здрав смисъл, той ни принуди да загубим цяла страна, която се простира на запад от Скалистите планини от 49 до 54°40’’ северна ширина. И ако, освен това, ние не загубихме Орегона и Вашингтон, за това нашият държавен деец няма никаква заслуга.
Но за щастие и преди този човек, и след него са се намирали и други хора — испански капитани, френски аристократи и свещеници,
американски търсачи — хора, които са смятали за свой дълг,
необходимост и радост да се возят на плаващи ледени блокове като на кораби, да оседлават бурните реки като коне, да действуват с горските пожари като с брадва, а с динамита и планинските потоци като с лизгар. Така работехме дотогава, докато не свикнахме да вярваме на даровете на природата и да не вярваме на самите себе си, да освобождаваме от работа своите ръце и мускули и да я предаваме на парните машини. Но като получаваме тази огромна помощ от природата, нейните дарове и услуги, ние с детско лекомислие разпиляваме своите национални ресурси, като ги заменяме с вредни дреболии. При сегашните цени на азота, фосфора и поташа, като продаваме в чужбина един фунт памук, заедно с него изпращаме и частица от нашата почва на стойност 3 цента; с всеки бушел пшеница или други зърнени храни ние предаваме частица от плодородието за двадесет цента. По този начин номиналната печалба, която възлиза за един фунт памук около три, а за бушел зърнени храни около двадесет цента, не надхвърля намаляването на стойността на почвата и излиза,
че нашият земеделец влага цялата си енергия, целия свой напрегнат трудов живот само в постепенното изразходване на собствения основен капитал. Неговата чиста печалба е равна на нула.
Ако пожелаем да посочим четирима от най-големите, най- талантливите американци, които работят днес в промишления и финансовия свят, това ще бъдат: Ендрю Карнеджи, който си създава огромно състояние, като превръща в желязо и стомана, а след това продава нашите национални запаси от руда и каменни въглища;
Джеймс Дж. Хил, който превърна в капитал умението си енергично и организирано да разхищава пшеничните полета на нашия северозапад и горите на тихоокеанското крайбрежие; Джон Пирпонт Морган,
който финансира и издигна на поразителна висота редица огромни предприятия, имащи за цел да разхищават наследените от нашите прадеди природни богатства; и накрая, Дж. Д. Рокфелер, който заля с

50
ярка и евтина светлина китайските и африканските колиби и за тази цел извозва отвъд океана нашите нефтени езера, създадени от хилядолетната работа на слънчевата светлина, вътрешната температура на земята и природните химически процеси.
В таблица 2, която е съставена по официални цифри от
Статистическото бюро на Съединените щати, се вижда, че половината от нашия внос се състои от луксозни предмети (като например коприна, вина, елмази) или от такива стоки, които не изтощават природните богатства на произвеждащата страна (като например каучук, захар, химикали), или, накрая, от изделия, чиято стойност се създава само от висококвалифициран труд и точна работа на машините и инструментите (като например дантели, предмети на изкуството, особено майсторски изработени предмети). А нашият износ се представя преди всичко от най-прости суровини. Този износ изтощава нашите природни богатства, тази стока се произвежда с най- тъп, неквалифициран труд, с най-груби и примитивни машини.

Изтегляне 1.26 Mb.

Сподели с приятели: