12 принципа на производителността

7
немислима високата производителност. Те не само са познавали този организационен тип, но са имали широк опит в практическото му прилагане.
Ако съвременният човек работи по-производително от хората, живели преди хиляда години, работата не е в някаква вътрешна разлика, не е в качеството на мозъка, а в огромната разлика в условията. Едно момче с прашка, която поразява на разстояние, може да победи тежковъоръжен великан с копие.
Безкрайно трудно е да се въвеждат нови принципи, защото отделни лица,
племена и цели народи, които не могат да надхвърлят своето ограничено гледище, започват да се страхуват, че новаторът ще подкопае тяхната компетентност и умение. Ако гръцките атлети са имали на разположение велосипеди, автомобили и аероплани, ако са имали автоматични пистолети и винтовки, те биха показали превъзходни спортни резултати. Но колкото и ловък и сръчен да е един стрелец, с лък той никога не може да улучи такава отдалечена цел, както с винтовка. Принципът на нашата винтовка е много стар: това е просто принципът на пушката със сгъстен въздух. Той няма нищо общо с принципа на лъка и стрелата. Но ако въоръжим дивака с винтовка, той изведнъж ще стане по-силен от всички облечени в броня рицари. По същия начин, ако научим макар и посредствен съвременен директор на фабрика да прилага организационните принципи, ние му даваме възможност да постигне такава производителност, че ще остави далеч след себе си най-големите производствени гении, които работят по старата система.
Рационализаторите са познавали новите теории, защото и по-рано са ги прилагали в широки мащаби. Те можели да проектират и да въвеждат нов тип управление на производството, различен от старото, както се различават винтовката от лъка и стрелите, велосипедистът от пешеходеца, аеропланът от автомобила, арабските цифри от римските. Тези нови принципи и прилагането им в управлението на производството ще бъдат привлекателни само за хората, върху чиито интереси те се отразяват пряко, т.е. само за акционерите, директорите, работниците и клиентите на завода. Но те ще изглеждат несравнимо по-дълбоки, ако разберем, че тези нови принципи лежат в основата на всяка дейност и притежават безусловна обща приложимост, че истинската производителност се определя от тях и е немислима без тях във всички времена, че те са приложими и се прилагат в огромни мащаби решително навсякъде.
Ние се надяваме да предизвикаме интерес към тези теории и принципи не като посочим материалните изгоди (макар че в крайна сметка с тези изгоди в значителна степен се измерва стойността на тези принципи), а значението им в историята на най-новото време. А след това ще можем да се върнем в началото, да проследим действието им от онези времена, когато те са били приложими в грандиозното държавно строителство, и да изследваме значението им за бъдещото преустройство на промишлеността.

8
За Северна и Южна Америка XVI в. е епоха на откриване на земята,
XVII — епоха на нейното овладяване и колонизация, XVIII и първата четвърт на XIX — на затвърдяване на придобитото и същевременно на разработване на природните богатства. Следователно на XX в. се пада все още неразрешената задача да се запазят тези богатства, да се премахнат загубите — безобразните и недопустими загуби, които направиха нашето държавно управление „притча во язицех“, нашето варварско разхищение на природните богатства световен скандал, а благодушно търпимата ниска производителност на нашата промишленост истински национален позор.
Именно тази национална непроизводителност, тази национална разточителност, това национално разпиляване на материали, човешка и машинна енергия ние можем да намалим, стига да вземем под внимание и да приложим на практика най-простите поуки на историята от последно време —
поуки, които представляват най-добрия увод към изложението на принципите на организацията на производителния труд.
Като се започне от 1850 г., Луи Наполеон цели двадесет години е ръководна фигура в европейската политика. Англия поддържа дружбата с него.
Италия го призовава да я освободи. Турция моли неговото покровителство,
Русия е унижена от него, Австрия търси неговия съюз. Но в малкото кралство
Прусия, което по размерите си е равно на нашия щат Колорадо, двама души —
държавният деец Бисмарк и военният организатор Молтке, сключват помежду си съюз, с цел да направят своя крал хегемон на Европа. Крал Вилхелм заема пруския престол през 1861 г. Това е шестдесет и четири годишен старец,
просмукан от всички плесенясали традиции на миналото, но затова пък безгранично доверяващ се на двамата си бележити съветници.
Прусия е малко, бедно, второстепенно кралство, на което принадлежи общо около една четвърт от немската (т.е. германската и австрийската) земя и от немското население. Съотношението на силите в Германия тогава ни най- малко не показват, че Прусия може да играе ръководна роля. А извън пределите на Германия Прусия решително никой за нищо не я зачита.
За да се осъществи мечтата на двамата кралски съветника, се очертава само един възможен път. За това се изисква следното:
1. Ясен план или идеал, образец.
2. Организация, която според формата си да може да постига идеалите
(целите) и да закрепва постигнатото чрез прилагане на определени принципи.
3. Наличност на хора, материали, машини, парични средства и методи,
които да дават възможност на организацията да прилага принципите, с помощта на които се постигат целите и се закрепва постигнатото.

9 4. Компетентни и знаещи ръководители, които да съумеят да заставят организацията и оборудването да постигат поставените цели или идеали и да закрепват постигнатото.
Съзнателно или несъзнателно, но в цялата дейност организаторите на победата вървят след самата природа.
Двама вождове, чийто идеал или цел е могъщата германска империя с пруската държава или пруския крал начело, се заемат да създадат две съответни организации: военна и дипломатическа; да оборудват тези организации, да подготвят сила, която е необходима за осъществяването на поставената цел. Отначало се пуска в ход дипломатическата интрига, която довежда всеки враг поотделно до задънена улица, а след това и армията, която унищожава този враг. Нас не ни засяга дипломацията. За да се предизвикват необходимите сблъсквания в най-удобния момент, за да се разпалват всички войни през приятния и удобен пролетен сезон, е необходима голяма ловкост,
голямо умение. Но целта, която си е поставил Молтке, е още по-трудна.
Той не може да има нито толкова хора, нито толкова пари, нито толкова снаряжение и материали, колкото имат неприятелите. На него му е ясно, че на недостига на материални ресурси, на консервативността на човешкия материал, на остарялото оръжие той може да противопостави само онези теории и принципи, за които неговите самонадеяни противници си спомнят твърде късно.
Още преди началото, в самия замисъл, предприетата от него борба е борба на производителността срещу непроизводителността.
Производителността на армията е създадена, като се прилагат дванадесетте принципа и е създадена нова концепция и нова постановка на цялата военна организация.
Голямата игра започва със сблъскването с малката и бедна Дания. Война на Дания е обявена през 1864 г. и в тази война Прусия се обединява със своя главен съперник в борбата за власт над Германия — с Австрия. В резултат на войната от Дания са отнети две провинции, а именно: Холщайн и Шлезвиг,
при което Прусия получава Шлезвиг, Австрия — Холщайн. Датската кампания помага на Молтке в две направления: да изпробва организацията си в скромно за начало действие и да проучи всички слабости на австрийската организация.
През 1866 г. Бисмарк прави следващата крачка. Заради същия Холщайн той се сблъска с Австрия и предизвиква война, която е обявена на 14 юни. Не само Австрия, но и почти всички останали германски държави се оказват против Прусия. През това време тя наброява около 22 млн., а Австрия и другите германски държави — 59 млн. жители. Но Молтке ненапразно е изучавал историята на гражданската война между северните и южните щати;
от тази история той отлично е разбрал как не трябва да се постъпва. Бисмарк поставя на редица малки германски държави ултиматум с дванадесетчасов

10
срок, а след тези дванадесет часа армията на Молтке почти веднага ги напада и унищожава войските им. Точно две години след битката при Хетисбург,
която е тридесет месеца след опожаряването на Форт Съмтър, и деветнадесет дни след обявяването на Австро-пруската война, т.е. на 3 юли 1866 г., пруската армия от 225 хил. души разбива австрийската, наброяваща 268 хиляди. След още три седмици Австрия моли за примирие, а след това е сключен и мир,
който изтръгва от ръцете и шествековното господство над Германия и го предава на Прусия. Тъй като цялата война е чисто делово начинание, влизащо в общия план за създаване на империята, Прусия принуждава Австрия да заплати контрибуция от 40 млн. талера (около 30 млн. долара), а от малките държави също взема суми по пропорционална система. Тъй като цялата война от самото начало до самия й край се води на австрийска територия, разходите за окупацията също са стоварени върху победените. Освен това Прусия според този мир получава 27 хил. мили
2
територия. Ние не познаваме нито един случай, при който някое американско производствено предприятие да е реализирало в такъв кратък срок толкова голяма чиста и обща печалба.
Европейският диктатор Наполеон III подценява опасността. Бисмарк и
Молтке вече се готвят за следващата крачка — заменяне на френския император с германски император в качеството на военен хегемон в Европа.
На 4 юли 1870 г. испанският трон е предложен на немския принц Леополд.
Възможно е това също да е влизало в плана на Бисмарк, който се стреми да провокира въоръжено сблъскване. По навик Наполеон тропва с крак, но тропва за последен път. На 19 юли той обявява война на Прусия. Казват, че Молтке е спал, когато му донесли телеграмата, известяваща това; когато го събудили,
той казал: „Планът за кампанията е в третото чекмедже на бюрото ми“, а след това се обърнал на другата страна и заспал отново. Много е възможно да е било така, защото, като се почне от тази секунда, над един милион немци започват да маршируват, да се хранят и да запълват всичките си минути по предварително разработен план и разписание. Във всички германски кралства и княжества мъжете се откъсват от семействата и личните работи и се призовават в армията; всички железопътни линии с всичките си съоръжения също застават под знамената. Нито обърканост, нито истерия, нито излишно бързане — „Ohne Hast, ohne Rast“, (без бързане и без бавене). Гражданите,
повикани на действителна служба, намират снаряжението, оръжието,
обмундироването и провизиите на място и в пълен ред. Тъй като според плановете на френския щаб мобилизацията трябвало да се завърши за 19 дни,
Молтке запланувал своята мобилизация за 18: той знаел, че това ще бъде достатъчно, за да може театърът на военните действия да се окаже не на германска, а на френска територия. На практика мобилизацията на французите протекла не за 19, а за 21 дни; по такъв начин те показали 86%
производителност. При Молтке производителността била не повече, но и не

11
по-малко от 100 процента. За единадесет дни Германия мобилизирала 450 хил.
войници; на 2 август бил даден първият бой; на 6 август, т.е. 18 дни след започването на войната, се разразило едно от най-кръвопролитните сражения на цялата кампания. А на 2 септември, 45 дни след обявяването на войната,
Наполеон с армията си бил разгромен при Седан, пленен и откаран в
Германия.
Поразителното тук не е това, че едната страна е победила другата, не е и това, че решителната победа била извоювана в такъв кратък срок, а това, че плановете на Молтке се оказали толкова съвършени, че въпреки отчаяната съпротива на противника те били изпълнени с точност до един ден. А силите и на двете страни били почти равни, и в Германия, и във Франция живеели приблизително по четиридесет милиона жители. Ако това не е така ужасно, би било просто смешно да сравняваме тази запланувана от най-големия организатор на изтеклото столетие война с нашата гражданска война, война непроизводителна, бавна, неграмотно организирана и неграмотно управлявана, вяло и разрушително протакаща се цели четири години, оставила ни като наследство четиридесетгодишна омраза, малко позагладена от новата война (този път срещу чуждестранния враг), оставила ни мъките от огромните разходи за пенсии, девет десети от които представляват направо глоба за непроизводителността.
В американската гражданска война и двете страни бяха въодушевени от високи идеали: южняците се биеха за свобода и самостоятелност, а северняците — срещу омразното робство. Но и двете страни не познаваха нито един от дванадесетте принципа на производителността и затова и двете се провалиха по най-безнадежден начин.
Молтке е познавал дванадесетте принципа на производителността, за него войната не е шега и играчка, а сериозно делово начинание и Бисмарк пресмята неговата себестойност, поставя всичко до последния грош за сметка на Франция, показва й тази сметка и получава заплащане. Той взима от французите един милиард долари със съответните лихви, а като законна печалба от деловата операция анексира две провинции — Елзас и Лотарингия.
Когато следях хода на тази кампания, не ме привличаха нито славата, нито блясъкът на победата, защото тук всъщност няма нито слава, нито блясък.
Привличаше ме спокойното, безпощадно умение, с което немците разиграваха цялата игра. Това умение показва какво могат да направят правилните принципи, провеждани от съзнателна и ясна организация. Не качествата на немския войник спечелиха войната: Молтке би постигнал същите успехи, ако приложеше принципите си не в германската армия, а в италианската,
австрийската, френската, руската и японската или американската. Германските войници не бяха въодушевени от никакъв специален ентусиазъм и изобщо по войнствен дух стояха по-ниско от средното равнище на европейските армии.

12
Войната беше спечелена не от германската сурова дисциплина или тактика;
техниката на германската армия беше достатъчно остаряла. Френското
„шаспо“ (chassepot) беше по-добро от немската пушка-иглянка, френската митралеза е по-добра от германското полево оръдие. И накрая Германия спечели войната не с пари, защото Франция беше по-богата от нея и имаше много повече кредит. Войната спечелиха принципите на Молтке и създадената от него организация. А едно поколение по-късно същата организация и същите принципи, приложени в противоположния край на земното кълбо от съвсем други хора, при съответни талантливи ръководители дадоха същите блестящи резултати.
Тъй като Молтке усъвършенствува старинната военна организация, тъй като разбира и осъществява на практика дванадесетте принципа на производителността, неговите войни причиняват по-малко смърт и осакатявания, отколкото големите американски промишлени и транспортни предприятия, които получават приблизително същия доход. Световната история не познава нито едно делово начинание, което да е водено така гладко,
както води войните си Молтке.
Бисмарк умира неудовлетворен, Молтке също вече не е жив, но техните поуки живеят. И в наши дни (началото на века, бълг. ред.) германската армия,
която с всяко свое движение хвърля Великобритания в безсмислена паника,
представлява най-блестящ пример на прилагане на съвременните делови принципи при изграждането на една велика държава.
Но най-блестящия пример на рационална организация и на принципите на производителността виждаме не в това как немците преустроиха своята държава, а в това как японците в продължение на едно поколение фактически от нищо създават велика държава. През 1867 г. Япония е чисто феодална държава. Цехът на търговците и цехът на бедните в нея са на едно равнище и са подложени на напълно еднакво презрение. Селяните са разорени. Най- добрите хора в страната се задушават в лапите на феодализма и не смеят да проявят и най-малка инициатива. Напускането на страната се смята за държавна измяна и се наказва със смърт. Но няколко самураи все пак се решават да заминат от Япония не заради печалба, не за развлечение, не за някакви лични изгоди, а само за да усвоят всичко ценно от западната цивилизация и да го донесат при своите, в полза на горещо обичаната родина.
Те възприемат организацията на Молтке, за да преустроят върху тази основа съзнателно и разумно своето отечество. Пускат в ход дванадесетте принципа на производителността, които може би те бяха успели да открият и признаят още преди да започнат своето задгранично обучение. След тридесет години
Япония със своите четиридесет милиона население се оказва способна да победи четиристотин милионен Китай, а след още пет години нанася решително поражение на Русия — този северен мощен съсед, който разгроми

13
великия Наполеон и в продължение на деветдесет години държа в страх
Англия, Франция и Германия. През време на Руско-японската война американските симпатии бяха на страната на Япония. Но тази война още не беше завършена и японската организация на производството, която в принципно отношение превъзхождаше нашата производствена организация толкова пъти, колкото японската армия и флот превъзхождаха руските, породи у нас страх и ужас.
Не специалните свойства на тялото, кръвта и мозъка правят японците опасни съперници на американските индустриалци, не парите, защото японците са бедни, не оборудването, защото у японците то е оскъдно, не природните богатства, защото такива в Япония почти няма; японската индустрия стана за нас опасен конкурент само защото, за разлика от, тях ние още не сме дорасли до такъв тип организация, който дава възможност за висока производителност. Ние още спим и не виждаме дори този факт, че правилните принципи в ръцете на посредствени хора се оказват по-силни от несистемните и случайните опити на гения, а японците го виждаха.
От момента на зараждането на живота на нашата планета е имало и има всичко два типа организация. Това са същите, които Тейлър определя като функционален и военен тип. Първият тип може да бъде наречен организация на съзиданието, а вторият — на разрушението. Първобитният икономически живот (към който се отнася и нашата американска търговия с Мадагаскар) е така ясно свързан с грабителски нападения и набези, морско и сухопътно разбойничество, търговия с роби, че навсякъде и неизбежно деловата икономическа организация се изгражда по военен тип.
Сега ние знаем, че този тип в никакъв случай не може да бъде съгласуван със същността и задачите на съвременното предприятие.
Огромното благодеяние, което фелдмаршал Молтке направи на света, се състои в това, че той като военен човек, свързан с военните традиции, все пак организира армията по нов тип, по функционален тип, който трябва винаги да се прилага в икономическите предприятия.
Тъй като в голямата игра, която той започва с Бисмарк, единственият шанс за успех се крие във високата производителност, той е принуден да си изясни всички принципи, върху които се изгражда тази производителност, да въведе онзи единствен тип организация, който позволява те да бъдат приложени. И всичко това — така незабелязано, че дори и най- проницателните противници на Молтке не виждат в германската армия нищо,
освен вездесъщите каски, еполети, златни шнурове и звънтящи саби, на които отдавна са свикнали да обръщат внимание. Никой не разбираше, че без да изменя названията, без да изменя и засяга чиновете и ордените, в хищническите си цели Молтке унищожава старата хищническа организация и я заменя с нова — функционална, съзидателна, производителна. Колко струват

14
великолепните постижения на големите американски железопътни компании пред спокойните, предварително разработени планове на Молтке, преминали така гладко, без спънки цялото голямо изпитание на практическото изпълнение? Колко струва като работна единица най-голямото американско предприятие пред съвършената организация на Молтке, пред съвършената организация на онази шепа вождове, която направи Япония велика световна държава?
Ръководителите на големите производствени предприятия и
железопътните линии в Англия, Франция, Германия, Америка са все хора с огромна воля, изключителни способности, неизтощима енергия и при това предани на поверените им интереси. Но тези хора познават производителността само емпирично, те прилагат тези принципи само случайно и нередовно и затова фабриките, заводите и железопътните линии,
на които те посвещават толкова сили и таланти, работят невероятно разточително. Непроизводителните разходи на американските железопътни линии достигат един милион долара на ден; а ако се вземат под внимание и настойчиво се прилагат принципите на производителността, бихме се избавили от тези загуби. Те могат да се премахнат, както жълтата треска в
Панамския провлак, както преразходът на гориво в добре конструирани машини, котли и пещи.
Дори и да притежава първокласна техника, американската индустрия не може както трябва да я използва, тъй като самата организация, която е прекопирана от остарели английски образци, е толкова несъвършена, че изключва всякаква възможност да се прилагат истинските принципи и да се използва превъзходна техника.
В настоящата глава ние се опитахме да докажем, че заводът, както и държавата, може в много кратко време да премине от крайна непроизводителност към най-висока производителност; че главна предпоставка и оръдие на производителността във всички приведени примери бяха организационните теории и принципи; че непроизводителността, която господствува в американския индустриален живот, се обяснява с несъответствието на типа организация спрямо принципите на производителността и накрая, че единствената надежда за скорошно подобряване се състои в преустройството на съвременния организационен тип, което ще даде възможност да се прилагат тези принципи.
В следващата глава ще се постараем да опишем и да съпоставим двата типа организация и да докажем защо единият от тях дава висока производителност, а другият — ниска.

15

Изтегляне 1.26 Mb.

Сподели с приятели: