12 сказки държани в Лайпциг от до 14. 1908 г. По записки непрегледани от сказчика

МАРИЯ ЩАЙНЕР

Ние тряб­ва да се за­поз­на­ем с това, ко­ето е дейс­т­ву­ва­ло пре­ди нас, за да мо­жем ние са­ми­те да сът­руд­ни­чим за по­-вис­ше­то офор­мя­не на това, ко­ето е за нас око­ло нас.

Когато се запитаме, как­во тряб­ва да бъ­де Духовната Наука за хората, то­га­ва от вся­ка­къв вид усе­ща­ния и чувства, ко­ито сме си об­ра­зу­ва­ли в те­че­ние на на­ша­та ра­бо­та в та­зи област, ние ви­на­ги от­но­во ще пос­та­вим пред на­ша­та ду­ша един отговор: Духовната Наука трябва да бъде за нас един път за по-високо развитие на нашата човечност, на човеш- кото естество в нас.

С то­ва ние сме пос­та­ви­ли ед­на цел на жи­во­та ва­лид­на в из­вес­т­но от­но­ше­ние и са­мо­по­нят­на за все­ки мислещ и чув­с­т­ву­ващ човек, ко­ято вклю- ч­ва съ­що развитието, раз­г­ръ­ща­не­то на най-важните, на на­й-­дъл­бо­ки­те си­ли и спо­соб­нос­ти в на­ша­та душа. Всъщност на­й-­доб­ри­те хо­ра от всич­ки вре­ме­на са си за­да­ва­ли въпроса: Как може човекът да развие, да развие правилно това, което е заложено в него? На то­зи въпрос са да­ва­ни от­го­во­ри по на­й-­раз­но­об­ра­зен начин. Може би не ще мо­же да се на­ме­ри ни­ка­къв отговор, кой­то да е по-кратък, по­-­убе­ди­те­лен от онзи, кой­то Гьоте е дал от ед­но дъл­бо­ко раз­би­ра­не в сво­ето сти­хотво­ре­ние "Тайните":
"От си­ла­та об­вър­з­ва­ща всич­ки съ­щес­т­ва

се ос­во­бож­да­ва по­беж­да­ва­щия се­бе си човек".

На онзи, кой­то ве­че се е за­ни­ма­вал по­-­ос­нов­но с еле­мен­тар­ни­те по­ня­тия на Духовната Наука, не ще му изглеж­да ни­как чудно, че тър­сим връз­ка­та меж­ду епохи, ко­ито сто­ят та­ка да­ле­че ед­на от друга. Защото то­ва е ед­но ос­нов­но на­ше убеждение, че чо­веш­ка­та ду­ша пос­то­ян­но се връ­ща на Земята пре­въп­лъ­тя­вай­ки се, че пре­жи­вя­ва­ни­ята меж­ду раж­да­не­то и смър­т­та про­ти­чат пов­та­ря­що се за човека. Ние сме се за­поз­на­ли все по­-доб­ре с уче­ни­ето за прераждането. Разсъждавайки, мо­жем да се запита- ме: да, тези души, които обитават днес в нас, са били вече и други път тук на земята; не е ли възможно те да са били на земята вече също и в страната на древен Египет, през време на египетската културна епоха, не е ли възможно в нас да обитават същите души, които някога са гледали огромните пирамиди и загадъчните сфинкси в древен Египет?

На то­зи въп­рос мо­жем да от­го­во­рим утвърдително. Картината се е въ­зоб­но­ви­ла и на­ши­те ду­ши са гле­да­ли древ­ни­те па­мет­ни­ци на културата, ко­ито днес от­но­во виждат. Така всъщ­ност та­ва са съ­щи­те души, ко­ито са жи­ве­ли в оно­ва време, ко­ито са ми­на­ли през по­-къс­ни епо­хи и от­но­во са се яви­ли в на­ше­то време. И ние знаем, че ня­кой жи­вот не ос­та­ва без плод, знаем, че в ду­ша­та съ­щес­т­ву­ва и ос­та­ва онова, ко­ето тя е има­ла като пре­жи­вя­ва­ния и опитности, че то от­но­во се явя­ва в по­-къс­ни пре­раж­да­ния под фор­ма­та на си­ли и способности в темперамента, в залож-
бите. Така начинът, по кой­то ние днес гле­да­ме природата, по кой­то при­ема­ме това, ко­ето на­ша­та епо­ха произвежда, начинът, по кой­то днес гле­да­ме света, е бил за­ло­жен в дре­вен Египет, в стра­на­та на пирамидите. Тогава ние сме би­ли наг­ла­се­ни така, как­то днес гле­да­ме на­вън във фи­зи­чес­кия свят. Ние ис­ка­ме да изследваме, как тайн­с­т­ве­но са свър­за­ни по­меж­ду си да­леч­ни­те епохи.

Ако ис­ка­ме да раз­г­ле­да­ме по­-дъл­бо­кия сми­съл на те­зи сказки, ние тряб­ва да оти­дем да­ле­че в ми­на­ло­то на на­ше­то зем­но развитие. Знаем, че на­ша­та Земя чес­то пъ­ти се е променяла. Египет е бил пред­хож­дан още от дру­ги култури. Със сред­с­т­ва­та на окул­т­но­то из­с­лед­ва­не ние мо­жем да оти­дем още мно­го по­-да­ле­че в ми­нало­то в пра­да­леч­ни­те древ­ни вре­ме­на на раз­ви­ти­ето на човечеството. Обаче то­га­ва ние сти­га­ме в та­ки­ва времена, ко­га­то Земята е из­г­леж­да­ла твър­де раз­лич­но от днес. Лицето на Земята е би­ло твър­де раз­лич­но в Азия и Африка. Ако на­со­чим пог­лед в прад­рев­ни времена, ние сти­га­ме до оне­зи времена, ко­га­то на на­ша­та Земя е ста­на­ла ед­на мощ­на катастрофа, пре­диз­ви­ка­на от вод­ни­те сили, ко­ято е из­ме­ни­ла ос­нов­но ней­но­то лице. И ако оти­дем още по­-да­ле­че в миналото, ние сти­га­ме до прад­рев­ни времена, в ко­ито Земята има­ше една съ­вър­ше­но дру­га физиономия; ние стигаме в онези времена, кога- то това, което днес образува дъното на атлантическия океан между Европа и Америка, е било на повърхността, било е суша. Ние сти­га­ме до ед­но време, в ко­ето на­ши­те ду­ши жи­ве­еха в те­ла съ­вър­ше­но раз­лич­ни от днешните; стигаме в древна атлантида, в прадревни времена, за които днешната наука може да ни даде много малко сведение.

След то­ва те­зи зе­ми на Атлантида на­ме­ри­ха тях­на­та ги­бел чрез ве­ли­ки вод­ни катастрофи. Тогава те­ла­та на хо­ра­та има­ха дру­ги фор­ми и по­-къс­но са при­ели дру­ги форми. Обаче душите, ко­ито днес жи­ве­ят в нас, обита­ва­ха съ­що в древ­ни­те атлантци. Това бя­ха на­ши­те души. Тогава вод­на­та ка­тас­т­ро­фа пре­диз­ви­ка ед­но вътреш­но дви­же­ние на народите: един велик поход от запад към изток. Тези на­ро­ди бях­ме са­ми­те ние. Ние са­ми­те се пре­се­лих­ме от за­пад на изток, през Ирландия, Шотлан- дия, Холандия, Франция и Испания. Така на­ро­ди­те се пре­се­ли­ха на из­ток и на­се­ля­ва­ха Европа, Азия и се­вер­ни­те час­ти на Африка.

Но ние тряб­ва да вярваме, че това, ко­ето се пре­се­ли от за­пад ка­то пос­ле­ден ве­лик по­ход на народите, не на­ме­ри ни­как­ви на­ро­ди вър­ху области- те, ко­ито пос­те­пен­но се бя­ха об­ра­зу­ва­ли ка­то Азия, Европа и Африка. Почти ця­ла Европа, се­вер­ни­те час­ти на Африка и го­ле­ми час­ти от Азия бя­ха ве­че то­га­ва населени. Тези час­ти на су­ша­та бя­ха на­се­ле­ни не са­мо от на­ро­ди­те ид­ва­щи от запад, а те бя­ха на­се­ле­ни още от по-рано, та­ка що­то по­хо­дът на на­ро­ди­те ид­ва­щи от за­пад на­ме­ри там всъщ­ност ед­но чуж­до население, на ко­ето се натъкна. Можем да си представим, че ко­-

Тази кул­ту­ра бе пос­лед­ва­на от ед­на друга, от ед­на вто­ра кул­ту­ра на сле­дат­лан­т­с­ко­то време, културата, от която по­-къс­но се раз­ля мъд­рос­т­та на Заратустра, култура, от ко­ято про­из­ле­зе персийската. Индийската кул­тура трая дъл­го време, дъл­го трая съ­що пер­сийс­ка­та култура, ко­ято на­ме­ри своя за­вър­шек в Заратустра.

След това, от­но­во под вли­яни­ето на колонистите, ко­ито бя­ха из­п­ра­те­ни в зе­ми­те оро­ся­ва­ни от ре­ка­та Нил, се ро­ди културата, ко­ято мо­жем да об­х­ва­нем с че­ти­ри­те имена: халдео-египто-асиро-вавилонска култура. В пред­на Азия, в се­вер­ни­те час­ти на Африка, се об­ра­зу­ва она­зи култура, ко­ято тряб­ва да на­зо­вем ка­то тре­та­та кул­ту­ра на сле­дат­лан­т­с­ко­то време, ко­ято от ед­на стра­на дос­тиг­на сво­ята връх­на точ­ка в чу­десна­та хал­дейс­ка не­бес­на наука, в хал­дейс­ка­та звез­д­на мъдрост/астрономия/, а от дру­га стра­на в еги­пет­с­ка­та култура.

След то­ва ид­ва ед­на четвъртата епоха, ко­ято се раз­ви в юж­на Европа, епо­ха­та на Гръцко-латинската култура, зо­ра­та на ко­ято е от­пе­ча­та­на в пес­ни­те на Омир /Хомер/, ко­ято ни по­каз­ва това, ко­ето мо­жа да бъде изя­ве­но в гръц­ки­те скул­п­тур­ни произведения, ко­ято ни по­каз­ва ед­но по­ети­чес­ко из­кус­т­во про­из­ве­ло таки­ва важ­ни твор­би ка­то тра­ге­ди­ите на Есхил и Софокъл. Към та­зи кул­ту­ра при­над­ле­жи съ­що римляните. Това е ед­на епоха, ко­ято за­поч­ва към 8-то сто­ле­тие пр.Хр., в 747 го­ди­на пр.

За да нап­ра­вим раз­би­ра­ем то­зи тайн­с­т­вен закон, ще ка­жем още след- ното. Знаем, че Индийската кул­ту­ра има нещо, ко­ето за­ся­га чуж­до днеш­ния чо­век в не­го­во­то чо­веш­ко съзнание; това е делението на определе- ни касти, делението на каста на свещениците, на каста на военните, каста на търговците и каста на работниците. Това стро­го де­ле­ние е чуж­до на днеш­но­то съзнание. Обаче в пър­ва­та сле­дат­лан­т­с­ка кул­ту­ра то не бе­ше не­що чуждо, а не­що самопонятно. Тогава не мо­же­ше да бъ­де иначе, освен чо­ве­чес­т­во­то да бъ­де раз­де­ле­но на че­ти­ри сте­пе­ни спо­ред раз­лич­ни­те спо­соб­нос­ти на душите. При това не се чув­с­т­ву­ва­ше ед­на жестокост, за­що­то хо­ра­та бя­ха раз­де­ле­ни от тех­ни­те ръ­ко­во­ди­те­ли и те­зи ръ­ково­ди­те­ли бя­ха един та­къв авторитет, че онова, ко­ето уреждаха, ко­ето разпореждаха, бе­ше са­мо­по­нят­но ме­родавно. Хората си казваха, че ръководителите, се­дем­те све­ще­ни Риши, ко­ито бя­ха по­лу­чи­ли тях­но­то обу­че­ние в са­ма­та Атлантида, чрез бо­жес­т­ве­ни Същества, мо­жа­ха да виждат, на кое мяс­то тряб­ва­ше да бъ­де пос­тавен човекът. Така ед­но та­ко­ва де­ле­ние на хо­ра­та бе­ше не­що съ­вър­ше­но естествено. В сед­ма­та сле­дат­лантска кул­тур­на епо­ха ще има ед­но съ­вър­ше­но раз­лич­но гру­пи­ра­не на хората. Ако в пър­ва­та сле­дат­лан­т­с­ка култур­на епо­ха ав­то­ри­те­тът на ръ­ко­во­ди­те­ли­те бе­ше този, кой­то про­из­веж­да­ше делението, в сед­ма­та кул­тур­на епо­ха ще бъ­де не­що различно: хората ще се групират според обективни, реални гледни точки. Нещо по­доб­но виж­да­ме при мравките: те образуват една държава, която в нейният чудесен строеж както и

Каквото и да си мис­ли днес, хо­ра­та ще разберат, че в де­ле­ни­ето на обек- тивни, ре­ал­ни гру­пи се крие бла­го­то на хо­ра­та и те ще на­ме­рят въз­мож­нос­т­та за раз­де­ле­ни­ето на труда, ко­ето ще бъ­де не­що оправдано. Човеш- ко­то об­щес­т­во ще из­г­леж­да ка­то ед­на чу­дес­на хармония. Това е нещо, ко­ето мо­жем да ви­дим в ле­то­пи­си­те на бъдещето. Така древ­на Индия от­но­во ще се яви; и по един подобен начин определени особености на Тре- тата следатлантска културна епоха ще се явят отново в Петата културна епоха.

Когато на­со­чим се­га пог­лед пър­во вър­ху това, ко­ето включ­ва не­пос­ред­с­т­ве­но на­ша­та тема, ние ще ви­дим съ­що и тук ед­на об­шир­на област: ние виждаме огромната пирамида, загадъчния сфинкс; ще видим, че души- те, които принадлежаха на древните индийци, бяха въплътени също в Египет и са въплътени също и днес. И ко­га­то прос­ле­дим по от­дел­но в под­роб­нос­ти она­зи об­ща характеристика, пред на­шия пог­лед ще се явят две явления, ко­ито ще ни покажат, как мо­жем да прос­ле­дим още свръх- сетивните връз­ки меж­ду еги­пет­с­ка­та и днеш­на­та кул­ту­ра пъл­ни с тайн­с­т­ве­ност нишки. Ние ви­дях­ме за­ко­на на пов­то­ре­ни­ето в раз­лич­ни­те епохи; обаче на нас това повторение ще ни се яви безкрайно по-пълно със значение, когато го проследим в духовната област. Всички ние поз- на­ва­ме ед­на кар­ти­на има­ща дъл­бо­ко значение, ко­ято не­съм­не­но е зас­та­на­ла ня­ко­га пред на­ша­та душа, онази зна­ме­ни­та кар­ти­на на Рафаел, ко­ято чрез сте­че­ни­ето на раз­лич­ни об­с­то­ятел­с­т­ва се на­ми­ра имен­но у нас в сред­на Германия/в гр. Дрезден, бе­леж­ка на преводача./: говоря за Сакс- тинската мадона. В та­зи картина, ко­ято мо­же да се яви пред мно­го очи в без­б­рой копия, ние сме се на­учи­ли да се удив­ля­ва­ме на чу­десна­та чи- стота, ко­ято е раз­ля­та вър­ху це­лия образ; може би в лицето на майката, в особеното висящо положение на фигурата сме почувствували нещо, може би сме почувствували нещо също в дълбокия израз на очите на детето. И ко­га­то след то­ва виж­да­ме на­око­ло об­лач­ни­те форми, от ко­ито се явя­ват мно­жес­т­во ан­гел­с­ки главички, има­ме то­га­ва ед­но още по­-дъл­бо­ко чувство, ед­но чувство, ко­ето ни пра­ви по­-раз­би­ра­ема ця­ла­та картина. Аз зная, че каз­вам не­що рисковано, ко­га­то казвам: когато гле- даме съвсем дълбоко и сериозно това дете в ръцете на майката, зад него облаците, които оформят в множество ангелски главички, тогава имаме представата: това дете не е родено по естествен начин; то е едно от тези, които висят там в облаците. Самото то­ва де­тен­це Исус
е ед­на та­ка­ва об­лач­на форма, са­мо че мал­ко сгъс­ти­ла се, ста­на­ла по-гъс- та, ка­то че ед­но та­ко­ва ан­гел­че е пре­ле­тя­ло от об­ла­ци­те в ръ­ка­та на Ма- доната. Това би би­ло имен­но ед­но здраво чувствуване. Когато ожи­вим то­ва съ­дър­жа­ние на чув­с­т­во­то в нас, то­га­ва на­ши­ят пог­лед ще се разши- ри; той ще се освободи от определени тесни схващания върху природ- ните връзки на съществуванието. Именно от ед­на та­ка­ва кар­ти­на тес­ни­ят пог­лед ще мо­же да се раз­ши­ри до там, да разберем, че съ­що и това, ко­ето тряб­ва да ста­ва спо­ред днеш­ни­те закони, би мог­ло да бъ­де дру- гояче. Ние ще разберем, че ня­ко­га е съ­щес­т­ву­ва­ло за­ча­тие раз­лич­но от половото. Накратко казано, в та­зи кар­ти­на ние ще ви­дим дъл­бо­ки връз­ки на чо­веш­ко­то ес­тес­т­во с ду­хов­ни­те сили. Това се съ­дър­жа в та­зи кар- тина.

Когато от та­зи Мадона на­со­чим на­шия пог­лед в ми­на­ло­то в еги­пет­с­ко­то време, там ние сре­ща­ме не­що на пъл­но подобно, ед­на ед­нак­во въз­ви­ше­на картина. Египтянинът има­ше Изис /Изида/, он­зи образ, с кой­то са свър­за­ни думите: Аз съм това, което бе, което е и което ще бъде. Мо- ето було не е повдигнал никой смъртен.

Така све­тът е ръ­ко­во­ден чрез мъдростта; това е един друг пример на такива връзки. Фактът, че днес хо­ра­та мис­лят така, как­то мислят, е ре­зул­тат на това, ко­ето те са пре­жи­вя­ли в дре­вен Египет. Тук ние прог­леж­да­ме в дъл­бо­ки­те тайни, ко­ито се изя­вя­ват в кул­тур­ни­те течения. Ние са­мо до­кос­нах­ме те­зи тайни, за­що­то това, ко­ето бе по­ка­за­но с при­ме­ра на Мадоната ка­то един спо­мен за Изис /Изида/, и ко­ето ви­дях­ме във връ- з­ка с мумифицирането, до­кос­ва са­мо сла­бо дейс­т­ви­тел­ни­те ду­хов­ни връзки. Обаче ние ще има­ме още по­-дъл­бо­ка­та свет­ли­на в те­зи отноше- ния; ние ще имаме да разглеждаме не само това, което се явява външ- но, а ще трябва да разгледаме и това, което стои на основата на външното.

Външният жи­вот про­ти­ча меж­ду раж­да­не­то и смъртта. Един мно­го по­-дъ­лъг жи­вот жи­вее чо­век меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане: нещо, което ние познаваме като Кама-Лока и изживяваме в духовния свят.

Изживяванията в свръх­се­тив­ни­те све­то­ве не са по­-­ед­но­об­раз­ни от из­жи­вя­ва­ни­ята във фи­зи­чес­кия свят. Какво сме пре­жи­вя­ли впро­чем ние ка­то древ­ни егип­тя­ни в дру­гия свят?

Когато сме про­ник­ва­ли пог­ле­да над­лъж по пирамидата, ко­га­то сме го на­соч­ва­ли вър­ху сфинкса, кол­ко различ­но е про­ти­чал он­зи живот, кол­ко на­пъл­но раз­лич­но е жи­вя­ла то­га­ва на­ша­та ду­ша меж­ду раж­да­не­то и смъ- ртта! Това не мо­же да се срав­ни с днеш­ния живот, то­ва не би има­ло съ­що ни­ка­къв смисъл. А още по­-разно­об­раз­ни от­кол­ко­то външ­ни­те из­жи­вя­ва­ния са те­зи меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане. В миналото, през вре­ме на Египетската епоха, ду­ша­та из­жи­вя­ва­ше не­що съ­вър­ше­но раз­лич­но от това, ко­ето из­жи­вя­ва­ше в гръц­кия свят, или във вре­ме­то на Карл Велики или в на­ше­то време. Също и в другия, в ду­хов­ния свят ста­ва ед­но раз­ви­тие и това, ко­ето днес чо­ве­кът из­жи­вя­ва меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане, е не­що съ­вър­ше­но раз­лич­но от това, ко­ето древ­ни­ят егип­тя­нин изживяваше, ко­га­то след смър­т­та на­пус­ка­ше външ­на­та фор- ма. И как­то му­ми­фи­ци­ра­не­то се е раз­ви­ло по­-на­та­тък в не­го­ва­та особе-
ност, та­ка що­то е ста­на­ло при­чи­на за днеш­но­то настроение, за днеш­ния на­чин на мис­ле­не и чувствуване, как­то то­зи вън­шен жи­вот се е пов­та­рял от тре­та­та до пе­та­та епоха, та­ка съ­що ста­ва ед­но нап­ред­ва­не на раз­ви­ти­ето в оне­зи пъл­ни с тайн­с­т­ве­ност све­то­ве меж­ду смър­т­та и раждането. Ние ще раз­г­ле­да­ме съ­що и това; тук също ще открием една пълна с тайнственост връзка. И то­га­ва ще сме доп­ри­нес­ли нещо, за да раз­бе­рем дейс­т­ви­тел­но това, ко­ето жи­вее в нас, ко­ето е н нас плод от оно­ва древ­но време. Без съм­не­ние тук ние ще сле­зем в дъл­бо­ки шах­ти на ла­би­рин­та на зем­но­то развитие. Но имен­но чрез то­ва ще раз­бе­рем съ­що пъл­но­то от­но­ше­ние меж­ду това, което егип­тя­ни­нът строеше, ко­ето хал­де­ецът мислеше, и това, ко­ето ние днес живеем, мислим. Това, ко­ето е би- ло про­из­ве­де­но в оне­зи древ­ни времена, ние от­но­во ще го ви­дим да про- с­вет­не в това, ко­ето ни заобикаля, в това, ко­ето ни ин­те­ре­су­ва в за­оби­ка­ля­щия ни свят. Ние ще по­лу­чим раз­би­ра­ния вър­ху та­зи връз­ка във фи­зичес­ко и ду­хов­но отношение. За цел­та ще бъ­де показано, как раз­ви­ти­ето напредва, как 4-та епо­ха със­тав­ля­ва ед­но чу­дес­но свър­з­ва­що зве­но меж­ду 3-та и 5-та епоха. И та­ка на­ша­та ду­ша ще се из­диг­не до пъл­ни­те със зна­че­ние връз­ки на све­та и пло­дът ще бъ­де ед­но дъл­бо­ко раз­би­ра­не на това, ко­ето жи­вее в нас.