ИЗЖИВЯВАНИЯТА ПРИ ПОСВЕЩЕНИЕТО. ТАЙНИТЕ НА ПЛАНЕТИТЕ. СЛИЗАНЕТО НА ПЪРВИЧНОТО СЛОВО

Вчера ние за­вър­ших­ме на­ше­то раз­г­леж­да­не с опи­са­ни­ето на ед­но из­вън­ред­но важ­но съ­би­тие във вът­решния живот, в ис­тин­с­кия ду­хо­вен жи­вот на човека. Ние се опи­тах­ме да пос­та­вим пред на­ша­та ду­ша ед­но впечат- ление, ко­ето ат­лан­т­с­ки­ят кан­ди­дат на пос­ве­ще­ни­ето има­ше в на­ча­ло­то на пос­лед­на­та тре­ти­на на Атлантска­та епоха. Ние при­зо­вах­ме пред на­ша­та душа, как пред ду­ша­та на ат­лан­т­с­кия кан­ди­дат на пос­ве­ще­ни­ето зас­та­ва­ше ед­на иде­ал­на фор­ма на човека, ко­ято бе­ше един мис­лов образ, вър­ху кой­то той тряб­ва­ше да се кон­цен­т­ри­ра в медитирането, и как то­ва из­пъл­ва­ше жи­во­та на представите, на чув­с­т­ва­та и на во­ля­та на атлан­т­с­кия уче­ник на посвещението. Този мис­лов об­раз тряб­ва­ше все по­ве­че и по­ве­че да ста­не мо­дел за бъде­щия човек.

Сега тряб­ва още вед­нъж да пос­та­вим пред на­шия поглед, как то­зи мис­лов об­раз из­г­леж­да­ше всъщност. Той не бе­ше на­пъл­но по­до­бен на дне-­
шния човек; той не беше такъв. Ако си пред­с­та­вим един вид ком­би­на- ция от мъж и жена, при ко­ято всичко, ко­ето е нисше, ос­та­вим настрана; ако си представим една двойна форма, един вид двойна форма, от ко- ято ясно се очертава само горната част на тялото, ще имаме същи- нския сетивно-свръхсетивен образ, който стоеше тогава пред ученика на посвещението. Този об­раз дейс­т­ву­ва­ше та­ка силно, че оне­зи ко­ито се под­ла­га­ха на пос­ве­ще­нието, пра­ве­ха дейс­т­ви­тел­но тях­но­то тя­ло все по­ве­че по­доб­но на то­зи образ. Но тук е мно­го важ­но ед­но об­с­тоятелство: то е това, че именно медитиращият ученик на посвещението имаше пред себе си един вид човешка форма, която стоеше срещу него вът- решно. Когато уче­ни­кът на пос­веще­ни­ето бе­ше под­гот­вен така, че има­ше пред се­бе си жи­во то­зи образ, той тряб­ва­ше да си изяс­ни следното, ко­га­то виж­да­ше да све­ти пред не­го то­зи образ: "като гледам този об- раз, аз се пренасям в първичното състояние на земното развитие, кога- то Земята, Слънцето и Луната не бяха още разделени, а образуваха едно тяло". Тогава Земята се със­то­еше от нейния пър­ви­чен атом, но в то­зи атом за яс­но­ви­де­ца бе­ше ви­дим образът, кой­то из­ник­ва се­га пред мене. Образът съ­щес­т­ву­ва­ше ве­че в прад­рев­ните вре­ме­на на Земята, ко­га­то не съ­щес­т­ву­ва­ха още ни­как­ви животински, рас­ти­тел­ни и ми­не­рал­ни форми. Тогава Земята се със­то­еше са­мо от чо­веш­кия атом, от но­во­съ­бу­де­ния човек. Без съм­не­ние пър­ви­те за­ложби на жи­вот­ни­те се бя­ха ве­че об­ра­зу­ва­ли през вре­ме на Лунното със­то­яние на Земята; тогава живот- ните съществуваха вече. Но ние зна­ем също, че ко­га­то ед­на пла­не­тар­на сис­те­ма изчезва, тя пре­ми­на­ва в ед­но със­то­яние на Пралайя, в ко­ето всич­ки фор­ми би­ват разтворени. Макар и ста­ра­та Луна да на­се­ле­на от жи­во­тин­с­ки форми, все пак Земята ня­ма­ше в на­ча­ло­то на нея вед­на­га жи­во­тин­с­ки и рас­ти­тел­ни форми; те се явиха едва по-късно. Едва след от­де­ля­не­то на Слънцето жи­вот­ни­те пос­те­пен­но се явиха. В ней­но­то пър­вич­но вре­ме на Земята бе­ше са­мо човек.

Към то­ва пър­вич­но със­то­яние на­соч­ва­ше сле­до­ва­тел­но своя пог­лед уче­ни­кът на посвещението. Той виж­даше в пър­вич­ния атом иде­ал­ния об­раз на човека. Тази чо­веш­ка фор­ма има­ше пред се­бе си уче­ни­кът на посве­ще­ни­ето и се­га му ста­ва­ше ясно: "следователно нека се пренеса в пър- вичното състояние на Земята. Това, ко­ето жи­вее в Земята, иде­ал­ни­ят образ, иде­ал­на­та фор­ма на човека, тя ми каз­ва следното: божеството действува от вечността във вечността; то се е разляло в тези форми и е издишало от себе си тази човешка форма". Сега той си казваше: "кога са дошли животните, растенията и другите същества?".

Ученикът на пос­ве­ще­ни­ето виж­да­ше един вид пър­вич­на­та фор­ма на Бога, виж­да­ше я духом, а жи­вот­ни­те той виж­да­ше ка­то странични, ка­то вто­рич­ни форми; също и растенията той виждаше като вторични
форми, които са възникнали едва по-късно. Всичко, ко­ето тук жи­вее ка­то по­-нис­ши царства, всич­ко то­ва ат­лан­т­с­ки­ят уче­ник на пос­ве­ще­ни­ето виж­да­ше ка­то фор­ми про­из­лез­ли от чо­веш­ка­та форма. Можем да си съз­да­дем ед­на пред­с­та­ва за та­зи мисъл, ко­га­то помислим, как са въз­ник­на­ли ка­мен­ни­те въг­лища. Нека си пред­с­та­вим го­ле­ми­те пър­вич­ни гори, ко­ито се бя­ха ро­ди­ли и жи­ве­еха в ми­на­ло­то и ко­ито се­га са ка­мен­ни въглища. Те са изос­та­на­ли назад; развили са се от едно по-висше царст- во в едно по-нисше: тук ние виждаме, как растенията са се превърнали в камък, втвърдили са се.

Така ат­лан­т­с­ки­ят уче­ник на пос­ве­ще­ни­ето виж­да­ше че всичко, це­ли­ят за­оби­ка­лящ го свят е про­из­ля­зъл от чо­веш­ка­та форма. Това впе­чат­ле­ние бе­ше при­зо­ва­но в прад­рев­ни вре­ме­на пред ду­ша­та на чо­ве­ка и те­зи впе­чат­ле­ния бя­ха за­па­зе­ни в спо­ме­на ми­на­вай­ки през потопа.

И древ­ни­те пос­ве­те­ни на Индия съ­що из­вик­ва­ха още пред ду­ша­та на уче­ни­ка то­зи об­раз на пър­вич­ния човек: образа на първичния човек, кой- то беше издишан от вечното себе. Когато ин­дийс­ки­ят уче­ник има­ше пред се­бе си то­зи образ, то­га­ва той чувствуваше: всичко се е родило от този образ; той чувствуваше, че това, което съществуваше като един вид кръв в този първичен образ, се е превърнало във водите на земята и т.н. И та­ка то­зи об­раз се раз­ши­ря­ва­ше до пър­во­ос­но­вата на Всемира. Сега пред не­го­ва­та ду­ша бе­ше пос­та­ве­но следното; казваше му се: "в този първичен образ ти имаш пред очите си две неща: първо самия първообраз, след това обаче и това, което просветна в тебе като най-вътрешна същност при гледането на образа. Вън макрокосмосъти после това, което чувствуваш така да се каже като екстракт в тебе: микрокосмосът".

И ко­га­то при по­хо­ди­те на Александър Велики гър­ци­те про­ник­на­ха в Индия и на­учи­ха за пос­лед­ни­те от­з­вуци на това, ко­ето уче­ни­кът бе­ше чув­с­т­ву­вал в миналото, те по­чув­с­т­ву­ва­ха следното; те си казаха: кога- то ученикът гледа това, което е разпространено във великия свят, като човек, той има пред себе си Херкулеса. Индиецът на­ри­ча­ше това, ко­ето жи­вее ка­то си­ли на Вселената: Вха. Обаче в чо­ве­ка те чув­с­т­ву­ва­ха та­ка да се ка­же ка­то ек­с­т­ракт на цялото: Брахма. Така си изяс­ня­ва­ха гър­ци­те това, ко­ето са от­з­ву­ци на онова, ко­ето ста­ва­ше в ду­ша­та на уче­ни­ка в прад­рев­на­та све­ще­на ин­дийс­ка култура. Този бе­ше пло­дът на един по­ход на гър­ци­те под во­да­чес­т­во­то на Александър Велики в Индия. - Именно от то­ва ос­нов­но чув­с­т­во се раз­ви прад­рев­но­то све­ще­но уче­ние на посветените, ко­ето се явя­ва ка­то ед­но ду­хов но ко­пие на оно­ва пър­вич­но със­то­яние на Земята, ко­га­то Земята още има­ше в се­бе си слън­че­ви­те си­ли и вис­ши Същества, към чи­ято въз­ви­ше­ност по­-къс­но хо­ра­та про­явя­ва­ха копнеж. Ето за­що то­ва бе­ше ед­но въз­ви­ше­но чув­с­т­во на ду-­

Обаче пре­ди да опи­шем и дру­ги неща, тряб­ва да се за­поз­на­ем съ­що с Учителите. Вие всич­ки сте чу­ва­ли вече за све­ще­ни­те Риши, пър­во­на­чал­ни­те ос­но­ва­те­ли на прад­рев­на­та све­ще­на ин­дийс­ка култура, ко­ито са има­ли за Учител са­мия Ману. Кои бя­ха те­зи се­дем ве­ли­ки Учители на древ­на Индия? Трябва да си изясним мал­ко при­ро­да­та на све­ще­ни­те Риши, до­кол­ко­то то­ва е възможно. За цел­та тряб­ва от­но­во да на­со­чим пог­лед във ве­ли­кия свят. Трябва да бъ­дем наясно, че онова, ко­ето мо­жем да въз­п­ри­ема­ме с фи­зи­чес­ки­те сетива, с очи­те и т.н., е ед­но пос­лед­с­т­вие на духовното. Ако си пред­с­та­вим оду­хот­во­рен це­лия за­оби­ка­лящ ни свят, кой­то виждаме, ние мо­жем да го срав­ним приб­ли­зи­тел­но с ед­на етер­на мъгла. След то­ва та­зи мъг­ла по сте­пен­но се е сгъстявала; тя е слязла до състоянието на материята и от нея са се образували раз- личните небесни тела: Слънцето, Земята, Луната са се отделили.

Но за­що са се от­де­ли­ли дру­ги­те планети? Защото с вре­ме­то са се от­де­ли­ли и дру­ги­те планети: откъсна ли са се Сатурн, Юпитер, Марс, Ве- нера, Меркурий. Защо е ста­на­ло това? Ние ще раз­бе­рем това, ко­га то си кажем, че във ве­ли­ка­та Вселена ста­ва не­що по­доб­но как­то това, ко­ето ста­ва съ­що и н на­шия обик­новен, три­ви­ален живот. Не са­мо в гим­на­зи­ята ос­та­ват уче­ни­ци да пов­та­рят съ­щия клас, но и във ве­ли­кия Космос има същества, ко­ито ос­та­ват на­зад в тях­но­то раз­ви­тие и не мо­гат да вър­вят в крак с нор­мал­но­то раз­витие. Нека то­ва ни ста­не на­пъл­но ясно. Имаше ед­на гру­па вис­ши същества, ко­ито не мо­жа­ха да спаз­ват темпо­то на раз­ви­тие на Земята, ко­ито от­де­ли­ха на­й-­тън­ки­те ве­щес­т­ва и об­ра­зу­ва­ха с тях Слънцето за тях­но­то обиталище. Това бя­ха на­й-­вис­ши­те Съще- ства, ко­ито бя­ха свър­за­ни с на­ша­та еволюция. Но те съ­що са ми­нали през ед­но развитие. Имаше сле­до­ва­тел­но същества, ко­ито то­га­ва бя­ха на
път да ста­нат слън­че­ви ду­хо­ве и такива, ко­ито бя­ха изостанали, ко­ито сто­яха по­-нис­ко от слън­че­ви­те Същества, но по­-ви­со­ко от човека. Тези съ­щес­т­ва не мо­жа­ха да вър­вят в крак с раз­ви­ти­ето на слън­че­ви­те Съще- ства, за­що­то не бя­ха та­ка уз­ре­ли как­то те­зи последните. Те не мо­жа­ха да из­ля­зат за­ед­но със Слънцето; Слънцето би ги обгорило. Но те бя­ха съ­що мно­го бла­го­род­ни за Земята, по­ра­ди ко­ето от­де­ли­ха от об­ща­та ма­са осо­бе­ни вещества, ко­ито по фи­нност сто­яха меж­ду те­зи на Слънцето и Зе- мята, ко­ито ве­щес­т­ва от­го­ва­ря­ха на тях­на­та при­ро­да и си об­разу­ва­ха от тях оби­та­ли­ща меж­ду Слънцето и Земята. Така се от­де­ли­ха Венера и Меркурий. Тук ние има­ме две гру­пи същества, ко­ито не бя­ха се раз­ви­ли та­ка ви­со­ко как­то слън­че­ви­те Духове, но бя­ха по­-ви­со­ко раз­ви­ти от човека. Те ста­на­ха ду­хо­ве на Венера и ду­хо­ве на Меркурий. Тези съ­щес­т­ва са при­чи­на­та за възник­ва­не­то на те­зи две планети. Освен то­ва още по­-ра­но се бя­ха об­ра­зу­ва­ли Марс, Юпитер и Сатурн по­ра­ди дру­ги при- чини. Тези пла­не­ти от­но­во ста­на­ха мес­то­жи­тел­с­т­во на оп­ре­де­ле­ни Съ- щества. Така ние виждаме, че ду­хо­ве са при­чи­ни­те за раж­да­не­то на пла- нетите. Но ние не тряб­ва да вярваме, че те­зи Същества, ко­ито оби­та­ват раз­лич­ни­те не­бес­ни те­ла на на­ша­та слън­че­ва система, че ня­мат връз­ка с жи­те­ли­те на Земята. Трябва да разберем, че фи­зи­чес­ки­те гра­ни­ци не са дейс­т­ви­тел­ни­те граници, че и вън от те­зи гра­ни­ци съ­щес­т­вуват мно­го въз­мож­нос­ти за Съществата на дру­ги­те не­бес­ни те­ла да уп­раж­ня­ват ма­ги­чес­ки дейс­т­вия вър­ху Земята. Така дейс­т­ви­ята на Духовете на Слън- цето, Марс, Юпитер, Сатурн, Венера, Меркурий и т.н. се прос­тират вът­ре в Земята. Последните две пла­не­ти са по­-б­ли­зо до Земята; когато Слънцето беше се отделило, те помогнаха на човека да приготви Земя- та такава, каквато я имаме сега пред нас.

Тук бих ис­кал да вмък­на нещо, по­не­же са се про­мък­на­ли пог­реш­ни разбирания, ко­ито се от­на­сят за на­имено­ва­ни­ята на планетите. Във всич­ки окул­т­ни на­име­но­ва­ния това, ко­ето днес ас­т­ро­но­ми­чес­ки е на­ре­че­но "Меркурий", се на­ри­ча "Венера" и обратно: това, което астрономиче- ски носи името "Венера", е наречено "Меркурий". Официалните ас­т­ро­но­ми не знаят, че на ос­но­ва­та на то­ва сто­ят тайни, по­ра­ди това, че зна­ещи­те не са ис­ка­ли да из­да­дат дъл­бо­ки езо­те­рич­ни наименования. Това е станало, за да бъ­дат прик­ри­ти оп­ре­де­ле­ни неща.

Всички те­зи Духове на дру­ги­те пла­не­ти дейс­т­ву­ват вър­ху Земята. От всич­ки пла­не­ти из­хож­дат дейс­т­вия вър­ху човека. Тези дейс­т­вия тряб­ва­ше да бъ­дат опос­ред­с­т­ву­ва­ни за чо­ве­ка и то­ва ста­на чрез факта, че 7-те Риши бя­ха пос­ве­те­ни от ве­ли­кия Ману, че все­ки от­де­лен Риши раз­би­ра­ше тай­ни­те на ед­на от те­зи пла­не­ти в ней­но­то действие; и понеже се брояха седем планети, тези седем Риши в тяхната общност бяха оно- ва, което представляваха една седимчленна ложа, която можеше да
предаде на нейните ученици ученията за тайните на нашата слънчева система. Ето за­що вър­ху това на­ми­ра­ме ня­кои ука­за­ния в ня­кои ста­ри окул­т­ни писания. Например в те­зи пи­са­ния е записано: има тайни, кои- то трябва да се търсят отвъд седемте, това са онези тайни, които самият Ману съхраняваше, тайни отнасящи се за времето преди отде- лянето на планетите.

Това, ко­ето пла­не­ти­те съх­ра­ня­ва­ха ка­то сили, бе­ше нещо, ко­ето бе­ше скри­то в тай­ни­те на се­дем­те Риши. И та­ка то­зи хор от се­дем­те Риши дейс­т­ву­ва­ше задружно, в пъл­но един­с­т­во с Ману, в чу­дес­на­та мъдрост, коя то те пре­да­ва­ха на учениците. Ако бих­ме ис­ка­ли да оха­рак­те­ри­зи­ра­ме това, би тряб­ва­ло да кажем: това първично учение съдържаше при- близително онова, с което днес се запознаваме като еволюция на чове- чеството през планетарните състояния Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера, Вулкан. Тайните на ево­лю­ци­ята бя­ха тайн­с­т­ве­но вло­же­ни в се­дем­те чле­на на ложата, все­ки един от ко­ито оз­на­ча­ва­ше ед­на сте­пен в нап­ред­ва­що­то раз­ви­тие на човечеството.

Това виж­да­ше ученикът, - той не са­мо го виждаше, а да­же го чуваше, - ко­га­то се из­ди­га­ше в Девакана, в де­ва­ка­ни­чес­кия свят: защото този свят е един свят на звученето. Там той чу­ва­ше зву­че­не­то на сфе­ри­те на се­дем­те планети. В ас­т­рал­ния свят виж­да­ше образа; в деваканическия свят той чуваше звука и в най-горния, в най-висшия от световете той изживяваше Словото. Следователно, ко­га­то ин­дийс­кия уче­ник се из­ди­га­ше във вис­шия Девакан, той въз­п­ри­ема­ше чрез му­зи­ка­та на сфери­те и чрез Словото на сферите, как пър­вич­ния Дух Брахма се раз­де­ля чрез ево­лю­ци­ята в се­дем­ч­лен­на­та ве­ри­га на планетите, и той чу­ва­ше то­ва от първичното слово Вха. Това бе­ше на­име­но­ва­ни­ето на пър­вичния тон на сътворението, кой­то уче­ни­кът чуваше: в него той чуваше цялото разви- тие. Разделеното на се­дем час­ти Слово, пър­вич­но­то Слово на сътворе- нието, то дейс­т­ву­ва­ше в ду­ша­та на ученика, пър­вич­но то Слово, ко­ето той опис­ва­ше на не­пос­ве­те­ни­те приб­ли­зи­тел­но така, как­то днес бих­ме опи­са­ли на­ша­та ево­лю­ция на света. Това, ко­ето той възприемаше, е еле­мен­тар­но опи­са­но в мо­ята кни­га "Теософия". И ние от­но­во на­ми­ра­ме то­ва опи­са­ние в прад­рев­на­та све­ще­на ре­ли­гия на Индийците, в това, ко­ето се на­ри­ча­ше "Веда" или пре­ве­де­но на наш език "Слово". Този е дейс­т­ви­тел­ния сми­съл на Ведите /Свещените кни­ги на индийците, ко­ито са пет наброй, как­то ние има­ме че­ти­ри­те Евангелия. Бележка на превода- ча./. И това, което е би­ло на­пи­са­но по-късно, е пос­лед­ни­ят спо­мен за прад­рев­но­то све­ще­но учение за Словото. Самото Слово е пре­да­ва­но от ус­та на уста, за­що­то чрез за­пис­ва­не­то е уяз­ве­на пър­вич­на­та традиция. Само от Ведите мо­жем още да по­чув­с­т­ву­ва­ме не­що от това, ко­ето в оно­ва вре­ме се вля в та­зи култура. Когато уче­ни­кът из­жи­вя­ва­ше то­ва в своя
спомен, той мо­же­ше да си каже: това, което изживявам в моята душа като Брахман, то съществуваше вече на Стария Сатурн; на Сатурн прозвуча вече първото дихание на словото Веда.

Но раз­ви­ти­ето про­дъл­жи чрез Слънцето и Луната до Земята; Словото все повече се сгъсти, то прие по-сгъстени форми и образът на човека в първичното семе на земята беше вече едно сгъстяване на състоянието, в което първичното слово беше на Сатурн. Какво бе­ше ста­нало?

Словото Божие, пър­вич­ни­ят чо­век се бе­ше об­ля­къл във все но­ви обвив- ки, във но­ви тела, и важ­но­то беше, какви обвивки, как­ви те­ла прие Сло- вото сред раз­ви­ти­ето на Земята. Ученикът знаеше, че във Вселената ни що не се пов­та­ря на­пъл­но и че вся­ка пла­не­та има сво­ята мисия. Това, ко­ето той виж­да­ше да се офор­мя на ста­ро­то Слънце ка­то живот, това, ко­ето на ста­ра­та Луна бе внед­ре­но ка­то мъдрост в ос­но­ва­та на всич­ки нещо, бе пос­лед­ва­но на Земята от това, ко­ето бе­ше ми­сия на Земята: да развие любовта. Любовта не същес­т­ву­ва­ше още на ста­ра­та Луна. Така онова, ко­ето на пре­ди­ду­ща­та пла­не­та съ­щес­т­ву­ва­ше в ед­на мно­го по­-ду­хов­на форма, оба­че съ­що в ед­на мно­го по­-с­ту­де­на форма, пър­во­об­ра­зът на човека, се об­ле­че в ед­на топла ас­т­рал­на обвивка. Онова, ко­ето тряб­ва­ше да ста­не човек, бе об­ле­че­но в ас­т­рал­на обвивка, в ас­т­рал­но тя­ло и та­зи част на чо­веш­ко­то съ­щес­т­во пра­ви на Земята вът­реш­ния чо­веш­ки жи­вот спо­со­бен да раз­вие лю­бов от на­й-­нис­ша­та до на­й-­вис­ша­та форма.

За ин­дийс­кия уче­ник чо­веш­ка­та форма, пър­во­об­ра­зът на чо­веш­ка­та фор­ма бе­ше яс­но въз­п­ри­еман във висшия Девакан. След то­ва та­зи чо­веш­ка фор­ма се об­ле­че в нис­шия Девакан с ед­на ас­т­рал­на обвивка, ко­ято има­ше в се­бе си си­ли­те да раз­вие любов. Любовта, епосът, бе­ше на­ре­че­на Кама. Така Кама до­би­ва сми­съл за Земното развитие. Божественото Слово, Брахман, се об­ле­че в Ка­ма и през Ка­ма за ин­дийс­кия уче­ник зву­че­ше пър­вич­но­то Слово. Дрехата на лю­бов­та бе­ше кама, дре­ха­та на пър­вич­но­то Слова "Вха", ко­ето стои на ос­но­ва­та на ла­тин­с­ка­та ду­ма "Vox". И та­ка уче­ни­кът чув­с­т­ву­ва­ше в най- дъл­бо­ко­то същество, че Словото Божие се об­ле­че в ед­на ас­т­рал­на дре­ха на любовта, и се­га той си казва- ше: човекът, който днес се състои от четири члена: от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, този човек има като свой най-висш член своя Аз. И то­зи Аз сле­зе до­лу в дре­ха­та на лю­бов­та и се об­ра­зува Кама-Манас. Това бе­ше на­й-­вът­реш­но­то съ­щес­т­во на човека, то­ва бе­ше Кама, в ко­ято се об­ле­че Манас: това беше Азът. Но ние зна­ем също, че то­ва на­й-­вът­реш­но съ­щес­т­во ще раз­вие три члена, ко­ито са по-висши; те преобразяват по-нисшите членове и както Манас се развива от астралната обвивка, както на една по-висока степен на Кама отго- варя Буда, така физическото тяло, когато то бъде напълно одухот- ворено, ще бъде Атма. Обаче всич­ко то­ва ве­че за­ло­же­но ка­то за­ро­диш

Тук ние. Имаме ед­но чу­дес­но опи­са­ние на това, ко­ето тол­ко­ва чес­то сме слушали. Това сто­еше пред ду­ховния пог­лед на ученика. Неговият пог­лед бе­ше на­со­чен в ми­на­ло­то вър­ху оно­ва състояние, ко­га­то още ни­що не бе­ше разделено, ко­га­то още съ­щес­т­ву­ва­ше ед­на пър­вич­на Земя, ко­га­то го­во­ре­ше пъл­на­та "Вха". Това из­ра­зя­ва ед­но дру­го из­ре­че­ние на Ве- дите: по-рано Аз не знаех, що е това "Аз Съм", само когато първороде- ната на Земята дойде над мене, духът ми бе изпълнен със светлина и аз имах дял в свещената "Вха" /Мъдростта/". В то­ва е пре­да­де­но ед­но виждане, ко­ето пос­ве­те­ни­ят имаше.

С то­ва ние по­со­чих­ме са­мо мал­ко от пре­жи­вя­ва­ни­ята на древ­ни­те уче­ни­ци на Ришите, от чу­дес­ни­те учения, ко­ито се вля­ха в Индийската кул­ту­ра и ко­ито бя­ха пре­да­де­ни на след­ва­щи­те епохи, но ко­ито бя­ха преоб­ра­зе­ни съ­об­раз­но жиз­не­ни­те нуж­ди на дру­ги­те народи. Но всич­ки те­зи на­ро­ди бя­ха раз­б­ра­ли това, пър­вично­то Слово "Вха".

Ние ще раз­бе­рем по­-доб­ре ня­кои неща, ко­га­то пос­та­вим пред на­шия пог­лед ед­на тай­на в ця­ла­та ней­на връзка. Трябва да си представим, че в оне­зи да­леч­ни вре­ме­на дейс­т­ви­ето на учи­те­ля вър­ху уче­ни­ка бе­ше съ­върше­но раз­лич­но от днешното. Днес ед­но та­ко­ва дейс­т­вие е ня­как въз­мож­но са­мо ко­га­то уче­ни­кът е бил до­ве­ден ве­че до оп­ре­де­ле­на сте­пен на посвещението. В оне­зи вре­ме­на си­ли­те на учителя, ко­ито пре­ми­нава­ха в ученика, бя­ха мно­го по-мощни. Можем да си със­та­вим ед­на пред­с­та­ва за те­зи сили, ко­га­то казваме: не само това, което учителят можеше да

Тогава, в древ­ни вре­ме­на от учи­те­ля пре­ми­на­ва­ха си­ли в ученика. Още в дре­вен Египет има­ше го­лям брой хора, ко­ито бя­ха спо­соб­ни да при­емат си­ли по един та­къв начин. Когато един чо­век бе­ше осо­бе­но въз­п­риемчив и сто­еше сре­щу един друг, кой­то бе­ше се на­учил да усил­ва сво­ите мис- ли, то­га­ва ед­на сил­на ми­съл дейс­т­ву­ва­ше така, че в ду­ша­та на въз­п­ри­ем­чи­вия въз­ник­ва­ше та­зи ми­съл ка­то образ. Следователно в древен Еги- пет ед­но та­ко­ва те­ле­па­ти­чес­ко дейс­т­вие бе­ше въз­мож­но до ви­со­ка сте­пен и пре­на­ся­не­то на мис­лите съ­щес­т­ву­ва­ше в го­лям размер. Когато ед­на сил­на во­ле­ва на­ту­ра сто­еше пред ед­на по-слаба, то­ва ста­ва­ше мно­го често. Така в дре­вен Египет един чо­век мо­же­ше да нап­рав­ля­ва и ръ­ко­во­ди един друг в та­къв размер, ка­къв­то днес съв­сем не мо­жем да си пре- дставим. Разбира се днес хо­ра­та би­ха зло­упот­ре­би­ли твър­де много с та­ки­ва сили. Всъщност в дре­вен Египет пос­ве­ще­ни­ята по­чи­ва­ха имен­но на та­ки­ва сили. Това бе­ше възмож­но съ­що и в древ­на Индия и в древ­на Персия. Тези си­ли още по­ве­че под­сил­ва­ха метода, който, ако бих­ме ис­ка­ли да се из­ра­зи екзотеричното, бих­ме мог­ли да го на­ре­чем медицин- ски. С то­ва ес­тес­т­ве­но не трябва да раз­би­ра­ме днеш­на­та офи­ци­ал­на медицина. Египетският ле­кар би се смял над това, ко­ето днес хо­ра­та на­ри­чат медицина. Древният еги­пет­с­ки ле­кар зна­еше ед­но нещо: че онези състояния, които съществуваха първоначално в атлантида, състояния, които можеха да се констатират при посвещението, можеха да бъ- дат събудени също и в негово време. Съзнанието, в ко­ето чо­векът жи­-­

Да си пред­с­та­вим един бо­лен човек, кой­то е бо­лен затова, за­що­то оп­ре­де­ле­ни про­це­си в не­го­вия ор­га­ни­зъм не про­ти­чат правилно. Откъде ид­ва това? Онзи, кой­то е шко­лу­ван окултно, знае, че ко­га­то фи­зи­чес­ко­то тя­ло не фун­к­ци­они­ра правилно, то­ва не ид­ва от вън; а всичко, което съще- ствува като болести и не идва от вън, трябва да се приписва на това, че етерното тяло не е в ред. Но етер­но­то тя­ло е бол но, за­що­то ас­т­рал­но­то тя­ло не е в ред. Когато при ат­лан­т­с­кия чо­век съ­щес­т­ву­ва­ше опас- ност, в раз­п­ре­де­ле­нието на со­ко­ве­те да нас­тъ­пи ня­как­во безредие, то­га­ва мно­го ско­ро се по­ла­га­ха грижи, що­то ре­дът да бъ­де от­но­во възстановен. В със­то­яни­ето на сън чо­ве­кът по­лу­ча­ва­ше от ду­хов­ни­те све­то­ве та­ка­ва сила, че чрез съня на­ру­ше­ни­те си­ли би­ва­ха от­но­во възстановени, чо­ве­кът от­но­во оздравяваше. Чрез зас­пи­ва­не­то той от­ново въз­с­та­но­вя­ва­ше та­ка да се ка­же сво­ите здра­ви сили. Древните еги­пет­с­ки пос­ве­те­ни упот­ре­бя­ва­ха не­що подобно. Те прис­пи­ва­ха из­кус­т­ве­но съз­на­ни­ето на па­ци­ен­та и го до­веж­да­ха до един вид хип­но­ти­чен сън и в то­ва със­то­яние те бя­ха гос­по­да­ри над об­ра­зи­те на ду­шев­ния свят, ко­ито се раж­да­ха око­ло пациента. И те на­соч­ва­ха те­зи об­ра­зи така, че те­зи об­ра­зи има­ха си­ли да въз­дейс­т­ву­ват об­рат­но вър­ху фи­зи­чес­ко­то тя­ло и да го оздравят. Този бе­ше сми­съ­лът на спа­не­то в храма, ко­ето се из­пол­зу­ва­ше за вът­реш­ни болести. На болния не се да­ва­ше ни­как­во лекарство, а един та­къв чо­век би­ва­ше на­ка­ран да спи в храма. Неговото съз­нание бе­ше при­ве­де­но в сум­рач­но със­то­яние и му поз­во­ля­ва­ха по то­зи на­чин да виж­да в ду­хов­ни­те светове. Жреците на­соч­ва­ха не­го­ви­те ас­т­рал­ни из­жи­вя­ва­ния така, че те има­ха си­ли да вле­ят от­но­во здра­ве в тялото. Това не е ни­как­во суеверие; това е една тайна, която посветените познаваха: да внесат духовното в изживяванията на болния. В медицината, ко­ято по­ра­ди то­ва ние на­ми­ра­ме та­ка тяс­но свърза­на с прин­ци­па на посвещението, из­кус­т­ве­но се ус­та­но­вя­ва­ше от­но­во със­то­яни­ето на ат­лан­т­с­кия човек. И бла­го­да­ре­ние на това, че чо­ве­кът не се про­ти­во­пос­та­вя­ше чрез сво­ето

днев­но съзнание, бла­го­да­ре­ние на това дейс­т­ву­ва­ха силите, ко­ито бя­ха не­об­хо­ди­ми за оздравяването. Така дейс­т­ву­ва­ше съ­нят в храма.

В Египетската кул­ту­ра още дейс­т­ву­ва­ше съ­що принципът, кой­то ца­ру­ва­ше в Индия при мъд­ри­те Риши, които са­ми ръ­ко­во­де­ха нещата, те са­ми­те бя­ха пос­ред­ни­ци на пла­нет­ни­те сили, те­зи уче­ни­ци на Ману, на ве­ликия Учител на пър­ва­та въз­ви­ше­на култура. В пър­ва­та кул­ту­ра на Следатлантската епо­ха Ришите бя­ха тези, ко­ито до­не­со­ха оно­ва въз­ви­ше­но учение, ко­ето во­де­ше чо­ве­ка във висши, въз­ви­ше­ни ду­хов­ни све- тове, до вис­шия свят на Девакана. Това, ко­ето бе­ше виж­да­но там, бе пре ­не­се­но в след­ва­щи­те кул­тур­ни епо­хи на­долу до фи­зи­чес­ко­то поле. До 4-та сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха се по­то­пи в фи­зи­чес­ко­то по­ле съществото, с ко­ето се за­поз­нах­ме ка­то Брахман на Индийската кул­тур­на епоха, същество, ко­ето ние поз­на­ва­ме ка­то Христос, ко­ето ве­че ня­ма нуж­да да пос­ред­ни­чи за духовното, а са­мо­то то ста­на човек, за да из­лъч­ва вър­ху всич­ки хо­ра пъл­на­та с тайн­с­т­ве­ност си­ла на пър­вич­но­то Слово.

Така пър­вич­но­то Слово слезе, за да из­ве­де от­но­во чо­ве­ка нагоре. И чо­ве­кът тряб­ва да разбере, как е ста­на­ло това, за да съз­да­де от се­бе си един инструмент, чрез кой­то да мо­же да дейс­т­ву­ва в бъдещето. Ние тряб­ва да се на­учим да поз­на­ва­ме това, ко­ето е дейс­т­ву­ва­ло пре­ди нас, за да мо­жем са­ми­те ние да сът­руд­ни­чим за по­-ви­со­ко­то из­г­раж­да­не на това, ко­ето е за нас око­ло нас.

Ние трябва да създадем в бъдеще един духовен свят. За това е не- обходимо да разберем първо Космоса.