ДЕЙСТВИЕТО НА ОЗИРИС И ИЗИС /ИЗИДА/

Може би ня­кой от Вас при раз­миш­ле­ние вър­ху из­не­се­ни­те фак­ти през пос­лед­ни­те дни от­нос­но раз­ви­ти­ето на на­ша­та Земя, а съ­що в по­-ши­рок сми­съл вър­ху раз­ви­ти­ето на слън­че­ва­та сис­те­ма във връз­ка с чо­ве­ка се е на­тък­нал на ед­но стран­но из­г­леж­да­що про­ти­во­ре­чие с мно­го пред­по­чи­та­ни пред­с­та­ви на живота. Той си е ка­зал мо­же би: вчера ние чухме, че най-лошите сили в еволюцията са свързани с Луната и че едва в момен-

Обаче се­га тряб­ва да осъз­на­ем и един друг факт. Не тряб­ва да из­пус­ка­ме изпредвид, че не би­ва да спи­ра­ме нав­ся­къ­де при лошото, при злото. За- щото всичко, ко­ето в ево­лю­ци­ята е нисше, зло, всич­ко то­ва е под­чи­не­но на един пъ­лен със зна­че­ние факт. Доколкото е възможно, всичко, ко­ето е сляз­ло дъл­бо­ко в нис­ки­те сфери, тряб­ва да бъ­де пре­чис­те­но чрез дру­ги по­-съ­вър­ше­ни същества, да бъ­де повдигнато, та­ка че да бъ­де от­но­во из­пол­зу­ва­но в ико­но­ми­ята на Вселената. Когато на­ме­рим ня­къ­де във Вселената ед­но място, къ­де­то се на­ми­рат осо­бе­но нис­ши същества, ние мо­жем да бъ­дем сигурни, че с те­зи нис­ши съ­щес­т­ва са свър­за­ни други, ко­ито са по­-вис­ши и ко­ито при­те­жа­ват го­ля­ма си­ла на доброто, краси- вото, възвишеното, че те са спо­соб ни да на­со­чат към доб­ро­то и на­й-­нис­ши­те сили. Ето за­що вяр­но е, че всич­ко нис­ше е свър­за­но с лун­но­то съ- ществувание; от друга страна обаче с него са свързани висши, най-вис- ши същества. Ние зна­ем вече, че на Луната оби­та­ва нап­ри­мер висшето, мно­го вис­ше­то ду­хов­но Същество Яхве; обаче едно такова висше съще- ство, с такава сила и величие има подчинени в неговата дейност голе-

Но в то­зи Космос, не са­мо във фор­ми­те и веществата, а и в от­но­ше­ни­ята на не­ща­та ед­ни към дру­ги съ­ществу­ва съ­що ед­но пъл­но с мъд­рост

Египтянинът виж­да­ше в об­ра­за на Озирис дейс­т­ви­ето на Слънцето вър­ху на­ша­та Земя във времето, ко­га­то око­ло Земята се въл­ну­ва­ха мъг­ли от пари, ко­га­то ня­ма­ше още ни­ка­къв въздух. Той виждаше, че ко­га­то при чо­ве­ка за­поч­на ди­ша­не­то на въздуха, в то­зи мо­мент един­но­то същество, Озирис-Сет, се раздели. Сет или Тифон пра­ви въз­ду­хът да вли­за в нас; Тифон, въздушното дихание се отдели от светлината на Слънцето, а Озирис действува само като светлина на Слънцето. Обаче то­ва е съ­щи­ят он­зи момент, ко­га­то в съ­щес­т­во­то на чо­ве­ка про­ник­ва раж­да­не­то и смъртта. В това, ко­ето е фор­ми­ра­що и раз­фор­миращо, ко­ето до то­га­ва бе­ше така, ка­то че ние об­ли­ча­ме и съб­ли­ча­ме ед­на дреха, нас­тъ­пи ед­на го­ля­ма про­мяна. Ако във времето, ко­га­то дейс­т­ви­ята из­хож­да­щи от Слънцето не бя­ха още на­пус­на­ли Земята, чо­ве­кът би мо­гъл да чув­с­т­ву­ва действията, ко­ито из­хож­да­ха от оне­зи въз­ви­ше­ни Същества, ко­ито по­-къс­но из­ля­зо­ха за­ед­но със Слънцето, той би гле­дал с бла­го­дар­ност на­го­ре към те­зи Същества на Слънцето. Обаче ко­га­то Слънцето се от­де­ли все по­ве­че и по­ве­че от Земята, ко­га­то това, ко­ето бе­ше па­ро­об­раз­на сфе­ра - ко­ято оба­че то­га­ва бе­ше за чо­ве­ка цар­с­т­во­то на не­го­ва­та по­-вис­ша при­ро­да -, се префини, човекът, кой­то все по­-мал­ко мо­же­ше да въз­п­ри­ема пря­ко­то дейс­т­вие на Слънцето, до­би съз­на­ни­ето за това, ко­ето бя­ха си­ли­те в не­го­ва­та нис­ша природа: и той стигна до там, да долавя там своя Аз. Когато се по­то­пя­ва­ше в сво­ята нис­ша природа, ед­ва то­га­ва до­би­ва­ше той съз­на­ние за сво­ето себе.

Но за­що съществото, ко­ето поз­на­ва­ме ка­то съ­щес­т­во на Озирис, бе за- тъмнено? Светлината прес­та­на да дейс­т­ву­ва с из­ли­за­не­то на Слънцето от Земята, оба­че Яхве ос­та­на от­на­ча­ло на Земята, до­ка­то Луната съ­що се отдели. Озирис бе­ше Духът, кой­то съ­дър­жа­ше в се­бе си си­ла­та на слън­че­ва­та свет­ли­на така, че по-късно, ко­га­то Луната се отдели, той оти­де за­ед­но с Луната и по­лу­чи за­да­ча­та да нап­рав­ля­ва от Луната на Земята слън­че­ва­та светлина. Ние видяхме, че пър­во се от­де­ли Слънцето; Яхве остана заедно със своите отряди и с Озирис на Земята. Човекът се на­уча­ва да диша. Обаче съ­щев­ре­мен­но се от­де­ли Луната; Озирис излиза заедно с Луната и получава задачата да отразява от Луната на Зе- мята слънчевата светлина. Озирис е пос­та­вен в един ковчег, т. е. той се от­тег­ля за­ед­но с Луната. По-рано чо­ве­кът при­ема­ше дейс­т­ви­ето на Ози- рис от Слънцето; сега той получи впечатлението, че това, което по-рано му идваше от Слънцето, сега се вливаше от Луната в него. Когато Луната из­п­ра­ща­ше сво­ите лъ­чи надолу, чо­ве­кът си казваше: "Озирис, ти

си този, който ми изпраща слънчевата светлина от Луната, светлина, която принадлежи на твоето същество".

Обаче все­ки ден та­зи слън­че­ва свет­ли­на е от­ра­зя­ва­на в ед­на дру­га фор- ма. Когато Луната стои на не­бе­то ка­то слаб сърп, има­ме пър­ва­та форма; когато на втория ден тя е нараснала, втората и така в течение на 14 дни ние имаме 14 форми до пълната Луна. Озирис се об­ръ­ща към Зе- мята в те­че­ние в те­че­ние на 14 дни в 14 фор­ми на ос­ве­те­ния диск на Луната. Има дъл­бо­ко значение, че те­зи 14 форми, 14 фази на нараства- нето, са при­ети от Луната, т. е. от Озирис, за да от­ра­зя­ва към нас свет­ли­на­та на Слънцето. Това, ко­ето Луната вър­ши тук, е свър­за­но в Космоса съ­щев­ре­мен­но с това, че чо­ве­кът се е на­учил да диша. Едва ко­га­то то­ва яв­ле­ние бе­ше по своя род пъл­но на небето, то­га­ва чо­ве­кът мо­жа да ди­ша и с то­ва той бе свързан с фи­зи­чес­кия свят и в чо­веш­ко­то съ­щес­т­во мо­жа да се ро­ди пър­ви­ят за­ро­диш на Аза.

По-късното еги­пет­с­ко поз­на­ние е чув­с­т­ву­ва­ло всич­ко това, ко­ето бе описа­но тук, и го раз­каз­ва­ло така: по-рано Озирис царуваше на Земята, след това обаче се яви Тифон, вятърът. Това е времето, кога­то во­ди­те пад­на­ха тол­ко­ва нис­ко надолу, че се яви въздухът, бла­го­да­ре­ние на ко­ето чо­ве­кът ста­на ед­но съ­щес­т­во ди­ша­що въздух. Тифон по­бе­ди Озири- совото съз­на­ние /съз­на­ни­ето на чо­ве­ка за Озирис/, той уби Озириса, пос­та­ви го в един ков­чег и го пус­на в морето. Как би мог­ло да бъ­де по­-доб­ре из­ра­зе­но об­раз­но кос­ми­чес­ко­то събитие? Първо ца­ру­ва слън­че­вия бог Озирис, след то­ва би­ва из­го­нен на Луната. Луната е ковчегът, кой­то е пус­нат вън в мо­ре­то на ми­ро­во­то пространство; от сега нататък Ози- рис се намира в мировото пространство.

Но се­га ние си спом­ня­ме съ­що за това, че в ле­ген­да­та се казва: когато Озирис бе отново намерен, когато той се появи в мировото простран- ство, той се яви в 14 форми. Легендата разказва: Озирис бе разкъсан на 14 части и погребан в 14 гроба. Тук в та­зи дъл­бо­ка ле­ген­да ние има­ме ед­но чу­дес­но ука­за­ние за кос­ми­чес­кия процес. 14-те фор­ми на Луната, 14-те фа­зи на Луната, са 14-те час­ти на раз къ­са­ния Озирис. Целият Ози- рис е пъл­ни­ят лу­нен диск, пълнолунието.

Това из­г­леж­да се­га пър­во така, ка­то че всич­ко то­ва би би­ло са­мо един символ. Обаче ние виж­да­ме вече, че то­ва е има­ло сво­ето дейс­т­ви­тел­но значение. И се­га сти­га­ме до нещо, без ко­ето ни­ко­га тай­на­та на Космоса не мо­гат да ни ста­нат ясни. Ако не би нас­тъ­пи­ла ед­на та­ка­ва кон­с­те­ла­ция на Слънцето, Луната и Земята, ако Луната не би се яви­ла в 14 фор- ми, то­га­ва не би нас­тъ­пи­ло не­що друго, за­що­то те­зи 14 фор­ми са про­изве­ли не­що твър­де особено. Всяка ед­на от те­зи фор­ми е има­ла ед­но голямо, мощ­но вли­яние вър­ху чо­ве­ка в не­го­во­то раз­ви­тие на Земята. А се­га тряб­ва да ви ка­жа не­що странно; обаче то е вярно. По времето, ко­-
гато всич­ко то­ва не бе­ше още станало, ко­га­то Озирис не бе­ше още на­пус­нал Земята, чо­ве­кът ня­ма­ше да­же и в сво­ята за­лож­ба нещо, ко­ето днес е от на­й-­го­ля­мо значение. Ние знаем, че гръб­нач­ни­ят мо­зък е мно­го ва­жен за човека; от него изхождат нерви. Тези нер­ви не съ­щес­т­ву­ва­ха да­же ка­то за­лож­ба във времето, ко­га­то Луната не бе­ше още из­ляз­ла от Земята. Тези 14 фор­ми на Луната, в ред, в кой­то те след­ват ед­на след друга, бя­ха при­чи­на­та в гръб­нач­ния мо­зък да из­рас­нат 14 нер­в­ни сно­па при човека. Космическите си­ли дейс­т­ву­ва­ха така, че на 14-те фа­зи или фор­ми на Луната от­го­ва­рят те­зи 14 нер­в­ни снопа. Това е пос­лед­с­т­вие то на дейс­т­ви­ето на Озирис. Но на раз­ви­ти­ето на Луната от­го­ва­ря още не­що друго; тези 14 фази са само половината от явленията на Луната. През вре­ме на 14-те дни, ко­ито во­дят до новолунието, не съ­щес­т­ву­ва ни­как­во дейс­т­вие на Озирис. Тогава Луната е та­ка ос­ве­те­на от Слънце- то, че тя пос­те­пен­но об­ръ­ща към Земята сво­ята не­ос­ве­те­на повърхност. Тези 14 фа­зи от пъл­но­лу­ни­ето до но­во­лу­ни­ето имат съ­що тях­но­то дейс­т­вие и то­ва дейс­т­вие за еги­пет­с­ко­то съз­на­ние е пос­тиг­на­то чрез Изис /Изида/. Тези 14 фа­зи са уп­рав­ля­ва­ни от Изис. Чрез дейс­т­ви­ето на Изис от гръб­нач­ния мо­зък из­рас­т­ват дру­ги 14 нер­в­ни снопа. Това да­ва всич­ко 28 нер­в­ни снопа, ко­ито от­го­ва­рят на раз­лич­ни­те фа­зи на Луната. Тук ние виж­да­ме произ­хо­да на на­пъл­но оп­ре­де­ле­ни чле­но­ве на чо­веш­кия ор­га­ни­зъм от кос­ми­чес­ки­те събития. Сега ня­кой ще каже: но това не са всички нервни снопове, които излизат от гръбначния мозък, те са само 28. Те би­ха би­ли са­мо 28, ако лун­на­та го­ди­на би съв­пад­на­ла със Слън- чевата година. Обаче слън­че­ва­та го­ди­на е по­-дъл­га и раз­ли­ка­та на слън­че­ва­та го­ди­на спря­мо лун­на­та го­ди­на е про­из­ве­ла до­пъл­ни­тел­ни­те нер­в­ни снопове. Така на чо­ве­ка бе при­съ­еди­не­но в не­го­вия ор­га­ни­зъм от Луната дейс­т­ви­ето на Изис и действи­ето на Озирис. Но с то­ва е свър­за­но още не­що друго.

До момента, ко­га­то Луната за­поч­на да дейс­т­ву­ва от вън, не съ­щес­т­ву­ва­ше още ни­как­ва двуполовост, чо­ве­чество­то не бе­ше раз­де­ле­но на два пола. До то­га­ва съ­щес­т­ву­ва­ше са­мо един човек, кой­то със­тав­ля­ва­ше та­ка да се ка­же и двете, мъж­ко­то и женското. Разделянето на два по­ла се по­лу­чи ед­ва чрез сме­ня­що­то се действие на Изис и Озирис от Луната и спо­ред това, да­ли вър­ху ор­га­низ­ма на чо­ве­ка уп­раж­ня­ва­ха осо­бе­но дей- ствие нер­ви­те про­из­ве­де­ни чрез Озирис или те­зи про­из­ве­де­ни чрез Изис, спо­ред то­ва чо­ве­кът ста­на мъж и жена. Един организъм, в кой­то ца­ру­ва пре­дим­но дейс­т­ви­ето на Изис, ста­ва мъжки, ед­но тяло, в ко­ето ца­ру­ва пре­дим­но дейс­т­ви­ето на Озирис, ста­ва женско. Естествено във все­ки мъж и във вся­ка же­на дейс­т­ву­ват и два­та ви­да сили, Изис и Озирис, но така, че при мъ­жа етер­но­то тя­ло е женско, а при же­на­та етер­но­то тя­ло е

мъжко. Тук има­ме не­що от чу­дес­на­та връзка, ко­ято ни показва, как от­дел­но­то съ­щес­т­во е свър­за­но с по­ложе­ни­ята в Космоса.

Но ние намерихме, че вър­ху чо­ве­ка ста­ват дейс­т­вия не са­мо чрез силите, а съ­що и чрез кон­с­те­ла­ци­ите на не­бес­ни­те тела. Под вли­яни­ята на те­зи 28 нер­в­ни снопа, ко­ито из­ли­зат от гръб­нач­ния мозък, се об­ра­зу­ва всич- ко, ко­ето при­над­ле­жи на мъж­кия и на жен­с­кия организъм. Сега тряб­ва да из­не­сем нещо, с ко­ето ще хвър­лим да­ле­че свет­ли­на в кос­мо­са и във връз­ки­те с раз­ви­ти­ето на човека. Тези си­ли об­ра­зу­ват фор­ма­та на чове- ка, но чо­ве­кът не се втвър­дя­ва в та­зи форма; създава се едно положение на равновесие между действието на Слънцето и действието на Луна- та. При това, ко­ето ще следва, не тряб­ва да мислим, че има­ме ра­бо­та са­мо с ня­ка­къв символизъм; ние имаме работа с действителни факти.

Що е пър­во­на­чал­ни­ят Озирис, не­раз­къ­са­ни­ят Озирис? Що е раз­къ­са­ни­ят Озирис? Това, ко­ето бе­ше по­-ра­но в чо­ве­ка ед­но единство, се­га е раз­къ­са­но на 28 нерви. Ние видяхме, как той се на­ми­ра раз­къ­сан в са­ми­те нас Без то­ва ни­ко­га не би мог­ло да се постигне, да се ро­ди чо­веш­ка­та форма. Но кое се об­ра­зу­ва пър­во под вли­яни­ето на Слънцето и на Луната? Първо чрез съв­мес­т­но­то дейс­т­вие на всич­ки нер­в­ни сноп­че­та на гръб- нач­ния мо­зък се ро­ди не са­мо външ­но мъж­ко­то и женското, а съ­що във вът­реш­нос­т­та на чо­ве­ка се ро­ди не­що чрез вли­яни­ето на мъж­кия и жен­с­кия принцип. Роди се вът­реш­но­то дейс­т­вие на Изис, и то­ва вът­решно дейс­т­вие на Изис са - бе­ли­те дробове. Белите дро­бо­ве са ре­гу­ла­то­рът на вли­яни­ята на Тифон или Сет. И това, ко­ето дейс­т­ву­ва ка­то въз­буж­да жен­с­ко­то действие, по мъж­ки на­чин така, че бе­ли­те дро­бо­ве са нап­ра ве­ни про­дук­тив­ни чрез дишането. Чрез действията, ко­ито из­хож­дат от Слънцето и Луната, се ре­гу­ли­ра мъжки­ят и жен­с­ки­ят принцип: във всеки женски принцип един мъжки принцип - гръкляна /ларинксът/; във всеки мъжки принцип един женски принцип - белите дробове.

Вътрешно Озирис и Изис дейс­т­ву­ват във все­ки чо­век по от­но­ше­ние на не­го­ва­та по­-вис­ша природа. Така все­ки чо­век е двуполов, за­що­то все­ки чо­век има ла­ринкс и бе­ли дробове. Всеки човек, да­ли той е мъж или жена, има ед­на­къв брой нерви. И сега, след ка­то Изис и Озирис са се от­къс­на­ли по то­зи на­чин от нис­ша­та природа, те са ро­ди­ли сина, тво­ре­цът на бъ­де­щия зе­мен човек. Двамата са про­из­ве­ли Хорус. Изис и Озирис ро­ди­ха детето, зак­ри­ля­но и от­г­леж­да­но от Изис: човешкото сърце, закри- ляно и подържано от крилата на белите дробове на Майката Изис. Тук ние има­ме в еги­пет­с­ка­та пред­с­та­ва нещо, ко­ето ни показва, че в те­зи древ­ни мис­те­рий­ни шко­ли това, ко­ето е ста­на­ло вис­ша при­ро­да на чо- века, бе­ше счи­та­но ка­то мъжко-женско: това, което индиецът познава- ше като Брахма. На ин­дийс­кия уче­ник бе­ше по­ка­за­но още в пър­вич­ния чо­век това, ко­ето по­-къс­но ще се яви ка­то она­зи по­-вис­ша форма. Пока-

Така на под­ла­га­щия се на пос­ве­ще­ни­ето се по­каз­ва­ше пъл­но­то с тайн­с­т­ве­ност дейс­т­вие и тъ­ка­не във вътреш­нос­т­та на Космоса, та­ка се из­г­раж­да­ше то в те­че­ние на времето. И ние ще видим, как в та­зи тъ­кан са се вгра­ди­ли дру­ги­те ор­га­ни на човека. Така в то­ва еги­пет­с­ко тай­но уче­ние ние има­ме съ­що ед­на гла­ва на окултна­та анатомия, как­то тя е би­ла раз­ви­ва­на в ед­на окул­т­на школа, до­кол­ко­то са би­ли поз­на­ва­ни кос­ми­чески­те сили, кос­ми­чес­ки­те съ­щес­т­ва и тях­на­та връз­ка с фи­зи­чес­ко­то тя­ло на човека.

В ми­на­ли­те сказ­ки ние пре­ка­рах­ме пред на­ши­те ду­ши ре­ди­ца факти, ко­ито се от­на­сят за ево­лю­ци­ята на Земя­та и на ця­ла­та слън­че­ва сис­те­ма във връз­ка с при­ро­да­та на човека. Особено в пос­лед­ни­те две раз­г­леж­дания се пос­та­рах­ме да из­тък­нем оне­зи фак­ти на раз­ви­ти­ето на Слънце- то, Земята и Луната, ко­ито на­ме­ри­ха сво­ето въз­к­ре­се­ние в еги­пет­с­ки­те мистерии, с ко­ито се за­поз­на­ва­ше как­то уче­ни­кът на мис­те­ри­ите та­ка съ­що и це­ли­ят еги­пет­с­ки народ. Действително в сво­ето яс­но­вид­с­ко виж­да­не уче­ни­кът се за­поз­на­ва­ше с всич­ки неща, ко­ито из­не­сох­ме и ко­ито ще до­пъл­ним с на­ше­то днеш­но разглеждане. По-голямата част на наро- да, ко­ято не мо­же­ше да се из­диг­не до ясновиждане, се за­поз­на­ва­ше от­-

В ми­на­ли­те вре­ме­на на Земята още дъл­го ца­ру­ва­ше за бла­го­дат­та на хо­ра­та Озирис. Той ца­ру­ва­ше до оп­ре де­лен момент, кой­то по­-къс­но е оха­рак­те­ри­зи­ран в това, че Слънцето сто­еше в зо­ди­акал­ния знак на Скор- пион. Тогава бра­тът на Озирис Тифон или Сет уби Озириса. Той го уби ка­то го под­ма­ми да лег­не в един ковчег, кой­то зат­во­ри и след то­ва го хвър­ли в морето. Изис, сес­т­ра­та и съп­ру­га­та на Озирис, тър­си своя брат и съп­руг и ко­га­то го намери, до­не­се го в Египет. Но то­га­ва Тифон от­но­во тър­се­ше да уни­що­жи Озириса; той го разкъса на парчета. Изис съб­ра от­дел­ни­те час­ти и ги пог­ре­ба на раз­лич­ни места. /И днес още в Еги- пет се по­каз­ват раз­лич­ни­те гро­бо­ве на Озирис. /След то­ва Изис ро­ди Хорус и Хорус от­мъс­ти на Тифона за своя ба­ща Озирис. Озирис бе от­но­во при­ет в све­та на бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­ни­те Същества и дейс­т­ви­телно не дейс­т­ву­ва ве­че на Земята, но там той дейс­т­ву­ва за хората, ко­га­то те пре­би­ва­ват в ду­хов­ния свят между смър­т­та и ед­но но­во раждане. Ето за­що в Египет си пред­с­та­вя­ха пъ­тя на ум­ре­ли­те ка­то път на Озирис. 9 Тази е легендата, ко­ято при­над­ле­жи към на­й-с­та­ри­те със­тав­ни час­ти на еги­пет­с­ко­то схва­ща­не на живота. С вре­ме­то ня­кои не­ща в та­зи ле­ген­да бя­ха из­ме­не­ни или дру­ги прибавени, но тя пре­ми­на­ва­ше през всич­ки кул­то­ве на еги­пет­с­ка­та стра­на до тогава, до­ка­то въ­об­ще жи­ве­еха еги­пет­с­ки­те ре­ли­ги­оз­ни възгледи.

След ка­то пре­ка­рах­ме пред на­шия пог­лед та­зи легенда, в ко­ято бе вло­же­но онова, ко­ето уче­ни­кът виж­да­ше ка­то ед­но дейс­т­ви­тел­но съ­би­тие в све­ще­ни­те тай­ни на мис­те­рий­ни­те школи, ние от­но­во тряб­ва да обър­нем на­шия пог­лед към това, за ко­ето още вче­ра за­поч­нах­ме да си със­та­вя­ме ед­на по­-точ­на пред­с­та­ва за това, ко­ето бе­ше пре­диз­ви­ка­но в чо­ве­ка чрез вли­яни­ето на раз­лич­ни­те фор­ми на Луната. Ние го­во­рих­ме за 28-те нер­в­ни снопчета, ко­ито виж­да­ме да из­ли­зат от гръб­нач­ния мозък, ко­ито про­из­хож­дат от кон­с­те­ла­циите на Луната през вре­ме на 28-те дни, от ко­ито Луната се нуждае, за да се вър­не до сво­ята пър­во­на­чал­на съ­ща фо- рма. Ние из­с­лед­вах­ме тайната, ко­ято ни показва, как в чо­ве­ка са би­ли об­ра­зу­ва­ни те­зи 28 чиф­та нер­ви чрез кос­ми­чес­ки­те сили. А се­га мо­ля да обър­не­те доб­ре вни­ма­ние на това, ко­ето следва. Сега - до­колко­то е въз­мож­но в ед­но крат­ко за­гат­ва­не - тряб­ва да опи­шем с въз­мож­но на­й-­го­-­
ляма точ­ност това, ко­ето еги­пет­с­ки­ят уче­ник уче­ше от­нос­но раз­ви­ти­ето на чо­ве­ка в един още по­-ши­рок смисъл. Някои, ко­ито сил­но са бо­лез­не­но при­вър­за­ни към мо­дер­на­та анатомия, ще ка­жат за то­ва описани: от днешна гледна точка това е чисто безсмислие. Нека те­зи хо­ра каз­ват това. Те тряб­ва да имат са­мо съзнанието, че то­ва е учението, ко­ето пос­ве­ща­ва­щи­ят се еги­пет­с­ки уче­ник не са­мо изучаваше, но той виж­да­ше по яс­но­вид­с­ки на­чин не­го­во­то съдържание. Сега аз го­во­ря за онези, ко­ито мо­гат да ме след­ват с тех­ни­те чувства. За егип­тя­ни­те то­ва уче­ние е не са­мо ре­зул­тат на древ­но виж­да­не в мистериите, но то ва­жи ка­то ис­ти­на и се пред­с­та­вя ка­то та­ка­ва съ­що и за мо­дер­ния окултист.

Искаме да пов­то­рим това, за ко­ето ве­че го­во­рих­ме в пос­лед­ни­те сказки, че, ко­га­то Земята се на­ми­ра­ше в нача­ло­то на ней­но­то развитие, тя се със­то­еше та­ка да се ка­же из­ця­ло от чис­то чо­веш­ки зародиши, ко­ито об­разу­ва­ха пър­вич­на­та зем­на мъглявина. Както ин­дийс­ки­ят та­ка и еги­пет­с­ки­ят яс­но­ви­дец мо­же­ше да види, как от то­зи чо­веш­ки ду­хо­вен за­ро­диш из­рас­т­ва­ше ду­хов­но ця­ла­та по- къс­на чо­веш­ка форма. Всичко, ко­ето по- къс­но се раз­ви от то­зи чо­веш­ки зародиш, мо­же­ше съ­що да виж­дат в ми­на­ло­то съ­що и това, ко­ето се ро­ди от то­зи чо­веш­ки зародиш, ко­га­то Слънцето още дъл­го вре­ме бе­ше съ­еди­не­но със Земята, бе­ше дейс­т­ви­телно един вид растение, ко­ето раз­т­ва­ря­ше сво­ята ча­ша еди вид нагоре. Тези фор­ми из­пъл­ва­ха та­ка да се ка­же ця­ла­та Земя, ка­то се об­ра­зу­ва­ха от она­зи пър­вич­на мъгла. Обаче в на­й-­пър­во време, ко­га­то се ро­ди то­ва разтва­ря­що се ка­то ед­на ко­ро­на от цве­тя на­го­ре в ми­ро­во­то простран- ство, в на­й-­пър­во вре­ме та­зи ко­ро­на бе­ше ед­ва видима; човек /днешния човек/ би могъл да я възприема само като идвайки близо до нея би до- ловил нещо като един вид чашообразно тяло от топлина. Следователно тя съ­щес­т­ву­ва­ше от­на­ча­ло ка­то ед­но от тя­ло от топлина. Още до­ка­то Слънцето бе­ше съ­еди­не­но със Земята, вът­реш­нос­т­та на та­зи чо­веш­ка фор­ма за­поч­на да све­ти и из­п­ра­ща­ше свет­лин­ни лъ­чи в ми­ро­во­то прос­т­ранство. Ако един чо­век на­да­рен с днеш­ни­те очи би се приб­ли­жил до ед­на та­ка­ва све­те­ща форма, той би ви­дял не­що ка­то ед­на искряща, све­те­ща топка, ка­то ед­но бле­щу­ка­що слънце, ко­ето свят­ка­ше в ми­ро­во­то прос­т­ранство в ис­к­ря­щи лъчи, в пра­вил­на форма. Едва ли днес ня­кой би мо­гъл да си със­та­ви един ясен об­раз за това, ко­ето бе­ше тогава. Той би мо­гъл да сто­ри то­ва само, ако би помислил, че на­ша­та Земя би би­ла из­пъл­не­на при на­пъл­но чист въз­дух от чис­ти све­тул­ки и би виж­дал те­зи све­тул­ки из­п­ра­ща­щи тях­на­та свет­ли­на в миро­во­то пространство. Така би све­тил в ми­ро­во­то прос­т­ран­с­т­во пър­ви­ят за­ча­тък на човека, ко­га­то Земята още бе­ше съ­еди­не­на със Слънцето. И не са­мо то­ва съществува- ше, а съ­щев­ре­мен­но око­ло та­зи ча­шо­об­раз­на фор­ма от­вън се при­съ­еди­ня­ва­ше един вид га­зо­об­раз­но тяло. В не­го бя­ха раз­т­во­ре­ни мно­го веще-

Следователно ро­ди­ха се пър­ви­те за­ро­диш­ни за­лож­би на животните, и за нас е важ­но пре­ди всичко, че те­зи животни, ко­ито се ро­ди­ха тогава, със­тав­ля­ва­ха на­й-­гъс­ти­те га­зо­об­раз­ни маси, бя­ха ка­то га­зо­об­раз­ни включ- вания. Тези жи­вот­ни се раз­ви­ха до оп­ре­де­ле­на ви­со­та ми­на­вай­ки през на­й-­раз­лич­ни­те форми; и когато Слънцето току що беше излязло от Зе- мята, най-висшата животинска форма беше формата на риба, обаче не днешната форма на риба. Формата на то­га­ваш­ни­те жи­вот­ни бе­ше съ­вър­ше­но раз­лич­на от та­зи на днеш­ни­те риби, но тя се на­ми­ра­ше на съ­от­вет­на­та сте­пен на рибите. Днешните ри­би са за­па­зи­ли в се­бе си това, ко­ето мо­жа да се получи, ко­га­то Слънцето още бе­ше свър­за­но със Земята. Земята се сгъс­ти се­га до сте­пен­та на теч­но­то със­то­яние и на­й-­гъс­ти­те форми, животните, плу­ва­ха в та­зи водна /течна/ Земя. Сега се слу­чи не­що твър­де особено. Някои от те­зи фор­ми на пър­вич­ни­те ри­би ос­та­на­ха жи­вот­ни и не ис­ка­ха да знаят, та­ка да се каже, за нап­ре­дъ­ка на разви- тието. Но има­ше други, ко­ито до­би­ха оп­ре­де­ле­но от­но­ше­ние към чо­веш­ки­те форми, а имен­но след­но­то отношение.

В момента, ко­га­то Слънцето бе­ше из­ляз­ло от Земята, Земята съ­що за­поч­на да се вър­ти око­ло сво­ята ос, та­ка че вед­нъж тя бе­ше ог­ря­на от Слънцето от ед­на­та страна, вед­нъж та­зи част ос­та­ва­ше не­ог­ря­на от Слъ- нцето, та­ка че се ро­ди де­нят и нощта. Обаче то­га­ва дни­те и но­щи­те бя­ха съ­щес­т­ве­но по­-дъл­ги от днешните. Във времето, ко­га­то Луната не бе­ше още се отделила, винаги, ко­га­то ед­на та­ка­ва чо­веш­ка форма, ко­ято то­га­ва бе­ше зна­чи­тел­но сгъстена, ви­на­ги ко­га­то ед­на та­ка­ва чо­веш­ка фор­ма се на­ми­ра­ше на слън­че­ва­та страна, при­съ­еди­ня­ва­ше към та­зи своя га­зо­об­раз­на ма­са не­що от ед­на та­ка­ва жи­во­тин­с­ка фор­ма до­лу в теч­на­та Земя. Човешката фор­ма се съединяваше, свър­з­ва­ше с жи­во­тин­с­ка фор- ма: така че отгоре имаме човешката форма, отдолу животинската форма; следователно така, че горната част се издигаше навън към
Слънцето. Тази гор­на част ста­ва­ше все по­-с­ла­ба на­до­лу и към нея се при­съ­еди­ня­ва­ше жи­во­тин­с­ко­то тяло. Следователно има­ме то­ва из­ди­га­не на­вън на гор­на­та част над теч­на­та Земя; и благодарение на това, че действието на Слънцето проникваше през човека-цвете, той действу- ваше върху вътрешните земни и лунни сили. Понеже тук към чо­веш­ко­то тя­ло бе­ше при­съ­еди­нена ед­на жи­во­тин­с­ка форма, ко­ято се на­ми­ра­ше на ви­со­та­та на сте­пен­та на риба, каз­ва­ше се, че Слънцето, което ог­ря­ва­ше чо­веш­ко­то тяло, се на­ми­ра в зна­ка на рибите. И дейс­т­ви­тел­но пър­ви­ят за­ча­тък на то­ва об­ра­зува­не съв­пад­на с това, че на не­бес­ния свод Слън- цето се на­ми­ра­ше в зна­ка на ри­би­те но то още чес­то ми­на­ваше през то­ва съзвездие, до­ка­то се об­ра­зу­ва следващото. Обаче из­ход­на­та точ­ка на то­ва об­ра­зу­ва­не бе­ше моментът, в кой­то на не­бе­то Слънцето съ­що сто­еше в зо­ди­акал­но­то съз­вез­дие на рибите. И от това, че съ­щества­та на сте­пен­та на ри­би­те се при­съ­еди­ни­ха то­га­ва към човека, съз­вез­ди­ето по­лу­чи име­то си.

Сега, как­то знаем, раз­ви­ти­ето ста­на така, че Лу­на­та и Земята об­ра­зу­ват ед­но тяло. При от­де­ля­не­то на Слънцето Яхве ос­та­на при Земята с лун­ни­те си­ли и към не­го­ви­те слу­жи­те­ли при­над­ле­же­ше он­зи Бог, ко­го­то еги- птя­ни­те са на­ри­ча­ли Озирис. Докато Луната из­ле­зе от Земята, раз­ви­ти­ето про­те­че при твър­де осо­бен начин.

Ние знаем, Земята бе­ше ед­на теч­на Земя и фор­ма­та на водата/течността/ до­би­ва­ше ед­на все по­-нис­ка степен във времето, пре­ди Луната да се отдели. Когато Луната се отдели, чо­ве­кът се на­ми­ра­ше по от­но­ше­ние на не­го­ва­та нис­ша при­ро­да на ви­со­та­та приб­ли­зи­тел­но на един го­лям сала- мандър. Това е, ко­ето Библията на­ри­ча Змията, ко­ето се на­ри­ча Дракон или Змей. През времето, ко­га­то Луната се от­де­ли от Земята, в дол­на та чо­веш­ка фор­ма все по­ве­че се раз­ви не­що от жи­во­тин­с­ка­та царство. Ко- гато Луната из­ле­зе, чо­ве­кът има­ше в сво­ята дол­на част ед­на животинска, гроз­на форма, оба­че от­го­ре бя­ха пос­лед­ни­те ос­та­тъ­ци на ед­на фор­ма от светлина, в ко­ято от вън се вли­ва­ха си­ли­те на Слънцето. Това бе­ше ос­та­на­ло на човеците, че Съществата на свет­ли­на­та дейс­т­ву­ва­ха в тях. Чове- кът, кой­то ос­та­вя­ше та­зи осо­бе­на фор­ма от свет­ли­на да се из­ди­га вън от теч­на­та Земя, се дви­же­ше висящо, плу­ва­що в пър­вич­но­то море. Що бе­ше та­зи фор­ма от светлина? Междувременно тя се бе­ше пре­об­ра­зи­ла в един обширен, мо­щен се­ти­вен орган. Когато Луната излезе, прев­ръ­ща­не­то бе­ше завършено. Това бе­ше така, че ко­га­то чо­ве­кът плу­ва­ше в пър­вич­но­то море, той мо­же­ше да въз­п­ри­ема с то­зи орган, ко­га­то в бли­зост се на­ми­ра­ше ня­кое опас­но същество. Той въз­п­ри­емаше с не­го топ­ли­на и студенина. По-късно то­зи ор­ган се сви. Днес той е епифизната /шишар- ковидната/ жле­за в чо­веш­кия мозък. В оно­ва вре­ме чо­ве­кът се дви­же­ше висящо, плу­ва­що в зем­на­та ма­са и си слу­же­ше с то­зи ор­ган ка­то с един
вид фенер. При съв­сем мал­ки де­ца ние още мо­жем да на­ме­рим ед­на ме­ка част на главата; това място показва, къде трябва да търсим частта на първичния човек, от която този орган се простираше навън в миро- вото пространство.

Човекът при­ема­ше в се­бе си все по­-вис­ши жи­во­тин­с­ки форми; и в един момент на човешкото развитие това, което беше се получило между- временно от рибите, се наричаше водният човек /Водолей/, понеже жи- вееше във водата и понеже съдържаше в себе си зародиша на по-късния човек. Една дру­га форма, ко­ято се по­лу­чи по-нататък, бе­ше това, ко­ето мо­же­ше да се на­ре­че див козел /Козирог/. Но осо­бе­но­то е, че дейс­т­ви­тел­но това, ко­ето от­го­ва­ря на чо­ве­ка в не­го­ви­те дол­ни ор­гани, да­де дейс­т­ви­тел­но име­то на съ­от­вет­но­то зо­ди­акал­но съзвездие. Нозете са фа- к­ти­чес­ки пър­вич­ни­те риби; подбедрицата е водния човек /Водолей/, това, което дълго време правеше човека способен да си дава посока при плуването; коленете на човека ние намираме във връзка със съзвез- дието Козирог. Животинското се раз­ви все по­ве­че и онова, ко­ето бе­ше ста­на­ло бедро, се на­зо­ва­ваше Стрелец. Бихме стиг­на­ли твър­де далече, ако бих ис­кал да Ви обяс­ня израза. Искаме да да­дем ед­на кар­ти­на за това, как из­г­леж­да­ше човекът, ко­га­то жи­во­тин­с­ко­то в не­го от­го­ва­ря­ше на стрелеца. Тогава чо­ве­кът бе­ше ед­но животно, ко­ето за пър­ви път мо­же­ше да се дви­жи вър­ху островите, ко­ито се об­ра­зу­ва­ха от водата. На- горе чо­ве­кът ста­ва­ше все по-финен, на­й-­от­го­ре ос­та­на фак­ти­чес­ки цвет­на­та форма. Формата ос­та­на ос­вет­ле­на от­го­ре от един орган, кой­то чо­ве­кът но­се­ше ка­то един вид фе­нер на гла­ва­та си. Бихме си пред­с­та­ви­ли пра­вил­но то­га­ваш­на­та фор­ма на човека, ако бих­ме си я пред­с­та­ви­ли го­ре ка­то етерна, до­лу ка­то по­доб­на на животно. В по­-с­та­ри изоб­ра­же­ния на зо­ди­ака виж­да­ме още зна­ка на Стрелеца изоб­ра­зен в дол­на­та част ка­то жи­во­тин­с­ка форма, а в гор­на­та част на чо­веш­ка форма. Тези зна­ци са нещо, ко­ето пре­да­ва ви­со­та­та на развитието, на ко­ято се на­ми­ра­ше чове- кът, съ­що как­то Кентавърът пре­да­ва ед­на дейс­т­ви­тел­на сте­пен на раз­ви­ти­ето на човека, до­лу кон, го­ре човек. Ни не тряб­ва да взе­ма­ме ко­ня бук- вално, а ка­то пред­с­тави­тел на животинското. Този бе­ше прин­ци­път на из­кус­т­во­то в пре­диш­ни­те времена; художниците, които искаха да създадат художествени форми, се оставяха да им опишат това ясно- видците или изобразяваха това, което сами виждаха. Самите ху­дож­ни­ци бя­ха съ­що посветени. Казва се, че Омир бил сляп видец, т.е. че той бил ясновидец. Той мо­жел да виж­да в ми­на­ло­то в Акашовата Летопис. Слепият ви­дец Омир бе­ше мно­го по­-виж­дащ в ду­хо­вен сми­съл от­кол­ко­то ос­та­на­ли­те гърци. Следователно Кентавърът е ед­на дейс­т­ви­тел­на чо­веш­ка фор­ма от миналото. Когато чо­ве­кът из­г­леж­да­ше така, Луната не бе­ше из­ляз­ла още от Земята; силата на Луната се намираше още в Зе-

След то­ва за­поч­на времето, ко­га­то чрез си­ли­те на Луната по про­дъл­же­ние на она­зи област, ко­ято със­тав­лява гръб­нач­ния стълб, се раз­ви­ха нер­в­ни­те снопчета. Образуването на гръб­нач­ния стълб, днеш­на­та об­ласт на главата, бе­ше съ­що се сгъс­ти­ла и бе­ше се пре­вър­на­ла в чо­веш­кия мозък: това беше напълно преобразеният светящ орган. Към не­го се при­съ­еди­ни гръб­нач­ния стълб, от кой­то из­хож­да­ха нер­в­ни­те снопче­та и към гръб- ­нач­ния стълб се при­съ­еди­ни дол­ни­ят човек, така, как­то той бе описан. Това се по­каз­ва­ше на еги­пет­с­кия уче­ник и на не­го му ста­ва­ше ясно, че, ко­ето и съ­щес­т­во да ис­ка да се въп­лъ­ти на Земята, то трябва­ше да при­еме съ­от­вет­на­та чо­веш­ка форма. Озирис чес­то е по­се­ща­вал Земята ка­то Дух и се е въп­лъ­ща­вал ка­то човек. Хората са чув­с­т­ву­ва­ли това: "Един Бог е слязъл долу", но тогава той имаше човешка форма. Всяко вис­ше Същество, ко­ето по­се­ща­ва­ше Земята, бе­ше във формата, ко­ято чо­ве­кът има­ше в да­де­ния момент. Тогава чо­веш­ка­та фор­ма бе­ше та­ка устроена, че още се виж­да­ше оно­ва све­те­що тяло, онова чуд­но ук­ра­ше­ние на гла- вата, он­зи фе­нер на Озирис, кой­то об­раз­но е оз­на­чен ка­то чуд­но­то око на Полифем. Това е он­зи орган, он­зи фенер, кой­то от­на­ча­ло бе­ше вън от чо­веш­ко­то тяло, а след то­ва се пре­вър­на в един вът­ре­шен ор­ган в мо- зъка. Всичко в пър­во­на­чал­но­то из­кус­т­во е сим­вол за дейс­т­ви­тел­но фор- ми.

А се­га не­ка взе­мем схе­ма­тич­но то­ва офор­мя­не на чо­веш­ки­те органи. Да си пред­с­та­вим мо­зъ­ка схе­ма­тич­но на­ри­су­ван как той се про­дъл­жа­ва в гръб­нач­ния мозък, там се на­мес­ват с тях­на­та дейност 28-те ръ­це на Ози- рис в това, ко­ето се прос­ти­ра от мо­зъ­ка на­до­лу ка­то гръб­на­чен мозък, ра­бо­тят ка­то вър­ху ед­на лира. Гърци­те да­ва­ха за то­ва един пъ­лен със зна­че­ние образ: това е лирата на Аполон. Трябва да си пред­с­та­вим то­ва

Подлагащият се на пос­ве­ще­ние еги­пет­с­ки уче­ник мо­же­ше да про­ник­не до та­ки­ва тай­ни след дълго, дъл­го време. Ученикът бе­ше под­гот­вен пър­во чрез ед­но на­пъл­но оп­ре­де­ле­но учение, по­доб­но на това, ко­ето е наша­та еле­мен­тар­на Теософия. Едвам след то­ва той бе­ше до­пус­нат до съ­щин­с­ки­те упражнения. Тогава той из­жи­вя­ва­ше със­то­яния на един вид ектаз, кой­то не бе­ше още ни­как­во съ­щин­с­ко ясновиждане, но бе­ше по ве­че от ед­но съновидение. В не­го той виж­да­ше това, ко­ето по­-къс­но тряб­ва­ше да ви­ди в образ. Наистина то­ва от­де­ля­не на Луната от Земята и за­ед­но с нея от­де­ля­не­то на Озирис, та­зи ра­бо­та на Озирис от Луната до­лу вър­ху Земята, то­ва виж­да­ше уче­ни­кът ка­то ед­но мощ­но жи­во видение. Той съ­ну­ва­ше фак­ти­чес­ки ле­ген­да­та на Озирис и Изис. Всеки уче­ник има­ше то­зи сън за Озирис-Изис. Той тряб­ва­ше да го сънува. Ако не би го съну- вал, той не би стиг­нал до виж­да­не­то на ис­тин­с­ки­те факти. Ученикът тря- б­ва­ше да ми­не през образа, през имагинацията. Легендата за Озирис и Изис е пре­жи­вя­на вътрешно. Това ек­с­таз­но със­то­яние на ду­ша­та бе­ше един вид пред­ва­ри­тел­на сте­пен към ис­тин­с­ко­то виждане, ед­на пре­лю­дия за виж­да­не­то на това, ко­ето ста­ва в ду­хов­ния свят. Ученикът мо­же­ше да че­те в Акашовата Летопис това, ко­ето бе опи­са­но днес, са­мо тогава, ко­га­то бе­ше пос­ве­тен в та­ка­ва ви­со­ка степен, за как­ва­то за­гат­нах­ме днес и за ко­ято ис­каме да го­во­рим по­-на­та­тък утре. След то­ва ис­ка­ме да го­во­рим съ­що и за дру­ги­те об­ра­зи на зо­ди­ака и за тяхно­то значение.