12 юли 2013 г. Тема: здравеопазване

Софийската градска прокуратурата (СГП) прехвърли на протестиращите отговорността за закъснението на една от линейките, които в сряда вечерта спасяваха премазаните от такси на автобусна спирка пред мола на бул. "Цариградско шосе" в столицата в близост до Окръжна болница. Тежкото произшествие беше предизвикано от пил алкохол таксиметров шофьор, който се качи на необезопасения тротоар, рани тежко 11 души и отне живота на млада жена.

Според прокурорите забавянето с 12 минути било причинено от протеста на булеварда, заради който се наложило линейката да минава по обиколен маршрут. От прокуратурата заявиха, че според Закона за митингите и събранията кметът на София и директорът на СДВР са задължени да осигурят маршрут за свободното преминаване на линейки и коли на пожарната. От държавното обвинение заявиха, че са дали на градоначалника срок до днес на обяд да представи заповед, определяща такива маршрути.

Шефът на "Бърза помощ" Георги Гелев обаче заяви пред bTV, че шествието на протестиращите по "Цариградско шосе" по никакъв начин не е попречило на линейките. Колите на "Бърза помощ" са използвали други маршрути от самото начало. "В 20:25 часа е получен сигналът за катастрофата на бул. "Цариградско шосе". За първите три линейки сме продиктували в 20.26 часа. Първата е пристигнала в 20:30 часа на мястото на инцидента, втората в 20:40, третата е пристигнала в 20:46. Следващите линейки са пристигнали в 20:45 часа и в 20:55 на мястото на инцидента. 6 линейки са били насочени към мястото на инцидента. Нито една от линейките не се е забавила. Снощи чух, че били забавени линейките заради стачката на Орлов мост, това не е вярно", добави Гелев.

Първо в болница "Св. Анна" е откарано момиченце на 6 г. с множество наранявания. То е прието в много тежко състояние, със счупен череп, гръдна и коремна травма и спешно е оперирано. Втори екип транспортира в същото лечебно заведение жена на 26 г. в клинична смърт, която въпреки усилията на лекарите е починала. Третият екип транспортира пак там и майката на пострадалото дете, която е в стабилно състояние. Трима са откарани в болница "Царица Йоана", петима в "Пирогов" и един във ВМА.

По данни на очевидец наистина е имало забавяне на линейките. Човекът забелязал таксито, летящо с висока скорост, малко преди да помете част от стоящите на спирката хора. Колата ги помела и една от жените била изхвърлена на няколко метра от спирката. Свидетелят набрал 112 и провел 2-минутен разговор, след което отишъл да види какво се случва с хората. След повторно обаждане до 112 след около 6 минути, отговорили, че е пратена линейка и тя скоро ще пристигне. Първата линейка дошла след около 16 минути след подадения първи сигнал, а втората след още 4. Вторият екип от медици действал много бавно и се чудели къде да сложат носилката, обяснява очевидецът.

Шофьорът на таксито Михаил Куртев е обвинен, че по непредпазливост е причинил смъртта на 26-годишната Станислава Асенова и е нанесъл средни телесни повреди на другите пострадали, съобщиха от СГП. Той ще отговаря за нарушения на Закона за движение по пътищата заради шофирането в нетрезво състояние - кръвната му проба е показвала 1.5 промила, а дрегерът - 1.89 промила. Освен това Куртев е карал с несъобразена скорост. Според прокуратурата случаят е особено тежък и Куртев може да получи от 5 до 15 г. затвор. По неофициална информация не е изключено да е участвал в гонка с друга кола.

Това не е първото провинение на Куртев, съобщиха от КАТ. В периода 2007 - 2011 г. Куртев има 7 акта. През 1998 г. му е налагана глоба, защото е карал пиян. Тогава е хванат с 2 промила. Като шофьор на такси няма сериозни нарушения до нощта на инцидента. Има няколко фиша за неправилно спиране и престой и неизрядни документи.

Протоколи, срещу които пациенти трябва да получат лекарства за домашно лечение за 5 млн. лв., седят вече седмица неподписани заради липсата на управител на НЗОК, обявиха пред "Сега" от надзорния съвет. Затова днес от 9 ч. се свиква спешно заседание на членовете му, на него да се финализира назначаването на Румяна Тодорова за нов управител и тя да задвижи процедурата, за да се избегне фаталното забавяне на лечението на хората.

В сряда парламентът избра Тодорова за управител на касата, която тя ръководеше от 2006 г. до 2009 г. До тази ситуация се стигна, след като на 4 юли депутатите освободиха предсрочно човека на ГЕРБ Пламен Цеков. Новият шеф на НЗОК обаче може да встъпи в длъжност едва след обнародването на решението в "Държавен вестник", което става днес.

Според надзорници Цеков е можел да разпише протоколите на 4 юли, когато бе освободен, тъй като решението на парламента влиза в сила след обнародването му в "Държавен вестник". Цеков обясни пред "Сега", че не е разписал, защото юристите на НЗОК са му обяснили, че решението влиза в сила от деня на гласуването и той повече не може да парафира. "Ако някой предяви претенции, подписът ми ще е невалиден и касата ще загуби евентуално дело. Освен това тогава протоколите не бяха за 5 млн. лв. Не знам за колко са били, но през тази седмица НЗОК си работи и са се натрупали нови. На бесепарите им се въртят някакви саботажи, но ако толкова мислеха за хората, можеха да вземат решение, че ме освобождават от четвъртък и в петък техният човек да си поеме нещата", заяви Цеков.

Колкото по-малко гнезда на опасни болести се появяват по света след откриването на различни ваксини, толкова повече се увеличават противоречивите настроения в обществото относно ефекта им. От няколко години се наблюдава тенденцията младите майки да се опират на здравните съвети в интернет и да се противопоставят сериозно на мнението на лекарите за задължителните имунизации, твърдят здравни специалисти. Майки смятат, че след като болестта вече не съществува, няма нужда от ваксина. Медиците обаче са категорични, че в момента, в който ваксинациите се спрат, може да се появи ново гнездо на болестта. Лекарите приемат, че има аргументи против ваксинациите, но са категорични, че ползите от тях са много повече.

Аргументите "за"

Основната задача на имунната система е да предпазва от попаднали в тялото чужди вещества, които не са част от него. Когато това се случи, имунната система ги разпознава като чужди и започва да произвежда антитела, с които да ги унищожи. Свойството й пък да ги запомня не позволява да ги допусне повторно или ако това се случи, ги елиминира още преди човек да се е разболял. Между 90 и 100% е възможността една ваксина да изработи имунитет.

Факт е, че преди 30 години смъртността у нас е била много по-голяма, но след въвеждането на задължителните имунизации за най-опасните и заразни болести картината на заболеваемостта коренно се е променила. Благодарение на ваксините са били изкоренени болести, които години наред са представлявали мор за деца и възрастни.

"В момента, в който се въвежда една ваксина, заболеваемостта спада", обяснява проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести. Но дори болестта да не е констатирана от десетилетия в дадена страната, няма гаранция тя да не се появи отново от чужбина. Затова ваксинирането трябва да продължи според указаните в имунизационния календар периоди, добавя д-р Ангел Кунчев, главен държавен инспектор. Пример за последиците от ненаправена имунизация е последният случай на морбили от миналата седмица с мъж, пренесъл заразата в София, след като работил в Германия. "Вирусът циркулира в София и вероятно ще се разпространи", предполага д-р Кунчев. През 2010 г. пък пламна сериозна епидемия от морбили най-вече в ромските квартали, където много деца са неваксинирани, след като заразата беше внесена отново от чужбина.

"Имунизационният задължителен календар у нас е един от най-модерните и скъпоструващи в Европа и почти покрива имунизационните календари на другите държави", обяснява проф. Кантарджиев. Средствата, които се плащат от държавата за ваксинация на едно дете, са близо 1000 лв. Като основен проблем у нас Кантарджиев сочи липсата на национална програма за контрол на поставянето на ваксините, за да се установи колко хора са потенциално застрашени от заразяване. Като най-рисков контингент се очертават ромите, тъй като те рядко се подлагат на подобни превантивни интервенции, защото обикновено нямат здравни осигуровки и личен лекар, който да им отправи покани. Това е причина и смъртността сред тях да е най-висока. От друга страна, при повече здравна просвета в кварталите им много деца биха били спасени, тъй като ваксините се предоставят безплатно.

Според лекарите няма никакво място за безпокойство относно съдържанието на съвременните ваксини. В тях няма вредни вещества и микроби. Преди да бъдат пуснати в употреба, ваксините минават през редица клинични изследвания и с тях се извършва сравнителен анализ на групи хора, получили и неполучили съответната ваксина. Ако се установи, че у ваксинираните съществува по-голям риск да се развие съответната инфекция, отколкото при неваксинираните, то просто ваксината не се легализира.

Аргументи против

Един от основните аргументи на противниците на ваксините е, че заболяванията се провокират от лошата лична хигиена и ако тя бъде подобрена, заразните болести няма да се появят. До известна степен хората са прави, признават специалистите, но причинителят на заболяването няма да изчезне и ще продължават да се разболяват и други хора. Ваксините съдържат части от болестотворни микроорганизми, които увеличават защитни имунни реакции. Те не могат да разболеят, но стимулират имунната система.

Другото, от което се страхуват най-много родителите, са нежеланите постваксинални реакции и усложненията, до които могат да доведат те. Последователите на движенията срещу имунизирането смятат, че ваксините могат да доведат до безплодие, аутизъм, гърчове, енцефалопатия, заразяване със съответните инфекциозни заболявания и дори до смърт. "Възможна е алергична реакция след поставяне на каквато и да е ваксина, но такава се случва на 1 от 1 млн. деца", уверява националният консултант по неонатология доц. Ралица Георгиева. Ако има усложнения, то те са изключително редки като повишена температура до третия ден след ваксинирането. Според нея твърденията, че вследствие поставянето на ваксина дете може да развие аутизъм, са абсолютно неоснователни, тъй като все още няма доказателства за това. Това е причина специалистите да призовават фокусът да бъде поставен върху ползата от имунизациите, която значително превишава риска от постваксинални усложнения.

Сред най-уязвимите от недостоверната мълва са майките на бебета. Те са силно притеснени от действието, което биха оказали някои от съставките на ваксините, за които се твърди, че не само че не подсилват имунитета, ами дори увреждат организма. Едни от тях са живакът и алуминият. Според специалистите съдържанието им във ваксините не може да бъде повод за каквито и да е тревоги, тъй като количествата на двете съставки са толкова малки, че би било нелогично човек да се страхува за живота си и този на близките си, при положение че и двете попадат в организма непрекъснато чрез храната, водата и въздуха. Всички те са единодушни, че бебето поема повече живак дори при кърмене.

Негативното отношение към имунизирането е още от ХVIII в., когато са се появили първите ваксини. За тях се твърдяло, че "разрушават божествения план" (Андрю Дик Уайт) и че са "особено отвратителна форма на вещерство" (Джордж Бърнард Шоу). За разлика от тогава обаче, когато се е смятало, че ваксината може да превърне човека в крава, да му докара лудост, сифилис, диабет или отравяне на кръвта, днес се говори за "световен заговор", който цели унищожението на човечеството, обяснява доц. Андрей Галев от Българското сдружение по превантивна медицина. Най-често подобни твърдения могат да бъдат прочетени под формата на статии и коментари в сайтове и форуми, предназначени за млади майки. Авторите им обикновено са анонимни или лица, използващи научни титли с цел да респектират читателите си.

Така се появяват движения, според които имунизациите не предпазват организма от разболяване и дори му навреждат или най-малкото са неефективни, но същевременно с това претоварват имунната система. Противниците на ваксинациите са стигнали дори до сайта на Министерството на здравеопазването, където може да се открие фалшива заповед с логото на ведомството, според която имунизациите от имунизационния календар не са задължителни. Това обаче не е вярно, предупреди главният държавен здравен инспектор Ангел Кунчев. Те не само са задължителни, но и вече не се отпускат детски добавки без бележка от личния лекар, че са направени.

Над 600 наши лекари са преминали през мисиите на НАТО. За съжаление, повечето от тях са резервисти. Но това пак е опит, защото за съжаление лекарите с пагон останаха малко. А много по-трудно се работи с резервисти. В други страни имат традиции и резервистите преминават през сериозно обучение. Защото, за да си част от системата, трябва да я познаваш и да се обучаваш. Не бива всеки път да започваме отначало, когато пращаме резервисти в мисия. Затова ако имаме система в медицинската част в това отношение, ще имаме и резултати. В случая ВМА е шапката на медицинското осигуряване на Българската армия. Така че е нормално в катедрите на академията да се извършва и системното обучение на резервистите. Въпрос е да се аргументира като политика и да се вземе решение за това. Искам да напомня и за невидимата опасност, която следва всяка мисия, особено в страни като Афганистан и Мали. Избягвам да използвам думата рискова за работата на медиците ни, но болестите при тази работа са наистина невидимият риск за колегите ни - малария от комарите, СПИН от досега с пациентите, антракс от въздуха. Мога да кажа къде климатичните условия са по-добри. Но къде е по-безопасно, не бих се наел да кажа. За по-малко риск могат да говорят хора, които не са стъпвали в мисия. Как ще е по-безопасно, като с кацането в Афганистан ставаш мишена. Да, всеки, който отива в мисия, си поема този риск. Но той трябва да се отчита и оценява и оттук. Защото в тази професия там рискът е на сто процента за всеки.

- Д-р Трендафилов, как се вписа нашият медицински екип в работата на мисията?

- Новото беше, че сами трябваше да организираме и открием формата „Роля 1. И на първата ни група ни беше много трудно и защото трябваше да оборудваме пункта „от-до" документално по стандартите на ЕС. По тези стандарти аз сега знам как да отворя в Западна Европа едно лечебно здравно заведение, например... Това беше много административна работа, която следващите екипи няма да имат. И там вече се работи нормално.

- Подготвени ли са колегите ви за подобна работа?

- Що се отнася до професионален опит, нямаме проблем. Вече имаме и самочувствие след толкова години работа на военните ни медици в мисия. Изводът от работата ни в Мали обаче е, че е все по-наложителна и задължителна добрата езикова подготовка и на втори език, освен английския. Страшно ни беше необходим френски език в тази мисия. Като норма се налага владеенето на два езика. Необходими са и познания по натовските стандарти на организация на медицинската служба.

- Вие имате опит и от Афганистан, кое ви беше най-трудно в тази мисия?

- Най-трудното в държава като Мали са страшните хигиенни условия и ниската здравна култура. Както и многото опасни болести. Колкото и да се предпазваш от малария, рискът си остава. Въпрос на късмет е да не те ухапе комар с носител на зараза, играеш направо африканска рулетка. И това е най-страшното.

- Но вие лекувахте само контингента от щаба?

- На практика също и местните хора от персонала на сградата, в която щабът работи. Войник от охраната, чех, се разболя от малария. Имаше и други случаи. Плъзна коремен тиф и в контингента имахме такъв случай. Трябва да се внимава много, защото маларията протича като грип. Да си нащрек при диагностицирането, независимо че всеки участник в мисията си има противомаларийна профилактика. Французите, например, всеки ден месеци наред пият доксациклин.

- Вашият опит ще може ли „да се пренесе" и в практиката ви във ВМА?

- Да, особено опитът в диагнозата и лечението на тропическите заболявания - дезинтерии, салмонелози, малария. Тук нямахме, както в Афганистан ранени с взривни травми.

- А как се сработи екипът ви?

- Категорично, лесно. И двамата санитарни инструктори имаха опита от много мисии в Афганистан. Те знаят как се работи и живее в обстановка на изолация, далеч от близки. И благодарение на техния и моя опит екипът ни работи и живя нормално. Защото ние сме като в един „Биг Брадър", 24 часа заедно, толкова много, колкото със семейството си не можеш да бъдеш. Не можем да се разделим за миг. Ние проявихме една толерантност, но това го отдавам само на опита ни. Който е за първи път на мисия, това задължително си го преболедува и минава през всичките бигбрадърски сериали.

- Бихте ли отишли пак на такава мисия? Какво мисли съпругата ви Стефка Янорова по въпроса?

- Засега не. Стефка каза, че достатъчно съм ходил по мисии... И аз смятам така. Особено в мисия в Африка. В страна като в Мали човек трябва много да мисли за здравето си. Не звучи героично, но те завладява страх. По-голям, отколкото в Афганистан, където си всъщност в един военнополеви европейски лагер -с военни дрехи, изолиран, без такава опасност от болести. А и отделянето от семейството изисква доста време, за да ти се прииска толкова бързо пак... Изобщо не е лесно и не е за всеки да бъде в такава ситуация. Добрата новина за здравето ми е, че с толкова ананаси и манго, както и с липсата на свинско холестеролът ми е паднал. Но административните ми отговорности бяха много и като представител на България.

- Липсваше ли ви китарата, за първи път не я вземате?

- Много, макар че пях и свирих с една много симпатична банда на техен инструмент. Сега съм щастлив, че съм тук и че съм здрав.


Полковник професор Николай Петров, д.м.н., бивш министър:

Апелирам за консенсус в здравеопазването!
Полковник професор Николай Петров е доктор на медицинските науки, заместник-началник по диагностично-лечебната дейност на МБАЛ - София към Военномедицинска академия, началник на катедра „Анестезиология и интензивно лечение". Полковник Петров беше министър на здравеопазването в служебния кабинет тази година. Роден е на 29 август 1959 г. в град Средец. Завършва медицина във ВМИ - Варна, през 1985 г. Работи като клиничен ординатор, началник на отделение, старши и главен асистент във ВМА - София. Специализира във Франция, Швейцария и САЩ. Член на редица европейски и американски медицински асоциации. Президент на Дружеството на анестезиолозите в България. От 2004 г. е републикански консултант по анестезиология, реанимация и интензивно лечение. От същата година е и началник на Катедрата по анестезиология, реанимация и интензивно лечение при ВМА, а от 2007 г. е заместник-началник по диагностично-лечебната дейност на МБАЛ, София. Преди дни той завърши стратегическия курс във ВА /. Cm. Раковски" и получи диплома. От там тръгва и нашият разговор.
- Г-н полковник, с какво тази диплома ще подпомогне по-нататък вашето кариерно развитие?

- Кариерното ми развитие ще бъде подпомогнато в смисъл, че ще бъда по-подготвен при вземане на решения, отнасящи се до националната сигурност и участието на наши контингенти в мисии зад граница. Всъщност това правя и сега, но мисля, че ще бъде много по-ефективно. В много от мисиите, да не кажа - в почти всички, участват колеги от нашата катедра по анестезиология и интензивно лечение и това би допринесло за по-правилно вземане на решения от моя страна.

- Доскоро бяхте министър в служебното правителство. Какви са основните проблеми на българското здравеопазване?

- Според мен проблемите са много. В голяма степен те са дефинирани. Предстои да бъдат решавани. Те не могат да бъдат решени от раз, с едно действие и в къс период от време. В този ред на мисли ми се иска отново да отправя апел към най-високопоставените органи в държавата, включително политическите партии. Нека да постигнат един консенсус по сфери! Ако говорим за зддравеопазването, необходим е такъв консенсус, за да може, стъпвайки на него, здравният министър да реализира съответните..., хайде да ги наречем - реформи. По-скоро стъпки, които да направят здравеопазването по-ефективно, да не се пилеят средства. Защото те няма откъде да дойдат и да станат повече.

- Промените в здравната сфера продължават вече повече от десетилетие и през годините обществото вижда едно „прехвърляне на топката" между министерството и здравната каса, между болниците и първичната помощ. Как да се решат тези проблеми?

- Вие сте абсолютно прав. Многократно съм се удивлявал как е възможно и министърът, и шефът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да бъдат от една политическа партия или сила, и да нямат добър диалог помежду си! В моето кратко пребиваване в изпълнителната власт в качеството ми на министър на здравеопазването аз се опитах да дам един пример за добра комуникация. Мисля, че там е решението. Колкото по-често управителят на касата, здравният министър, зам.-министрите разговарят и обсъждат проблемите, толкова по-лесни и обективни ще бъдат решенията. Сепарацията, затварянето на всеки в неговата си област, води до недоразумения, до изкривяване на информацията. Да не говорим, че стилът да комуникират през медиите, е изключително погрешен.

- Как да се решават такива чувствителни въпроси като закриването на болници? Например - закрита беше болницата в Девин и екипите на ВМА правеха медицински прегледи на населението...

- Това, което постигнахме по време на служебния кабинет, беше, че изчистихме проблема. Той е ясен. Изчистихме решението. Създадохме и реализирахме временно

решение. В момента има екипи там, които преглеждат хора на рентген, поне - имаше, докато бях министър, имаше лаборатория и малък стационар. Успоредно с това кметът трябваше да освободи сградата от тежести и отново се стартира работата на болницата. Всичко това като посока и срокове беше решено. Надявам се, че настоящият здравен министър ще го реализира.

- По думите на министъра на отбраната Ангел Найденов ВМА има задължения от 91 млн. лв. В същото време 82 на сто от пациентите са хора извън системата на МО, кое-

то допълнително натоварва бюджета на академията. Какъв е изходът от тази ситуация?

- ВМА е една изключително добра болница. Тя е един организъм, който с много малки изключения има завършен вид. ВМА предлага тотална, широкомащабна услуга и това в известен смисъл я прави уникална. От друга страна, може би вариантът на подчиненост към МО, а функционална зависимост от Министерството на здравеопазването и реална зависимост от комуникация със здравната каса, създава ето тези недоразумения. Според мен това е една прекрасна болница, която трябва да бъде подпомогната от държавата като цяло. Защото, повярвайте ми, не останаха много такива болници, които дават завършен обем на лечението. Какво имам предвид? Когато пациентът постъпи в тази болница, той трябва да я напусне излекуван, подобрен, понякога и с неблагоприятен изход. Но много рядко, почти изключително рядко се случва болен от тази болница да отиде за лечение в друга болница, тъй като има нещо, което не може да се направи там. Тоест - тя е уникална. Може би институциите, които цитирам - военното министерство, здравното министерство, касата, ако щете, и премиерът да се намеси, но трябва веднъж завинаги да вземат решение за правилата, при които ще работи ВМА. Имаше доста години, през които, например, ние не получавахме средства за интензивно лечение. А това е най-скъпото лечение. Всъщност средства за интензивно лечение ни се отпускат едва от тази година. Дотогава се получаваше парадоксът, че всеки човек, който има някаква възможност, дали под формата на контакти, дали под формата на роднинства, търсеше вариант да настани тежко болен в реанимацията на ВМА. В същото време за това не се заплащаше до 2012 г! Един пациент, който лежи, да речем, в Благоевград, си получава пари за интензивно лечение. С цел да се получи по-добро ниво на лечение и по-добър изход, той се транспортира във ВМА. И с постъпването там плащането от здравното министерство спираше. От тази година касата вече плаща и ние получаваме средства за интензивно лечение. Но това са години наред назад. Същевременно ВМА никога не е отказвала помощ, независимо от ситуацията.

- Как работи в тези условия Катедрата по анестезиология и интензивно лечение, която ръководите?

- Стремим се да въвеждаме все повече нови неща. Прилагаме почти всичко ново, което се появи в медицинската практика. Дали ще е под формата на медикаменти, на техника на лекаря, на нова апаратура, съобразно финансовите възможности - веднага реагираме и го реализираме. Бих казал, че поддържаме едно много високо ниво.

- В крайна сметка каква е рецептата Ви за да бъде „излекувано" здравеопазването у нас?

- Казах го в отговора на един от предните въпроси. Трябва да се постигне консенсус между големите политически партии за посоката, в която ще се върви. На базата на този консенсус трябва да стъпи здравният министър, на базата на добра комуникация с представител на НЗОК да започнат да реализират една програма. Това ще е труден, продължителен процес, но е необходим. Защото така, стоейки, ние няма да издържим дълго време.

- Нужно ли е да се наливат много средства в здравеопазването?

- Напротив! Трябва да се справим с тези средства, които имаме в момента, защото те не са малко. Те трябва да се харчат по-ефективно и контролът да е оперативен.