13 юли 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Основните точки са продължаване на строителството на нови детски градини, на метрото, на детски площадки, на велоалеи, за трайното решаване на проблема с боклука, с енергийната ефективност и т.н. Акцентът е поставен и върху кандидатурата на София за Европейска столица на културата през 2019 г., както и върху приемането на закон за града.

„Нито ме интересуват, нито съм ги виждал. Ако искат, да ги накичат по всички стени." Така премиерът коментира появилите се билбодовете с надпис „Ще уволня Бойко Борисов" в София и последвалото им бързо сваляне.

„Мен ме назначава и уволнява народът, а не с билбордове. Нека си харчат парите за тях", добави премиерът. Според него съвсем скоро ще се види, че тази кампания е лъжа, както станало и преди 2 г. Тогава среди, близки до БСП, пуснаха клипове „Ако гласуваш за Борисов, получаваш Костов". Ние не харчим пари за такива неща и не се занимаваме с черна кампания, допълни Борисов. Вчера за уволнението му бе пуснат и сайт.

Успоредно с това БСП, ДПС и Синята коалиция обявиха, че ще подкрепят нов вот на недоверие срещу правителството. Този път темата ще е вътрешната сигурност и политиката на вицепремиера Цветан Цветанов. ДПС дори заяви, че започва събирането на подписи за този вот.

Борисов отново попити-та защо преди 2 г. Синята коалиция, РЗС и „Атака" са излъгали ГЕРБ, че ще го подкрепят. Той се надявал българите да разберат колко не е добре в момента да има политическа криза у нас.

„Виждате какво се случва в Гърция, Италия, а ние всеки ден откриваме обекти, показваме това, което прави правителството, къде поставяме всеки лев на данъкоплатците. Как ще управляват те, с кой, с какъв ресурс. Всички тях сме ги видели какво могат", подчерта премиерът.

По думите му, ако вотът мине, ще бъдат направени избори и народът ще си каже думата. „Но ще им види акъла, ще види кои са заедно. Тогава Костов не може да ме обвинява в задкулисни игри с ДПС, с БСП или обратното", допълни Борисов.

Той откри нов спортен комплекс към Минно-геоложкия университет в София, но отказа да участва в благотворителен футболен мач със студенти и журналисти. Придружаващите го министри Сергей Игнатов, Свилен Нейков и Ивайло Московски също предпочетоха да останат с официалните си костюми, въпреки предварителното съобщение, че ще играят.

Според Борисов, ако подобни нови бази са строени преди 10-15 г., днешните тийнейджъри щели да са по-грамотни. Думите му са по повод тревожните констатации на Еврокомисията, според които 41 % от младежите са неграмотни, а 15-годишните българчета четат най-лошо в сравнение със съучениците им от останалите страни в ЕС. Премиерът определи тревожната статистика като наследство от управлениета през последните 22 г.

Питан как ще коментира заключението на ЕК, че това се дължи на липса на квалифицирани учители, той посъветва репортерите да гледат какво е сътворило правителството.

„Ако са правили университети като нас, такива кампуси, няма да е така. Затова ректорите и преподавателите ни подкрепят. Защото това, което правим ние, можеш да го пипнеш, да го покажеш и да го видят хората", обясни премиерът.
Снимка на четири колони – Бойко Борисов прие да направи само първи шут на новото спортно игрище в София, след като отказа да участва в благотворителен мач.


13.07.2011 г., с.6
Ромки мъчат баба, за да й свият дом за ½ милион
Връзват пенсионерката и крадат кучето й
БЛАГА ГЕОРГИЕВА

Майка и дъщеря ромки пребиха, вързаха и унижаваха пенсионерка, за да я принудят да им прехвърли жилището си срещу Народното събрание в София, което струвало повече от половин милион лева.

Преди дни полицаи от столичното Четвърто районно арестуваха 17-годишната Борислава и майка й Росинка, на 44 г., които през април били 61-годишната Маргарита Герова и й взели парите и домашното куче.

Разследващи смятат, че бабата е била набелязана като собственичка на апетитен имот в центъра на София, докато разхождала кучето си йоркширски териер. Веднъж тийнейджърката Борислава заговорила бабата за кучето, което уж много харесвала. Така момичето проследило жената и видяло къде точно живее. На следващия ден пак се появило, взело от нея 20 лева за сандвич, а после започнало да я уговаря да продаде бижута, за да й помогне да плати вноска по кредит.

Маргарита отказала, но все пак склонила да вземе 80 лева заем, за да даде на ромката. Три дни по-късно - на 14 април, майката и дъщерята звъннали в дома на Маргарита и я нападнали с юмруци от вратата. Щом възрастната жена паднала на земята, те я завързали с каишката на кучето за един радиатор и започнали да ровят за нотариалния акт на жилището. Като не го открили, майката Росинка грабнала един нож, допряла го до гърлото на кучето и казала, че ще му отреже главата, ако бабата не дойде с тях при нотариус да им прехвърли жилището. За да унижават жената, я карали да пие от водата на кучето. Пенсионерката обаче излъгала, че е под наем в просторния си апартамент, и те я зарязали. Отмъкнали й обаче златни обеци и кучето, което продали за 300 лв. Борислава свила и мобилния телефон на пострадалата и сложила вътре своята сим карта. Така полицаи влезли в дирите на майката и дъщерята грабителки от врачанското с. Зверино. По-късно станало ясно, че бащата на Борислава - Борислав, имал топла връзка с имотната мафия в София, но се занимавал и с телефонни измами. След ареста на ромките полицаите открили и домашния любимец, който бил върнат на Маргарита.
Снимка на четири колони – Много благодаря на полицията, които заловиха тези ужасни жени и върнаха кученцето ми, каза вчера през сълзи 61-годишната Маргарита. Заради жестокия побой тя все още не излиза от дома си.


13.07.2011 г., с.6
Пиян шофьор събори стена на къща
БУРЯНА БОЖИНОВА

Пиян шофьор се вряза с "Крайслер Неон" в къща в плевенското село Чомаковци и събори част от стената й.

За късмет 73-годишната стопанка не била в разрушената стая.

Генади Нинов, на 41 г., карал с несъобразена скорост и изтървал волана. Колата се свлякла от шосето, плъзнала се в избуялите храсти, премазала металната мрежа на оградата и нацелила стената. При удара в зида водачът се отървал с охлузвания по главата.

Дрегер отчел 1,84 промила алкохол в кръвта му. Седнал е пиян зад волана с мисълта, че униформените няма да го засекат на глухия селски път, но си е направил лошо сметката, коментираха криминалисти.


13.07.2011 г., с.9
Еврокомисар: Изнасяйте за Китай и Бразилия
Искаме 5-годишни протекции от ЕС за българските велосипеди
ВИКТОР ИВАНОВ

България трябва да наблегне на търсенето на пазар за своите продукти в Китай, Индия, Бразилия, Русия, а не да се ограничава само до държавите от ЕС. Това обяви вчера еврокомисарят по търговията Карел де Гухт.

Скоро ще бъдат подписани споразумения и между ЕС и Малайзия и Индонезия и българските производители трябва да се възползват от тях, подчерта комисарят, който бе на посещение в София. "Най-важно от всичко обаче е да се спазват стандартите за качество на продуктите", подчерта де Гухт.

Продължение на антидъмпинговите мерки от 1993 г. срещу китайските велосипеди за още 5 г. е поискал икономическият министър Трайчо Трайков. Така се защитавали българските производители, които били водещи в световен мащаб. За 2010 г. у нас са произведени 532 000 велосипеда на стойност 43 млн. евро.

ЕК ще търси решение как по газопроводите за руски газ у нас да се осигурят свободни обеми за трети доставчици, обещал още комисарят пред Трайков. След съвместното заседание на правителствата на България и Израел преди седмица има искане от Тел Авив да пратим над 1000 строители, обяви пък Бойко Борисов като пример как страната ни се възползва от близостта си до пазарите на Близкия изток.
Снимка на три колони - Комисарят по търговията Карел де Гухт похвали България, че се е развила много бързо след последното му посещение у нас през 2006 г. Това стана на пресконференция с премиера Бойко Борисов.


13.07.2011 г., с.9
Поне 11 млрд. евро от ЕС ни трябвали след 2014 г.
Поне 11 млрд. евро еврофинансиране са необходими на страната ни за изграждане на базисната инфраструктура, каза вчера строителният министър Росен Плевнелиев на дискусия в парламента за следващия програмен период от 2014-а до 2020 г. Според него страната ни не се нуждае от финансиране за много и малки проекти, а за малко, но големи и значими. Министърът по еврофондовете Томислав Дончев отвърна, че ако заявим тази финансова рамка, то цялата заедно със социалния фонд трябва да е 14 млрд. евро.

Част от сегашните оперативни програми може да се обединят и след 2014 г. да бъдат намалени до пет, обяви Дончев. Причината е, че раздробяването на средствата не носело ползи. От думите му стана ясно, че може да се слеят "Административен капацитет" и "Техническа помощ", а "Регионално развитие" да се обедини с "Околна среда".

- Г-н Христов, има лека изненада от новата ви ро­ля. Заменяте битката сре­щу банките с битка за пре­зидентския пост. Защо?

- Получих лична покана от г-жа Кунева и както се казва, се съгласих да греба с нея в една лодка.

- Защо покани точно вас?

- Каза ми, че иска да раз­чита на моя опит и позна­ния, а и на моята гражданс­ка позиция в зашита на по­требителите. Иска да се из­ползва това, което аз знам и мога. А и защото иконо­миката е фокус за всичко, което вълнува хората.

- Как ще влияе президен­тът на икономиката? Да не би да искате ремонт на кон­ституцията и нови право­мощия?

- Нямаме такава идея. Нашата позиция е, че кон­ституцията задава рамка­та, но тя досега не е била изпълвана със съдържа­ние. Тази рамка не ни огра­ничава, защото, когато казваме правомощия, всъщност разчитаме, че един баща и една майка на народа ще оправят всички неща. Това не е в стила на нашия екип. Просто сегаш­ната рамка ще бъде изпъл­нена със съдържание. Пре­зидентът има глас и той е чрез аргументи, чрез деба­ти, а не чрез силово налага­не и бой по каските. Иска­ме да демонстрираме диа­лог и съгласие, до вземане­то на каквото и да е реше­ние. Защото

постигнатото без дебат решение най-често не се изпълнява .

- Като финансист, влю­бен в цифрите не може да не сте сметнали шансовете си за победа. Какви са те?

- О, да, шансовете, това са вероятности. Политиче­ският пазар, като всеки друг пазар е вероятностен. Аз не си позволявам да ин­вестирам най-ценното, което имам - времето, в обречени и губещи акции. Така че... А шансът е и за българския избирател, ако иска неговият глас да бъде чут. Говоря за след избори­те.

- Нека ви "употребя" още малко като "чист" фи­нансист. Изрекохте остри критики към Пакта за фи­нансова стабилност. Защо е този гняв?

- Отговарям веднага, с днешна дата. Ако г-жа Ку­нева бе президент, сериоз­ните неща в Пакта за ста­билност нямаше да бъдат прокарани тихомълком през парламент, в който де­путатите гласуват, без да мислят. Сега всъщност знае ли се това добре ли е за България, или не е добре. А иначе продължавам да мисля, че пактът е

недомислен и недовършен. Излъчва въпроси без отговори

Жертва целите в името на инструмента. А е недо­вършен, защото не е ясно какво се случва, ако прави­телството не се вмести в до 2 % дефицит, а отиде на да речем 2,5 %. Какво се случ­ва тогава? Правителство­то си подава оставката? За­седава Конституционният съд? Или просто нищо?

- Не разбирам какво е ло­шото в предпазване от свръхдефицит, намалява­не на преразпределителната роля на държавата, и за­мръзнали ниски данъци?

- В произволно избрано­то число ла еднократен ед­ногодишен дефицит от 2 %. Това, което е важно за финансовата стабилност на страната, е ненарастване на публичния дълг като процент от БВП. За този резултат нито е необходи­мо, нито е достатъчно произволно ограничаване на цикличния дефицит за отделна година. Необходи­мо и достатъчно е винаги, когато цикълът наложи дефицит, той да бъде ели­миниран с излишъци в следващите години.

Освен това дългът може да расте и при скрити и неотчетени дефицити, които се трупат чрез отложени плащания. Това сме го пра­вили и през 80-те години, когато

след поредица от "балансирани" бюджети се събудихме с 12 млрд. долара

външен дълг. И през 1992 г. и през 2009-2010 г. с неразплатените сметки на до­ставчици и изпълнители на обществени поръчки. До­верието, а и фискалната стабилност, ще се пови­шат, ако се пресекат контрабандата в големи мащаби и кражбата на ДДС,

а събраните средства се на­сочат към трайно намаля­ване на осигурителните вноски. .Ако публичните услуги й~социалните плащания - пенсии и помощи се приведат в съответствие с възможността за трайно­то им финансиране. Но то­ва е трудно, изисква поли­тически и управленски ре­шения и реформи. Те не се налагаха през "тлъстите" 2006-2008 г., а сега се отла­гат. Справка - замитането на пенсионната реформа под чергата до към 2014 г.

- Защо сте противник на поставянето на ниските преки данъци във фризера?

- "Замразяването" им е вероятно с добри намере­ния. Икономистите твърд­ят, че ниските пределни ставки са по-благоприят­ни. Но ниска ставка е и 10 % и 20 % . Въпрос на избор. "Замразяването" обаче повдига въпроса за справедливостта .

Битува заблудата, че еднаквата ставка от 10% данък върху доходи и печалби е справедлива, понеже е ед­наква. Като съобразим, че осигурителните вноски -здравна и пенсионна имат характер на данък и се пла­щат върху не повече от 2 000 лв. месечен доход, у нас данъчната тежест не е ед­наква, а регресивна.

По-бедните плащат по-голям дял от дохода си като данъци и осигуровки, също като в приказката "болен здрав носи". Кон­кретно, получаващите до 2 000 лв. месечно се разделят с 24 % от дохода си, преди да са го получили, тези, които получават 4000 лв. месечно -със 17 %, а заработващите 10000 лв. месечно - с 13 %. Този избор сме направили. Ако ни харесва, можем да си го издълбаем на мраморна плоча. Важното е да си дава­ме сметка какво правим.

- Ако валутният борд е до­броволен отказ от само­стоятелна парична полити­ка, а пактът - от финансова, не ви ли убеждават резулта­тите от управлението досе­га, че може би е за добро?

- Ако отскубна един ко­съм от главата си - няма да оплешивея. А ако отскубна последния? Той също е само един. Точно защото купува­ме стабилния валутен курс с отказ от парична полити­ка, точно затова внимател­ното и разумно използване на фискалните инструмен­ти става по-важно и още по-необходимо.

- Загубена кауза ли е пен­сионната реформа?

- Апокалипсис няма да настъпи. Просто ще има много стари хора и много от тях ще бъдат много бед­ни. Значително по-бедни, отколкото са били в последния си работен ден.

Универсални пенсионни фондове няма да гърмят. Ако при тях има проблеми, за това трябва да сигнали­зира КФН, а не коментато­рите. Ще "гърмят" хората поради непоследователна, недовършена и заспала пенсионна реформа и по­ради това, че не спестяват достатъчно за да си запазят стандарта на живот след пенсиониране. Пенсионни­те фондове си оперират в рамките на закона. Но за­конът не спестява и не ин­вестира от наше име.

- Кое бе правилното ре­шение - по-малко за всеки пенсионер, по 10-ина лева за най-бедните, или нещо трето? Знам, ще кажете, че всичко е гасене на пожар, но има хора, които няма да дочакат 2014 г.

- Права сте. Ще кажа, че докато оставяме за днес ре­шението, от което очаква­ме резултатите утре - нико­га няма да има добър ва­риант. Днес е моментът да вземаме решението за 2020 година.

- Тревожи ли ви стопяването на фискалния резерв до символичните 43 ми­лиарда лева?

- Четири милиарда не са символични. Проблемът е другаде. Не всички са на разположение на Минис­терството на финансите... докато не станат. Става ду­ма за резерва на здравната каса, за "Сребърния фонд". Готовите пари са съблазнително нещо за правителства като тези в Унгария и Аржентина. Как е у нас - ще стане ясно през 2013 г., когато има падеж на около 800 млн. евро вън­шен дълг.

- Усещате ли заплахи от­към Гърция за стабилност­та на вашия вечен враг-българските банки?

- Заплаха е гръцката дър­жава, която е неплатежос­пособна. Тя е заплаха за банките в Гърция и за не­мските и френските банки, а също и за Европейската централна банка. Банките, опериращи в България, не са ми враг - клиент съм на няколко. Противник съм на подвеждащите и измамни практики на някой от тях.
Снимка на три колони – без текст
До влизането си в екипа на кандидат-президентьт Меглена Кунева, Любомир Христов е председател на Института на дипломираните финансови консултанти.

През 2008 г. Христов влиза в Експертна група по финансово образование към Европейската комисия. 2007-2008 г. е бил из­пълнителен директор на Цен­тралния депозитар. От 2001 до 2006 г. е ръководил проекти в американски компании. От 1995 до 2000 г. е съветник на изпъл­нителния директор на Световна­та банка, представляващ Бълга­рия. Преди това е бил главен икономист и член на управител­ния съвет на БНБ.


13.07.2011 г., с. 20-21
20 г. мотаят войнишкия паметник на София
11 министри на отбраната не успяват да вдигнат новия Пантеон
Каква е съдбата на внушителните паметни плочи на 1-и и 6-и пехотни полкове, които се издигаха на мястото на сегашния Национален дворец на културата в София? С то­зи въпрос към редакцията на вестни­ка се обърна 82-годишният ветеран Славе Чалъков.

Той си спомня, че през 30-те и 40-те години на миналия век този мону­мент се е превърнал в българския Пантеон, в символ на Незнайния воин. Именно там се провеждали тържества по повод най-големите празници, там са се клели младите войници, там посрещали новоназна­чените посланици и чужди делега­ции.

Дори комунистическите управници след 9.09.1944 г. не посегнаха на тази светиня, твърди Чалъков. През 1980 г. обаче заради строителството на НДК плочите били демонтирани. Не след дълго пред НДК изникнало "ек­лектичното чудовище на проф. Ва­лентин Старчев".

Мисля, че сега е времето правител­ството да премахне и без това руша-щия се паметник и да върне на мя­стото им историческите паметни пло­чи на двата полка от знаменитата Първа софийска желязна дивизия, пише Славе Чалъков.
ЛЮБОМИР ДЕНОВ

Сегашната градина пред Националния дворец на кул­турата някога е била казар­мен район. В него са били дислоцирани прославените 1-и и 6-и пехотен полк. Над 3000 техни войници са загинали в Балканската, Междусъюз­ническата и Първата светов­на война.

Там през 1934 г. цар Борис Трети открива рядко красив мемориал, разположен в пространството между ка­зармите на двата полка.

Старите софиянци си спомнят трите внушителни стени, разположени във фор­мата на буквата П, които бук­вално респектирали с разме­рите си - 21 м широчина и 11 м височина. На специални ме­тални табели върху тях били изписани имената на загина­лите за отечеството. Пред средната стена се издигал огромен каменен лъв. Дясна­та му лапа властно била поло­жена върху каменна плоча с картата на Санстефанска България

На 10 януари 1944 г. амери­канската авиация нанася сил­ни бомбени удари по града. Една от целите са казармите на двата полка. Дясната пло­ча е почти разрушена, сред­ната се отървава с леки пора­жения. Напълно оцелява са­мо лявата. Близо 36 г. двата паметника красят центъра на София.

През 1980 г. обаче демон­тират и тях. Пречели на строителството на новия дво­рец на културата. При демон­тажа са съхранени метални­те плочи с имената на загина­лите. Прибират ги в сандъци, които отначало се пазят в мавзолея костница на Цен­тралните софийски гробища, а след това - в Националния военноисторически музей.

Първата идея за възстано­вяване на паметника датира от края на 80-те години. Тога­ва арх. Атанас Агура изготвя първия проект за нов мемо­риал. Агура между другото е автор на комплексното архи­тектурно решение на пялото пространство около НДК. Заради промените на 10 ноември 1989 г. обаче нещата затихват.

Дискусията за паметните плочи тръгва отново през 1994 г., но реализацията оста­ва на етап проектна готов­ност.

Истинското раздвижване датира от 2000 г

Инициативата е на Сдру­жението за възстановяване на войнишките паметници и на Съюза на царските офи­цери. Тогавашният минис­тър на отбраната Бойко Ноев не само прегръща, но и развива добрата идея. Бю­джетът на ведомството пое­ма проектантския хонорар в размер на 35 000 лв. Упра­вление "Архитектура и гра­доустройство" на Столич­ната община одобрява проекта. Изграждането на мемориала се изчислява на 2,1 млн. лв.

Общината заделя и място - 10 декара в предната част на Южния парк - зад хотел "Хилтън" и новия мол "Со­фия сити център". Мястото е добре избрано. Идеята е новите паметни плочи да из­никнат в основата на 3 естествени хълма, разположени във формата на буквата П. На 6 май 2000 г. военният министър Бойко Ноев и Ема Москова - министър на културата, правят първата копка

На гранитен камък написа­ли: "На това място ще бъде издигнат паметник на загина­лите от 1-и и 6-и пехотен полк от Първа софийска желязна дивизия". С протокол №21 на Столичния общински съвет от 19 февруари 2001 г. МО получава разре­шение да по­строи паметни­ка.

През лятото на 2001 г. обаче правителството на СДС губи из­борите, минис­тър Ноев е сме­нен с министър Свинаров.

Чак след 4 г., и то случайно, инициаторите разбират, че об­щината си е взе­ла обратно имо­та. Това станало още през 2002 г. На заседанието' от 18 юли 2002 г. тогавашни­ят председател на Общин­ския съвет Антоан Николов внася предложение обект №16 да отпадне от плана за учредяване и регулация на Южен парк - П част, кв. 3. Общинските съветници го гласуват, без изобщо да се по­интересуват какво се крие зад този обект №16. Няма и мотиви за странното реше­ние. Арх. Никола Ружеков, председател на Сдружението за възстановяване на вой­нишките паметници, пази протокола от това заседание. Истинските мотиви може би се крият в скандалната сдел­ка "София Ситикъмпани" за изграждането на новия мол, коментира о.з. полк. Никола Рухчев, председател на Съю­за на възпитаниците на воен­ните на Негово величество училища.

Именно той заедно с коле­ги от още 3 военно-патриотични съюза протестират пред новия шеф на СОС Вла­димир Кисьов. В резултат на това на 12 май 2005 г. с реше­ние №323 разрешението за строеж е върнато.

През юни същата година със задачата за изграждане на новия мемориал се заема дирекция "Военна инфра­структура" на МО. Тя влиза във връзка с управление "Архитектура и градоу­стройство" на Столичната община. И толкова.

По времето на следващия военен министър Николай Близнаков нещата уж по-

тръгват. С работата по проекта се захваща Нацио­налният военноисторически музей. Но стигне ли въпро­сът до пари - въодушевление­то изстива. Така неусетно планираните 2,1 млн. лв. за изграждането на монумента стават 3 млн. Тогава някой дава идеята

да се извика бизнеса на помощ

При Близнаков се свиква съвещание, в което участват представители на об­щината и големи строител­ни фирми. На него "Главболгарстрой" например по­ема ангажимента за 450 000 лв. да построи едната стена, "Инжстрой" пък обещава да направи без пари изкоп­ните работи. Не се случва обаче нищо.

Следващият военен ми­нистър Николай Цонев странно защо прехвърля за­дачата на Националната гвардейска част. Със запо­вед от януари 2008 г. той въз­лага на гвардейците онова, което всичките му предше­ственици не са могли да свършат.

Най-напред изкарахме разрешение за строеж, за­щото старото бе изтекло, си спомня подп. Васил Тенчев, зам. -командир на гвардията по логистиката. След като се срещнали с ав­торите на проекта и с представители на военнопатриотичнитс съюзи, обаче започнало ходене по мъките. Ветераните се изпокарали. Едни настоявали за различни промени в проекта, някои от които взаимно се изключвали. На­пример да се добавят и име­ната на загиналите през Втората световна война, че и в днешни времена. Или вместо оригиналния лъв, ту­рил лапа върху картата на Санстефанска България, да се издигне скулптурна група на трима войници във фор­мата на факел. Такава идея издигнал и арх. Константи­нов от предишния екип на Агура. Съюзът на царските

офицери скочил остро сре­щу промените. Прехвърча­ли искри.

Тогавашният шеф на НВМИ - покойният вече полк. Петко Йотов, пък се запънал за лъва, който от години е монтиран доста сполучливо пред входа на музея.

Това не е онзи лъв, твърдял историкът

Много добре разбирам полк. Йотов, коментира Дание­ла Цанкова, зам.-шеф на му­зея, той сигурно се е притес­нявал да не се погуби ценната скулптура. Но и тя потвърди, че става дума за същия лъв, който от 1934 до 1980 г. се издигал пред централната па­метна плоча на монумента. Архитектите пък отхвърл­ят идеята в новия паметник да се вградят останките от ста­рите плочи. Предложението бе наше, си спомня шефката на военния музей Соня Пенкова. Мотивът за отказа бил шаблонен - авторски права. През май 2008 г. арх. Агура умира. Наследниците му съ­що държали да се спазва ори­гиналният проект.

Конфликтите от са­мо себе си утихнали, когато гвардейците преизчислили финан­совата част на проекта и установили, че дока­то ветерани и архитек­ти се разправяли, оне­зи 2,1-3 млн. лв. били пораснали почти двой­но.

Докладвали на ми­нистър Цонев и той на-часа разпоредил да се спре всякаква работа по проекта. Мотивът бил липсата на пари.

Дълго време се смя­таше, че от истинските паметни плочи нищо не е останало. Оказа се обаче, че те са съхра­нени в много добро съ­стояние във военния музей. Директорката Пенкова на­реди да бъдат извадени до ед­на от сандъците, където са лежали близо 30 години.

На една стена в двора на музея специално за случая бяха подредени 178 войни­шки и 23 офицерски метални плочи, боядисани в тъмно­синьо до черно. Само една войнишка е със счупен край. Всяка метална плоча била здраво захваната за стената с яки болтове. Явно изработката е била до­ста качествена, защото само тук-там личат петна от ръжда

Плочите са били внима­телно демонтирани и описа­ни една по една през далеч­ната 1980 г. Свалени са от централната и лявата стена, оцелели по време на бомбар­дировките над София. Пло­чите от дясната стена, улучена от американска бомба, са безвъзвратно унищожени.

Преди време служители на музея проверили едно по едно всичките имена на заги­нали офицери, подофицери и войници. И открили доста грешки - някои всъщност не били служили в двата полка -1-и и 6-и, на други имената им били сбъркани.

Соня Пенкова подкрепя възстановяването на памет­ните плочи, но не приема то­ва да стане на мястото на сегашния паметник "1300 г. България". Като историк не съм склонна да се уни­щожават паметници, как­вито и да са те. Все пак те носят духа на времето, каза тя. И допълва: "Самосъ-борил се? Да, но от нашето безхаберие. Грозен? Не съм художник и не мога да раздавам квалификации, но този все пак е правен от хора с имена! По света хо­рата си пазят паметници­те, независимо кой ги е строил."

Това, драги читателю, е в общи линии ситуацията около някогашния бъл­гарски Пантеон. Сам раз­бираш, че нещата не опи­рат до дилемата къде да се издигне новият монумент -на мястото на паметника "1300 г. България" или в парцела от Южния парк, от­давна отпуснат от община­та.

Изводът от цялата исто­рия е, че близо 20 г. велико­лепната идея е прехвърля­на от ръка на ръка и веднага след това забравяна. Едва ли някой се е трогвал, че София няма свой войнишки паметник.

Нещата не опират само до пари 4-5 милиона лева за едрия бизнес изобщо не са проблем. Средствата може да осигури и общината по някоя от европрограмите за устройство на терито­рията.

В цялата сага обаче е липсвала силната личност, която да се нагърби с отго­ворността за възстановява­нето на паметника. Не ста­ва дума за политици, защо­то самата идея да се излъска прахта от паметта на заги­налите за България е над­партийна. А за известни об­щественици, които с името и авторитета си могат да преборят всеки проблем.

11 министри на отбраната са се изредили от 1990 г. до­сега: Йордан Мутафчиев, Димитър Луджев, Алексан­дър Сталински, Валентин Александров, Бойко Ноев -2 пъти, Димитър Павлов, Георги Ананиев, Николай Свинаров, Веселин Близнаков, Николай Цонев и се­гашният Аню Ангелов.

Нито един от тях обаче не успява да доведе докрай идеята за издигане на новия софийски Пантеон.

В интерес на истината ве­терани са канили Симеон Сакскобургтотски да пове­де хорото. Има резон - 6-и пехотен полк се води на името на неговия дядо Фер­динанд. Бившият премиер обаче отклонил поканата с мотива, че влиянието му в страната не било достатъчно. Вероятно заради мора­ториума, който правителството наложи върху част от имотите му.

Така че въпросът за лич­ността, която да доведе до­край възстановяването на мемориала, остава висящ. "24 часа" ще даде думата на ; сполучливите идеи и пред­ложения. И няма да допусне и този път проектът да по­тъне в административни ла­биринти и човешка немара.