13 юли 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Причина за по-малкото разплатени средства (общо 105 млн. евро) спрямо миналата година е, че през юни 2010 г. по програма "Конкурентоспособност" бяха преведени 199 млн. евро по инструмента JEREMIE, въпреки че реално парите все още не са стигнали до бизнеса. Не е уместно да се сравнява по месеци, защото плащанията не са ритмични, коментира министърът по еврофондовете Томислав Дончев.

Според него тепърва предстоят големите плащания в жп, пътния и водния сектор. Целта е до края на годината да разплатим 20% от бюджета по седемте оперативни програми, който възлиза общо на над 8 млрд. евро, уточни Дончев. Към 30 юни разплатени са общо малко над 1 млрд. евро, което е около 8%, сочат данните на финансовото ведомство.

Според информационната система за управление на еврофондовете ИСУН реално изплатените средства са 12.5%. Разликата идва от факта, че Министерството на финансите отчита колко пари ни е възстановил реално Брюксел, докато ИСУН - платените на бенефициентите.

Най-много средства от началото на годината са платени през април - 61.4 млн. евро, а най-малко през януари - 26.4 млн. евро. Отличникът сред програмите пък е "Транспорт", която е увеличила над три пъти скоростта си на разплащане от 35 млн. евро преди година на 119 млн. евро сега. В края на юни Министерството на финансите съобщи, че е изпратило искане до Брюксел за възстановяване на още 40 млн. евро за магистрала "Тракия" и метрото.

Другите две програми, които са разплатили повече средства през 2011 г., са "Околна среда" и "Техническа помощ". Ръстът по "Околна среда" можеше да бъде още по-голям, ако България сама не беше спряла временно плащанията си по програмата, докато не получи уверения от Брюксел, че всичко е наред със системите за проверка.

Без промяна са плащанията по "Административен капацитет". "Регионално развитие" и "Човешки ресурси" са платили средно с 3.5 млн. евро по-малко спрямо първото полугодие на 2010 г., показват данните на финансовото ведомство.

Еврокомисията отчита положително положените през последните две години от българските власти усилия за подобряване на разнообразието и качеството на операциите по програма "Човешки ресурси", се казва в отговора на генерална дирекция "Заетост" до "Дневник". По данни на Брюксел България е договорила 50% от средствата и е усвоила около 12% от Европейския социален фонд.

Това, което иска да види Брюксел, е ускоряване на плащанията, за да се избегне рискът от загуба на средства през 2012 и 2013 г. Тази година е последната възможност за "голям скок напред", за да се ускори усвояването на средствата, заявяват от ГД "Заетост".
БСК: Тежки процедури и много документи пречат на усвояването на европарите
Тежките процедури, изискващи голям обем от документация при кандидатстването и отчитането на европроектите, е най-големият проблем за ефективното усвояване на фондовете. Това показва проучване на Българската стопанска камара, проведено от 28 юни до 5 юли сред бизнеса, академичните среди и неправителствения сектор. Другите проблеми пред усвояването на европарите са свързани със забавяне на плащанията по проектите, осигуряване на съфинансиране, неясни указания от страна на администрацията за дейностите, които трябва да се извършат по изпълнение и отчитане, липсата на прозрачност при оценка на проектите и спорни текстове с възможности за различни тълкувания.

По-голямата част от фирмите (59%) заявяват, че са информирани в достатъчна степен за условията за кандидатстване за еврофондовете, а само 13% не се чувстват осведомени. От анкетираните компании 46% са били бенефициенти по оперативните програми, а около 13% са кандидатствали, но не са били одобрени. Над половината от фирмите (52%) възнамеряват да кандидатстват отново, което показва, че бизнесът ще разчита на еврофондовете и през следващия програмен период, коментира Колев. Като форма на разплащане компаниите предпочитат грантовите схеми. За следващия програмен период 2014-2020 г. бизнесът настоява за по-строг контрол от страна на Еврокомисията към разпределението и разходването на средствата (35%).
Снимка на три колони –Плащанията по програма „Транспорт” са се увеличили над три пъти през 2011 г. спрямо миналата година
/ Компании и финанси

13.07.2011 г., с.ІІІ
Държавата ще обжалва за Пловдивския панаир
Държавата ще обжалва решението на Пловдивския апелативен съд от понеделник, което на практика връща контрола в изложбения център на бизнесмена Георги Гергов. Това стана ясно от изказвания на премиера Бойко Борисов и вицепремиера Симеон Дянков днес.

Според информация на агенция "Фокус" Бойко Борисов е съобщил в Пловдив, че решението ще бъде обжалвано, като е отказал повече коментари по темата. Същото е сторил и Симеон Дянков, който е обяснил пред журналистите, че "има и върховен съд, до който държавата ще отнесе претенциите си за собствеността на панаира".

Все още по казуса няма официална реакция от икономическото министерство, което води делото. В понеделник от ведомството съобщиха единствено, че се запознават с мотивите на магистратите.

Апелативният съд в Пловдив отмени в понеделник решение отпреди няколко месеца на по-ниската инстанция - окръжния съд, според което двете увеличения на капитала на Пловдивския панаир през 2006 и 2007 г. са били незаконни. Именно чрез тях дружеството "Пълдин туринвест" стана съсобственик в изложбения център, чрез което и бизнесменът Георги Гергов придоби акции в него.

След идването си на власт обаче правителството на ГЕРБ реши да атакува двете увеличения на капитала в съда с мотив, че решението на министъра на икономиката през 2006 г. Румен Овчаров е било нищожно.

Основната теза, на която стъпи държавата, е, че през 2002 г. са били подписани споразумения с трима собственици на земеделски земи, одържавени заради строителството на изложбения център, както и че други двама души са спечелили дела за собственост на парцели в него във Върховния административен съд. Така държавата е трябвало да ги обезщети, предоставяйки им акции в панаира.

Като цяло обаче са малко инкубаторите за такива кадри. "Факт е, че повечето хора, които са станали финансови директори, са от одиторски компании или са обучавани от нас в самите компании", заяви Елена Георгиева, финансов контролер на "Геотехмин". Според нея това, което липсва като цяло на пазара, са специалисти с повече познания извън счетоводството.

Йордан Попов е главен финансов директор на "Телелинк". Започнал е от самото й създаване и е стигнал до тази позиция. "Имах шанса да попадна на правилното място в правилното време. "Дългото прекарано време в компанията ти позволява много добре да опознаеш процесите и структурата на компанията. Това помага да бъдеш добър финансов мениджър и да виждаш какво иска организацията", коментира Попов.

"Функцията на финансовия директор е изключително важна, защото задава правилната посока, виждайки всичко и давайки пълната картина", коментира Петя Димитрова, изпълнителен директор на Пощенска банка. Преди да поеме поста, тя е била главен финансов директор на банката. "За това се иска време, не се изгражда от днес за утре", коментира тя

Според изпълнителния директор на"Феърплей пропъртис" Маню Моравенов в България има достатъчно добри финансови специалисти. "Въпросът е обаче как от добър финансист да се превърнеш в добър финансов мендижър, да можеш и да имаш уменията да ръководиш, а не само да четеш отчетите. Често се случва добър финансист с аналитичен ум трудно да обяснява. Това е нещо, което трябва да се развива, за да се превърне експертът в добър финансов мениджър", заяви той.

"Финансовият директор е това, от което има нужда компанията, това, от което има нужда изпълнителният директор, и на трето място, какво иска самия той да постигне. Ако тези неща са в хармония, тогава имаме добър финансов директор", коментира Атанас Добрев, главен финансов директор на "Виваком".

Промяна в начина на работа

Кризата промени начина, по който финансовите директори бюджетират. "Бюджетирането по време на криза претърпя огромни промени. Ако преди се правеше за година, сега не е така, коментира Елена Георгиева и допълни: В момента правим постоянна прогноза, ежедневно, и се планира какво очакваш да стане в края на седмицата и месеца. Това затрудни много работата на отделите, но не е само тук."

Според Петя Димитрова дори и преди кризата бюджетът е започнал да се приема малко като отживелица. "Това е тенденцията, и тя е не само заради кризата, а поради развитието на бизнеса, който става все по-динамичен. Големите компании, но и по малките, се обръщат към развитие на компанията, без да се омаловажава печалбата."

Според Карън Харисън, главен финансов директор на "Близу", кризата е накарала финансистите да се фокусират върху риска. "Преди кризата, когато растяхме бурно, това не беше приоритет и често се пренебрегваше. Сега е друго", коментира тя.

"Ако се замислим каква е причината за световната криза, тя в голяма част се крие във финансовите директори. Хубаво е да намерим нашите грешки, какво бихме могли, а не сме направили, преценили ли сме добре рисковете", коментира Маню Моравенов. "Трябва да отчетем и фака, че колкото и да сме били подготвени, малко бяха тези, които осъзнаха това, което се случи, а то беше бързо и рязко, малко хора го очакваха", допълни той.

Атанас Добрев обаче коментира, че винаги ни се струва, че текущата криза винаги е най-лоша, което всъщност не е така. "Всъщност, ако се замислим, през последните 20 години имаше много по тежки кризи в България, 40% спад на икономиката и трицифрени лихви. Тогава имахме криза, сега по-скоро имаме проблеми", заяви той.

Изграждане на лидери

"Всяка компания трябва да има политика за изграждане на лидери, но това зависи и от човека. Защото ти може да изграждаш лидер, когато човекът показва качества. Ако той може да го направи, определено компанията има много начини, за да го постигне. "Много големи компании имат отдели за търсене на таланти, да открият тези хора, в които има потенциал. Не всеки човек може да бъде лидер, това освен всичко е и призвание", заяви Петя Димитрова.

"В България има голям напредък в това отношение. Много е важно да си отговорим на въпроса кой идва след нас. В чуждите компании се прави, но не и в българските. Трябва да знаем, че има човек, който, ако ни няма, може да поеме след нас", коментира Елена Георгиева. "Смятам, че пътят за успеха в този случай се нарича партньорство - между теб и твоя мениджър. Трябва да го направиш", заяви и Карън Харисън.
"Финансовият директор е това, от което има нужда компанията, изпълнителния директор, и той самият."

Атанас Добрев, главен финансов директор на "Виваком"
"Функцията на финансовия директор е изключително важна, защото задава правилната посока и пълната картина."

Петя Димитрова, изпълнителен директор на Пощенска банка
"Преди кризата бизнесът растеше бурно, рискът не беше приоритет и често се пренебрегваше. Сега е друго."

Карън Харисън, главен финансов директор на "Близу"
"Хубаво е да намерим грешките си, какво бихме могли, а не сме направили, преценили ли сме добре рисковете."

Маню Моравенов, изпълнителен директор на "Феърплей пропъртис"
"Познаването на процесите и в организацията и самата нея ти позволява да бъдеш добър професионалист."

Йордан Попов, главен фианнсов директор на "Телелинк"
"Много е важно кой идва след нас, някой, който може да поеме нещата, когато ни няма."

Елена Георгиева, финансов контролер на "Геотехмин"
/ Компании и финанси

13.07.2011 г., с.ХІ
БФБ последва световните капиталови пазари
Индексите на БФБ във вторник отбелязаха спад в пълен синхрон със случващото се на международните пазари. Оборотът на регулирания пазар беше около 1.39 млн. лв., от които 337 хил. лв. бяха от търговия с облигации.

Най-старият пазарен измерител SOFIX спадна с 0.82% до 143.86 пункта, "Дневник 20" загуби 1% до 59.62 пункта, а BG TR30 и BG40 изгубиха по 1.43% и 1.47%, съответно до 332.52 и 127.2 пункта. Секторният BGREIT регистрира най-голяма загуба за деня - 2.45% до 48.94 пункта.

Най-ликвидно дружество стана "Инвестор БГ" със 194 хил. лв. оборот, а книжата му добавиха 5.54%, достигайки цена 12.77 лв. за акция. Това се случи, след като съветът на директорите на медийната компания реши, че до края на годината ще изкупува обратно част от собствените си акции. Решението се отнася за до 3% от основния капитал, или за малко над 43 хил. книги.

От включените в SOFIX компании единствените, които поскъпнаха, бяха книжата на "Монбат" (0.59%) и "Софарма" (0.36%), а Централна кооперативна банка се отчете с най-голямата загуба (-4.48%) между сините чипове.

Иначе по-високи обеми се наблюдаваха при търговията с акциите на "Албена", които загубиха 1.58% до 59.05 лв. за лот, което бе за сметка на покачването при "Албена инвест холдинг" (4.82). От по-ликвидните дружества с най-голям спад се отличиха "Химимпорт" и "Еврохолд България", съответно с 2.67% и 1.79% до 2.92 лв. и до 1.38 лв. за акция.

Сред фондовете за имоти "Агро финанс" бе най-ликвидното дружество (147 хил. лв.), но акциите му не спечелиха от това. Те поевтиняха с над 7.27% и вече се търгуват при 1.02 лв. за лот. Освен него и "Адванс терафонд" и "Еларг" се отчетоха със загуби от 3.81% и 5.99% съответно, но при далеч по-скромни обороти.

Българските общини от години масово теглят кредити, за да пълнят финансовите “дупки” в бюджетите си. А с парите ремонтират и строят пътища, детски градини, училища и всякакви други обекти. Заради лоша организация или местни ежби обаче проектите, финансирани със “скъпи” пари или дори със средства от ЕС, остават само на хартия. Така градоначалниците оставят след себе си в края на мандатите дупки по улиците, боклуци, за които няма сметища, места без канализация и т. н.

А за капак наследниците им на поста получават и солиден дълг за изплащане. Дали такива “изненади” ще получат и новите кметове, които ще изберем наесен? Кореспонденти на “Труд” направиха проверка и установиха, че положението в градовете е различно.

Според закона за бюджета взетите заеми не трябва да са повече от 15% от собствените приходи на общините. Опозицията и отляво, и отдясно по места негодува, че много “скъпите” пари ще бъдат плащани от поколения и това може да доведе до фалит на градовете. Освен това зад кредитите кметовете прикриват неспособността си да изготвят добри проекти, с които да получат безвъзмездно пари от ЕС. Други пък се съмняват, че заемите се предпочитат, тъй като може да се харчат непрозрачно и неефективно, а контролът на евросредствата е много по-строг. Тъй или инак, с осигурено мнозинство в съветите кметовете теглят кредити.

Единствено кметът на Кюстендил Петър Паунов се престраши да се допита до мнението на кюстендилци и свика на 27 март т. г. референдум. Предложението му със 7,5 млн. евро да построи модерен здравнобалнеоложки център не бе прието от хората. “Кой щеше да ги връща тия милиони?! Следващите кметове щяха да се чудят ден и нощ”, подхвърлят тукашни активисти.

“Паунов ще се пребори и за втори мандат и ще се оправи с кредита”, контрираха привърженици на градоначалника. От опозицията в БСП искаха мораториум върху всякакви сделки и банкови кредити за последните месеца на мандата. Но не получиха нужната подкрепа от другите партии.

В София няма такава съпротива на опозицията. Столицата от години работи с кредити от международни финансови институции (предимно Европейската инвестиционна банка), при това със средна лихва около 1%. Към момента общината без проблем обслужва кредити за метрото. Към момента заемите са около 5-6% от собствените приходи, а градът е на 6-о място по кредитен рейтинг в страната. Дори и с предвидените нови заеми - 50 млн. евро за транспортни обекти (три естакади, 20 интелигентни светофара и други обекти) и 15 млн. евро за първия етап от завода за боклука, общата сума няма да надхвърли 10% от общите приходи на кметството.

“Заемите са основно в евро с фиксирана лихва за целия период. Само японският заем за първия лъч на метрото е в йени и ще се изплаща от 2012 г.”, обясни зам.-кметицата Мария Бояджийска. Други градове теглели заеми с лихви, които се променят при промяна на кредитния рейтинг на общината. Всички дългове на София трябва да бъдат изплатени до 2030 г. Това е чак след пет кметски мандата.

Заради финансовата стабилност на града Европейската инвестиционна банка ще подобри условията на кредитите, които отпуска за столицата ни. “Ще ни дават кредити, изчислени не на база собствените ни приходи, а върху всички привлечени средства, в това число и тези от ЕС”, обясни Бояджийска.
Русе загуби 10 млн. лв. от европроекти
Николай КАЛАМОВ

Провалените ремонти на 10 детски ясли и три културни института в Русе ще завещае кметът Божидар Йотов на новия градоначалник след местните избори.

Заради изгубените над 10 млн. лв. по европроекти (строителното министерство прекрати договорите заради неспазени срокове) течащите покриви на художествената галерия и регионалната библиотека ще продължат да съсипват експонати, а в Пантеона на възрожденците няма да влизат туристи. Малчуганите в градините ще пораснат, преди да дочакат по-добри условия.

10,6 млн. лв. ще търси бъдещият кмет, за да се изгради събореното преди броени месеци недовършено крило на Доходното здание, ако не иска пространството да остане “гьол на пъпа на града”. Инвестиционният заем от 2,3 млн. лв. стигна само за разрушаването и строителство до кота нула. Сключените договори по спечелени проекти от оперативна програма “Регионално развитие” за интегриран план на Русе (999 400 лв.), “Аз, градът” за иновативни идеи в културата (842 066 лв.), за дигитална карта на града (664 939 евро) задължават общината да отдели 5% съфинансиране в следващия мандат.

Изплащането на кредит от 22 млн. лева, който община Сливен тегли преди 4 г., ще остане в наследство за следващия управленски мандат. Кредитът бе теглен при изключително изгодната лихва от 1% - подчерта кметът Йордан Лечков. До момента са изплатени около 7 млн. лева. Общината има намерение да тегли втори банков кредит в размер на 13 млн. лева.

Решението мина след остри дебати в местния парламент, но гласуването бе в полза на заема. В момента общинската администрация търси подходящата финансова институция, за да получи парите. С част от втория кредит ще се осигури съфинансирането на ремонта на тръбопроводите в Сливен.

Към момента общината има просрочени задължения от около 2 млн. лева - преди всичко за направени капиталови разходи.

Опозицията е на коренно противоположно мнение за финансовия хал на града. Общинските съветници от БСП, както и други техни колеги от близо 2 г. подлагат на постоянна атака управлението на бюджета на кметството. Комисия провери харчовете по капиталовата програма на общината и обществените поръчки през 2007-2009 г. Заключението беше, че “общината се управлява непрозрачно”. А дълговете й в началото на т. г. възлизат на 48 млн. лв., като 31 млн. лв. от тях са краткосрочни задължения по капиталовата програма. Към днешна дата задълженията са достигнали 50-60 млн. лв., каза лидерът на БСП Мартин Славов.
Разград не сключва нови договори
Любомир ИЛИЕВ

Кметството в Разград сега не сключва други договори освен за реализиране на проекти, финансирани по еврофондовете. Това е политика на общинския съвет, съобразена с факта, че мандатът свършва. Кредити ще бъдат усвоявани само от Фонд за органите на местното самоуправление в България ФЛАГ, за да започне работата по проектите. Главницата обаче ще бъде възстановена от донорите, а местната власт ще плати само половината от лихвите, защото другата половина поема държавата. Лихвите са стандартни за ФЛАГ - 5-6% месечно при продължителност 1-3 г.

Общината изплаща един банков кредит. Той е изтеглен през 2006 г. и е на стойност 5 млн. лв. Предназначението на средствата е за ремонт на улици в града. Изплащането му ще приключи чак през 2014 г.
Осем партии са срещу заемите на Смолян
Кредити за 17,4 млн. лева ще са камък на шията на кметската управа през следващите години. Единият е от 2007 г. и е на стойност 13 млн. лв. - за ремонт на 26 улици.

Тогава кметицата на Смолян Дора Янкова заяви, че кредитът е договорен с банката много изгодно, при 4% лихва, след проведен търг. Периодът на плащане е 11 г. и падежът изтича през 2018 г. Общината ще плати 3,045 млн. отгоре. Другият кредит от 4,4 млн. лв. е за осветление и обзавеждане на училища и детски градини. Според лидера на ГЕРБ в Смолянско Николай Мелемов тези дългосрочни кредити с лихвите и другите тежести ще станат 22 млн. лв., а не се знаело и още колко други задължения имала общината. Но в следващите 2 мандата всеки на кметското място ще е с “вързани ръце” и само ще плаща заемите. ГЕРБ-ерът е сред номинираните от партията си като кандидат за градоначалник.

През 2007 г. 8 политически партии от дясното пространство плюс ГЕРБ и “Атака” се обявиха против вземането на кредитите. Според Янкова обаче за ремонтите настоявали гражданите на Смолян. 40 г. не е ремонтирана ВиК мрежата на улиците. През май т. г. обаче гръмна, че за една от улиците, направени с пари от кредита - “Васил Априлов”, има решение на ДНСК да бъде разрушена и да се възстанови старото й положение на кален сокак. През май т. г. общината имаше покана за доброволно премахване, но не го изпълни.

Живеещи на улицата се заканват, че ако дойде някой да премахва направеното, ще го изгонят с брадви. Срещу строителството протестират две семейства. Впоследствие са оказа, че новата улица е строена без изготвена част “Геодезия” и части от нея попадат върху частни имоти, които не са отчуждени, заради което разрешението за строеж с инвестиционния проект са отменени.