14 август 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Има риск в началото на 2011 г. да се наложи да връщаме между 500 и 700 млн. евро - средства от еврофондовете за неизпълнени проекти или забавени срокове. Това съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев, цитиран от агенция Фокус.

Висшият държавен чиновник дава за пример интегрирания воден проект на Русе, където опасността е сериозна, тъй като забавянията са огромни. Закъснението по Лот 2 е година и 5-6 месеца. Изпълнената работа вместо на 75-76% е на 4%. Така че рискът е огромен, обясни Плевнелиев. Ако към декември 2010 г. този проект не е приключил изцяло, по правилата на ИСПА започваме да връщаме сериозни суми.

До края на август в МРРБ ще бъде оценен всеки един проект, по който работи ведомството. Те са над 360. Проектите ще бъдат оценени от гледна точка на риска. Така ще се започне работа по тях по приоритети.

Към момента МРРБ има сключени необезпечени договори за над 280 млн. лв. Ведомството има неразплатени суми по вече извършени строителни работи за над 37 - 38 млн. лв., която ще нарасне в следващите дни до 70 млн. лв., каза още Плевнелиев. Дружествата ВиК, на които МРРБ е принципал, дължат на Министерството на околната среда и водите 39 млн. лв. Държавна компания „Строителство и възстановяване”, която също е част от това министерство, пък има задължения от 90 млн. лв.

Програма ИСПА е предприсъединителен финансов инструмент за 10-те страни от Централна и Източна Европа, кандидатстващи за членство в ЕС, за периода 2000-2006 г. и заедно с програмите ФАР и САПАРД се включва в механизмите на финансова помощ, оказвана от ЕС за подготовката на икономиките на страните - кандидатки за присъединяване. ИСПА е лансирана в съответствие с политическите решения на ЕС от Люксембург през декември 1997 г.

Към края на май 2009 г. са договорени проекти за 1,392 млрд. евро, а по финансовия меморандум и по допълнително национално финансиране - съответно 1,282 млрд. евро и 110 млн. евро, което представлява 85% от бюджета на предприсъединителната програма. Изплатени са над 551,505 млн. евро, или 40 на сто от договорените средства, сочат отчетите на финансовото министерство. В съседна Румъния са успели да усвоят 70 процента от предприсъединителните фондове.
Снимка на две колони - Немалка част от средствата по ИСПА се инвестират за изграждане на пречиствателни станции за отпадни води.


14.08.2009 г., с. 19-20
392 млн. евро инвестиции в страната за полугодието
КОСТА ВАСИЛЕВ

През юни в България са влезли 392 млн. евро под формата на преки чуждестранни инвестиции, които покриват 1,5 пъти дефицита по текущата сметка за същия месец, който от своя страна възлиза на 260,7 млн. евро. Това сочи официалната статистика на БНБ.

За шестмесечието преките чуждестранни инвестиции възлизат на 1,56 млрд. евро (4,6% от БВП) при 3,27 млрд. евро (9,6% от БВП) за януари-юни 2008. Те покриват 73,4% от дефицита по текущата сметка за полугодието при 73,3% за януари-юни 2008 г.

За януари-юни 2009 г. текущата сметка има дефицит в размер на 2,130 млрд. евро (6,3% от БВП) при дефицит от 4,464 млрд. евро (13,1% от БВП) за януари-юни 2008 г. Спадът в процентно изражение е 52 на сто.

Основни фактори за намалението на дефицита по текущата сметка са по-ниските дефицити по търговското салдо (с 1,886 млрд. евро), по статия Доход (с 351,6 млн. евро) и увеличението на салдото по статия Услуги (с 249,4 млн. евро).

Търговското салдо за януари-юни 2009 г. е отрицателно в размер на 2,379 млрд. евро (7% от БВП) при отрицателно салдо в размер на 4,266 млрд. евро (12,5% от БВП) за януари-юни 2008 г. За юни 2009 г. търговското салдо е отрицателно в размер на 334,8 млн. евро при отрицателно салдо в размер на 917,7 млн. евро за юни 2008 г.

Износът (FOB) възлиза на 5,396 млрд. евро при 7,736 млрд. евро за януари-юни 2008 г., като намалява с 30,3% на годишна база при ръст на годишна база от 23,9% за януари-юни 2008 г. За юни 2009 г. износът (FOB) възлиза на 997,1 млн. евро при 1,395 млн. евро за юни 2008 г., като намалява с 28,5% на годишна база при ръст на годишна база от 17,2% за юни 2008 г.

Вносът (FOB) e 7,776 млрд. евро при 12 млрд. евро за януари-юни 2008 г., като намалява с 35,2% на годишна база при ръст на годишна база от 27,6% за януари-юни 2008 г. За юни 2009 г. вносът (FOB) e 1,331 млрд. евро при 2,312 млрд. евро за юни 2008 г., като намалява с 42,4% на годишна база при ръст на годишна база от 34,2% за юни 2008 г.

Капиталовата сметка е положителна в размер на 304 млн. евро при 202 млн. евро за януари- юни 2008 г.

Финансовата сметка е положителна, в размер на 1,011 млрд. евро, при положителна сметка в размер на 6,270 млрд. евро за януари - юни 2008 г.

Общият баланс е отрицателен в размер на 888,2 млн. евро при положителен общ баланс в размер на 1,271 млрд. евро за януари-юни 2008 г.

За януари-юни 2009 г. резервните активи на БНБ намаляват с 888,2 млн. евро. За юни 2009 г. резервните активи на БНБ нарастват със 146,2 млн. евро.

Центърът ще бъде проектиран от "Атомтехенерго", дъщерна компания на „Атоменергопром", и трябва да бъде построен „до ключ". В центъра едновременно ще бъде обучаван целият персонал, който ще отговаря за експлоатацията на АЕЦ „Белене".

През последните десетина дни в западни медии се появиха много непроверени информации за прекратяване от българска страна на строежа на втората ни атомна централа. В края на миналата седмица тези твърдения бяха официално опровергани от икономическото ни министерство.

Проектирането на самата централа струва 193 млн. евро, от които вече са платени 161 млн. евро. Тези пари също не могат да бъдат върнати обратно. Други 90 млн. евро са получили консултантите: "Уорли Парсънс", "Делойт" и "Нортън Роуз". Техните хонорари са платени от заема от 250 млн. евро, взет от банка "Париба". Дотук сумата става 418 млн. евро. За дейностите до края на 2010 г. са предвидени други 200 млн. евро, но парите не са отпуснати. От първия ден след парламентарните избори са прекратени и всякакви преговори.

Кризата накара наематели на големи складове да ги напускат и да търсят по-евтини или да прекратят дейността си, научи „Монитор". В момента на пазара се наблюдават 2 противоречиви тенденции, казват брокери. Първата е, че на места има силен спад на средните офертни цени за наемане, защото собствениците трескаво търсят нови наематели. От друга страна сега отново се предлагат за наемане големи модерни площи, където арендата е по-висока и статистиката отчита повишение на средните нива в сегмента в някои части на страната.

Най-голям спад на наемите на складове с площ над 500 квадрата от почти 50 процента за последните 12 месеца има в Пловдив, сочи справка в сайта за недвижими имоти imoti.net. Най-ниското предложение за арендоване на склад в града под тепетата от 500 евро е за имот от 600 квадрата в южната индустриална зона. Най-висок наем от 7560 лв. се искат за склад 1080 кв. м в северната промишлена зона. Най-скъпо на квадрат - по 9 лв.,излиза наемът на квадрат за имот в широкия център на града. В Пловдивска област предлагането е малко и офертите са от 500 евро до 2000 лв.

В София за времето от миналия август досега средните нива на наемите са паднали с 14 процента, сочи статистиката. Предложенията варират от 500 евро за открита площ от 1000 квадрата зад Централна гара до 38 100 евро за модерен склад от 6000 квадрата до летището. Най-скъпо на квадрат излиза наемането на логистична площ от 1000 кв. м в района на Гара Искър.

За разлика от столицата в Софийска област се наблюдава поскъпване на офертите на наемите и това се дължи именно на предлагането на повече модерни площи, които са били напуснати от наемателите. Най-евтино - за 1000 лв., се предлага склад от 1040 квадрата в гр. Сливница. Най-висок наем от 10 680 евро се иска за склад от 2670 квадрата с офиси и жп линия в гр. Божурище. Най-много пари на единица площ по 6 евро/кв. м се искат за склад от 500 квадрата в строеж в същия град.

Във Варна наемите на складовете над 500 квадрата бележат поевтиняване от 40 на сто за последните 12 месеца, въпреки малкото предлагане. Офертите варират от 1000 евро за имот от 1339 кв. м в местността Пчелина, до 3600 евро за склад от 900 квадрата в западната промишлена зона на морската ни столица. Според сайта imoti.net във Варненска област не се предлагат за наемане складове над 500 кв. м.

В Русе средните нива на офертите в сегмента са под 1 евро за квадрат, сочи статистиката. Най-нисък наем от 500 евро без ДДС се иска за склад от 620 квадрата в кв. „Здравец-север". Най-скъпо - за 1620 лв. също без ДДС се арендова имот от 648 кв. м в промишлената зона на крайдунавския град.

В Плевен средният наем на по-големите складове е 1,38 евро за кв. м. Офертите са от 801 евро без ДДС за имот в индустриалната зона до

20 000 лв. за склад в широкия център на града.

Най-много са офертите в София

Логично най-много оферти за складове над 500 квадрата има в София, сочи статистиката. Сега тук се предлагат за наемане близо 130 имота. В областта броят на офертите е много по-малък - едва двайсетина.

В Пловдив наематели се търсят за 20-30 склада, което е два пъти повече в сравнение с август миналата година. В Пловдивска област предлагането е малко. Предлагат се за наемане само няколко склада.

Във Варна офертите в сегмента също са малко - 4-5. В областта няма предлагане. Същото е положението и в Бургас, където има само една оферта и нито една за областта. В Русе предложенията за наемане са няколко, във Велико Търново и областта - 3, а в Стара Загора - само 2. За разлика от тези градове в Плевен офертите са повече - около 10.

Най-кратък е срокът на реализация при цена на имота между 25 000 и 28 000 евро, като най-често такива сделки се сключват в по-малките градове на страната.

За София средната цена, по която се сключват сделките, е 710 евро на кв. м, а средната стойност на двустайно жилище достигна 45 548 евро. Най-изгодните сделки се сключват на нива от 385 евро. В Пловдив средната цена достигна 598 евро на кв. м при обща стойност на имот от малко над 60 кв. м 36 826 евро.

В морската ни столица Варна средно се предлагат имоти на цени от 662 евро на квадратен метър, като двустайно жилище в този случай би струвало около 38 хил. евро. Най-евтините имоти са на цени от 345 евро. В Бургас средната цена е по-ниска - 592 евро на кв. м, като в този морски град се срещат оферти и за 280 евро.

Пред медиите, които се бяха събрали, за да отразят събитието, Борисов успя да се похвали и за още няколко неща, които отбеляза като свои постижения. "Спортната зала със 17 млн. лева за 19 минути съм я свалил", коментира той и се обърна към журналистите с думите, че това са и техни пари. След като се похвали с успехите, Борисов отново насочи обвинения към предишната власт. Според него било абсолютно безспорно, че управлявалите преди са си раздавали земи и така са ощетили бюджета.

Правителството реши да бъдат предоставени 650 000 лева на град Добрич за преодоляване на щетите от наводнението на 7 август. Община Шабла ще получи 125 000 лв. за справяне с последствията от земетресението на 5 август. Средствата са отпуснати след оценка на комисии към общините за нанесените поражения, които премиерът Бойко Борисов искаше до вторник тази седмица.

Въпреки че дойде на крака при пострадалите миналата седмица и каза, че щетите ще поеме държавата, отпуснатите суми говрят съвсем друго. Пороят нанесе в Добрич щети за близо 3 милиона лева според изготвения в кметството обобщен доклад. Пораженията на територията на общинските обекти възлизат на 817 479 лева. На около 2,1 млн. лева възлиза стойността на унищоженото имущество на граждани, както и на необходимите средства за възстановителни строително - монтажни работи на фирми. Щетите в Шабла от земетресението са за около 133 хиляди лева.


14.08.2009 г., с. 7
Връщаме пари по ИСПА заради забавени срокове?
"Има риск към 1 януари 2011 г. България да връща между 500 и 700 млн. евро по програма ИСПА заради неизпълнени проекти или забавени срокове", каза в интервю за агенция "фокус" министърът на регионалното развитие и благоустройство Росен Плевнелиев. Министърът е направил извода на базата на информацията, която е получил за времето от встъпването в длъжност. По думите му има риск страната ни да трябва да връща много пари заради неизпълнение на проекти по предприсъединителните програми. Така например по отношение на интегрирания воден проект на Русе опасността е сериозна, тъй като закъсненията са огромни.

До края на август в МРРБ ще бъде оценен всеки един проект, по който работи ведомството. Те са над 360. Проектите ще бъдат оценени от гледна точка на риска. Така, ще се започне работа по тях по приоритети. Към момента министерството има сключени необезпечени договори за над 280 млн. лв. Ведомството има неразплатени суми по вече извършени строителни работи за над 37-38 млн. лв., която ще нарасне в следващите дни до 70 млн. лв., каза Плевнелиев.

ВиК дружествата, на които МРРБ е принципал, дължат на Министерството на околната среда и водите 39 млн. лв. Държавната компания "Строителство и възстановяване", която е също част от това министерство, пък има задължения от 90 млн. лв.


14.08.2009 г., с. 11
Въпроси под пълна пара
Йосиф Аврамов
Новото правителство трябва да даде отговор как ще се справят с кризата 2,5 млн. пенсионери, чиито пенсии няма да се увеличават през 2010 г.
Средата на лятото превали, а смените по върховете на министерства и ведомства продължават с "пълна пара". Ясни са новите зам.-министри на възловите икономически министерства. В двете най-важни ведомства, които ръководят финансите и икономиката, енергетиката и туризма, път се дава на сравнително млади консултанти в МВФ, големи банки и компании. Дали новите министри и техните заместници могат да добавят стойност към позакъсалите за свежи ресурси родни финанси и компании - времето ще покаже.

Ще им бъде несъмнено трудно, предвид

негативната картина

в икономиката и във финансовата система не само у нас. Общата сума, разходвана от правителствата в света за противодействие на глобалната икономическа и финансова криза, достига колосалната сума 10,8 трилиона щ.д. по данни на МВФ. От тях правителствата на богатите държави са предвидили 9,2 трилиона в подкрепа на финансовия сектор, докато нововъзникващите икономики са отделили сравнително скромните 1,6 трилиона щ.д. Около 1,9 трилиона щ.д. от посочените суми представляват предварителните разходи, а останалата част са гаранции и заеми. Финансовите разходи, направени от водещите икономики, включват: капиталови инжекции - 1,1 трилиона щ.д.; разходи за закупуване на активи - 1,9 трилиона щ.д.; гаранции - 4,6 трилиона щ.д., и разходи за придобиване на ликвидност на банките и другите финансови институции - 2,5 трилиона щ.д.

Когато световната икономика се възстанови, могат да се възстановят по-голямата част от тези суми, но големите дефицити ще останат. МВФ вече е преразгледал прогнозата си за последиците върху правителствени бюджети от глобалния спад и като цяло богатите страни от Г-20 ще имат бюджетен дефицит от 10,2% през 2009 г. Това е най-големият дефицит за повечето страни от Втората световна война досега. Неизбежно след дефлацията на повечето основни борсови стоки през т.г. и след емитирането на трилиони долари, евро и паунда през 2011 и 2012 г. ще има и инфлация. Засега няма прогнози за размера й, но не е изключено тя да бъде двуцифрена. В нито една страна от ЕС не се забелязва и минимален знак за обръщане на тенденцията - навсякъде показателите за безработица продължават да се влошават, независимо от усилията на правителствата. Средното равнище на безработицата за ЕС е 8,9%, като за България този показател все още е 6,8%. Износът на европейските страни за други държави е намалял с над 20% през май, докато вътрешната търговия в ЕС е спаднала с над 1/4.

Ето защо не трябва да се изпуска моментът за старт на процедурата и нотификацията за влизането в ERM II. Вероятно е прав финансовият министър Симеон Дянков, според когото въвеждането на еврото в България през 2013 г. е реалистична цел.

Едва ли в момент на криза хазната може да се напълни чрез незабавното листване на Българския енергиен холдинг на фондовата борса, както иска Симеон Дянков. Стратегията на финансовия министър е, че там е най-лесно да бъдат предложени първо 15%, после още 15% - на чужди инвеститори, пенсионни фондове или други инвеститори. При силен спад на цените на всички активи в света, в т.ч. производствени, туристически и жилищни, несъмнено е по-разумно тази

"перла" на българската икономика

да бъде листвана на борсата най-рано през втората половина на 2010 г., когато се очаква да стане отново възходящ трендът на активите. Въпреки евентуалните приходи от частичната продажба на БЕХ, Дянков прогнозира, че най-вероятно пенсиите няма да се увеличават през следващата година. Как ще я карат с тези доходи и при неизбежно нарастване на цените на енергоизтоизточците през 2010 г. 2,5 млн. български пенсионери - не е ясно.

Картината на спада в българската икономика започва да става с все по-черни краски. Новото правителство трябва спешно да се обърне с лице към проблемите на родните производители и търговци, както и на работниците, заети при тях, и да остави временно рокадите и реорганизациите във важни агенции, които са от съществено значение за развитието й.

Финансовите резултати на българските публични компании за полугодието напълно оправдаха песимистичните очаквания на анализаторите. Това показват неконсолидираните отчети на над 40 публични компании, обхващащи ключови сектори в българската икономика. По-зле са компаниите, които работят предимно за износ и най-вече в секторите металургия, машиностроене и електротехника, от тези, чийто бизнес зависи главно от вътрешното търсене. Експортно ориентираните дружества първи усетиха негативите. Продажбите им на годишна база се свиха драстично - в диапазона 40-70 на сто. Пример за стагнацията в строителството са финансовите резултати на дистрибутора на строителни материали "Топливо"АД - над 54% спад на приходите от продажби за полугодието на 2009 г. спрямо шестмесечието на 2008 г. Общият оборот на 41 дружества се свива с малко над 30 на сто за година.

Изключение от негативната тенденция на спад в приходите е производството на лекарства и медикаменти, където е реализирана

известна печалба

То по-слабо е зависимо от циклите в икономиката и продължава да увеличава оборотите си - както на външния, така и на вътрешния пазар. Засега и секторите търговия на потребителски стоки на дребно, енергетика, земеделие и тютюневи изделия също остават сравнително стабилни. Положителни резултати имат едва девет от дружествата в списъка на публичните компании, но акумулираната от тях печалба е по-малко с 65%. Положителни са и финансовите резултати на банките ни и повечето от тях реализират печалба за полугодието на 2009 г., макар и по-малка от предходните години. Ключово значение в това отношение има банковият ни сектор, който е кръвоносна система на всяка икономика. Стабилността му е предпоставка за по-бързото възстановяване на стопанството ни след излизането от рецесията.

В доклад на Българската стопанска камара, представен в началото на август, се посочва, че в противовес на икономическата логика, независимо от свиването на икономиката и увеличението на безработицата, заплащането на работниците и служителите се е увеличило и вътрешното потребление не се е ограничило. Подобно развитие е изключително опасно, особено в условията на валутен борд и девалвацията на валутите на основните ни търговски партньори. Промишленото производство в ЕС намаляваше непрекъснато от май м.г., като през първата четвърт на 2009 г. средногодишният спад достигна 1/5. Скоростта на това намаление започна да се забавя и първото едва забележимо увеличение на произведената продукция спрямо предходния месец се наблюдава през май 2009 г. Въпреки това осигуреността с поръчки и някои други, проявяващи се с изоставане във времето, индикатори продължават да се влошават.

По отношение на промишленото производство първите отрицателни сигнали в българската индустрия се проявяват още през август 2008 г., когато то намалява спрямо съответния месец на 2007 г. През май 2009 г. намалението на промишленото производство е с 22% на годишна база и с 1% спрямо април. Едновременно с тези процеси се наблюдава увеличение на приходите от данък върху доходите на физическите лица с 9% през първото полугодие на 2009 г. в сравнение със същия период на 2008 г., намаление с 21% на приходите от корпоративен данък, увеличение на приходи от ДДС от сделки в страната с 4%. С над 20% намалява ДДС за полугодието от сделките от внос, тъй като намалява и импортът.

В потвърждение на все по-черните краски в картината на българската икономика са и резултатите от направено проучване на "Галъп Интернешънъл" в края на юли. 37% от сънародниците ни няма да почиват т.г. заради кризата. Налице е нагласа, че кризата малко или много ще повлияе на

почивките и летните пътувания

16% от анкетираните са заявили, че ще почиват, но ще ползват по-малко отпуск по същите причини. Според предварителни разчети на някои икономически анализатори експортът на България за т.г. може да се "срине" с цели 50-60% спрямо 2008-а. Това ще означава, че вместо по 1,2 млрд. лв. средно на месец от експорт на български стоки в страната ще постъпват само по 640 млн. лв. Последващите негативи от силно редуцирания български износ ще са: недостиг на валута, наличие на по-малко пари в обращение и съответно свито потребление и повсеместен спад на икономиката ни. В българската икономика по отношение на износа и вноса първите отрицателни сигнали се проявяват съответно през октомври и ноември 2008 г. За периода януари-май на 2009 г. спадът във вноса и износа е с около 1/3 в сравнение със същия период на предходната година.

Основателен е въпросът кога и дали новото дясно правителство ще се обърне с лице към сериозните проблеми пред икономиката ни? Ще предложи ли антикризисни мерки за насърчаване на родното производство? А адекватни стимули за българските износители?