143 поучения върху стария завет

Невярващите войници, се изпълниха със страх и объркване, докато жените, които обичаха Господа и истината си отидоха от гробището “със страх и голяма радост”. По същия начин вярващите, които останат верни и посветени на Христос в развратения и враждебен свят, няма да имат причина да се плашат, когато Той се върне.

Исус възкръсна на третия ден след Своята смърт. Следните неизменни доказателства потвърждават Неговото възкресение:

(1) Празният гроб. Ако враговете на Исус имаха тялото Му, те щяха да го покажат на света, за да докажат, че не е възкръснал.

(2) Раждането, силата, радостта и посвещението на ранната църква бе резултат от възкресението (Йоан 16:17; Деяния 1:8). То обърна страхът на Петър в дързост, съмненията на Яков във вяра (Йоан 7:5); превърна фарисеят Савел в Апостол Павел и промени за ранната църква Юдейската Събота с нейните церемониални закони в Християнската Неделя! Апостолите смело проповядваха възкресението, страдаха заради това и бяха готови да отидат в затвора, да бъдат бити и да умрат, за да проповядват благовестието на възкресения Христос. Те не биха могли да рискуват живота си за измислици. Малодушието на лицемерите не може да се сравнява с храбростта на мъчениците (1 Коринтяни 15:14).

(3) Хората, които дадоха живота си за истината и правдата, поучавани от Исус, написаха Новия Завет. Това не би било възможно, ако Неговото служение беше завършило със смърт и разочарование (1 Коринтяни 15:2-20).

(4) Изливането на Святия Дух на Петдесятница е експериментален факт, доказващ, че Исус възкръсна и се въздигна от дясната страна на Отец (Йоан 16:7).

(5) Свидетелството на ангела: “Той възкръсна. Няма го тука” (Матей 17:22,23; 20:19; Марк 9:31; 10:34; Лука 24:6).

(6) Пророчеството на Самия Христос (Матей 17:22,23; 20:19; Марк 9:31; 10:34; Лука 24:6; 9:22; 13:32; 18:33).

(7) Милионите вярващи през вековете, които са преживели присъствието на Христос и на Святия Дух в сърцата си, откакто възкресението е станало преди повече от 2000 години, са действително неоспоримо доказателство, че Исус възкръсна от мъртвите.

Въпрос 3: Какви са доказателствата за Христовото възкресение?

Истинското християнство е практическо поради възкресяващата сила на Месията. Истинските вярващи могат да живеят морално съвършен живот и да бъдат вътрешно и външно свети, защото те са били съживени от смъртта на греха и са подкрепени да побеждават греха, Сатана и покварения свят около тях (Йоан 1:12; 2 Коринтяни 5:17; е 2:1-2; Второзаконие 30:6; 1 Солунци 5:23; Римляни 6:1-18).

Библията казва: “Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат. И, освободени от греха, станахте слуги на правдата. Но сега като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате вашия плод във святост, и сетнината – вечен живот” (Римляни 6:14,18,22). Така наречените християнски деноминации, които извиняват греха, вършат грях и са победени от греха, не знаят нищо за животворната възкресяваща сила на Исус, а “тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога” (Римляни 8:8).

Трагедията на подобно християнство на поражение е вечно осъждане в адския огън. “Душата, която греши, тя ще умре ... Нечестивите (грешниците) ще се върнат в преизподнята (ада) ... Защото заплатата (възмездието, наказанието) на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ. Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове” (Езекил 18:20; Псалм 9:17; Римляни 6:23; Евреи 10:26).

Съгрешаващият “християнин” е най-големият враг на благовестието на Исус, защото той “е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта” (Евреи 10:29). Животът в грях опозорява Христос, спира светлината на благовестието и оскърбява Духа на благодатта, които спасяват от греха (Тит 2:11-14). Християните, които се оставят греха да ги побеждава, обрисуват християнството като една от безсилните, победени от греха, създадени от човека религии в света. Но Исус страда, умря и възкръсна, така че “да освети людете със Събствената Си кръв …” (Евреи 13:12). Ето защо истинските християни са “избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина” (1 Петрово 2:9).

Въпрос 4: Какви поражения и вреди нанесят с живота си християните, които са победени от греха?

Библията казва: “Изпитвайте себе си, дали сте във вярата; опитвайте себе си. Или за себе си не познавате ли че Христос е във вас, освен ако сте порицани? И тъй, спомни си от къде си изпаднал, и покай се … ” (2 Коринтяни 13:5; Откровение 2:5). Спри и направи равносметка на духовния си живот. Искрено и сърдечно го доведи пред Бог и усърдно Го помоли да се намеси и да се избави от всяка форма на духовно поражение. Бог казва “Ето, Аз съм Господ, Бог на всяка твар; има ли нещо мъчно за Мене?” (Еремия 32:27).

Възкресението на Исус, бидейки основа за благовестието:

Независимо от условията, в които се намираш като истински вярващ – физическа слабост, бедност, презрение, незначителност - Господ Исус се грижи за теб и бди със загриженост над всеки детайл от твоите житейски несгоди и борби. Той също и ти дава достатъчно благодат, за да победиш, и присъствието Си, за да те води към дома (2 Коринтяни 12:9; Деяния 18:10). Побеждаващата сила на Исус е отговорът на всяка слабост, страх, съмнение, беда, душевна болка и обезсърчение. Исус умря, за да заплати нашия дълг от грях и възкръсна, за да ни оправдае (да ни намери за невинни) и да ни освободи от осъждането за греха. Цялата сила на смъртта и тъмнината е под Неговата власт.

Главните свещеници и старейшини си мислеха, че като подкупят войниците да излъжат, ще успеят да отменят факта на Христовото възкресение, но напразно. Беше немислимо четирима войника, застъпили на пост едва преди три часа (което е времето за смяната на постовете), всички те да заспят едновременно, особено като се има пред вид и строгостта на закона за такова нарушение. Така че, как биха могли учениците да откраднат тялото на Исус от гроба? Някой е казал: “Парите са примамка за най-тъмното изкушение”. Тези войници бяха очевидци на земетресението, видяха ангела да отмества камъка от устието на гроба, и видяха Христос да излиза от гроба, и пак те не се убедиха във възкресението. Това ни учи, че проповядването на истината на Божието слово, не може да убеди хората, без подкрепата на Святия Дух. И най-неоспоримите доказателства не могат да променят неверието на скептика. Ето защо всички християнски деноминации си остават слаби, безсилни, победени от греха и поробени от Сатана, защото Святия Дух, Който е движещата сила, Този, Който мотивира и надзирава активната църква е захвърлен в задния двор просто като зрител, вместо като действащо лице.

Библията казва, че ние не можем от само себе си да бъдем достатъчни в служенето на Божието слово, освен чрез достатъчността на Бог “…понеже буквата убива, а Духа оживотворява” (2 Коринтяни 3:5-6). За жалост, голяма част от онези, които претендират, че са християни, нямат влиянието на Святия Дух над живота си и лесно изпадат в заблуждения.

Колко повече множествата, извън християнството, живеят в пълно невежество относно тази божествена истина. Тези, които желаят да бъдат заблудени, стават жертви на сатанинския мащабен замисъл, който цели да измами, че Исус не е умрял или пък, че Той не е бил възкресяван. Целта на онези, които са измисляли лъжи относно възкресението, е била да направят така, че хората да отхвърлят Христос, а следователно и Божия план за спасение.

Нужни са умишлени усилия и целенасочени действия, за да бъдат избавени онези, които са били заблудени. Ако юдеите бяха решени да дадат крупни суми пари за пропагандирането на една лъжа, то колко повече вярващите трябва да жертват финанси за пропагандирането на истината. В ерата на информационните технологии благовестието може да достигне далече, ако се направят и съответните жертви за тази цел. Благовестието може да проникне във всяко общество и да напои всяко място, ако вярващите се възползват от днешните технологии.

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА

	сутрин	вечер
Понеделник Вторник Сряда Четвъртък Петък Събота Неделя

		Урок № 140	ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ
Стих за запомняне: “ Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. Амин” (Матей 28:19-20)

Текст: Матей 28:16-20
През “Страстната Седмица”, както и през дните непосредствено след разпятието на Христос, учениците преминаха през цялата гама на емоциите. Те преминаха през силно безпокойство и страх, когато Христос говореше за предстоящата Му смърт, след това, хранеха напразни надежди, че това няма да се случи. Но то се случи. Христос бе задържан, унижен, разпитан и разпнат на Кръста. Учениците се разпиляха. Хаос, суматоха и объркване изпълниха сърцата им. Повечето от тях счетоха, че служението им е приключило. Петър поведе група от седем ученика обратно към крайбрежието, на риболовна експедиция. Като че ли Христовата смърт бе напразна. Тогава се появиха изумителните новини за Христовото възкресение.

Исус наистина бе възкръснал от мъртвите и Той организира среща с учениците Си при Галилея. “Тогава Исус им рече: Не бойте се; идете кажете на братята Ми да идат в Галилея, и там ще Ме видят” (Матей 28:10). И посред настъпилите смут и вълнения, Христос даде заповед на учениците Си да отидат и да проповядват благовестието на всичките народи. Тази заповед е известна днес сред християните като Великото Поръчение.

В дните на земния Си живот Христос следваше, по отношение на учениците Си, определен модел на обучение. Преди да даде каквато и да било заповед на човек, Той държеше първо да стане приятел с него. Това беше Негов подход още от началото на служението Му, когато Той стартира програмата за набиране на нови членове:

“И определи дванадесет души, за да бъдат с Него и за да ги изпраща да проповядват” (Марк 3:14)

Само тези, които се интересуваха достатъчно от това да бъдат с Христос, да се учат от Него, да дружат с Него и да възприемат Неговия начин на живот, бяха хората, които Той изпрати да проповядват. Великото Поръчение е за онези, които, подобно на учениците, уважават връзката си и взаимоотношението си с Христос повече от всеки земен стремеж и ангажимент. Такива хора не биха се поколебали да предприемат дългото пътуване от Ерусалим до Галилея, само за да зърнат Исус за малко. Те наистина бяха ученици. Бедата на християнските мисии днес е в това, че отделните вярващи са неспособни да прекарват време с Господа в лично общение. Затова и истинските ученици трябва да са готови да платят цената на това да имат дълбоко и трайно общение с Господ.

Поддържането на постоянни и планирани срещи с Христос е тайната на ясното видение за достигане на душите, на пояждащата страст за печелене на изгубените и на неуморната ревност “по всякакъв начин да спася неколцина”. По-голямата част от хората в църквите днес са като учениците в дните непосредствено след Христовото разпятие. Те са заменили по-раншния си ангажимент да проповядват благовестието с обикновените светски стремежи и житейски грижи.

“Симон Петър им казва: Отивам да ловя риба. Казват му: Ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и се качиха на ладията; и през оная нощ не уловиха нищо” (Йоан 21:3)

Но, само една единствена среща с възкресение Христос променя всичко. Това е голямата нужда на църквата днес. Нужно ни е да се върнем към първите дни, когато нашите ежедневни молитви бяха “Заведи ме днес при някоя душа”, по който начин адът бива ограбен и Христовото Царство преуспява в много сърца.

Христовите апостоли знаеха колко важно беше другаруването с Христос за всички онези, които щяха да участват в Неговото Поръчение. Това се вижда и при избора на човека, който щеше да заеме мястото на Юда Искариотски:

“И тъй, от човеците, които дружеха с нас през всичкото време, когато Господ Исус влизаше и излизаше между нас, като почна от времето, когато Иоан кръщаваше и следва до деня, когато се възнесе от нас, един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението Му” (Деяния 1:21-22)

Саул от Тарсис прие първоначалното си поръчение да проповядва Христос в продължение на три дни интензивна молитва, след като беше срещнал Исус по пътя за Дамаск. Неговото апостолско поръчение, което последва малко по-късно, дойде “когато служеха на Господа и постеха”. Същото се случи и с Исая, който прие своето поръчение “иди и кажи на тия люде” на същото място, на което той видя славата на Бога. Сега, след като сме се обърнали към вярата, не е нужно да чакаме за специално поръчение преди да отидем и да проповядваме благовестието, но все пак, огънят на евангелизаторския плам се получава в стаята за молитва. Хората с най-резултатно печелене на души са воините от стаята за молитви. Видението, придобито в молитва, ражда пламенния дух, прояваван на жътварското поле.

Въпрос 2: Какви причини стоят зад провала на Църквата напълно да се покори на Великото Поръчение днес?

Въпрос 3: Как стаята за молитва повлиява работата на полето на благовестието?

АВТОРИТЕТЪТНА ХРИСТОС, СТОЯЩ ЗАД ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ

(Матей 28:18,20; 16:18; Йоан 17:2; Филипяни 2:9-11;

Деяния 4:1-11, 15-20; 5:27-32)
Господ Исус Христос знаеше за хорското противопоставяне и съпротива, с което щяха да се сблъскат учениците при изпълнението на Великото Поръчение. Ето защо, точно преди да възложи Великото Поръчение, Той обяви Своята всеобща власт и авторитет:
“Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Бащата и на Сина и на Светия Дух” (Матей 28:18-19)

Това би могъл да го каже само Исус. За да се покорим на поръчението за печелене на души, на нас ни е нужна увереност в Христовия авторитет и подкрепа. Много по-рано Христос беше информирал учениците Си за Своята невидима сила, неотменима програма и непреклонна воля да съгради църквата Си, казвайки: “На тази канара ще съградя моята църква и портите на ада няма да й надделеят”. Всеки жетвар на души може да продължи напред само с непоклатимата вяра, че, независимо от шансовете, проповядването на словото ще доведе до масово обръщане към вярата и съграждане на църкви. Христос отново ни уверява: “Не бой се малко стадо, защото вашият Баща благоволи да ви даде царството” (Лука 12:32).

Второ, като отиваха да се подчинят на Великото Поръчение, учениците трябваше да носят Христовото пълномощно у тях, поради демоничното и сатанинско противопоставяне, с което щяха да се сблъскат. Как те биха могли да се срещнат с такива чародеи като Симон и Елима или с обладаната мома във Филипи, без съзнанието за свръхестествената власт, стояща в подкрепа на тяхната мисия? Докато сме призовани да печелим за Христос вкоравените грешници, чародеите, вещиците, магьосниците, окултните езически народи на този свят и атеистите,, ние не може да дръзнем да продължим без Христовото пълномощно за властта и силата Му, живеещи и действащи в нас.

Проповядването на благовестието е назначено задължение за всички новородени души. Ние сме спасени, не за да спим, а за да служим. Нашето поколение християни е отговорно и ще отговоря пред Бог за това поколение грешници.