143 поучения върху стария завет
Изтегляне 1.27 Mb.
|
ЧЕТИРИ-ИЗМЕРЕН МАНДАТ Има четири измерения на Великото Поръчение, дадено на всички вярващи. Първото нещо за нас е “Идете”. Това се прилага за всички вярващи, не само за проповедниците. Всички, които са отговорили на Христовата покана “елате при мене всички, които се трудите”, сега трябва да се покорят на Христовото разпореждане “Идете по целия свят и проповядвайте благовестието”. Днес положението е такова, че милиони църковни членове са оставили тази работа на неколцина, които искат да се покорят на Великото Поръчение. Това е неприемливо за Бог. Ние всички трябва да отидем, не по един и същи начин и на едно и също място, но ние всички трябва да отидем някак. “Идете по целия свят” буквално означава, че съществуват различни “светове”. Някои трябва да идат в света на бизнеса и търговията, други – в света на младежите, а други - в света на жените, децата и в света на ежедневието. Трябва да идем също и в света на студентските общежития и градове, в света на заболелите и страдащите в болниците, и даже в подземния свят като арестите и затворите. Второто нареждане във Великото Поръчение е “Научете ги”. Тази дума тук означава “направете ученици” като проповядвате (Марк 16:15). Чрез усърдно умоляване и пламенно проповядване в силата на Святия Дух, ние трябва да обърнем чедата на непокорството към мъдростта на праведните, да ги освободим от силата на тъмнината и потопим в славната свобода на Божиите чеда. Трето, ние трябва да кръщаваме онези, които се покаят и станат ученици. Водното кръщение е неразделна част от Великото Поръчение, а не добавка в последствие. Затова, към него трябва да се отнасяме, като към такова. Ранните ученици незабавно кръщаваха всички онези, които проявяваха достатъчни доказателства за искрено покаяние. И ние трябва да правим така. Четвърто, Великото Поръчение е осъществено, когато има “поучаване” на учениците “да пазят всичко, което съм ви заповядал”. Вече спечелените ученици, трябва да се събират и да се интегрират в живи църкви. Те трябва систематично да се обучават във всичките учения на Христос. Великото Поръчение не е довършено, докато не са установени живи църкви, от които посланието на благовестието да звучи към съседните места чрез живота и устата на вярващите, в които Христос се въплътил.
МАНДАТЪТ НА ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ Един преглед на нашия мандат за печелене на души, според както е постановен в наръчника на Великото Поръчение, гласи: (1) Личното благовестие трябва да бъде завладяваща отговорност на всеки вярващ и то се състои в показването на грешника нуждата му от Христос като Спасител, воденето му в опитността на новорождението, както и показването му как да продължи, за да може да избегне Божия съд. (2) Децата, които са достигнали съзнателна възраст, да бъдат доведени до спасителното познаване на нашия Господ Исус Христос чрез Библията, илюстрации и молитви и да преминат през юношеството, съхранявайки тази опитност, чрез обучение и подхранване от писанията. (3) Tрябва да се положат всички усилия, за да се доведат младежите в реалността на благовестието на Христос, независимо от произхода, средата, способностите и характеристиките им. (4) Студентите, работещите и стажантите трябва да бъдат предизвикани с благовестието по всякакъв благочестив начин и да бъдат доведени при Христос независимо от академичната им квалификация и постижения. (5) Ние трябва да отидем до краищата на света, за да достигнем всяка култура с добрите вести на царството, използвайки както традиционните средства, така и напредналите технологии за комуникация, пригодени да достигнат различни общества и класи хора в нашия свят на техните различни нива на развитие. (6) Посланието и материалите на благовестието трябва да бъдат носени от вярващите, докато пътуват в каквото и да било превозно средство, за да достигнат “всяко създание”. Затова трябва да се положат целенасочени усилия, да се развие приемлива и приложима стратегия, която ще позволи на вярващите да достигнат пътуващите в превозните средства грешници със славното благовестие на нашия Господ Исус Христос. (7) Благовестието за всяко създание под небето трябва да бъде занесено на всички категории хора, без изключение, по специфичен начин, на каквато и да било цена. (8) За най-кратко време всякакви категории хора трябва да бъдат масово спечелени по градове и села.. (9а) За да се разпространи благовестието ефективно в една страна и за да се запазят неговите плодове, трябва да се създадат жизнеспособни църкви, достъпни географски и социално-културно за всеки един. (9б) Програмата за създаване на църкви да бъде ефективно и експедитивно изпълнена, за да има максимален плод и резултат, което да осигури устойчивост на новото събрание и да спомогне за обучението на новите членове. (9в) Плодоносните усилия в благовестието трябва да водят до създаване на църкви, където плодовете на благовестието се съхраняват и узряват. (10) Новообърнатите към вярата, които току що са дошли в Царството, трябва да бъдат отхранени и обучени в духовните понятия, за да бъдат утвърдени във вярата и напълно сглобени в Тялото на Христос. (11) Младите християни да се обучават в основните духовни понятия, за да станат уравновесени в техния духовен живот и плодовити в своето християнско свидетелстване. (12) Новосъздадените църкви да се подхранват за постоянен и устойчив растеж, където членовете им да се учат да живеят победоносно и да получават видение как да възпроизвеждат нови църкви според техния вид. Давид послужи на поколението си според волята на Бог. Дано ние, в името на Исус, не се окажем виновни пред Бог за вечното погубване на нашето поколение.
ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА
Текст: Деяния 2:41-47; 1 Коринтяни 12:12-27 Урокът тази седмица е насочен към църквата, по-специално към общението между братята, обрисувани от Павел, като “тялото на Христос”. В нашият текст ударението е върху “общението” (стих 42) и в практиката на “разчупване хляб по къщите” (стих 46). Изкупените вярващи, които съставляват местната църква, са свързани с много части от тялото. Както човешкото тяло има много различни части с различни и разнообразни функции, така и Църквата на живия Бог е съставена от различни членове, имащи разнообразни, но взаимно допълващи се функции. Общение, преведено от гръцката дума “коинониа”, също се превежда и като “общност”, “причастие”, “съдружие” или “заедно”. Основата на общението е спасението. Естеството на общението е да сме заедно. Символът на общението е причастието. Отговорността на общението е да се уважаваме един друг, да се отнасяме любезно един към друг, да правим усилия да сме единни в мисленето си. Общението е сложно “ръкоделие”. Изграждането му изисква усилия, а поддържането му изисква постоянство и то е толкова крехко, че елементи на плътско поведение могат да го разрушат във всеки един момент. Вместо да се съдим един друг, ние би трябвало един друг да се изграждаме, поучаваме, съветваме и подпомагаме. Отношенията в общението би трябвало да се характеризират с прощение и истинност. Ние също трябва и да се учим един друг на словото, да се подтикваме един друг към любов и добри дела, да се молим един за друг и да се въздържаме от лош език. Важно за библейското общение е и да имаме състрадание, гостоприемство и любов един към друг (Ефесяни 4:32; Римляни 15:7,14; 1 Коринтяни 12:25,26; Галатяни 6:2; Колосяни 3:16; 1 Солунци 4:14). Проявлението на тези духовни добродетели всред християните в ранната църква създаде благоприятната почва за пълното изявяване на разнообразните дарби.
Изучаващите Библията изчисляват броя на ранната църква между 20,000 и 100,000 члена измежду 200,000-те човека, живеещи в Ерусалим по онова време. Затова и някои се чудят, как тези братя са можели да изпълняват отговорностите, които са имали един към друг в общението, във време когато те са надвишавали по брой най-голямата синагога или храм в града. Освен това, е имало и силно гонение. Собствениците на земи са дискриминирали църквата и не е имало едно място, където членовете на църквата да се събират и покланят заедно. Как е било възможно вярващите да са се събирали заедно и да са изпълнявали отговорностите си в общението, след като са били толкова много? Методите и стратегиите, които те използваха в Деяния на апостолите, би трябвало да бъдат модел за Библейски църкви днес. ПРОИЗХОДЪТ НА ДОМАШНИТЕ ОБЩЕНИЯ (Деяния 12:12; 16:40; 28:30-31; 18:24-26; Римляни 16:3-5; 1 Коринтяни 16:19; Колосяни 4:15) “И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие” (Деяния 2:46) Вярващите в ранната църква се срещаха в своите домове. При обръщането към вярата, те бяха освободени от егоистичните си склонности. Те можеха да живеят, споделят и учат заедно, от къща на къща. Имаше любов в сърцата на братята един към друг. “И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос” (Деяния 5:42). В къщите въвреше поучение и проповядване. “И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Иоана, чието презиме бе Марко, гдето бяха събрани мнозина да се молят” (Деяния 12:12). Лидия, една от Павловите обърнали са към вярата в Малайзия, в града наречен Тиатир, скоро след своето обръщане, предостави дома си за общение и молитви (Деяния 16:13-15). Павел, след кошмарните преживявания в затвора във Филипи, отиде в дома на Лидия, където ставаше общение между братя. “А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидиини, и, като видяха братята, увещаваха ги и, си заминаха” (Деяния 16:40). Благовестителят Филип, един от седемте, който имаше и четири дъщери, също отвори дома си за общението в ранната църква (Деяния 21:8-14). Павел в Рим прие братята в неговият собствен дом, който беше взел под наем. Там те имаха събрания и продължаваха да изпълняват отговорностите си в общението един спрямо друг (Деяния 28:30-31).
От събранието на светиите, които усърдно се молеха в дома на Лидия, от молитвата и пророчеството на Агав у дома на Филип, става ясно, че много молитви са се провеждали в домовете на вярващите в ранната църква. Това би трябвало да е практиката и днес. Усърдни, жизнени, сърдечни молитви и насърчения би трябвало да протичат у домовете на братята. Любящото взаимоотношение и общение, както се вижда от това, което светиите отговориха, щом чуха пророчеството за предстоящото страдание на Павел в Ерусалим, говори много за живота и благодатта на Христос, които съществуваха между братята в ранната църква.
Днес, някои смятат за странно да отворят домовете си за общението на светиите. Те чувстват, че техните домове са само за техните семейства и за забавлението на техните гости. Но те грешат. Много общение протичаше в домовете на братята в ранната църква. Светиите дори считаха за привилегия домовете им да се ползват за тази цел. Тази практика се бе толкова развилняла, че се наложи апостол Йоан да въведе някои правила относно Домашното Общение: “Ако някой дойде при вас, и не носи това учение, недейте го приема в къщи, и не го поздравявайте” (2 Йоан 10)
ЕДИНСТВОТО И ВЗАИМОВРЪЗКАТА МЕЖДУ ЧЛЕНОВЕТЕ НА ТЯЛОТО (1 Коринтяни 12:12-17; Римляни 12:4-5; Галатяни 3:26-27; Притчи 20:12; Съдии 1:2-3; 2 Царе 10:11) За да станем членове на Христовото тяло, най-напред трябва греховете ни да бъдат простени. Но това далеч не е всичко. Божествената благодат ни прави синове и дъщери в Божието семейство и ни прави членове в църквата на живия Бог. Когато се подчиним на Божия Дух, Той ни потапя и вплита в тялото на Христос и ние ставаме едно с другите братя. Изоставяйки греховете си и света, и бидейки изчистени с кръвта на Исус Христос, ние сме направени нови създания в Христа и членове на Божието семейство чрез вяра в Христос. Ние имаме едни и същи отличителни белези, независимо от различната ни племенна принадлежност и различния ни външен вид. Общото, което имаме, е че сме кръстени в Христос и с Христос сме се облекли. Вместо да мислим за различията помежду си, Господ иска от нас да мислим за общото между нас: едно в Христа, членове на същото Божие семейство, умити в Неговата кръв. Християните в Коринт имаха определен проблем, поради това, че имаше много дарби всред тях. Това беше общност от хора, имащи разнообразни дарби: слово на знание, слово на мъдрост и дарба на разпознаване на духове, преместваща планините вяра, дарба на изцеление и различни видове езици. Но те започнаха да се сравняват един с друг, едни се опитваха да началства над други въз основа на разнообразните си дарби и функции. В резултат, някои хора се чувстваха маловажни в църквата. Затова и Святия Дух използва апостол Павел, за да им пише и да им обясни взаимовръзките между частите на човешкото тяло. Сравненията един с друг, водещи до усещане за малоценност, не само че не са необходими, но и са небиблейски. Можем ли да отсечем краката и да поискаме от ръцете да вършат работата на краката? Може ли да пренебрегнем ушите и да си кажем че очите са там, за да вършат работата на ушите? Същият Бог, който направи ушите, направи също и очите. Господ е Този, Който даде всичко на църквата за нейна полза. Би трябвало да има единство и взаимовръзка в тялото на Христос. Християните би трябвало да си помагат един на друг, за да функционират правилно в тялото на Христос. Именно този съюз и липсата на себеизтъкване даде възможност на ранната църква да се разраства на ниво домашно общение. Божият план, след като си новороден, е да те сглоби в тялото на Христос. Ако започнеш да намираш грешки в домашното общение и отказваш да бъдеш част от него, поради грешките, които ти се струва, че виждаш, ти не вършиш волята на Бог.
ИСУСОВОТО СЛУЖЕНИЕ ОТ КЪЩА НА КЪЩА (Матей 13:36; 17:25-27; Лука 22:7-20; Йоан 12:1-2; Марк 1:29-31) Исус, Изворът и Източникът на мъдростта, остави пример за църквата. Той поучаваше, проповядваше, изцеляваше и се молеше по къщите. Тази практика продължиха и апостолите, а по-късно я въведоха официално като домашно общение. Исус поддържаше близко, плодотворно общение с учениците на къщния покрив. Когато майката и братята му Го търсеха, те Го намериха в къщата, където се провеждаше общението. Там Господ прояви уважението си и показа предпочитанието си към домашното общение и братята, които го посещаваха (Марк 3:31-35). Пасхата беше в къща и Господ и учениците Му присъстваха. Исус, учениците, Мария, Марта, Лазар и още няколко евреи бяха всички заедно в общение в една къща (Йоан 12:1-3,9). В къщата на Симон Петър Исус имаше общение с учениците, на което присъстваха и много други хора. В същата тази къща, тъщата на Петър бе изцерена от треска. По залез много други дойдоха на това място и “целия град се събра пред вратата” (Марк 1:33). Там апостолите видяха и научиха за голямата полза и потенциал на домашното общение. УПОТРЕБАТА НА КЪЩИТЕ В РАННАТА ЦЪРКВА (Деяния 2:1-4; 4:23-24,31; 16:30-34) Използването на дома за общение, молитва, споделяне и обгрижване се корени в Библията. За да покаже божественото одобрение към тази практика, Господ позволи няколко бележити събития да се случат именно при общенията по домовете. Първо, Святият Дух слезе на вярващите в къщата, където се бяха събрали заедно за общение. Бяха се събрали около сто и двадесет души. И те всички се изпълниха със Святия Дух. Освен това, обръщания към вярата се случваха на къщния покрив. Началникът на затвора във Филипи прие Павел и Сила в къщата си. Павел сподели словото на спасението с него и с “всички, които бяха в дома му” (Деяния 16:32). Те приеха Господа, кръстиха си, зарадваха се и продължиха да имат общение с апостолите. Корнилий, дома му, приятелите и близките му съседи приеха спасението от Господа като изчистиха сърцата си чрез вяра и бяха кръстни в Святия Дух в дома му (Деяния 11:14-17). ПОЛЗАТА И ВАЖНОСТТА НА ВСЕКИ ЧЛЕН ОТ ТЯЛОТО (1 Коринтяни 12:22-24; Еклесиаст 9:13-15; 2 Коринтяни 10:12; 1 Коринтяни 12:18-21; Римляни 12:3; Филипяни 2:3-7; 1 Коринтяни 3:6-7) Често големите титли, давани в църквата, подлъгват членовете й. Онези, които нямат титли чувстват, че не са важни. Но истината е, че няма безполезни части в човешкото тяло и няма безполезни членове на тялото на Христос. Даже, ако хората не го осъзнават, Бог го осъзнава. Той знае колко голяма работа можеш да извършиш за тялото на Христос, макар хората да не знаят. Вместо да се сравняваме един с друг, по добре да вършим това, което Господ ни е определил да свършим. Ако си верен, ще си плодовит. Напредъкът на църквата зависи от всеки един от нас. Но е нужно отделните членове да са смирени. Господ е Този, Който те доведе в църквата и Той ти даде всички дарби и таланти, за да се използват за Неговата църква. Това, че знаем повече от другите или че сме надарени повече от другите, не бива да вдъхва гордост в сърцата ни. Ние сме направени, за да допълваме другите в тялото. Независимо от важността и ползата от нашите дарби, трябва да знаем, че те си имат граница и е нужно да зависим от други хора и от техните дарби. Осъзнаването на това, възпира гордостта. Ако не се отнесем към това сериозно, ще надценим нашите дарби и ще омаловажим дарбите у другите. Нашите функции са много важни, но ние не би трябвало да отхвърляме ролята и функциите на другите хора.
Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 1.27 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||
